Определение по дело №1386/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2504
Дата: 4 юли 2022 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20223100501386
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2504
гр. Варна, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501386 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ЦВ. Г. М. срещу Решение № 993 от
11.04.2022г. по гр.д. № 14231/2021г. по описа на ВРС, XXV-ти състав, с което на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ e прието за установено в
отношенията между страните, че въззивницата дължи на „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК ********* сумата от 4364.68 лева, представляваща дължима и незаплатена главница за
електрическа енергия, начислена на основание извършена корекция на сметка за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, м. „Манастирски рид“ № 2756, с аб.№ ********** и
кл. № ********** и период на фактуриране от 10.12.2020г. до 09.03.2021г. по фактура №
**********/10.03.2021г. за ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
106.69 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на задължението –
22.03.2021г. до 18.06.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3333 от 12.07.2021г. по ч.гр.д. № 9500/2021г. по описа на
ВРС, XXV-ти състав.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено в противоречие с установените факти, при необсъждане в
пълнота на събраните доказателства, обусловило грешни правни изводи. Същите са
обосновани с твърдения, че съдът не е съобразил действащите ОУ на „ЕРП Север“ АД,
приети с Решение № 0У-06/07.11.2007г., които не предвиждат ред за уведомяване на
клиента, поради което не отговарят на изискванията, заложени в чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ и само на това основание извършената корекция на сметка е
незаконосъобразна. Наред с това съдът не е изследвал в цялост процедурата по съставяне на
КП от проверката – предвиденият в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ срок за изпращане на КП на
1
ползвателя не е спазен; в известието за доставяне не са изписани в цялост трите имена на
абоната, адресът е непълен, както и не се чете датата на изпращане и липсва подпис на
получател; абоната не е уведомен, като допуснатото нарушение е съществено с оглед
разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ. Последното е лишило въззивницата от
своевременна и адекватна защита на правата й, тъй като понастоящем вече е невъзможно да
се установи дали абонатът действително е потребявал ел. енергия, която му е определена за
плащане; дали присъединяването е извършено точно с описания меден кабел и дали е
извършено с кабел, който действително захранва ел. инсталацията, независимо от факта, че
влиза в имота. Наред с това от справка за потреблението за отчетена енергия е видно, че за
процесния абонатен номер за периода 10.12.2020 – 09.03.2021г. ел. енергия не е отчитана, не
е отчитана такава и за по-ранен период. Това се предполага да се дължи на установения при
проверката проводник. В случая обаче, енергия от процесния абонат действително не е
ползвана, както не се ползва и понастоящем. По делото не са ангажирани доказателства,
които да установят, че кабелът влизащ в имота захранва ел. инсталацията на обекта –
проверка в самия имот не е извършвана, поради което заключението на вещото лице е
необосновано. Неправилно е приложен на следващо място закона, доколкото чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ е приложим в хипотеза, когато при метрологична проверка се установи, че СТИ не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, при промяна в схемата на свързване на
СТИ, водеща до неизмерване и при установена липса на СТИ /чл. 50, ал. 3/. В случая тези
хипотези са неприложими към установената от оператора фактическа обстановка, при която
СТИ е в изправност, а установеното е вмешателство в схемата на свързване на обекта с
ЕЗМ. При установено неправомерно присъединяване на обект към ел. мрежи приложима е
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, какъвто именно е разглежданият случай –
неправомерно присъединяване към мрежата, при налично СТИ, без да е променена схемата
му на свързване. Различна при това е приложимата методология при изчисляване на
корекцията, както би била различна и крайната й стойност. Ето защо корекцията извършена
по неотносима материална норма на ПИКЕЕ е проведена в нарушение на закона и
допълнително начислената сума не се дължи от абоната. Отправила искане поради всичко
изложено решението на ВРС да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск да се отхвърли.

В отговор на жалбата, „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея.
Излага други – в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ не е вменено задължение за връчване на КП на
ползвателя, като липсата на връчване не може да се приеме, че е ограничило правото на
защита на абоната и опорочава цялата процедура. Оспорва на следващо място
приложимостта на специалната хипотеза по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, с довод, че
„неправомрно присъединяване“ съгласно § 1, т. 3 от ПЗР на ПИКЕЕ е присъединяване на
обект към електропреносна или ЕРМ, за който не е осъществена процедура за
присъединяване към тази мрежа по реда на Наредба по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, какъвто
разглежданият случай не е. С извод за законосъобразно извършена корекция моли
2
обжалваното решението да се потвърди като правилно.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 20.09.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3