Р Е Ш Е Н И Е
№ 260124 26.08.2020
година
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и седми юни през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 559 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 310 от ГПК и е образувано по повод искова молба от В.Г.А.,
с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат Г.К.М. и адвокат Д.И. К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ град София, бул. „Ген. Н. Столетов“, представлявана от директора, за осъждане на
ответника да плати на ищцата сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за положен от него извънреден
труд от 200 часа, извън времето за дежурство, за периода от 02.03.2017 година
до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане.
Исковата молба е основана на следните фактически
твърдения:
Ищцта излага, че е държавен
служител на длъжност надзирател в затвор първа категория - затвор Бургас и заема тази длъжност през последните три години
преди предявяване на иска. В исковата
молба ищецът излага довод, че съгласно ППЗИНС нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5 – дневна работна седмица. Посочено
е, че съгласно чл.16 от ППЗИНС работното време включва: работните часове в
рамките на установеното работно време, удълженото работно време, времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд и дежурство, времето за
физиологична почивка, времето за отдих, времето за хранене, фактически
извършената работа по време на разположение, времето за провеждане на
професионално обучение и времето за дежурство. На следващо място в исковата
молба е посочено, че със Заповед №
453/14.08.2014 година Началника на затвора Бургас е определил за
дежурните главни надзиратели режим на работа при 24 часови смени, с начало на
работния ден 8,00 часа и край на работния ден 8,00 часа на следващия ден,
съответно при дванадесет часови смени – 8,00 часа до 20,00 часа и при
осемчасови смени – от 08,00 часа до 16,30 часа.
В същата заповед /т.9/ е определен началния момент на ежедневните
инструктажи, който е петнадесет минути преди работното време и в исковата молба е конкретизирано в какво се
изразява инструктажа. В тази насока е посочено още, че практически дежурството
започва с дейности преди инструктажа и завършва с изпълнение на всички дейности
по сдаването му, които също са описани. Уточнено е, че всеки надзирател е
постови по смисъла на чл.309 от ППЗИНС и са посочени съответните му задължения
в това качество.
Предвид изложеното по – горе в исковата молба е направено обобщение, че
практически за всеки един надзирател, се
явява на работното си място в 07,30 часа и встъпва в дежурство в 8,00 часа.
След приключване на дежурството в 8,00 часа, съответно в 20,00 часа или в 16,30
часа започват дейностите по подаване на нови постови, като тези дейности,
заедно с участието в отвода и предаване
на оръжие и технически пособия отнемат общо 45 минути. В обобщение в исковата
молба е посочено, че обичайно, извън времето за дежурство, ищецът полага
допълнително минимум 1,15 минути на смяна, за който труд излага довод, че се
извършва със знанието е без противопоставянето на работодателя.
На следващо място в исковата молба е посочено,
че със Заповед № Л – 2271/2019 година на гл. директор на ГДИН е разпоредено времето за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд да е в рамките на 30
минути, както и това време да се включи в отработеното време и да формира
възнаграждение. Със Заповед № Л –
2788/2019 година е отменена предходната заповед, но е определена същата
продължителност на времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд.
Ищецът твърди, че през посочения в исковата молба период многократно е назначаван в наряд
и е изпълнявал дежурства. Отработеното време в изпълнение на посочените по – горе
задължения не е отчитано, а след 11.05.2019 година от отработеното време е
приспадан половин час. Такива дежурства
са давани както през делнични, така и през празнични дни.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, поискано е допускане извършване на съдебно – икономическа
експертиза.
В преклузивния
едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ,
чрез пълномощника си инспектор Т.Ч. – старши юрисконсулт в Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ - град Бургас, дава писмен отговор на предявения
иск, в който посочва, че искът е допустим, но неоснователен. В тази насока
излага, че след законодателна промяна чл.305, ал.1 /отм. ДВ , бр.20 от
07.03.2014 година/, е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в
поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време. На следващо място
е посочено, че съгласно заповед на Министъра № ЧР – 05-120/21.04.2017 година
полагането на допълнителен труд над 70 часа на тримесечие е само с изрично
съгласие на служителя, а съгласно т.31.2 от тази заповед недаването на съгласие
не е основание да се търси дисциплинарна отговорност. От името на ответника не е оспорено
твърдението, че времето за инструктаж представлява работно време и следва да се
заплаща като отработено време. На следващо място е посочено, че времето за
почивки, които са конкретизирани, не се отчитат като работно време. Отразено е,
че считано от 27.06.2014 година, съгласно чл.187, ал.5, т.2 и ал.7 от ЗМВР, се заплаща
извънреден труд по 70 часа на тримесечие за служители, работещи на смени. Над
тези часове положенията извънреден труд не се компенсира, тъй като е отменена
нормата на чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР за компенсиране с допълнителен отпуск за
отработено време над 50 часа.
В писмения отговор са посочени доказателства и е
дадено становище по доказателствените искания от
името на ответната страна. По тези съображения от името на ответника е поискано
предявеният иск да бъде отхвърлен, както и ищецът да бъде осъден да плати юрисконсултско възнаграждение. Представен е допълнителен
писмен отговор, в който са направени доказателствени
искания.
В исковата молба и писмения отговор са изложени
подробни фактически твърдения и правни доводи.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител –адвокат К., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалните
си представители – юрисконсулт и директор на затвор в Бургас, поддържат
становището по предявения иск, дадено в писмения отговор. В съдебно заседание
процесуалните представители на ответника сочат доказателства. В заседание по същество и в писмени бележки
молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на платения
адвокатски хонорар.
По материално правната квалификация на
предявения иск, настоящият състав приема, че искът е с правно основание чл.19
от ЗИНС вр.
чл. 187, ал.5 от ЗМВР и е за заплащане на извънреден труд за периода от
02.03.2017 година до датата на предявяване на иска, което е направено на
02.03.2020 година.
В съдебно заседание е прието изменение на иск, чрез увеличаване
на размера на претенцията като искът се счита предявен за сума в размер от
2 956, 89 лева, представляваща възнаграждение за 419, 15 часа труд,
положен извън времето за дежурство за периода, посочен в исковата молба- от
02.03.2017 година до датата на предявяване на иска, което е направено на
02.03.2020 година.
Предявеният иск е с материално правно
основание чл.19 от ЗИНС вр. чл. 187, ал.5
от ЗМВР.
От събраните по делото
доказателства, предвид и становището на страните по фактите, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че
ищцата В.Г.А. е държавен служител към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и заема длъжността надзирател за посочения в исковата молба период.
Като
писмено доказателство е приета Заповед № ЧР – 05 -11 от 30.01.2015 година,
издадена от Министъра на правосъдието, в която е посочено, че за дейностите,
чието изпълнение се изисква непрекъснат работен процес работното време се
организира в 8 –часови, 12 – часови и 24 часови наряди по утвърден график или
дежурство. При работа в наряд е възможно полагане на труд и през нощта между
22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов наряд.
/Раздел I,
т.2.1 т. 2.2./. В ДР от тази заповед е посочено, че
под „непрекъсваем работен процес“ следва да се разбира процес, при който
редовното работно време е организирано в
наряд и изпълнение на служебните
задължения не трябва да се преустановява до поемане на следващия служител, без
разрешение от съответния ръководител. В ДР, т. 2 от тази заповед е посочено, че
през време на дежурството служителят се явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в
рамките на продължителността на дежурството. Съгласно Заповед № ЧР -05-78 от
09.04.2015 година на Министъра на правосъдието часовете положен труд над установената нормална
продължителност на работното време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в
който са положени, както и е посочено как е формиран размера на месечното
възнаграждение, което е допълнително.
