Р Е Ш
Е Н И
Е
No 309
гр. Ботевград, 13.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 470 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът-
“Б.Д.” ЕАД, гр. С. твърди, че на 23.04.2009 г. между “Б.Д.” ЕАД и К.Т.В., с ЕГН ********** е
сключен Договор за издаване и обслужване на кредитни карти MAXICARD, по силата на който й е предоставил револвиращ кредит
под формата на кредитен лимит, усвоен чрез кредитна карта в размер на 1000.00
лв. с променлив стандартен лихвен процент и падежна дата на издължаване на
месечните вноски 20-то число на месеца. Срокът за ползване на кредита съвпада
със срока на валидност на кредитната карта, който е три години. Твърди, че
кредитът е усвоен на 30.04.2009 г. За усвоената част от кредитния лимит
кредитополучателката заплаща променлива възнаградителна лихва в размер на
договорения лихвен процент по кредита, която лихва се начислява ежедневно върху
фактически ползваната сума. Кредитополучателят има възможност да погасва
частично или изцяло задълженията си във всеки един момент чрез вноски. Същият е
длъжен ежемесечно, в рамките на определен в условията срок след падежната дата
(гратисен период), да заплаща минимална сума за револвиране в размер,
представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит. При невнасяне на
минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се
начислява такса за невнесена минимална сума. Поддържа, че на 20.04.2012 г.
кредитополучателят по договора не е заплатил дължимата месечна минимална сума
за револвиране, като след тази дата окончателно е преустановено заплащането на
дължимите месечни суми и по заема не са извършвани никакви погашения. Твърди,
че към 16.03.2018 г. неплатените минимални суми по револвинга са 5. Съгласно
чл. 49 от Общите условия, ако кредитополучателят не погаси задълженията си до
края на следващия (пети по ред) месец, ползването на кредитния лимит се
прекратява. Вземането на банката за целия използван кредитен лимит става
изискуемо и започва да се олихвява със санкционираща лихва за забава. Предвид
това, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, кредитополучателят
не е револвирал кредита си, както и че до края на петия месец не е погасил
задълженията си по него, съгласно чл. 48, ал. 3 във връзка с чл. 49 от Общите
условия към договора за кредит, “Б.Д.” ЕАД с депозирането на исковата молба по настоящото
дело обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен
остатък. Наследници на починалия кредитополучател са ответниците по делото.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди наследниците на К.Т.В. да му заплатят
дължимите от тях суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти MAXICARD от 23.04.2009 г. в размер
на 2 359.81 лв., от които 1000.00 лв. главница, ведно със законната лихва
от 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1 299.81 лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до 15.03.2018
г., като от всеки един от наследниците плати размер от дълга съгласно
наследствените им квоти, както следва: Е.В.Ц., с ЕГН ********** - 12/72 от размера
на наследствения дълг, равняващ се на 166.67 лв. главница и 216.64 лв.
договорна лихва; Б.Т.Б., с ЕГН **********, Ц.Т.Б., с ЕГН **********, Ц.Ц.Й., с
ЕГН **********, Т.Ц.Т., с ЕГН **********, Р.В.И., с ЕГН ********** и И.В.И.-С.,
с ЕГН ********** – по 6/72 от размер на наследствения дълг, равняващ се на
83.34 лв. главница и 108.32 лв. договорна лихва; С.Н.Г., с ЕГН ********** и Г.Н.Г.,
с ЕГН ********** – по 3/72 от размер на наследствения дълг, равняващ се на
41.67 лв. главница и 56.16 лв. договорна лихва; П.Т.Т., с ЕГН **********, А.Т.К.,
с ЕГН **********, С.Г.Т., с ЕГН **********, И.В.Н., с ЕГН ********** и Г.В.Н.,
с ЕГН ********** – по 2/72 от размер на наследствения дълг, равняващ се на
27.78 лв. главница и 36.11 лв. договорна лихва; П.И.Т., с ЕГН ********** и Х.И.И.,
с ЕГН ********** – по 4/72 от размер на наследствения дълг, равняващ се на
55.56 лв. главница и 72.22 лв. договорна лихва. Претендира разноски.
Ответникът- Е.В. *** в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва исковите претенции като недопустими и
неоснователни. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Сочи,
че съгласно твърденията на ищеца
кредитополучателят К. е спряла да заплаща дължимите месечни суми по
кредита на 20.04.2012 г., а от наследниците й сумите се претендират чак от
18.03.2018 г., т.е. след почти шест години.
Ответникът- Б.Т.Б. *** в срока по чл.
131 от ГПК е депозирал писмен отговор (наименован
“молба”), в който
заявява, че има вписан отказ от наследството на К.Т.В., поради което моли да
бъде освободен като длъжник по нейната кредитна карта.
Ответникът- Ц.Т.Б. *** в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор (наименован “молба”), в който
заявява, че има вписан отказ от наследството на К.Т.В., поради което моли да
бъде освободен като длъжник по нейната кредитна карта.
Ответниците- П.Т. *** и А.Т.К. *** в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорват исковете като
неоснователни. Правят възражение за погасяване на задълженията по давност.
Сочат, че съгласно чл. 48, ал. 2 от Общите условия към договора за кредит в
случай, че кредитополучателят четири поредни месеца, считано от месечната
падежна дата, не револвира кредита си или го револвира със суми, по-малки от
минималните суми за револвиране на съответния период, правото на ползване на
кредита се преустановява. В случая кредитът е обслужван до 20.04.2012 г., като
на основание чл. 48, ал. 2 от Общите условия и съгласно чл. 49, то правото на
банката да потърси събиране на вземанията си е настъпило към 20.09.2012 г.
Предвидената 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е настъпила на
20.09.2017 г. Молят съда да отхвърли изцяло предявените против тях искови
претенции. Претендират разноски.
Ответникът- Ц.Ц.Й. *** в срока за
отговор по чл. 131 от ГПК е представила удостоверение за вписан отказ от
наследството на К.Т.В..
Ответниците- Р.В.И. *** и И.В.И.-С. ***
в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорват исковете като
неоснователни. Правят възражение за погасяване на задълженията по давност.
Сочат, че съгласно чл. 48, ал. 2 от Общите условия към договора за кредит в
случай, че кредитополучателят четири поредни месеца, считано от месечната
падежна дата не револвира кредита си или го револвира със суми по-малки от
минималните суми за револвиране на съответния период, правото на ползване на
кредита се преустановява. В случая кредитът е обслужван до 20.04.2012 г., като
на основание чл. 48, ал. 2 от Общите условия и съгласно чл. 49 то правото на
банката да потърси събиране на вземанията си е настъпило към 20.09.2012 г.
Предвидената 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е настъпила на
20.09.2017 г. Поради това молят съда да отхвърли изцяло предявените против тях
искови претенции. Претендират разноски.
Ответниците- С.Н.Г. ***, Г.Н.Г. ***, С.Г.
