РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. Пловдив, 17.01. 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ
състав, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3952
описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, предявена от Р.И.С. – лишен от свобода, понастоящем в Затвора в
гр.Пловдив, с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица от Затвора в гр.Пловдив. Направено е и
искане за предоставяне на правна помощ, към което е представена декларация за
имуществено състояние.
По искането да предоставяне на правна помощ
:
|
Законът за правната помощ ясно разграничава
правната помощ, изразяваща се в подготовка на документи за завеждане на дело,
от тази, изразяваща се в процесуално представителство. Съгласно чл. 23, ал.
1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ правна помощ под формата на
процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на
закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство. Според ал. 2 на
чл. 23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по
гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да
има такъв и интересите на правосъдието
изискват това. Като взе предвид цитираните текстове на чл. 23, ал.
1 и ал. 2 от
ЗПП Съдът намира, че в настоящият случай не се предвижда по силата
на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал.
2 ЗПП, които включват предпоставките - 1. страната по дело да не
разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това. В
случая от страна на С. е представена единствено декларация за имуществено
състояние, с която е декларирал, че не притежава движимо и недвижимо
имущество, нито банкови сметки, получава единствено 140 лв. инвалидна пенсия.
Липсват обаче каквито и да е доказателства (официални
документи, изхождащи от съответните компетентни органи)
за доходите на лицето,
за семейното му положение, респективно доходите на семейството, както и за
евентуални други обстоятелства, които да обосноват преценката за предоставяне
на исканата помощ. И ако имущественото състояние е допустимо да се доказва с
декларация по чл.313 от НК, то това не важи за останалите предпоставки, от
които съдът да направи преценката за липсата на възможности на лицето да си
осигури само правна помощ. Предвид факта, че искането за предоставяне на
правна помощ не е подкрепено с доказателства относно изискуемите по закон
обстоятелства, за което е дадено надлежно указание и е предоставен срок за
изпълнение, съдът не може да формира преценка относно необходимостта за
предоставяне на правна помощ. Доказването на всички обстоятелства по смисъла
на чл.23, ал.3 от ЗПП е в тежест на лицето, което претендира предоставяне на
правна помощ, а доказателства, както се каза, липсват, поради което не се
установява наличието на първата предпоставка, предвидена в чл. 23, ал.
2 ЗПП – лицето да не разполага със средства за заплащане на
адвокат. Впрочем от изисканата от Съда справка от Затвора в гр.Пловдив, обективирана в писмо с вх.№1020/17.01.2020г. на
Административен съд – гр.Пловдив се установява, че С. е постъпил в затвора в
гр.Пловдив на 18.03.2019г. и до дата 09.01.2020г. е получавал пощенски записи
от свои близки. Не е налице и втората
предпоставка на чл. 23, ал.
2 ЗПП - интересите на правосъдието да изискват предоставянето на
правна помощ. В случая лицето е депозирало нередовна искова молба. С оглед на
това съдът преценява, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне
на правна помощ. На практика лицето цели да внесе яснота за търсената защита,
като отстрани всички евентуални нередовности. Това
искане на ищеца обаче попада в хипотезата на чл. 21, т.
2 от Закона за правната помощ - подготовка на документи за
завеждане на делото. Касае се за друг вид правна помощ и друг ред за
предоставянето й - заявяване на искане до председателя на Националното бюро
за правна помощ на основание чл. 25, ал.
2 ЗПП. Съдът следва да се произнесе по искане за предоставяне на
правна помощ под формата на процесуално представителство, когато е предявено
редовно искане и е налице ясен предмет на това искане, за да извърши преценка
и за наличието на предпоставките по чл. 24, т.
1 и т. 2 от
ЗПП. Освен всичко изложено, въз основа
на представените доказателства по делото съдът намира, че случая се субсумира и в хипотезата на чл.24,т.2 от ЗПП от
ЗПП. Безплатна правна помощ според чл. 24, т. 1 и
2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя,
когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя
би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както е в случая, като
претенцията не е обоснована, предвид неостстранените
нередовности на исковата молба. Всичко изложено
мотивира съда да откаже предоставяне на правна помощ под формата на
процесуално представителство. |
С разпореждане от 27.12.2019г.
постановено в закрито съдебно заседание, Съдът, предвид констатирани нередовности на исковата молба по чл.128, т.2 и т.3 от
ГПК, приложими във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК е дал указания
на ищеца, в 7 - мо дневен срок от получаване на
съобщението да отстрани констатираните нередовности,
а именно:
- да внесе държавна
такса в размер на 10 /десет/ лева по сметка на Административен съд Пловдив и в
същия срок да представи платежния
документ за внесената държавна такса в
деловодството на Административен съд Пловдив;
- да
представи препис от исковата молба ведно с приложенията към нея за ответника и
за Окръжна прокуратура - гр.Пловдив, с оглед задължителното й участие в
производството.
За това разпореждане на Съда, и за
действията, които следва се предприемат от негова страна за отстраняване на
констатираните нередовности, и за последиците от
неизпълнение на дадените указания, е
изпратено съобщение до ищеца, съдържащо указанията на Съда. Съобщението е
редовно връчено лично на ищеца на 02.01.2020г. и връчването е надлежно
удостоверено, съобразно изискванията на чл.44, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от
АПК.
До изтичане на дадения от съда 7-дневен срок
/т.е. до 09.01.2020 г. вкл./, ищецът е внесъл единствено държавна такса по
сметка на Административен съд – гр.Пловдив и е представил по делото платежния
документ, удостоверяващ внасяне на държавна такса. До настоящия момент, ищецът
не е отстранил нередовността на исковата молба по чл.128, т.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
като не е представил преписи от исковата молба за връчване на ответника и
Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, с оглед задължителното й участие в производтвото.
Без всякакво съмнение в
случая се касае за недостатъци от категорията на тези, визирани в разпоредбата
на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, касаещи редовността на предявения иск,
налагащи оставянето му без движение на основание чл.129, ал.2 от ГПК, които не
са отстранени в определения от Съда срок. При това положение, и при
констатираното бездействие на ищеца, настъпват последиците, предвидени в
разпоредбата на чл.129, ал.3 и 4 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК. При условие, че правото на иск не е упражнено в предвидената
форма е налице процесуална пречка за допустимостта на
съдебно-административното производство. Наличието на предвиденият от закона
фактически състав обуславя приложимостта на установената неблагоприятна
последица, свързана с връщане на исковата молба, респ. - прекратяване на това
основание на образуваното съдебно производство.
Предвид гореизложеното, Съдът намира, че
исковата молба следва да бъде върната на подателя на основание чл.129, ал.3 и
4 от ГПК, във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния
кодекс, като нередовна, а съдебното производството по делото да бъде
прекратено.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Р.И.С.– лишен от свобода, понастоящем в Затвора в
гр.Пловдив, за предоставяне на правна помощ по реда на чл.23 от ЗПП, по
адм.д. № 3952/2019г.
по описа на Административен съд – Пловдив.
ВРЪЩА исковата
молба, предявена от Р.И.С.– лишен от свобода,
понастоящем в Затвора в гр.Пловдив, с правно основание чл.284, ал.1 от
ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени
в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от
Затвора в гр.Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
административно дело № 3952 по
описа за 2019г. на Административен
съд – град Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен
състав на Административен съд град Пловдив в седемдневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :