РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Троян , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100193 по описа за 2021 година
“ЧЕЗ електро България” АД – гр. София, представлявано от Леон Връшка и
Карел Крал, чрез пълномощника си адв. Р.Д. от САК е предявило срещу АН.
М. С. от ** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл.
422 от ГПК за сумата 565,98 лева, представляващи неизплатено парично
задължение за използвана ел. енергия и за сумата 26,94 лева – законова лихва
върху главницата за времето на забавата.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени
доказателства, в с. з. не се явява представител. Изразено е писмено становище
по същество съда да уважи предявения иск, като постанови неприсъствено
решение по реда на чл. 238 от ГПК, както и да бъдат присъдени разноските по
делото.
По реда на чл. 131 от ГПК на ответника А.С. е изпратено копие от ИМ и
доказателствата. Същата не е представила писмен отговор и не е изразила
становище по иска.
От приложените към делото писмени доказателства: Счетоводна
справка за консумацията на клиента, издадена на основание чл. 107 от ЗЕ,
1
справкаизвлечение за възникнали задължения и постъпили плащания,
фактури с номера: ********* от 10.02.2020 г.; ********* от 12.03.2020 г.;
********* от 09.04.2020 г.; ********* от 11.05.2020 г. и ********* от
10.06.2020 г., общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ Ад, публикувани в електронната страница на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, Лицензия № Л-409-17/01.07.2013 г., заявление за
продажба на ел. енергия от 02.10.2019 г. и Декларация от 02.10.2019 г. и ЧГД
№ 991/2020 г. на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ищцовото дружество се е намирало в облигационни правоотношения с
ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия. Съда приема, че съгласно същите, ищцовото
дружество е изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия
и достъп до електроразпределителната мрежа. Установи се, че дружеството –
ищец е доставяло ел. енергия на АН. М. С., в качеството й на абонат, в
електроснабден имот, находящ се в **, с ИТН 310202163848 за периода от
03.01.2020 г. до 02.06.2020 г., за което са издадени следните фактури:
Фактура № ********* от 10.02.2020 г. на стойност 194.74 лева, за периода
03.01.2020 - 02.02.2020 г.; Фактура № ********* от 12.03.2020 г. на стойност
22.96 лева, за периода 03.02.2020 - 04.03.2020 г.; Фактура № ********* от
09.04.2020 г. на стойност 162.56 лева, за периода 05.03.2020 - 01.04.2020 г.;
Фактура № ********* от 11.05.2020 г. на стойност 136.66 лева, за периода
02.04.2020 - 02.05.2020 г. и Фактура No ********* от 10.06.2020 г. на
стойност 49.06 лева, за периода 03.05.2020 - 02.06.2020 г. С. не е изпълнила
задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадените процесни
фактури. Така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми. Съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия, абоната разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно
за принудително изпълнение по съдебен ред. Разпоредбата на чл. 19 ал. 8 от
ОУ изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
В ТРС е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
2
чл. 410 от ГПК от ищцовото дружество - кредитор, по което е образувано ч.
гр. дело 991/2020 г. По реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК съда е дал указание за
завеждане на установителен иск.
Пълномощника на ищцовото дружество адв. Д. изрично е поискала от
съда постановяване на непресъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
Настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 239 ал. 1
от ГПК и следва да постанови неприсъствено решение, което не следва да
бъде мотивирано по същество, а да бъде признато съществуване на вземането
на ищеца в размер на 565.98 лева, представляваща неизплатено парично
задължение за ползвана ел. енергия за периода от 03.01.2020 г. до 02.06.2020 г
., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата 26.94 лева, представляваща лихва за периода
от 05.03.2020 г. до 27.10.2020 г.,
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на
ищеца сторените съдебно-деловодни разноски по настоящето производство в
размер на 138.00 лева, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК, както и
88.00 лева – разноски по заповедното производство.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 422 от ГПК съществуване на вземането на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, община Столична, район „Младост”, бул.
„Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, представлявано
от Леон Връшка и Карел Крал, а имено, че АН. М. С., ЕГН **********,
адрес: с. ***, Ловешка област, ул. „**“ № 9 дължи сумата 565.98 –
петстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки,
представляваща неизплатено парично задължение за ползвана ел. енергия за
периода от 03.01.2020 г. до 02.06.2020 г ., ведно със законната лихва, считано
от 10.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата , сумата 26.94 –
двадесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки, представляваща
лихва за периода от 05.03.2020 г. до 27.10.2020 г.,
3
ОСЪЖДА АН. М. С., ЕГН **********, адрес: с. ***, Ловешка област,
ул. „**“ № 9 да запалти на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община
Столична, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес Център, представлявано от Леон Връшка и Карев Крал сумата 138.00
– сто тридесет и осем лева, съдебно-деловодни разноски по исковото
производство, както и 88.00 – осемдесет и осем лева – разноски по
заповедното производство.
Решението не подлежи на въззивно обжалване, освен ако не са били
налице предпоставките в разпоредбата на чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4