***, Т.Ц.Т. ***, И.В.Н. ***, Г.В.Н. ***, П. *** и Х. ***, в срока по чл. 131 от ГПК не са депозирали писмени отговори и не са взели становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от заверено копие на Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK MaxiCard, на 23.04.2009 г. между
ищеца “Б.Д.” ЕАД и К.Т.В. е сключен договор с предмет издаване и
ползване на кредитна карта DSK MaxiCard, при спазване на Общите условия и
Условията за този вид карта, представляващи неразделна част от договора и
приети с подписване на договора. Договорът влиза в сила от момента на
подписването му и е сключен за срок, съвпадащ със срока на действие на картата,
а срокът на валидност на картата е 2 години. Предвидено е, че след изтичането
на срока се издава нова карта и действието на договора се подновява автоматично
за нов период, равен на срока на валидност на новата карта, ако някоя от
страните не го прекрати по някой от предвидените в Общите условия начини. Съгласно
договора, Банката издава на клиента кредитна карта и му предоставя револвиращ
кредит в размер на 1000.00 лв., под формата на кредитен лимит, който се усвоява
чрез кредитната карта, при лихвен процент в размер на 21.95 %. За месена падежна
дата е определено всяко 20-то число на месеца. Според договора при общи
условия, с издадената на ответника кредитна карта клиентът може да извършва
операции до размера на достъпната наличност по сметката, в рамките на
определения по неговата карта лимит. Съгласно същия, банката определя месечна
падежна дата и петнадесетдневен гратисен период, по време на който клиентът
трябва да револвира кредита си с определена минимална сума за револвиране,
посочена в месечното извлечение, като начинът на изчисляване на минималната
сума за револвиране е посочен в условията за издаване и обслужване на
плащанията с кредитните карти, част от договора. Предвидено е, че в случай, че в рамките на гратисния период
клиента не револвира кредита или револвира със сума по-малка от минималната за
револвиране, по кредита се начислява такса за нереволвиране, а невнесената част
се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава /чл. 48, ал. 1 от ОУ/. В случай, че четири поредни месеца, считано от
месечната падежна дата клиентът не револвира кредита си или револвира със суми,
по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на
ползване на кредита се преустановява и върху цялото задължение, формирано на
падежната дата, започва да се начислява санкционираща лихва, а при погасяване
на цялата ползване част от кредита до края на следващия /пети/ гратисен период, правото на ползване на кредита се
възстановява /чл. 48, ал. 2 и ал. 3 от
ОУ/. Съгласно чл. 49 от ОУ, ако картодържателят не погаси изцяло кредита си в
срока по чл. 48, ал. 3, кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт и
вземането става окончателно изискуемо.
По делото са приложени Общите условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит DSK
MaxiCard на Б.Д., и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни
карти DSK
MaxiCard на Б.Д., които са подписани от
кредитополучателя К.Т.В..
Видно от представеното от ищеца Извлечение
от счетоводни книги по сметка по договора за кредит от 23.04.2009 г. с длъжник К.Т.В.,
общият размер на задължението е 2359.81 лв., включващо главница от 1000.00 лв.,
договорна лихва от 1299.81 лв., начислена за периода 20.04.2012 г. – 15.03.2018
г., и заемни такси в размер на 60.00 лв. Отразено е, че неплатените минимални
суми за револвиране, основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
са с падежи 20.04.2012 г., 20.05.2012 г., 20.06.2012 г., 20.07.2012 г., в общ
размер от 202.28 лв.
От заверено копие на Удостоверение за
наследници изх. No 473/22.05.2018 г. на Община Ботевград се установява, че К.Т.В.
е починала на 15.04.2012 г., като е оставила за свои законни наследници
ответниците Е.В.Ц., Б.Т.Б., Ц.Т.Б., С.Н.Г., Г.Н.Г., П.Т.Т., А.Т.К., С.Г.Т., Ц.Ц.Й.,
Т.Ц.Т., И.В.Н., Г.В.Н., П.И.Т., Х.И.И., Р.В.И. и И.В.И.-С., както и В.Н., който
не е страна по делото. Съобразно наследствените права на наследниците, то квоти
им в наследството по закон са както следва: Е.В.Ц. – 18/108 ид.ч., Б.Т.Б. –
9/108 ид.ч., Ц.Т.Б. – 9/108 ид.ч., С.Н.Г. – 3/108 ид.ч., Г.Н.Г. – 3/108 ид.ч., П.Т.Т.
– 3/108 ид.ч., А.Т.К. – 3/108 ид.ч., С.Г.Т. – 6/108 ид.ч., Ц.Ц.Й. – 9/108
ид.ч., Т.Ц.Т. – 9/108 ид.ч., И.В.Н. – 2/108 ид.ч., Г.В.Н. – 2/108 ид.ч., П.И.Т.
–6/108 ид.ч., Х.И.И. – 6/108 ид.ч., Р.В.И. – 9/108 ид.ч. и И.В.И.-С. – 9/108
ид.ч., а В.Н. (който не е страна по делото) – 2/108 ид.ч.
