№ 14687
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110148965 по описа за 2022 година
Предявени са от С. А. А., ЕГН ********** срещу Е. К. М., осъдителни искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди изразяващи се в накърняване на доброто име и авторитета на ищеца в
обществото, емоционален дискомфорт, душевни болки и страдания, в резултат на подаден
сигнал до държавни институции, в който се съдържа разгласяване на неверни позорящи
твърдения по негов адрес и обвинение в престъпление, което не е извършил /унищожаване и
повреждане на чужда собственост/, както и вследствие на общия негативен контекст, в
който твърденията и обвиненията са направени, вкл. внушавайки корупционна дейност,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 19.04.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че твърди, че е народен представител, парламентарен секретар на
парламентарна група и син на дългогодишния кмет на община С. – А. А.. Посочва, че е
собственик на масивна семейна къща, находяща се в УПИ IX – 207, кв. 39 по плана на гр. С.
на /адрес/., изградена на „калкан“ с паянтова сграда на ответницата, която се намирала в
съседния УПИ IX – 206. Посочва, че през 2016 г., решил да преустрои партерния етаж в
аптека и медицински кабинет, да преустрои втория и да надгради таванския етаж в
жилищен. Сочи, че за да направи преустройствата е набавил всички необходими строителни
книжа, въпреки това ответницата започнала да подава несъстоятелни сигнали до държавни
институции срещу него и баща му за незаконно строителство, злоупотреба със служебно
положение и пр. По повод сигнал на ответницата била извършена проверка от Окръжна
прокуратура – гр. Б., която завършила с резолюция, че твърденията на ответницата досежно
незаконно пристрояване и надстрояване на процесния имот, са неоснователни. Посочва, че
1
ответницата е подала процесния сигнал до Главния прокурор, Омбудсмана, ДНСК, РДНСК-
Б. и община С. на 19.04.2022 г. Поддържа, че в сигналите си, ответницата е внушавала, че
баща му като кмет на общината, способствал ищеца да върши мнимите нарушения. Сочи, че
след като ответницата подала сигнали до горепосочените институции, последните са
достигнали до повече от две лица, респ. клеветата е публична. С тези неверни и позорни
изявления ответницата накърнила доброто име на ищеца в обществото и службата му. От
изложените в сигналите клеветнически твърдения ищецът се почувствал недобре
психически. Изпитал емоционално напрежение, стрес, гняв и възмущение. Изпитал
притеснение относно политическата си кариера. Емоционалното разстройство от клеветите
попречило на пълноценното общуване със семейството му, близките и приятелите му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковата
претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва да е насочвала сигнала си срещу ищеца.
Оспорва наличието на изискуемите елементи на фактическия състав на деликта. Твърди, че
подадения сигнал не може да бъде квалифициран като противоправно поведение от страна
на ответницата, а същата била в резултат на желанието си да потърси правата си по
законоустановения ред. Изложени са твърдения относно извършено строителство, не по
установения в закона ред. Оспорва наличието на твърдяното противоправно и виновно
поведение.
В съдебно заседание ищецът С. А. А., редовно призован, не явява лично,
представлява се от адвокат Е. В., който поддържа исковата претенция и моли за уважаването
й.
Ответникът редовно призован в съдебно заседание се явява лично и се представлява
от адвокат И., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковите претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на непозволено увреждане, по твърдения на ищеца вследствие неправомерни
действия на ответника с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Касае се за извъндоговорна, деликтна отговорност на
физически лица за извършените от тях противоправни и виновни действия. В конкретния
случай ищецът се позовава на подадени от Е. М. сигнали, датиращи от края на 2016г. с
твърдения за извършено от ищеца незаконно строителство, в резултат на което са
извършени редица проверки, като последният сигнал /процесният/ е подаден до Главния
прокурор, Омбудсмана, ДНСК, РДНСК- Б. и община С. на 19.04.2022 г.