Със Заповед № 1 – 2271 от 13.05.2019 година на
Министерство на правосъдието, Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ , Главен директор, е наредено, че
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване
от наряд или дежурство за всички затвори, затворнически общежития и посочени
конкретни арести да е в рамките на 30 минути, а за всички останали арести и поправително домове – 15 минути.
Посочено е, че така определеното работно време следва да се включи към
отработеното време съгласно чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС и цитираната по – горе
заповед от 30.01.2015 година. В
идентичен смисъл относно затворите в страната, посочените арести и общежития и
времето за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е и
Заповед № Л -2788 от 14.06.2019 година на Министерство на правосъдието, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ ,
Главен комисар. Посочено е, че тази заповед влиза в сила на 01.07.2019 година.
Като
писмено доказателство е приета и Заповед № 453 от 14.08.2014 година на
Началника на затвора – Бургас относно организация и разпределение на работното
време на служители в затвора в град Бургас. В нея са посочени часовете,
представляващи начало и край на работния ден при отделните видове смени –
8 - часови, 12 – часови и 24 – часови,
както следва за Затвор Бургас и ЗО да е
в рамките на 30 минути, както следва: за затвора при 24 и 12 часови дневни смени - 30 минути, за затвора, при 12 часови нощни смени и 8 часови смени и всички временни постови по
чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути. За ЗО „Строител“ е посочено, че при
24 и 8 часови смени и всички временни постове
по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути. С тази заповед са
регулирани са и други хипотези, които не са относими
към предмета на настоящото производство.
За
установяване на твърденията на ищцата за времето, необходимо на надзирател за приемане и сдаване на дежурство по делото
като свидетел е разпитан И.Д.К., колега на ищцата, заемащ също длъжност
надзирател в общежитието в Дебелт. Посочва, че имало период, в който работили в
едно отделение. Тя заемала посочената длъжност в общежитието в периода от 2017
година до 2018 година. Свидетелят установява, че на това място на работа
смените са само 24 часови и започват в 08,00 часа на първия ден и приключват в
8,00 часа на втория ден. Посочва, че работещите на това работно място влизат
през КПП около 7,40 часа. След това служителят се преоблича в стаята и към 7,50
часа до 8,00 часа командира запознава състава
с наряда и прави проверка на служебни карти и белезници. Свидетелят
излага, че в 8,00 часа започва развода от предния ден като се запознава състава
как е изминало денонощието и към 8, 00
часа всеки един служител отива да поеме поста си. Уточнява, че развода е
инструктаж и той се провежда в рамките на работното време като започва в 8,00 часа. Той описва в какво се изразяват действията по
приемането на постовете - проверяват се спални помещения, състояние на лишените
от свобода.
Свидетелят
излага, че в 8,30 часа до 8,35 часа се
прави отвод, който се осъществява след края на дежурството. Изразява с в доклад
за това какво се е случило и най – рано в 8,45 часа се приключва с тази дейност.
По делото
не е установено каква дейност се осъществява след края на дежурството в 8,00
часа до 8,30 часа, когато следва да се извърши отвода и служителите да си
тръгнат след провеждането му.
Предвид
цитираната по – горе заповед и факта, че в това общежитие инструктажа е в
рамките на работното време, настоящият състав приема, че 30 минути, признати
със Заповед № 1 – 2271 от 13.05.2019 година на Министерство на правосъдието,
Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ , Главен директор като време
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори, затворнически общежития
и посочени конкретни арести, следва в
случая да бъде признато като отработено време времето от 8,00 часа до 8,30
часа. За този период от време полагането на труд е доказано в настоящия процес
с оглед цитираните по – горе доказателства – разпита на свидетеля И.Д.К. и
издадените заповеди.
Не е установено безспорно, при условията на
пълно и главно доказване, че за целия период, за който ищцата е работила на
това работно място си е тръгвала в 8,45 часа след дежурство.