Ответниците Е.В.Ц., Б.Т.Б., Ц.Т.Б., С.Н.Г.,
Г.Н.Г., Ц.Ц.Й., Т.Ц.Т., П.И.Т. и Х.И.И. са се отказали от наследството на
наследодателя си К.Т.В., а ответниците И.В.Н. и Г.В.Н. представят
доказателство, видно от което прекият им наследодател (тяхна майка) – Ц.И.Н.,
починала на 23.07.2017 г., се е отказала от наследството на К.Т.В., за което
има вписан отказ от наследство от 14.10.2013 г. Ответникът С.Г.Т. в определения
й от съда на основание чл. 51, ал. 1 от ЗН срок да заяви дали приема
наследството, останало от К.Т.В., или се отказва от него, в открито съдебно
заседание на 07.05.2019 г. заявява, че нито приема, нито се отказва от
наследството, поради което следва да се приеме, че това й изявление има за
последица прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН /за което
ответниците изрично са предупредени с връчено им определение на съда No 1856 от 27.03.2019 г. по настоящото дело/, - а
именно, че същата губи правото да приеме наследството на К.Т.В..
По делото е изслушано заключението на
вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и обективно, от което се установява,
че по процесния договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MaxiCard
от 23.04.2009 г. средствата в размер на 950.00 лв. са усвоени на 30.04.2009 г.,
като кредитът не е бил погасяван своевременно. Съгласно заключението, към
датата на подаване на исковата молба на 16.03.2018 г. има просрочени вноски по
кредита с падежи 20.04.2012 г., 20.05.2012 г., 20.06.2012 г., 20.07.2012 г.,
20.08.2012 г. Към същия момент задължението по кредита възлиза общо на 2359.81
лв., от които 1000.00 лв. главница, 1299.81 лв. договорна лихва и 60.00 лв.
заемни такси. В таблица, част от заключението, вещото лице е посочило размерите
на месечните вноски, минималните суми за револвиране и салдото по кредита,
както и начислените лихви.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я
върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят
плаща лихва по кредита, уговорен с банката.
По делото безспорно се установяват
обстоятелства, че между наследодателя на ответниците К.Т.В. и ищеца “Б.Д.” ЕАД
е съществувала облигационна връзка по силата на сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
DSK MaxiCard от 23.04.2009 г., неразделна част от който са и Общите условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит DSK
MaxiCard на Б.Д., и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни
карти DSK
MaxiCard на Б.Д., които са подписани от
кредитополучателя К.Т.В.. Съгласно договора на кредитополучателя е предоставен
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит. Сумата по кредита в размер на
1000.00 лв. е усвоена чрез издадена в полза на кредитополучателя кредитна карта
на 30.04.2009 г. По договорната връзка кредитополучателят се е задължила да
погасява ежемесечно определена й в извлечението минимална сума за револвиране, като
начинът на изчисляване на минималната сума за револвиране е посочен в условията
за издаване и обслужване на плащанията с кредитните карти, част от договора, а
при забава на пет минимални месечни вноски за него възниква задължения за
връщане на цялата сума по кредита и същият се оформя като неразрешен овърдрафт.
Не са спорни обстоятелствата, че след
сключване на договора и усвояване на кредита кредитополучателят К.Т.В. е
починала – видно от удостоверените за наследници, същата е починала на 15.04.2012
г., като нейни наследници по закон са ответниците по делото и В.Н.. Със смъртта
на лицето цялото негово имущество- като съвкупност от права и задължения,
преминава по силата на наследственото правоприемство в патримониума на неговите
наследници по закон, като съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с
приемането му. Следователно, за да се ангажира отговорността на наследниците на
починало лице за негови задължения, то е необходимо те да са приели
наследството по един от начините, посочени в чл. 49, ал. 1 и
ал. 2 от ЗН и чл. 51 от ЗН.
В случая ответниците Е.В.Ц., Б.Т.Б., Ц.Т.Б., С.Н.Г., Г.Н.Г., Ц.Ц.Й., Т.Ц.Т., П.И.Т.