Няма спор между страните, че ищецът е народен представител, парламентарен
секретар на парламентарна група, син на Кмета на гр.С. - А. А.. Не е спорно също така, че
2
бащата на ищеца притежавал къща, находяща се в УПИ IX-207, кв.39 по плана на гр.С.,
/АДРЕС/, която през 2016г. прехвърлил на сина си, и която сграда е изградена на „калкан“ с
имот на ответницата, находящ се в съседния УПИ IX-206. Също така се установява, че през
2016г., ищецът решил да преустрои партерния етаж на семейната къща в аптека и
медицински кабинет, да преустрои втория и да надгради таванския етаж в жилищен, за което
му е издадено разрешение за строеж № 21/18.08.2016г. на Главния архитект на община С.,
влязло в сила на 27.05.2022г. По делото са приети и удостоверение за търпимост №
10/22.12.2016г. на Главния архитект на община С. за въвеждане в експлоатация на строеж:
преустройство, реконструкция и промяна предназначението на партерен етаж в аптека,
медицински кабинет и обслужващо помещение – като първи етап на изпълнение на строежа
и преустройство, реконструкция и промяна на предназначението на втори жилищен етаж и
подпокривен складов етаж в жилище – като втори етап на изпълнение на строежа в УПИ IX-
207, кв.39 по плана на гр.С., както и удостоверение за търпимост № 49/17.08.2018г. за
едноетажна масивна стопанска сграда, разположена в северозападния ъгъл на УПИ IX-207 с
площ от 26,00 кв.м., удостоверение за търпимост № 23/20.06.2016г. за двуетажна жилищна
сграда, разположена на улична /южна/ регулационна линия, и странична /западна/
регулационна линия, състояща се от първи /партерен/ етаж със застроена площ от 127,77
кв.м., втори /жилищен / етаж, със застроена площ от 146,19 кв.м. и подпокривно
пространство, складово ниво с площ от 114,37 кв.м.
От приетите по делото писмо на ДНСК, РДНСК – гр.Б. № 26-00-07/18.03.2022г., се
установява, че между страните по спора датират обтегнати отношения с давност от 2016г.,
свързани със строителство в УПИ IX-207. По първият сигнал е образувана в РДНСК
преписка № СМ-563/2016г. във връзка с инвестиционен проект за тавански етаж в УПИ IX –
207, а през 2022г. е постъпил сигнал от ищеца в РДНСК, по който е образувана преписка №
СМ-119/2022г. относно монтирана отводнителна тръба в съседното УПИ, собственост на
ответника. По преписката и след отговор на Главния архитект на община С., въпреки
изразеното от ответницата за неналичие на разрешение за строеж, е посочено, че е налично
такова, като е констатирано, че издаденото от Главния архитект разрешение за строеж №
21/18.08.2016г. е постъпило в РДНСК на 26.08.2016г. след писмо на Е. М. с изх. № СМ-563-
01-774/25.08.2016г. посочено е че поради констатираното РДНСК Б. не намира основание за
предприемане на последващи действия, във връзка с последващо постъпило в РО НКС Б. с
вх. № См-563-00-512/16.02.2022г. становище от ответницата. Посочено е, че впоследствие е
постъпила нова жалба от Е. М. в ДНСК с вх. № БД-1518-03-416/09.03.2022г., касаеща
строителство в УПИ IX – 207 и строителство в УПИ X-206, в която са изложени
съображения за неяснота във връзка с издаденото разрешение за строеж №
РС21/18.08.2016г.