От
показанията на свидетеля Д.Д.М., заемащ длъжността
началник – сектор в Затвора - Бургас се
установява, че познава ищцата, която
работела в затвора в Бургас като надзирател. Посочва, че тя е била служител на
затвора от месец февруари 2017 година и е била командирована в Дебелт със
заповед до 01.01.2018 година, а от 01.01.2018 година работи като надзирател в затвора
Бургас. Уточнява, че работното й място е на 12 – часови смени – дневни и
нощни. Свидетелят излага, че от 01.07.2019 година инструктажа на сутрешната
смяна започва в 7, 50 часа, а за нощната в
19,50 часа . Преди тази дата инструктажа започвал 5 минути по – рано.
Промяната в началния час била по повод издадените заповеди от главния директор, след направени замервания
от нарочна комисия. Относно времетраенето на инструктажа е посочено, че за
дневна смяна тази дейност се провежда в рамките на 5- 7 минути, а за нощната е
наполовина. Свидетелят уточнява, че
инструктажа се провежда преди застъпване на пост от надзирателите, за да бъдат
инструктирани и запознати с това, което следва да извършат през деня.
Смяната
на постовете, след провеждане на инструктажа
и започва в 8,00 часа, продължава до 8,15 часа, когато всички постове са
сменени. Работното време в корпуса на затвора започва в 8, 00 часа. Свидетелят
излага още, че в 8,20 часа се освобождава главния надзирател и в това време се освобождават постовете.
Излага още, че техния ангажимент по постова работа приключва с издаване на
поста и това става по – рано. От показанията на свидетеля се установява още, че
няма регламент, който да задължава служителите да идват по – рано на
работа, влизането в затвора отнема
няколко секунди и е свързано с представяне на служебна карта и оставяне на
мобилния телефон. Когато всички са
събрани за инструктаж и преди започването му всеки служител е длъжен да покаже
карта, белезници и ако някой има здравословен проблем се съобщава, за да не се
допуска до инструктаж. Относно тази проверка свидетелят М. излага, че отнема
около 2 -3 минути.
Предвид
тези показания и липсата на други показания за периода от 01.01.2018 година до
01.03.2020 година /искът е предявен на 02.03.2020 година за период до
датата на предявяването му/ настоящият
състав приема , че при условията на пълно и главно доказване е установено
полагане на труд по повод дейности на
Предвид посочените по – горе писмени и гласни
доказателства и по – конкретно свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели и заповедта на главния директор, определяща 30 минути времето за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство за всички затвори, затворнически общежития и посочени
конкретни арести и включването на това време като отработено време по смисъла
на чл.16е ППЗИНЗС, настоящият състав приема, че при полагане на дежурства за
целия посочен период, включително считано и за периода, в който ищцата е била
командирована тя е полагал по 30 минути
извънреден труд. От показанията на свидетеля, допуснат до разпит по искане на ищцовата страна, не
може да бъде направен извод, че е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че за целия процесен период той е полагал извънреден труд в рамките на
минимум 1 час и 15 минути.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 16а ППЗИНЗС е регламентирано, че
нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В чл.16е, т.3 от ППЗИНС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство се включва в отработеното време.
Съгласно чл.305 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват
в поделението в определеното
за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения. В ал.2 е
посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени
в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен
вид.
Поради приложението на чл.
305 от ППЗИНЗС не следва да бъде
възмездено като извънреден труд времето, отделено от ищеца за привеждане
в съответствие с изискванията за униформено облекло.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. В ал. 2 е посочено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота
и здравето, се установява намалено работно време. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени
– сумирано за тримесечен период. В ал.5 е посочено, че работата извън
редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата
в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни
и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно ал.6 извънредният труд
по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Извънредният труд не може
да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно.
От
таблицата, обективирана в заключението на вещото лице, се установява,
че за периода от 02.03.2017 година, който е началната дата на предявения иск до 31.12.2017 година ищцата е положила 65 смени
от по 24 часа, 7 смени от по 12 часа, които са дневни, 7 смени от по 12 часа, които са нощни, и 1 смяна от 8 часа.
