Решение по дело №961/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от Н. Т. Ч. и Е. П. Ч. и двамата с адрес в [населено място], подадена чрез адв. Г. А., срещу Заповед № 1273 от 09.04.2024 г. на Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, е наредено да се премахне строеж: „Плътна ограда с височина 2 м и портална врата преди [ПИ] по КККР на [населено място]“, изцяло разположена в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с начин на трайно ползване: за второстепенна улица (публична общинска собственост), след одобряване на План за безопасност и здраве.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и липсват посочени фактически и правни основания, както и не е посочено кое налага възлагане изработването на План за безопасност и здраве, кой да го одобри и кой да го изготви. Според оспорващите органът е спазил само формално специалната процедура при издаване на акта, като не са изяснени всички факти и обстоятелства при съставяне на констативния акт, съгласно чл. 35 АПК, а именно: констативният акт не съдържа подробни характеристики на строежа, който следва да се премахне; не е ясно защо в констативния акт е описана и порталната врата и защо е необходимо нейното премахване; окомерната скица към констативния акт е невярна и не съдържа данни за обекта, предмет на заповедта; оспорва се, че плътната черна линия на окомерната скица навлиза в пътя, който е общинска собственост. Настоява се, че оградата е изградена в имота на оспорващите и не навлиза в уличната регулация, както и че трасето на пътя не следва това, което е предвидено по ПУР за местността. Твърди се, че триъгълникът, посочен на окомерната скица към констативния акт, е частна собственост, а не общинска. На следващо място се сочи, че не са съобразени направените срещу констативния акт възражения, като се отбелязва, че строежът е изпълнен 1988 г. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ и е търпим и по ЗУТ. Изтъква се, че при заповедта е постановено в несъответствие с целта на закона. Искането е да се прогласи нищожността на заповедта, а в условие на евентуалност да се отмени оспореният акт, като се претендира и присъждане на разноски по делото. В хода на устните състезания и с писмени бележки процесуалният представител на оспорващите поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като в подкрепа основателността на жалбата се позовава на заключението по извършената експертиза от вещото лице. С писмени бележки се изтъква, че с премахването на оградата би настъпила опасност огромни количества земни маси да се струпат върху пътя. Излагат се доводи, че заповедта е постановена, без да се установят относими към търпимостта на строежа факти и обстоятелства.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ (УСКОР) при Община Варна, чрез ст. юриск. П. К., с писмен отговор по жалба, изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за отхвърлянето й.

Съобразявайки посочените от оспорващите основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема следното:

Жалбата е редовна и допустима. Същата е подадена от лица с правен интерес от оспорването - адресати на акта, и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, доколкото по арг. чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 ЗУТ, актовете за премахване на незаконни строежи са индивидуални административни актове.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Извършената проверка от служители по контрол на строителството е по повод сезиране на заместник-кмета на Община Варна с писмо рег. № РД21023268ВН_018ВН от 29.11.2023 г. от ДЗЗД „Хидроам“, изпълнителен по договор за обект: „Инженеринг на обекти, свързани с реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи в [населено място]“ за обособена позиция 2 „Доизграждане на канализационна мрежа в СО ‚Б.“, „Свети Н.“, „Ален Мак“, „Ваялар“, „Траката“ и „М. рид“ и изграждане на водопроводни връзки към ново трасе на магистрален водопровод „Варна – Златни пясъци - III етап“. С писмото се сочи, че по време на подготовката за изпълнение на СМР за новопроектиран водопровод, захранващ 2 (СО „М. рид“) е установено, че границите на имота (общинска собственост с номер 9658), по което трябва да се изпълни трасето, не отговарят на отразеното в кадастралната карта, като при отлагане на данните от кадастъра на терен се установило, че два от имотите – * и * по КККР, са навлезли в общинския терен - * по КККР.

С Писмо рег. № РД21023268ВН_024ВН/25.01.2024 г. Директорът на Дирекция УСКОР при Община Варна е поканил жалбоподателите да се явят в сградата на Община Варна, във връзка с образуваната административна преписка, и да представят наличната строителна документация, касаеща оградата на [ПИ].

