№ 11
гр. Ихтиман, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200394 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ КЧТ, ЕИК **, представлявано от **
срещу Наказателно постановление № 23-2200230/04.07.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София област /ДИТСО/, с
което на основание чл. 415, ал. 1 КТ на въззивника е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1
КТ.
В депозираната жалба са изложени подробни съображения за
процесуална и материална незаконосъобразност на процесните АУАН и НП.
Отправена е молба атакуваният санкционен акт да бъде отменен или
алтернативно да бъде намален размерът на наложеното наказание.
Въззиваемата страна АНО (директор на ДИТСО) чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление, доколкото е издадено при спазване на процесуалния и
материален закон.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект. Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
АНО е установил правилно фактическата обстановка.
С т. 7 протокол за извършена проверка № ПР2135234/2021 г. от
02.12.2021 г., издаден от служители на ДИТСО, на основание чл. 404, ал. 1, т.
1
1 КТ спрямо жалбоподателя „***“ КЧТ е приложена принудителна
административна мярка, като е дадено задължително предписание в
качеството му на работодател да начисли и изплати с увеличение 75 на 100 за
положения на 20.06.2021 г. (почивен ден-неделя) извънреден труд от
работника ***, ЕГН ********** на длъжност „шофьор тежкотоварен
автомобил“ в съответствие с изискванията на чл. 262, ал. 1, т. 2 вр. чл. 128, т.
1 и т. 2 КТ със срок за изпълнение до 06.12.2021 г.
Предписанието било частично изпълнено от въззивника работодател,
като през 2022 г. начислил увеличение 75 на 100 за положения на 20.06.2021
г. (почивен ден-неделя) извънреден труд от работника ***, ЕГН **********
на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“, за което е издаден
коригиран фиш за заплати. В същия е посочено, че начисленото увеличение
от 103,41 лв. следва да бъде заплатено в брой на работника. На 29.04.2022 г.
работника бил уведомен в телефонен разговор, че може да получи сумата при
работодателя, но тя не му била изплатена, за което е изготвен протокол от
29.04.2022 г. от ***, отговаряща за труда и работната заплата (ТРЗ) при
въззивника.
В периода от 13.04.2022 г. до 04.05.2022 г. свидетелите Д. С. и К. В., в
качеството им на служители в дирекция „Инспекция по труда – Софийска
област“, осъществили проверка по спазване на трудовото законодателство на
обект модернизация на ж.п. участък Елин Пелин – Костенец по обособени
позиции, участък: междугарие РП Побит камък – РП Вакарел-изток, находящ
се в землището с. Вакарел, извършваща се от въззивника „***“ КЧТ. Било
установено, че същият в качеството си работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР
на КТ, не е изпълнил задължително предписание № 7, протокол за извършена
проверка № ПР2135234/2021 г. от 02.12.2021 г., издаден от служители на
ДИТСО, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като до 13.04.2022 г. не е
изплатил увеличение със 75 на 100 за положения на 20.06.2021 г. (почивен
ден-неделя) извънреден труд от работника ***, ЕГН ********** на длъжност
„шофьор тежкотоварен автомобил“.
Деянието било установено въз основа на представените от дружеството
в хода на проверката писмени документи – коригиран фиш за заплати за
месец юни 2021 г. и протокол изготвен на 29.04.2022 г.
За констатираното свид. Д. С. в качеството на главен инспектор при
ДИТСО съставила срещу въззивника „***“ КЧТ в качеството на работодател
в присъствието на пълномощника *** Акт № 23-2200230 от 04.05.2022 за
установяване на административно нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление
№ 23-2200230/04.07.2022 г. от директора на ДИТСО, с което на основание чл.
415, ал. 1 КТ за нарушение на същата разпоредба на жалбоподателя е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства обективирани в показанията на свидетелите Д. С.