За 2017
година средномесечното трудово възнаграждение е в
размер от 684 лева или 4,14 лева на час и по 6, 21 лева на час възнаграждение,
увеличено със 150 % за изчисление размера на положения извънреден трус. Тъй
като за този период не е извършване за плащане на суми на това основание
настоящият състав приема, че за посочените дежурства следва да бъде изплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за 30 минути за всяко от тях или при
общ брой дежурства от 80 следва да бъдат заплатени общо 40 часа извънреден
труд, които са в общ размер от 248, 40 лева за 2017 година при 6,21 лева
възнаграждение на час и 80 дежурства, за всяко от което е начислено по 30
минути извънреден труд. Посочената сума от 6,21 лева на час е формирана като
стойността на един отработен час, която е увеличена с 50 %. В заключението на
вещото лице е посочено, че увеличението е направено със 150 %, но следва да се
приеме, че това е техническа грешка, която е допусната и увеличението е с 50 %
предвид Заповед № ЧР -050120 от 21.04.2017 година на Министъра на правосъдието,
регламентираща заплащане на този труд.
Настоящият
състав приема, че приемане и сдаване на дежурство се извършва за всеки вид
дежурство, без значение на продължителността му
/24-часово, 12 часово и 8 часово/. За този период ищцата е положил 7
дежурства на официални празници, като е извършил приемане 5 пъти и сдаване 3 пъти.
За тези дежурства следва да бъде добавено и
допълнително възнаграждение с увеличението от 100 %, /съгласно чл.262, т. 3 от КТ/, което се прибавя към стойността, посочена
по – горе и което увеличение, съгласно заключението на вещото лице, е в размер от 4,14 лева на час за 160 минути
общо или 4 часа или обща сума от 16,56 лева
Следва да бъде посочено, че за извод в
посочения смисъл беше прието, че за приемане на дежурство са необходими 15
минути и сдаване – 15 минути от общо признатото като технологично време за тези
дейности от 30 минути.
Общо
задължението за положен извънреден труд за периода от 02.03.2017 година до
31.12.2017 година включително е в размер от 264, 96 лева.
Видно от
таблицата от заключението на вещото лице за периода от 01.01.2018
година до 31.12.2018 година ищцата е положила 69 броя дневни смени от 12 часа,,
които са дневни, 58 броя нощни смени от 12 часа или общо 127 смени. Среднодневното възнаграждение
е в размер от 4,77 лева на час, а с увеличението от 50 % , което се прави по
посочените по – горе съображения за приложение на Заповед. № ЧР -050120 от
21.04.2017 година на Министъра на правосъдието, възнаграждението е в размер от
7,16 лева на час или общо сума в размер
от за 63, часа и 30 минути общо 454, 66
лева. За този период ищцата е положила 5
дежурства на официални празници, като е извършил приемане 5 пъти и сдаване 3
пъти. За тези дежурства следва да бъде добавено и допълнително възнаграждение с увеличението от 50 %, което се прибавя към
стойността, посочена по – горе и което увеличение следва да бъде със сумата 4,77 лева на час,
посочена по – горе като среднодневно
възнаграждение. За 4 часа, за които се
дължи тази сума /8 дежурства с по 30 минути извънреден трус/, възнаграждението
на това основание е в размер от 19, 08 лева.
Общо
задължението за положен извънреден труд за периода от 01.01.2018
година до 31.12.2018 година включително е в размер от 473, 74 лева.
Видно от
таблицата от заключението на вещото лице за периода от 01.01.2019
година до 30.06.2019 година ищецът е положил
66 смени, от които 35 смени, които са 12 часови дневни, и 31 смени,
които са 12 часови, нощни смени. Среднодневното
възнаграждение за периода е в размер от 5, 35 лева, към които се прибавят 50 %
увеличение за положен извънреден труд по посочените по – горе съображения, с
което възнаграждението на час е в размер от 8, 03 лева или общо сума от 264, 99
лева /за общо 33 часа/.