На 27.02.2024 г. е съставен Констативен акт № 4 от служители в Дирекция УСКОР при Община Варна, който обективира установеното при извършената проверка на място и по приложени документи за строеж: „Плътна ограда с височина 2м и портална врата пред [ПИ] по КККР на [населено място]“, изцяло разположена в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с начин на трайно ползване за второстепенна улица /публична общинска собственост/. Констатирано е следното: Собственик и възложител на строежа са Е. Ч. и Н. Ч., съгласно Договор за доброволна делба *; строежът е 6 /шеста/ категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и е изпълнен без строителна документация; строежът представлява плътна ограда, изградена от стоманобетонов фундамент, бетонни блокчета и метална портална врата, ограждаща [ПИ] по КККР на [населено място]; оградата е с височина 2м.; от двете страни на металната врата са изпълнени стоманобетонни колони, над които е изградена двускатна покривна конструкция; общата дължина на ограждението е около 15м; строежът е изцяло разположен в [ПИ] по КККР на [населено място], с начин на трайно ползване второстепенна улица (общинска собственост).

Със съставения констативен акт, връчен на оспорващите на 05.03.2024 г., е поставено началото на производството по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежа, за който е прието, че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

В законоустановения 7-дневен срок е депозирано възражение от жалбоподателите с рег. № УСКОР24000477ВН/11.03.2024 г., с доводи, че строежът е изграден през 1988 г. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, поради което същият е търпим, както и че трасето на пътя не следва това, което е предвидено с ПУР за местността. Изложени са твърдения, че посоченият на окомерната скица триъгълник е собственост на жалбоподателите, а не на общината.

Възприемайки изцяло установеното с констативния акт по отношение на процесния строеж, Директорът на Дирекция УСКОР при Община Варна, на основание 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, във вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, издава оспорената в настоящото съдебно производство заповед, с която нарежда премахването на строежа. Обективиран е извод, че строежът, представляващ плътна ограда, който е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, е без строителни книжа, в нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ. Във връзка с постъпилото възражение срещу констативния акт е отбелязано, че след геодезическо заснемане е установено, че част от плътната ограда попада в [ПИ] по КККР на [населено място], с начин на трайно ползване второстепенна улица (публична общинска собственост). Административният орган е посочил, че цитираният във възражението § 184 ЗИД на ЗУТ не касае търпимост на строежите, а производство по узаконяване на незаконни строежи. В заключение е посочено, че при изготвяне на констативния акт е извършено обследване на приложимостта на § 127, ал. 1 ЗИД на ЗУТ и освидетелстване на строежа като търпим, при което е установено, че същият не попада в посочената хипотеза, предвид факта, че не е допустим по сега действащите разпоредби и по разпоредбите, които са действали по времето на изграждането му.

Правомощието да постанови процесната заповед ответникът посочва, че черпи от Заповед № 4153 от 28.11.2023 г. на Кмета на Община Варна – л. 15-16 от делото, с която на Директора на Дирекция УСКОР са предоставени функции по ЗУТ, сред които и да постановява заповеди за премахване на строежи от четвърта, пета и шеста категория (т. 5).

С писмена декларация от 24.06.2024 г. Е. Ч. и Н. Ч. декларират, че процесният строеж е изграден през 1988 година.

По делото е прието заключение на вещо лице по извършената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като експертът констатира следното:

- За процесната територия има действащ ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 797-5 по Протокол № 14/19.12.2012 г. на ОС Варна, влязло в сила на 22.03.2013 г., съгласно който уличната регулационна линия съвпада с кадастралната граница на имота на оспорващите по КК, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК;

- На комбинирана скица – Приложение № 1 и Приложение № 2 към заключението е онагледено местоположението на оградата, като част от оградата между т. 3 и т. 5 навлиза в уличната регулация – в най-широката си част това навлизане е 80 см. (означено в жълт цвят на Приложение № 1 и № 2). Другата част от оградата, между т. 1 и т. 3 е отдръпната от уличната регулация навътре в имота около 1,5м (означено в зелен цвят на Приложение № 1 и № 2);

