РЕШЕНИЕ
№ 1842
гр. Пловдив, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330207980 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4683042,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Д. В. В., с ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.
Жалбоподателят в жалбата и допълнително становище прави искане за
отмяна на обжалвания Електронен фиш /ЕФ/ като неправилен и
незаконосъобразен, като излага доводи за това. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява. Не се явява и редовно призования процесуален представител – адв.У..
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище излага
съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Д. В. В. е бил издаден Електронен фиш за налагане
на административно наказание глоба за нарушение, извършено на
06.04.2021г. в 14:25ч. на Републикански път ІІ-64, км. 49+800, с посока
с.Труд, като при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта на
движение от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в
полза на водача, било прието за установено, че жалбоподателят В. е
управлявал МПС „Нисан Примера“ с рег. № ***** със скорост от 75 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство „CORDON- M“2 MD1196.
За така установеното нарушение жалбоподателят, като собственик на
МПС, с което е извършено нарушението, бил санкциониран с налагане на
административно наказание – глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав
приема, че от събрания по делото доказателствен материал с категоричност се
доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания Електронен фиш. От
обективна страна на 06.04.2021 г. в 14:25 часа на Републикански път ІІ-64,
км.49+800, в посока с.Труд, жалбоподателят при управление на лек
автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *****, не се е съобразил с
ограничението от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, като се е движил със
скорост от 75 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл.
От данните по делото не се установява санкционираното лице като
2
собственик на МПС, с което е извършено нарушението, да се е възползвало от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и в 14-дневен срок от получаването на
ЕФ да е предоставило в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Ето защо правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В..
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение да превишава посочените в нормата стойности на
скоростта в км/ч. Жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 е дотолкова,
доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен
знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо
повече в самата ал.2, видно от съдържанието й, е извършено препращане към
ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е
още по-прецизна.
Безспорно установено е и че за контролирания пътен участък извън
населено място максимално разрешената скорост при управление на МПС е
била 60 км/ч, като ограничението е въведено с пътен знак В26. Наличието на
пътния знак към датата на нарушението се потвърждава и от писмо на
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Пловдив и
приложения към него чертеж, от които е видно, че пътният знак е поставен
при км. 49+860. Нарастването на километража на пътя е в посока Труд-
Пловдив. В случая нарушението, извършено на км.49+800 с посока на
движение от гр.Пловдив към с.Труд, попада в зоната на действие на пътния
знак В26 и въведеното с него ограничение на скоростта на движение.
Относно застъпените в допълнителното становище на процесуалния
представител на жалбоподателя доводи за нарушена процедура по
поставянето на пътен знак В26, съдът намира за необходимо да посочи
следното:
3
За съставомерността на нарушението по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП, респективно за реализиране административнонаказателната
отговорност на субекта на нарушението, е от значение установяването на
факта на наличието на реално поставен пътен знак, който ограничава
скоростта за движение и движение на автомобил със скорост над максимално
допустимата такава, означена със знака и в обхвата на действие на същия. И
това произтича от общото задължение на водачите да съобразяват своето
поведение с пътните знаци, при което не е налице предоставено правомощие
на водачите да извършват предварителна оценка дали законосъобразно, или
не, е бил поставен съответен знак и в тази насока дали да съобразят, или не,
поведението си с него. Поставянето на пътни знаци се обуславя от ред
административни процедури, уредени в съответните нормативни актове,
които следва да са приключили с издаване на окончателен административен
акт. Законосъобразността на същите обаче, не може да е предмет на
обсъждане в настоящото производство, което е специфично такова и
относимо само към въпросите, свързани с реализиране на
административнонаказателната отговорност на водача. Не се ангажират от
страна на жалбоподателя и доказателства за отмяна на административен акт,
въз основа на който е било реализирано поставянето на коментираните по-
горе пътни знаци, което единствено обстоятелство би могло да се вземе
предвид в настоящото производство. Не е допустимо обаче в същото да се
извършва инцидентен контрол за законосъобразността на процедурата по
одобряване и реализиране на проектите за поставяне на пътни знаци и в тази
връзка, като напълно неотносими, не следва да се разглеждат и възраженията
на жалбоподателя и неговия процесуален представител в тази насока. В
заключение, следва да се посочи, че при въведено ограничение с пътен знак
за водачите съществува задължението да се съобразят с него, като ако същите
считат, че този знак е незаконосъобразно поставен, това не отменя
автоматично задължението, а те имат отделен път на защита, който обаче е
извън рамките на настоящото производство.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието
си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
4
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от състава на
административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено нарушение за
скорост извън населено място при управление на МПС, която скорост е
установена с превишение от 15 км/ч повече от разрешената 60 км/ч, въведена
с пътен знак В26.
Не се споделя от съда наведеното в жалбата възражение за липса на
данни в обжалвания ЕФ за въведеното ограничение на скоростта, доколкото
видно от съдържанието на самия фиш това обстоятелство изрично е посочено
на два пъти при описание на констатираното нарушение.
Неоснователно е и изразеното в жалбата оплакване, касаещо
некоректно и недостоверно посочено място на нарушението. В случая
мястото на нарушението е отразено достатъчно ясно и конкретно в
Електронния фиш, като е видно, че същото съвпада с вписаното в Протокола
за използване на АТСС, а заснемането на автомобила е станало в интервала на
използването на АТСС, също отразено в протокола.
Извършено нарушение по ЗДвП е установено с мобилна по своя
характер видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordom M2, за което е доказано предвид приложеното по
преписката писмо на БИМ, че АТСС е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46. Наред с това съгласно
представения по делото Протокол № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. за лабораторна
проверка, процесната мобилна система е преминала периодична последваща
проверка със заключението, че системата отговаря на метрологичните
изисквания.
Установи се, че АТСС тип CORDON-M2 MD1196 е мобилно такова,
което се разполага на контролирания пътен участък. В тази връзка, налице е и
протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, ограничението на скоростта, наличието на пътен знак В26, режим
5
измерване, посока за задействане, начало и край на работа. Действително в
протокола по чл.10 от Наредбата не са посочени №№ на първо и последно
статични изображения, но това според съда по никакъв начин не се е отразило
на правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в
протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и
часът на извършване на разглежданото нарушение и доколкото деянието,
неговият извършител и вина са безспорно доказани.
Разположението на АТСС е документирано с приложената по
преписката снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от посочената наредба.
Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.2, т.2
от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ за превишаване от 11
до 20 km/h на разрешената максимална скорост извън населено място е
определено в абсолютно установен размер от 50 лв., което препятства
възможността за ревизирането му.
Настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото обстоятелствата по неговото
извършване не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
При този изход на производството и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
от ЗАНН, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, каквато
претенция е заявена в депозираното писмено становище. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и имуществения интерес и
извършените процесуалния действия, съдът счете, че юрисконсултското
възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
страна за процесуалното представителство на последната, следва да е в
минималния, предвиден в разпоредбата на чл.27е от Наредбата за правната
помощ размер, а именно 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението
си.
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4683042,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Д. В. В., с ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Д. В. В., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР
гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски
за осъществена в настоящото производство юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7