За този период ищецът е положил 3 дежурства по
време на официални празници, при които е извършил приемане 3 пъти и сдаване 3
път. За тези дежурства следва да бъде добавено и допълнително възнаграждение с
увеличението от 50 %, което се прибавя към стойността, посочена по – горе и
което увеличение следва да бъде
определено в размер от 5, 35 лева. За посочените общо 3 дежурства или 90 минути
следва да бъде определено възнаграждение на това основание в размер от 16, 05
лева.
Общо
задължението за положен извънреден труд за периода от 01.01.2019
година до 30.06.2019 година включително е в размер от 281, 04 лева.
В
заключението на вещото лице е посочено, че за периода от 01.07.2019 година до
01.03.2020 година е започнало отчитане и заплащане на времето, необходимо за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или
дежурство в рамките на 30 минути при 24 и 12 часови дневни смени в затвора и по
15 минути при 12 часови нощни смени и при 8 часови смени в затвора и всички
временни постове във външни болници. Уточнено е, че за ЗО „Дебелт“ при 24 –
часови смени се отчитат и заплащат 30 минути извънреден труд, а при 8 – часови
смени и временни постове по 15 минути. Поради изложеното вещото лице посочва,
че са отчетени и платени от ответника по 30 минути за 24 броя 12 часови дневни смени и по 15 минути за 23 броя
12 часови нощни смени, както и за една редовна смяна. За 2020 година са платени по 30 минути за 13 броя 12 часови
дневни смени и по 15 минути за 9 броя 12 часови нощни смени.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че за периода от 01.07.2019 година до
31.12.2019 година следва да бъде присъдено възнаграждение за извънреден труд от
по още 15 минути за броя 12 часови нощни
смени, както и за една редовна смяна. Съображения относно продължителността на
извънредния труд на смяна са изложени по – горе и следват от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Среднодневното възнаграждение за 2019 година е в размер
от 5, 35
лева на час и с увеличението от 50 % е в размер от 8, 03 лева на час. За
15 минути възнаграждението е в размер от 2,01 лева и за посочения брой
дежурства /общо 13/ е в размер от 26,13 лева. За периода не се установява
полагане на извънреден труд в празнични дни.
За
периода от 01.01.2020 година до 01.03.2020
година следва да бъде присъдено
възнаграждение за положен извънреден труд за 9
броя 12 часови нощни смени от по 15 минути за всяка смяна. Среднодневното
възнаграждение за 2020 година е в размер от 5, 86 лева на час, а за положен
извънреден труд с увеличението от 50 % възнаграждението е в размер от 8,79
лева. За 15 минути възнаграждението е в размер от 2,20 лева и за 9 смени е в
размер от общо 19, 80 лева.
За
посочения период ищецът е положил едно дежурство на официален празник, по време
на което е извършил едно сдаване и едно приемане. Настоящият състав приема,
предвид това, че стойността един час на възнаграждение за труд в официален
празник е в размер от 5, 86 лева и тъй като следва да е платено възнаграждение
за 15 минути извънреден труд на това основание следва ответникът да плати
възнаграждение за останалите 15 минути в размер от 2, 93 лева.
Поради
изложеното настоящият състав за периода от 01.01.2020
година до 01.03.2020 година ответникът дължи на ищеца заплащане на
възнаграждение за извънреден труд в общ размер от 22, 73 лева.