По делото е приета преписка № 2601/2021г. по описа на ОП-гр.Б.. От приетата по
делото Резолюция от 25.02.2022г. на ОП-гр.Б., се установява, че по сигнал на Е. М. с
твърдения за извършени неправомерни действия – незаконно пристрояване и надстрояване в
УПИ IX-207 в кв.39 в гр.С. е образувана горепосочената преписка. В обстоятелствената част
3
на преписката са налични данни и за последващи сигнали на Е. М.. В сигнала М. е посочила,
че е уведомена с писмо № 23-00-12-08.04.2016г. за инвестиционните намерения в съседния
имот, като в законовия срок е подала възражение с вх. № 23-00.12/19.04.2016г. получила е
отговор, че разрешение за строеж не е издавано, като е настоявала да се премахнат всички
съоръжения, излизащи извън равнината на калкана по границата на имота й, включително
стряхата, както и незаконно отворените прозорци, щори и висящи кабели и да бъде
окончателно освободен имота й. Впоследствие е установено издаденото разрешение за
строеж, като ОП – Б. не е установила незаконно строителство поради което с посочената
резолюция е прекратила производството по пр.пр. № 2601/2021г. С резолюция, постановена
по преписка № 2356/2022г. на АП-София е отменена резолюция на ОП-Б. от 25.02.2022г. за
прекратяване на преписка № 2601/2021г., като делото е върнато на ОП-Б. за продължаване
на съответните действия. С резолюция от 16.12.2022г. прокурор при ВАП, по преписка №
711/2021г. е отменил резолюция от 11.11.2022г. на АП-София, с която е отменена
Резолюция от 25.02.2022г. на ОП-гр.Б., за прекратяване на преписка № 2601/2021г., като по
този начин резолюция от 25.02.2022г. е влязла в сила. Последното е настъпил в хода на
процеса факт от значение за спора, поради което следва да бъде взет под внимание от страна
на съда на основание чл. 235, ал.3 от ГПК.
По делото е приет и постъпил сигнал от Е. М. до Главния прокурор на Р.България,
Омбудсмана, Началника на ГД „Строителен надзор“ при ДНСК, до Началника на РДНСК –
Б. и до Кмета на община С. с № БД-1518-05-366/13.04.2022г. В сигнала се излагат
твърдения, съдът цитира, за „продължаващи незаконни и неправомерни, разрушителни
действия в имота ми“; за действия на ищеца „свързани с изрязване на стряхата“ в къщата на
М. „заедно с отводнителната система и унищожаване на североизточния скат на покрива на
притежаваната от мен къща в УПИ X-206, вследствие на незаконно строителство, което все
още не е констатирано, при положение, че мина повече от година. Вместо това съм
подложена на непрекъснати, неправомерни и неоснователни действия от страна на
Институцията, която представлява г-н А.“; „незаконния прозорец /визира се този на ищеца/
на калканната стена е с пряк достъп до покрива ми, прави възможно трупането на боклуци
по североизточния скат, което допълнително затруднява отводнителната система на
покрива, предвид този основателен факт настоявам за незабавното му и трайно премахване,
както и на останалите незаконни прозорци по калканната стена/“; „също така недопустимо в
разрез с нормите и неправомерно е извършено надстрояване на допълващото строителство,
приобщено към основната сграда в следствие на което беше изрязана стряхата на къщата
ми, а впоследствие се правят опити неправомерно да се отправят заплахи, предписания и
неоснователни процедури, като се използва Институцията и административната позиция за
лични цели, без нужната обективност и безпристрастност за законосъобразно решение на
случая“, обобщения и уведомяване на г-н А., че злоупотребата със служебно положение е
инкриминирана в НК и НПК, че „г-н А. е пристрастен и се възползва от служебното си
положение неправомерно“; цитирано е „бързането е продиктувано от желанието да се
заличат незаконните действия, без да бъдат констатирани истинските нарушения,
извършени от сина на кмета“.
4
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, като от
показанията на разпитания на страната на ищеца свидетел - Г. И. се установява, че същият
има непосредствени впечатления от началото на строителството на „семейната къща“ на
ищеца. От показанията му се извлича, че преди пет-шест години, ищецът започнал
преустройство на къщата, имал намерение да изгради кабинет на майка си, която била лекар
в гр.С.. Не познавал лично ответника М.. Чувал от ищеца, че същата подавала непрекъснато
сигнали срещу него, свързани със законността на извършеното строителство.Свидетелства,
че по повод на сигналите, ищецът се затворил в себе си, десоциализирал се, бил притеснен
от слуховете, от реакцията на хората и как това ще се отрази на положението му в
обществото, на електората му, във връзка с качеството му на народен представител.