- Предвид материалите, от които е изградена оградата (бетонови блокчета, стоманобетонови греди и колони, и керемиди), видът и състоянието й, експертизата дава заключение, че е възможна посочената от собствениците година на построяване - 1988 г. (годината е уточнена от вещото лице в съдебно заседание);

- Оградата представлява – плътна ограда от бетонни блокчета върху бетонова основа и шапка от керемиди, като от двора оградата е с височина, в най-ниската си част, 1,01м, а в най-високата – 2,67м, а от улицата съответно с височина от 1,26м до 3.06м. Общата дължина на оградата, включително портата към двора, е 22,05 м, а дебелината й е 20см;

- В Кадастралния план от 1989 г. на процесната граница на имота, към улицата е отразено наличието на ограда;

- По Плана на новообразуваните имоти на СО „М. рид, Бялата чешма и Дъбравата“, одобрен със Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2005 г., са нанесени две двуетажни жилищни сгради,.;

- По КККР, одобрена на 14.10.2008 г., имотът е с [идентификатор];

- По ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 797-5 по протокол № 14/19.12.2012 г. на ОС Варна, уличната регулация съвпада с имотната граница по КК;

- По ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-314/02.09.2015 г. на Зам.-кмета на Община Варна, за имота на оспорващите е обособен УПИ *, както и е предвидена нова уличната регулация между съществуваща осова точка 971 до осова точка 1212, без да се променя уличната регулация пред имота на оспорващите от изток, като последната съвпада с имотната граница по КК и с предвидената по ПУП-ПУР улична регулация;

- Уличната регулация по ПУП-ПУР съвпада с уличната регулация по ПУП-ПРЗ, както и с кадастралната граница на имота към улицата по кадастралния план от 1989 г., по ПНИ от 2008 г. и по КК от 2008 година;

- Предвид височината и видът на оградата – плътна ограда с височина 3,06м откъм улицата и 2,67м към дворната част на имота, както и височината на портала – 3,31м., процесният строеж е определен като 5-та категория – чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ;

- Специфичните правила и нормативи по отношение изпълнението на огради към момента на изграждане на процесната ограда – 1988 г., са уредени в чл. 32-34 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), а към настоящия момент – в чл. 48 ЗУТ;

- Поради денивелацията оградата играе роля и на подпорна стена и евентуалното й премахване би довело до срутване на част от терена на двора в улицата.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не са налице свлачищни процеси, които да са изместили оградата в посока улицата. Пояснява, че теренът на място е много стръмен и ако няма ограда, част от терена на имота на оспорващите би бил отнесен от дъждове и порои, като оградата спира този процес.

Съдът напълно възприема заключението на вещото лице. Същото е обосновано, пълно и ясно, а и не е оспорено от страните. Направените от вещото лице изводи са обосновани и резултат на обективно и компетентно извършена експертиза, като същевременно кореспондират с установяващото се от приложените към делото писмени доказателства.

 

Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена в рамките на надлежно делегирани от Кмета на Община Варна със Заповед № 4153 от 28.11.2023 г. правомощия по чл. 223, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ на Директора на Дирекция УСКОР. С оглед и местонахождението на процесния по делото строеж в [населено място] и категорията му – пета, установена от вещото лице, изготвило заключението по СТЕ, е налице функционална и териториална компетентност на ответника. Възражението на оспорващия за нищожност на акта поради издаването му от некомпетентен орган е неоснователно.

Лишено от основание е и възражението за неспазване на изискуемата форма на акта. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, като са посочени фактическите и правните основания за постановяването й, а правилното установяване на фактите и правилното им отнасяне към правото, както и обосноваването приложимостта на дадена нормативна хипотеза е от значение за материалната законосъобразност на акта.

Спазена е и предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ специална административна процедура, като издаването на оспорената заповед се предхожда от извършена проверка, резултатите от която са обективирани в констативен акт, който е надлежно съобщен и срещу него е подадено възражение, обсъдено в мотивите на заповедта. Целта на констативния акт е установяване на фактическите обстоятелства по съществуване на незаконен строеж, съответно индивидуализация на незаконния строеж, като размери, вид, местонахождение, с оглед последващата възможност за точно изпълнение на заповедта, както и възможността на адресата на акта да разбере кой или какъв точно строеж е наредено да се премахне, съответно да ангажира защитата си и да наведе съответните си възражения.