(актосъставител), К. В. писмените доказателства - протокол за извършена
проверка, протокол за извършена проверка № ПР2135234/2021 г. от
02.12.2021 г., АУАН, който на основание чл. 416, ал. 1 КТ има
2
доказателствена сила, която не е оборена, коригиран фиш за заплати за месец
юли 2021 г., Заповед за полагане на извънреден труд, протокол от 29.04.2022
г., изготвен от ***, пълномощно, Заповед № ЧР-1573/25.09.2019 г. на ИД на
ГИТ, длъжностна характеристика за длъжността директор на ДИТСО,
заповеди на ИД на ГИТ.
Доказателствените източници практически са непротиворечиви. От
показанията на свидетелите С. и В. се установяват обстоятелствата около
процесната проверка и констатираното нарушение. Те намират пълна
подкрепа в писмените доказателства, посочени по-горе. Всички те сочат на
единствен възможен извод, че въззивника в качеството на работодател не е
изпълнил задължителното предписанието, дадено с т. 7 от протокол за
извършена проверка № ПР2135234/2021 г. от 02.12.2021 г., тъй като не е
изплатил увеличение със 75 на 100 за положения на 20.06.2021 г. (почивен
ден-неделя) извънреден труд от работника ***, ЕГН ********** на длъжност
„шофьор тежкотоварен автомобил“. Видно от коригирания фиш за заплата на
работника за месец юли 2021 г. и протокола от 29.04.2022 г. начислението от
103,41 лв. е следвало да бъде изплатено в брой на работника, той е уведомен,
че може да получи сумата при работодателя, липсват обаче каквито и да е
доказателства работодателят да е изпълнил задължението по чл. 128, т. 2 КТ,
а по този начин и даденото задължително предписание.
Доказателства, които да оборват или разколебават горните изводи
липсват.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
3
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност
на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „***“ КЧТ е
ангажирана в качеството на работодател за неизпълнено правно задължение
по чл. 415, ал. 1 КТ като на основание чл. 415, ал. 1 КТ му е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за преустановяване на нарушения на
трудовото законодателство органите на ДИТСО могат да прилагат
принудителни административни мерки – задължителни предписания на
работодателите. В нормата на чл. 415, ал. 1 КТ е установена санкция за
неизпълнение на принудителната административна мярка, предвидена в чл.
404, ал. 1, т. 1 КТ - имуществена санкция в размер от 1500 до 10 000 лв.
АНО правилно е установил при извършената проверка в периода от
13.04.2022 г. до 04.05.2022 г. на обект: Модернизация на ж.п. участък Елин
Пелин – Костенец и междугарие РП Побит камък – РП Вакарел – изток, в
землището на с. Вакарел, че жалбоподателят „***“ КЧТ, в качеството си
работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, не е изпълнил задължително
предписание № 7, протокол за извършена проверка № ПР2135234/2021 г. от
02.12.2021 г., издаден от служители на ДИТСО, на основание чл. 404, ал. 1, т.
1 КТ, тъй като до 13.04.2022 г. не е изплатил увеличение със 75 на 100 за
положения на 20.06.2021 г. (почивен ден-неделя) извънреден труд от
работника ***, ЕГН ********** на длъжност „шофьор тежкотоварен
автомобил“. Това задължително предписание има своята нормативна основа –
чл. 262, ал. 1, т. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ, както правилно е посочено в
наказателното постановление.
Както беше посочено по-горе в доказателствения анализ – липсват
доказателства жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2
КТ и да е изплатил на работника начисленото трудово възнаграждение. Не
може да се приеме, че е налице забава на кредитора работник, който не е
посетил работодателя, за да получи трудовото възнаграждение. Видно от
коригирания фиш за заплати за месец юни, останалата част от заплатата на
работрника * е била изплатена по банковата му сметка. Ето защо в случая не е
съществувала пречка и процесните 103,41 лв. да бъдат изплатени по същия
начин. Като не го е направил и е избрал да бъдат заплатени в брой,
въззивникът в качеството на работодател сам се е поставил в положение на
неизпълнение на законовото задължение по чл. 128, т. 2 КТ, за което
нарушение е следвало да отстрани на основание задължителното
предписание, дадено с ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.
Възражението, че клонът на чуждестранно юридическо лице не е правен
4
субект, поради което не може да бъде субект на административнонаказателна
отговорност е неоснователно. Правната уредба на клона на чуждестранно
лице се сдържа в чл. 17а от Търговския закон /Т3/ и е част от общата уредба
на клон на търговците, уредена в глава пета на ТЗ от чл. 17 до чл. 20.