Свидетелства, че се влошили отношенията се партньора му, както и с детето.
На страната на ответника М. са разпитани свидетелите М. и Х.. Свидетелят М., неин
познат от дълги години и колега в РДНСК – София. Самият той главен инспектор в РДНСК.
Разпитан излага, че много от сигналите са по негово давление, тъй като самият той пътувал
до С., виждал къщата, посочва, че има пристрояване, по искането за издаване на разрешение
за строеж, за ремонт на покрива, за изместване на един кабел, който неправомерно минавал
през имота на ответника, без да има учредено право на преминаване, като за последното
ищецът сам посочва в исковата молба, че е констатирано това нарушение и кабела бил
премахнат.
Разпитан свидетелят Х. посочва, че лично той е канен на няколко пъти от М. да
изготви конструктивно становище във връзка с отношенията със съседа й. Посочва, че при
строителството в УПИ – 207 е изрязана стряхата, като след като се строи на калкан това
драстично променя натоварването върху покрива, което води до образуване на торба сняг
между двете сгради, до натоварване в конструкцията. Изготвил три становища, едното през
2018г., през 2019г. и през 2022г.
За да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД от страна на ищеца по него следва да бъдат
доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: факта,че
ищцата е подала процесните сигнали, противоправност на извършеното деяние;
претърпените неимуществени вреди и причинната връзка между сигналите и вредите.
Ищецът твърди, че неправомерността на действията на ищеца се състоят в това, че с
така подадените сигнали тя разпространява неверни за него и семейството му и извършеното
от него строителство в УПИ IX-207 твърдения, с което уронва престижа и доброто му име в
обществото. За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като клеветнически,
следва да бъде констатирано, че същите са лъжливи /неистински/, както и че имат обективен
позорящ характер по отношение личността, към която са адресирани. Позорящи са тези
факти, които обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото и са укорими
от гледна точка на господстващия морал. Клеветата може да бъде осъществена не само чрез
пряко изнасяне или внушаване на невярна и позоряща информация за съответно лице, но и
когато неистинските и позорящи обстоятелства се излагат като слух и съмнение /Решение
5
51/ 1980 г. по н.д. 26/ 1980 г., ВС, II НО/. Фактическите твърдения, за които се твърди, че са
клевета, подлежат на проверка за вярност, като доказателствената тежест е на ответника.
Вината на ответника се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а оборването на
презумпцията е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.
Ответницата възразява, че правото и на сигнали е законно нейно право, доколкото с
извършеното в УПИ IX-207 строителство е нарушена правната си и имуществена сфера,
като собственик на къща в УПИ IX-206.
Твърденията за противоправност на поведението на ответника, изразяващо се в
подаване на сигнали до различни държавни институции, както и този с вх. № БД-1518-05-
366/13.04.2022г. следва да се разгледа в две посоки: мотивите за подаването на сигналите и
тяхното съдържание.
Конституционно прокламирано право на гражданите е правото им да подават сигнали
до органите на държавната и местните власти /чл. 45 от Конституцията/. С това право обаче
не може да се злоупотребява /арг. от чл. 57, ал. 2 от Конституцията/. Злоупотребата с право е
институт на всички клонове на правото и при установяване на такава съдът и другите
държавни органи не следва да дават защита на титуляра на правото /арг. от чл. 8, ал. 2, изр. 2
ЗЗД/. Следователно злоупотребата с право, сама по себе си, е противоправно поведение,
което може да доведе до деликтна отговорност. Подаването на сигнал с намерение да се
увреди едно лице е противоправно поведение, което може да доведе до деликтна
отговорност. Това следва от извлечения в доктрината и безспорен правен принцип за
добросъвестност в гражданския оборот /от разпоредбите на чл. 12 ЗЗД; чл. 63, ал. 1 ЗЗД; чл.