По отношение възражението на оспорващите за неяснота на какво основание и в какво качество им е възложено изготвянето на План за безопасност и здраве: Изготвянето на този план е акцесорно задължение, съпътстващо основното такова по премахване на установения незаконен строеж, т.е. не е главен предмет на издадения индивидуален административен акт. Задължението за изготвяне на план за безопасност и здраве е нормативно установено (чл. 156б, ал. 1, т. 2 ЗУТ) и следва от качеството на възложител на строежа (каквото несъмнено притежават оспорващите – същите са посочени като такива в Констативен акт № 4 от 27.02.2024 г.) и от спецификата на строежа. С оглед акцесорният в случая характер на вмененото задължение за изготвяне на План за безопасност и здраве, необосноваването на какво основание и в какво качество се възлага изготвянето на въпросния план, а и какво налага изготвянето на такъв план, не представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо на самостоятелно основание отмяна на заповедта за премахване.

Неоснователни са възраженията за липса на надлежна индивидуализация на строежа, чието премахване е наредено. Констативният акт съдържа чертеж - окомерна скица на разположението на процесния строеж, чиито параметри словесно са описани в оспорения акт. Наименованието на скицата, а именно окомерна, показва, че скица е изготвена не по точни параметри, а приблизително – ориентировъчно, на място. Предвид този факт неоснователно се явява възражението на жалбоподателите, че окомерната скица е неясна и това представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на заповедта. Процедурните изисквания са спазени, доколкото строежът е описан по начин, позволяващ индивидуализацията му и изключващ неяснота в обекта за премахване, като се констатира тъждество на описанието в констативния акт, мотивната и разпоредителната част на оспорената заповед. Волята на административния орган е ясна и конкретизирана в достатъчна степен по отношение индивидуализацията на разпоредения за премахване строеж – плътна ограда, изградена от стоманобетонов фундамент, бетонни блокчета и метална портална врата, ограждаща [ПИ] по КККР на [населено място]; с височина 2м; изпълнени стоманобетонни колони от двете страни на металната врата, на които е изградена двускатна покривна конструкция, общата дължина на ограждението е 15м. Окомерната скица от констативния акт дава визуално изражение на това описание. Обектът е ясно разграничим, а изложените в заповедта фактически и правни основания съответстват на описаното в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативен акт, въз основа на който е издадена същата.

Неоснователно се явява твърдението в жалбата, че не е ясно защо е описана порталната врата и част ли е тя от оградата, съответно подлежи ли на премахване. Описанието на порталната врата е необходимо поради обстоятелството, че същата е част от разпоредения за премахване незаконен строеж (т.е. и тя се явява незаконно изградена), тъй като свързва отделните части от процесната ограда, като освен врата осъществява и функциите на ограда, доколкото когато е затворена, препятства достъпа (на лица и предмети) до имота на оспорващите. Освен това именно защото служи като част от ограждението на имота, оставянето на порталната врата би било безпредметно (същата става безполезна) след премахването на оградата.

Неоснователен е и доводът на оспорващите, че при издаване на процесната заповед не са взети предвид възраженията срещу КА. Напротив при издаване на Заповед № 1273/09.04.2024 г. административният орган е разгледал всички възражения на оспорващите, като е изложил мотиви защо приема всяко едно от тях за неоснователно.

Административният орган е изпълнил и задължението си по чл. 35 АПК да издаде заповедта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.

 

Не се установява и противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби, предвид следните съображения:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. извършен строеж и 2. строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 ЗУТ.

Безспорно разпоредената за премахване „плътна ограда с височина 2м и портална врата“ представлява строеж по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Видно от съдържанието на обжалваната заповед строежът е квалифициран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като извършен без издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, но в случая строежът не попада сред изброените от изключения в нормата на чл. 151 ЗУТ.