Безспорно е, че вписването на клон на чуждестранен търговец не води до
възникване на нов правен субект, а само на обособена в териториално и
организационно отношение негова част. В случая обаче жалбоподателят не
държи сметка с възражението си, че същият е наказан не в качеството на клон
на чуждестранно юридическо лице, а на работодател, доколкото разпоредбата
на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ предвижда особен субект – работодател, до когото са
адресирани задължителните предписания. Съгласно § 1, т. 1 ДР на КТ
работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател. В случая процесният клон
представлява поделение на юридическо лице по смисъла на цитираната
разпоредба, което се потвърждава от обстоятелството, че именно с него е
сключен трудовият договор с работника. Ето защо КЧЮ може да бъде субект
на АНО предвид особеното качество, което притежава – работодател.
Въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя е обективна.
Случаят не може да бъде определен като маловажен или
малозначителен, доколкото изплащането на трудово възнаграждение за
престирания от работника труд е основно задължение на работодателя в
рамките на трудовото правоотношение. Още повече, че в случая на последния
е предоставена възможност за отстраняване на допуснатото нарушение
посредством даване на задължително предписание по реда на чл. 404, ал. 1, т.
1 КТ, а не е пристъпено направо към налагане на наказание на основание чл.
414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ.
Изложеното сочи на типична степен на обществена опасност за конкретния
вид нарушение и обуславя невъзможността за приложение на институтите
маловажен или малозначителен случай. Отчетеното обаче не може да бъде
повторно обсъждано на плоскостта на индивидуализация на наказанието, тъй
като в този случай би се стигнало до „двойна наказуемост“ за дееца.
С оглед установеното административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ и е
наказал въззивника за допуснатото нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
Относно наказанието:
Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на
чл. 414, ал. 1 КТ – имуществена санкция.
Въззивният съд намира за основателна жалбата в частта относно явната
несправедливост на наложеното наказание. Касае се типично нарушение от
съответния вид. Действително, както е посочил АНО, то не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от нарушенията от този вид, но и не разкрива
5
по-висока степен на такава опасност. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се приеме, че от него не са настъпили никакви по-
тежки последици, касае се за неголяма сума с оглед общия размер на
трудовото възнаграждение на работника за месеца, освен това работодателят
е изпълнил частично предписанието, като все пак е начислил
възнаграждението. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
констатират. Ето защо, като е определил имуществената санкция в размер от
3000 лв., АНО е наложил явно несправедливо наказание. Наказанието следва
да бъде определено в законоустановения минимум от 1500 лв., като
наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част.
Нужно е в теоретичен план да се отбележи, че с изменението на ЗАНН
ДВ, бр. 109 от 2020, с оглед въведените в § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН дефиниции, по
законодателен път е изоставено непротиворечивото разбиране, изразено в
правната доктрина и в преобладаващата съдебната практика, че обществената
опасност е присъща единствено на престъпленията, като наличието й прави
деянието престъпление, а не административно нарушение, тъй като
обществената опасност представлява обективно неюридическо качество
характерно само за престъплението, който извод следва при сравнение на
дефинициите, дадени в чл. 9, ал. 1 НК и чл. 6 ЗАНН. С цитираните изменения
това разбиране е загърбено, като очевидно законодателят приема, че и
административните нарушения притежават обществена опасност, макар тя да
не е предвидена като признак от обективна страна на административното
нарушение (чл. 6 ЗАНН). Ето защо това мотивира настоящия състав при
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства да
държи сметка за степента на обществена опасност на деянието.
Ето защо, съдът, намира че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде изменено в частта относно размера на наложеното наказание и
потвърдено в останалата част като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, съдът, основание чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1 вр.
ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200230/04.07.2022 г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ в частта относно наложеното на
основание чл. 415, ал. 1 КТ на жалбоподателя „***“ КЧТ, ЕИК ** наказание
имуществена санкция за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, като НАМАЛЯВА
размера от 3 000 лв. на 1 500 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6