С горните мотиви следва да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 1068, 60 лева,
представляваща общ размер на
възнаграждение за положен извънреден труд, от която сумата 10,19, 74 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
02.03.2017 година до 30.06.2019 година за по 30 минути извънреден труд на смяна с общ размер на смените от 273 броя общо, включително в дни на официални празници за
общо от 15 дежурства, сумата от 48, 86 лева, представляваща общ размер на възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 година до 01.03.2020 година за
по 15 минути на всяко едно дежурство с общ брой на дежурствата от 22, включително 1 дежурство в ден на официален
празник. Главницата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на
исковата молба на 02.03.2020 година до окончателното й плащане. До пълния
предявен размер от 2 956,89 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.243 от ГПК не
следва да бъде допускано предварително изпълнение на постановеното по делото
решение.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото. От името на ответната страна е
направено възнаграждение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, което, видно от договора за правна защита и съдействие е в
размер от 450 лева. В договора е посочено, че е подписан на 06.03.2020 година и
към него момент е действала Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, чл.7, ал.2, изм. ДВ бр.28 от 2014 година,
съгласно която при иск с цена до 1000 лева възнаграждението е в размер от 300 лева. Предвид
фактическата и правната сложност на делото
и с оглед цената на иска след изменението настоящият състав приема, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да бъде
намалено до сумата от 400 лева. Следва
да се приеме, че сумата е била платена по договора към датата на сключването му
и съответно разноските са били направени към датата на промяна на размерите на
минималните адвокатски възнаграждения. Съответно на уважената част от иска
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 144,56 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът същи има право на разноските, направени по водене на делото,
съответно на отхвърлената част от иска, присъждане на които е поискано в
съдебно заседание. Разноските са за юрисконсулт и се дължат съгласно чл. 78,
ал.8 от ГПК и Наредбата за правната помощ, което съдът определя в размер от 100
лева, предвид фактическата и правната сложност на делото. Съответно на
отхвърлената част от иска е в размер от 63, 86 лева.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 50 лева за иска за присъждане на главница. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 200 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 250 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-
град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана от Главна
директора, да плати на В.Г.А., с ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от
1068, 60 лева /хиляда шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща общ размер на възнаграждение
за положен извънреден труд, от която сумата 1019,74 лева /хиляда и деветнадесет
лева, седемдесет и четири стотинки/, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 02.03.2017 година до 30.06.2019 година за по 30
минути извънреден труд на смяна с общ
размер на смените от 273 броя общо, включително в дни на официални празници за
общо от 15 дежурства, сумата от 48, 86 лева /четиридесет и осем лева, осемдесет
и шест стотинки/, представляваща общ
размер на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019
година до 01.03.2020 година за по 15 минути на всяко едно дежурство с общ брой
на дежурствата от 22, включително 1
дежурство в ден на официален празник, ведно със законната лихва върху
главницата от 1068, 60 лева /хиляда шестдесет и осем лева и шестдесет
стотинки/, считано от датата на
подаване на исковата молба на 02.03.2020 година до окончателното й плащане,
както и сумата 144,56 лева /сто четиридесет и четири лева, петдесет и шест
стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на
уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от на В.Г.А., с ЕГН ********** с адрес: ***, за осъждане на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“- град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“
№21, представлявана от Главния директор, да плати възнаграждение за положен
извънреден труд за разликата между присъдената на това основание сума от 1068, 60 лева /хиляда шестдесет и осем лева и
шестдесет стотинки/ до пълния предявен размер на претенцията от 2 956, 89 лева /две хиляди деветстотин
петдесет и шест лева, осемдесет и девет стотинки/, и до пълния предявен размер
от броя часове извънреден труд от 419, 15 часа, както и претенцията за разноски
за разликата между присъдената сума от 144, 56 лева /сто четиридесет и четири
лева, петдесет и шест стотинки/ до
пълния предявен размер от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА В.Г.А., с ЕГН ********** с адрес: ***, да плати на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“- град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“
№21, представлявана от Главния директор, сумата от 63, 86 лева /шестдесет и три лева, осемдесет и
шест стотинки/, представляваща разноски,
направени по водене на делото, съответно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-
град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21,
представлявана от Главния директор, да плати по сметка на Бургаски районен съд
разноски, направени по делото, в общ размер от 250 лева, от които 50 лева
/петдесет лева/ платена държавна такса и 200 лева /двеста лева/ възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.