и Х.И.И. са се отказали от наследството на наследодателя си К.Т.В., а прекият
наследодател на ответниците И.В.Н. и Г.В.Н. - Ц.И.Н. (тяхна майка), починала на
23.07.2017 г., също се е отказала от наследството на К.Т.В., поради което и
последните не се явяват наследници на К.В.. Ответникът С.Г.Т. в определения й
от съда на основание чл. 51, ал. 1 от ЗН срок да заяви дали приема
наследството, останало от К.Т.В., или се отказва от него, в открито съдебно
заседание на 07.05.2019 г. заявява, че нито приема, нито се отказва от
наследството, поради което следва да се приеме, че това й изявление има за
последица прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН, а именно, че
същата губи правото да приеме наследството на К.Т.В..
Предвид това ответниците Е.В.Ц., Б.Т.Б.,
Ц.Т.Б., С.Н.Г., Г.Н.Г., Ц.Ц.Й., Т.Ц.Т., П.И.Т., Х.И.И., И.В.Н., Г.В.Н. и С.Г.Т.
не се явяват правоприемници на починалия кредитополучател К.Т.В., поради което
същите не отговарят за задълженията на починалото лице. Предявените искове спрямо
тях на това основание се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира исковете за неоснователни и
по отношение на останалите ответници - П.Т.Т., А.Т.К., Р.В.И. и И.В.И.-С., като
приема за основателно направеното от тях възражение за погасяване на вземанията
по давност.
Съгласно неоспорените твърдения на
ищеца, а видно и от заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза по делото, то неплатените минимални суми за
револвиране са с падежи на 20.04.2012 г., 20.05.2012 г., 20.06.2012 г.,
20.07.2012 г., т.е. до смъртта на кредитополучателя на 15.04.2012 г. договорът
е бил изпълняван, а след това няма извършени плащания по кредита. Процесният
договор за издаване и обслужване на кредитна карта е безсрочен, доколкото
съгласно уговореното в него и Общите условия, неразделна част от договора, след
изтичане на срока му договорът се подновява автоматично за нов период, освен
ако някоя страна не го прекрати по някой от посочените в ОУ начини. Действащите към договора ОУ и приложенията към тях
предвиждат алгоритъм, при които на конкретни дати настъпва изискуемостта на
конкретно задължение на ответника по договора- за погасяване на минимална сума
за револвиране. Датите са определяеми конкретни дати, от които ответника е в
забава, но не по отношение на цялото вземане, а за конкретната вноска,
забавянето в плащането на която е свързана с допълнителни негативни последици
за длъжника- плащането на такси и наказателни лихви.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, когато задължението е без срок, то кредиторът може да иска изпълнението му
веднага. Доколкото процесният договор е безсрочен, то следва да се приеме, че с
настъпване на предвиденото допълнително условие по чл. 49 във вр. чл. 48 от ОУ
към същия – а именно при неплащане от кредитополучателя на четири поредни
месеца на минималните суми за револвиране за съответния период и ако до края на
петия месец не погаси изцяло кредита, то вземането по договора става изискуемо
съобразно спецификата на револвиращия договор за кредит, като кредитът се
оформя като неразрешен овърдрафт. В случая петият месец се явява с падежна дата
20.08.2012 г., след настъпването на която за кредитора е възникнало право да
иска изпълнение от длъжника, т.е. сбъднало се е условието за изискуемост по
безсрочния договор. От този момент
кредиторът е имал възможност да иска принудително изпълнение, но не е упражнил
правата си до датата на подаване на исковата молба в съда. Това е и моментът, след който по силата на чл. 114, ал. 1
от ЗЗД е започнала да тече погасителната давност /т.е. от 21.08.2012 г./.
Вземането по договора за кредит се погасява с общата петгодишна давност, която
в случая е изтекла на 21.08.2017 г. и следователно към момента на предявяване
на иска вземането е било погасено по давност. На основание чл. 119 от ЗЗД, с
погасяване на главното вземане и произтичащото от него вземането за лихви също
се явява погасено по давност и в частта му, за която давността не е изтекла.