20 ЗЗД; изрично прокламиран в някои чужди законодателства/, които изисква страните да
действат в оборота без намерение да увредят някого. Алтернативно такъв извод може да се
приеме на базата на утвърдения в доктрината /вж. К., Ал. Облигационно право. Отделни
видов облигационни отношения. Нова редакция проф. П. П.. С., 2002, с.364; К., А..
Облигационно право. Обща част. 5. изд. С., 2010, с. 398. К., Тр. Понятието
"противоправност" в областта на непозволеното увреждане според българското гражданско
право – Годишник на ЮФ на СУ. Т. 79, 1986, с. 71 -74/ възглед, че противоправността при
деликта се изразява в предвиденото в законодателството общо задължение да не се вреди
другиму. Поради това, че в масовото подаване на сигнали от страна на ответницата в
продължение на дълъг период от време ясно прозира намерението и да вмени, а не просто да
ревизира по пътя на контрола, незаконност на строителството, извършено от ищеца в
семейната му къща, като не се установи такава, тоест вярност на изложеното от М. в
сигналите, като последното много ясно проличава от приетото по делото писмо с изх. №
Сф22-2049-00-464/14.12.2022г. на извършена нова независима проверка на РДНСК –
Софийска област, където ясно е констатирано, че извършеното от ищеца строителство не е
незаконно, не са установени нарушения на ЗУТ, напротив от последният/процесният сигнал
обаче ясно проличава насочеността на изказа в посока общественото положение на ищеца,
на баща му като Кмет на гр.С., в сигнала са находящи се изрази за „злоупотреба с права“ от
страна на г-н А., за пристрастност на г-н А., като Кмет на институцията, тоест налице са
6
изрази отправени до органи на компетентната власт, насочени пряко към личността на
ищеца като син на Кмета на град С.. Освен това съдът не може да обоснове извод, че
изразите в процесния сигнал са оценъчни и израз на свободната воля на ответника. За
даването на мнения с оценъчен характер ВКС устойчиво приема /така в решение № 209 по
гр. д. № 1747/2013 г., ІІІ г. о., и цитираните в него други съдебни решения/, че когато не се
касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и
свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и
оценки чрез медия могат да се разпространяват свободно; не е противоправно поведението
при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие, освен когато правото на изразяване на мнение е в
нарушение на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България; така и негативните
оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения
живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността; оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. В случая
посоченото в сигнала, че обобщения и уведомяване на г-н А., че злоупотребата със
служебно положение е инкриминирана в НК и НПК, че „г-н А. е пристрастен и се възползва
от служебното си положение неправомерно“; че „бързането е продиктувано от желанието да
се заличат незаконните действия не може да се оприличи на оценка, като коментар на
фактите по същество и по предмета на преписките, а възпроизвежда обстоятелства от
обективната действителност, свързани със заеманата от бащата на ищеца позиция на Кмет
на гр.С. и съответно на ищеца, като негов син. Изказа в сигнала съдът намира, че е насочен
пряко към личността на ищеца, като син на г-н А., поради което е налице противоправност
при отправените от нея сигнали и наличните в тях твърдения. Правото на чест и достойнство
на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в
държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл.32, ал.1
от Конституцията/. Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство е
противоправно деяние – клевета /чл.147, ал.1 от НК/. С това деяния се накърнява правото на
чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата
самооценка. За да е налице „клевета” от обективна страна се изисква да са засегнати
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото, на положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното деяние
може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.
Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо
позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.
Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от
разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е.
7
необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства
са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти.
В конкретиката на случая съдът приема, че в сигнал с вх. № БД-1518-05-
366/13.04.2022г. са изнесени неверни клеветнически твърдения за факти по отношение на
ищеца пред органи на власт, както и пред различни институции, които уронват престижа,
честта и достойнството на ищеца, извършени противоправно и не в обсега на свободата на
словото, обективирана в нормата на чл. 39, ал.1 от КРБ, в резултат на които ищеца е
претърпял твърдените от него вреди. Тоест налице е и причинна връзка между твърденията
в статията и твърдените за претърпени от ищеца вреди. Прави впечатление и
подхода/маниера на ответника при избиране на начин на защита на правата й. Подаването
на многобройни сигнали да органите, защитаващи обществен интерес, какъвто орган е
Прокуратура на Р.България, вместо верния подход за защита на гражданските и права, не
индикира за нетенденциозност на така подадените сигнали.
По изложеното съдът намира иска за доказан по основание, поради и което следва да
коментира характера на претърпените от ищеца вреди и да определи техния размер по
справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Като критерий за това чл. 52 от ЗЗД определя
справедливостта. С оглед целта на гражданската отговорност – обезщетяване на реално
претърпените вреди чрез осигуряване на пари, с които да се облекчат претърпените от
пострадалия страдания, следва да се приеме, че релевантни за определяне на обезщетението
следва да са характера и размера на претърпените психически неудобства и отрицателни
емоции. От изслушаните свидетелски показания в открито съдебно заседание се установява,
че в период от два - три месеца след април 2022г., ищецът е търпял вреди, свързани с
отдръпване от активния живот, с десоциализация, с проблеми в партньорската сфера, с
притеснения и депресивно състояние вследствие слуховете в града, от реакцията на хората и
как това ще се отрази на положението му в обществото, на електората му, във връзка с
качеството му на народен представител. По гореконстатираното, съдът приема, че
справедливо обезщетение за търпените от ищеца негативни преживявания, изживян стрес,
като отчита и че сигналите на ответника датират от 2016г., въпреки, че процесният от
м.04.2022г., е сумата от 4000,00 лева, до който размер иска следва да бъде уважен, а за
сумата от 6000,00 лева, разликата над уважената сума от 4000,00 лева до размера на пълно
предявената от 10 000 лева, следва да бъде отхвърлен. Върху сумата от 4000,00 лева следва
да се присъди и мораторната лихва, считано от датата на деликта – 19.04.2022г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора, право на
разноски се поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
8
исковете. Ищецът претендира присъждане на разноски за държавна такса в размер на 400,00
лева и 1600 лева адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответника
прави в последно о.с.з. възражение за прекомерност на така претендираното за присъждане
възнаграждение. Това възражение е основателно, като на основание чл. 7, ал.2,т.3 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция й с
ДВ, бр. 68/31.07.2020г. с оглед датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 19.05.2022г. следва да се определи в размер на 830,00 лева – минимума
предвиден в наредбата в съответната редакция. Или общо разноски в размер на 1230,00
лева. Или на ищеца съобразно уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски
в размер на 492,00 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300
лева. Процесуалният представител но ищеца на свой ред прави възражение за прекомерност
на възнаграждението. Това възражение съдът намира за неоснователно. То следва да бъде
определено по реда на чл. 7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакция й с ДВ, бр. 88/04.11.2022г. с оглед датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 01.04.2023г. Тава възнаграждението
е правилно определено с договора, представен по делото, и е към минимално предвидения в
наредбата в съответната и редакция размер. Или на ответника в производството съобразно
отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 780,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. К. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А., ЕГН **********,
сумата от 4 000 лв. /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди изразяващи се в накърняване на доброто име и авторитета на
ищеца в обществото, емоционален дискомфорт, душевни болки и страдания, в резултат на
подаден до Главния прокурор, Омбудсмана, ДНСК, РДНСК- Б. и община С. сигнал на
19.04.2022 г., в който се съдържа разгласяване на неверни позорящи твърдения по негов
адрес и обвинение в престъпление, което не е извършил /унищожаване и повреждане на
чужда собственост/, както и вследствие на общия негативен контекст, в който твърденията и
обвиненията са направени, включително внушавайки корупционна дейност, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта – 19.04.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 6000,00 лева, разликата над уважената
сума от 4000,00 лева до размера на пълно предявената от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Е. К. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А., ЕГН **********,
сумата в размер на 492,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
9
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 780,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10