Процесният изпълнен по делото строеж не попада и в изключенията по чл. 147, ал. 1 ЗУТ, с която разпоредба са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж на плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9. От заключението на приетата по делото СТЕ, въз основа на извършено измерване на място, се установяват размерите на разпоредената за премахване плътна ограда, включително относно височината на оградата като такава над 0,60м (отговорът на въпрос 5), а доколкото процесната ограда е към улицата, то съгласно чл. 48, ал. 7 ЗУТ височината на плътната част на оградата е допустимо да бъде до 0,6 м, като съгласно чл. 48, ал. 9 ЗУТ строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство. В случая е изключено приложението на разпоредба на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ за процесната по делото ограда, доколкото същата е към уличната регулация и е над 0,6 м. Тоест за процесната ограда се изисква както одобряване на индивидуален архитектурен проект, така и издаване на разрешение за строеж.

По делото е установено (а и този факт не се оспорва от жалбоподателите), че за изпълнения строеж няма издадено разрешение за строеж. Това е достатъчно основание за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с оглед на което това посочено фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

Предвид изграждането на процесния строеж без изискуемото разрешение за строеж, твърдението на оспорващите, че оградата им е изградена в собствения им имот, а не е разположена в ПИ с [идентификатор], не се отразява на факта на наличие на незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа, а единствено е от значение за преценката дали е търпим строежът.

 

По отношение възраженията на оспорващите за търпимост на строежа:

Търпимите строежи са незаконни строежи, като търпимостта е пречка за пристъпване към принудителното премахване на строежа, но не и за доброволното му премахване. Релевантен факт за преценката на статута на строежа като търпим в производството по издаване на заповед за премахване е времето на извършване на строителството с оглед приложимите разпоредби, регламентиращи търпимостта на строежите. От представените по делото доказателства, както и от изслушаното заключение на СТЕ се установи, че процесният строеж е изграден през 1988 година.

Според § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ, за да бъде един строеж „търпим“, той трябва да е изпълнен без строителни книжа и да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и разпоредби за правилата и нормативите, или по действалите по време на извършване на строителството такива.

Процесният по делото строеж не е търпим с оглед местоположението му не по уличната регулационна линия (т.е. не е допустим по действащия ПУП-ПУР и ПУП-ПРЗ) и с оглед вида му – плътна ограда над 0,60м. (т.е. недопустим по строителните правила и нормативи), предвид следното:

Според устройствения закон, действал по времето на изграждане на процесната ограда (1988 г.) – ЗТСУ (чл. 46), и според сега действащия ЗУТ (чл. 48), оградите е допустимо да се изграждат към улица или към съседни имоти и следва да следват съответно уличната регулационна линия или регулационната линия или кадастрална граница към съседни имоти, за да се приеме, че строежът – ограда е в съответствие с ПУП. А както ЗТСУ, така и ЗУТ изисква строежите да се изпълняват в съответствие с ПУП.

От заключението на вещото лице безспорно се установява, че процесната ограда не е изградена по уличната регулационна линия. Неоснователно се твърди от жалбоподателите, че оградата е изградена в собствения им имот, а не е разположена в ПИ с [идентификатор]. Както се посочи, от приетото и неоспорено заключение по СТЕ се установява, че процесната ограда не е по уличната регулационна линия, както и че навлиза в уличната регулация, като в най-широката си част това навлизане е 80см (отговорът на въпрос 3, онагледено на Приложение № 1 и № 2). Твърдението на жалбоподателите, че трасето на пътя не следва предвиденото по ПУП-ПУР се опровергава от изслушаната по делото СТЕ (онагледено на Приложение № 1 и № 2 към СТЕ). Съгласно заключението на вещото лице кадастралната граница на имота към улицата по кадастралния план от 1989 г., по ПНИ, и по КК съвпада с уличната регулация по одобрения ПУП-ПУР и ПУП-ПРЗ. В тази връзка остава недоказано и твърдението с жалбата, че частта от имота – посочен като триъгълник на окомерната скица в констативния акт, е частна собственост.

Към момента на изграждане на процесната ограда правилата за изграждане на огради са уредени в Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 5 по уличнорегулационната линия парцелите се ограждат, ако няма други изисквания за оформяване на улицата, а ал. 3 на същата разпоредба гласи, че видът, формата и височината на оградите се определят от техническите служби при народните съвети при издаване на разрешението за строеж съобразно характера на населеното място, зоната, теренните условия и архитектурно-художествените изисквания, като плътната част на оградите е с височина до 0,60м, а изключения могат да се допускат въз основа на одобрен архитектурен проект.

Съгласно заключението на СТЕ (въпрос 4) към 1988 г. е изградена плътна ограда от бетонови блокчета 20/20/40см, върху бетонова основа и шапка от керемиди. Според отговора на въпрос 5 от заключението оградата е с височина в най-високата си част 3,06м. Предвид това, строежът не съответства на изискванията, действали към периода на изграждане. Не са налице и доказателства по смисъла на ал. 3 от чл. 32 от цитираната наредба – за изключения, допуснати въз основа на одобрен архитектурен проект. Оградата би била търпим строеж, ако съответства на строителните правила и норми, действали към разглеждания период, тоест ако е с плътна част от 0,60м.

Както се посочи, към настоящия момент правилата за изграждане на огради са уредени в чл. 48 ЗУТ, като съгласно ал. 7 на посочената разпоредба, към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6м. Предвид категорично доказаната височина на изпълнената ограда, същата не отговаря и на сега действащите правила. По делото не е налице изискуемото съгласно чл. 48, ал. 9 ЗУТ разрешение за строителството на оградата в отклонение от изискванията по ал. 7.

Отсъства информация, а и не се твърди от оспорващия да е подадена молба - декларация за узаконяване на строежа на основание § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗТСУ (ДВ, бр. 79/1998 г.), по която да е налице произнасяне от компетентния орган. Няма данни за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, ал. 1, ал. 10, като се има предвид, че производствата във вр. с узаконяване не са служебни - нито по реда на ЗТСУ (отм.); нито по реда на ЗУТ. Не е поддържан довод за висяща процедура по заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ.

Ето защо съдът счита, че процесният строеж не отговаря на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му и съгласно този закон, както и не е в съответствие с предвижданията на ПУП, доколкото процесната ограда не следва уличната регулационна линия, а оградата е извън границите на имота на оспорващите и попада в трасето на улицата, предвидена по ПУП-ПУР, поради което и не може да бъде приет за търпим и че не подлежи на премахване. Предвид изложеното правилно административният орган стига до извод за липса на основания да се приеме процесният строеж за търпим.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 6 АПК. Действително от заключението на вещото лице се установява, че процесната ограда играе ролята и на подпорна стена, но това не води автоматично до извод за несъответствие с целта на закона и несъразмерност на засягането на оспорващите като възложители на процесната ограда. От една страна, съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти. Процесната ограда обаче не попада в цитираното изключение, тъй като височината на същата надхвърля нормативно определената такава. На следващо място, следва да се отбележи, че с премахването на оградата, дори и действаща като подпорна стена, съдът намира, че няма да бъде нарушен чл. 6 АПК. Видно от самата заповед със същата е разпоредено преди премахване на строежа да бъде изготвен план за безопасност и здраве. Посоченият план следва да съдържа обяснителна записка, строителен ситуационен план, евакуационен план, план за последователността на извършване на СМР и др., т.е. ако адресите на акта предприемат премахване на незаконен строеж, след като изпълнят задължението си да представят за одобряване съответния план за безопасност и здраве, то със същия могат и следва да се предвидят необходимите укрепителни дейности по отношение терена в имота им, така че да не се допусне свличане на земни маси в трасето на предвидената по ПУП-ПУР улица.

В случая премахването на оградата е обосновано и от невъзможността да бъдат изпълнени СМР за новопредвиден водопровод, минаващ по улицата, където попада оградата, т.е. с изпълненото незаконно строителство се препятства изграждането на водопровод, който е в обществен интерес.

Предвид установената от съда законосъобразност на оспорената заповед, подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н. Т. Ч., [ЕГН] и Е. П. Ч., [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7, срещу Заповед № 1273 от 09.04.2024 г. на Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, с която е наредено премахването на строеж: „Плътна ограда с височина 2м и портална врата преди [ПИ] по КККР на [населено място]“, изцяло разположена в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], след одобряване на план за безопасност и здраве.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, пред ВАС на РБ.