Съдът счита, че по отношение на началния
момент, от който почва да тече давността, не може да се приеме за меродавен
моментът, в който кредиторът твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем
– в случая с волеизявление до ответниците, съдържащо се в исковата молба. Изтичането
на давностния срок се свързва с неблагоприятни правни последици за кредитора,
на когото правният ред гарантира съдебна защита на вземането му, но само за
определен период от време. Ако в този срок кредиторът не предприеме действия да
реализира вземането си, то той ще загуби тази възможност. Т.е. институтът на
погасителната давност се явява своеобразна санкция за бездействащия кредитор. В
процесния случай, при който няма определен краен срок за погасяване на кредита,
както и фиксирани с погасителен план вноски с краен падеж, ако се приеме, че
давността започва да тече от момента, в който кредиторът е обявил кредита за
предсрочно изискуем, т.е. упражнил е това си право, то би се оказало, че кредиторът
би имал право едностранно и неограничено във времето да определя началния
момент, от който да започва течението на давността, като във всеки един момент може
да иска изпълнение, позовавайки се на обявена с исковата молба предсрочна
изискуемост. Очевидно последното напълно обезсмисля института на погасителната
давност и целените с нея последици – както санкцията за бездействащия кредитор,
така и защитата спрямо длъжника, който да не е принуден да отговаря за
задължението и търпи принудително изпълнение неограничено във времето.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
в случая вземанията на ищеца са погасени по давност, поради което и исковете
спрямо ответниците П.Т.Т., А.Т.К., Р.В.И. и И.В.И.-С. – в качеството им на
наследници на починалия кредитополучател К.Т.В. по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта DSK MaxiCard от 23.04.2009 г., са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и направеното
от ответниците П.Т.Т., А.Т.К. и Р.В.И. искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да им заплати направените от тях разноски по делото за
адвокатско възнаграждение – в размер на 600.00 лв. на П.Т.Т. и А.Т.К., и в
размер на 400.00 лв. на Р.В.И..
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. “М.” No **, срещу Е.В.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***,
Б.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.Т.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, С.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Н.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, П.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, А.Т.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, С.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.Ц.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Ц.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, И.В.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.В.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, Х.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, Р.В.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, и И.В.И.-С., с ЕГН **********, с адрес: ***, – в качеството им на наследници на кредитополучателя К.Т.В.,
искове с правна квалификация чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща главница
по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MaxiCard от 23.04.2009 г., и сумата от 1299.81 лв. /хиляда
двеста деветдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до 15.03.2018 г., като всеки един
от наследниците плати размер от дълга съгласно наследствените им квоти, както
следва: Е.В.Ц., с ЕГН ********** – сумата от 166.67 лв. главница и 216.64 лв.
договорна лихва; Б.Т.Б., с ЕГН **********, Ц.Т.Б., с ЕГН **********, Ц.Ц.Й., с
ЕГН **********, Т.Ц.Т., с ЕГН **********, Р.В.И., с ЕГН ********** и И.В.И.-С.,
с ЕГН ********** – сумите от по 83.34 лв. главница и 108.32 лв. договорна лихва;
С.Н.Г., с ЕГН ********** и Г.Н.Г., с ЕГН ********** – сумите от по 41.67 лв.
главница и 56.16 лв. договорна лихва; П.Т.Т., с ЕГН **********, А.Т.К., с ЕГН **********,
С.Г.Т., с ЕГН **********, И.В.Н., с ЕГН ********** и Г.В.Н., с ЕГН ********** –
сумите от по 27.78 лв. главница и 36.11 лв. договорна лихва; П.И.Т., с ЕГН **********
и Х.И.И., с ЕГН ********** – сумите от по 55.56 лв. главница и 72.22 лв.
договорна лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. “М.” No **, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на П.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, и А.Т.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/ за направените разноски по
делото.
ОСЪЖДА “Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. “М.” No **, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на Р.В.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400.00 лв.
/четиристотин лева/ за направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :