Р Е Ш Е Н И Е № 57
гр. ПЛОВДИВ 13.02. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско
отделение в открито заседание от 29.01.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
с участието на секретаря ЗЛАТКА
СТОЙЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВ т. дело № 802 по описа на
ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 80 от 8.07.2019 г., постановено по т. д.№ 204/2018 г. по описа на Хасковския окръжен съд е осъдено
дружеството З. „Б.И.“ АД да заплати на К.Г.П. сумата от
70 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на
г.п., настъпила на 29.09.2016г., вследствие на ПТП, ведно със законната лихва
от 03.12.2018г., като е отхвърлен иска
за разликата до претендираните 150 000 лева и за присъждане законната лихва, от
датата на увреждането до 02.12.2018 година.
Против така постановеното решение е постъпила на
30.07.2019г. въззивна жалба от К.Г.П. с ЕГН **********, която го обжалва само
в отхвърлителната част, за разликата от 70 000 лева, до пълния претендиран размер от 150 000
лева. Аргументи за това нейно искане са, че съдът не е спазил разпоредбата на
чл.52 ЗЗД и в противоречие с принципа на справедливост е занижил необосновано
обезщетението, като не е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства за наличие на близка
семейна връзка между ищцата и починалия
баща. Също така се твърди в жалбата, че съдът неправилно е отхвърли частично и
претенцията за заплащане на лихва считано от 02.12.2018г., като моли да се
отмени атакуваното решение и в тази му част.
Постъпила
е на 13.09.2019г. насрещна въззивна жалба от страна на З. „Б.И.“ АД с ЕИК ****, против постановения съдебен акт, като
се обжалва решението в частта за сумата над 10 000 лева, до присъдените 70 000 лева, като също така
се счита от застрахователя, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съобразно икономическата конюнктура в страната, към датата на
настъпилото ПТП. Твърди се освен това, че съдът не е съобразил
и възрастта на починалия, както и че
ищцата не живее в Б. и липсва между починалия и ищцата непосредствен
контакт.
По така
представената насрещна въззивна жалба е постъпил отговор от К.П., в който
излага аргументи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена.
Съдът след запознаване с акта
предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:
Делото е образувано по
предявени от К.Г.П. *** срещу З. „Б.И.“ АД *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ във връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД. Ищцата претендира
сумата 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП, реализирано на 31.08.2016 година, ведно със законните лихви върху тази
главница от дата на увреждането до окончателното разплащане.
Ищцата
твърди, че е дъщеря и законен наследник на г.п. с ЕГН:**********,***. Твърди,
че на 31.08.2016 година нейният наследодател г.п. пострадал при ПТП, причинено
по непредпазливост от ********, в резултат на което починал. По случая било
образувано досъдебно производство № 386/2016 година по описа на РУ-****, по
което била привлечена под наказателна отговорност в качеството на обвиняем
водачката на автомобил „ф.“ с рег.№ *********.
А с присъда № 27 от 15.06.2018 година, постановена по НОХД № 268/2018
година по описа на Окръжен съд - *****, влязла в законна сила на 03.07.2018
година, ******** била призната за виновна за това, че на 31.08.2016г. в гр.Л.,
обл. *****, при управление на МПС - лек автомобил марка „ф.“, модел „Б.“, с рег*****,
нарушила правилата за движение по пътищата /чл.20 ал.2 от ЗДВП/ и по
непредпазливост е причинила смъртта на г.п., настъпила на 29.09.2016 година.
Според ищцата, тя и баща ѝ имали силна емоционална
връзка Той бил опора на цялото им семейство. Въпреки че живеела в чужбина,
почти ежедневно се чувала с баща си, гостувала в дома на родителите ѝ
всяко лято, като *****особено много помагал за отглеждането на детето на
ищцата. Загубата, която ищцата понесла, била огромна. Ненавременната кончина на
баща ѝ причинила голям срив в психиката и живота, тъй като загубила една
от най-стабилните опори в своя живот. Твърди, че след смъртта на Г. изпаднала в
тежка депресия, променила отношението си към живота и хората, станала
песимистично и негативно настроена към всичко. Картината на голямата трагедия,
сполетяла него и семейството й, не я напускала. Липсата и тъгата по любимия
ѝ баща продължавали и до днес и били непреодолими.
Ищцата твърди, че отговорността за причинени вследствие
на процесното ПТП вреди се покривала от застраховката „Г.О.“, сключена със З. „Б.И.“
ЕАД, по полица № ***с период на покритие от
05.06.2016 година до 04.06.2017 година. Във връзка с това и с оглед
изискванията на КЗ, на 10.10.2016 година била отправена претенция до
застрахователя на отговорния за ПТП водач, за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение. До момента, въпреки изтеклия срок и представяне на
всички изискани от застрахователя документи, все още нямало произнасяне по
искането.
Поради това, на
основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенцията си за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния
водач, а именно З. „Б.И.“ АД. Претенцията за обезщетение е съединена с тази за
обезщетение за забава по чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ във връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, като законните лихви върху главницата се претендират от 29.09.2016 година
– датата на смъртта на наследодателя на ищцата. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищцата посочва банкова сметка ***.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава
писмен отговор. Заема становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва твърдението, че на ищцата са причинени
неимуществени вреди. Оспорва иска по размер, като счита, че претендираната сума
не съответства на критериите по чл. 52 ЗЗД и икономическата конюктура в
страната към датата на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредата от
страна на праводателя на ищцата, като твърди, че той пътувал без поставена
предпазна каска. Счита, че каската би могла да изключи напълно или да намали
броя и тежестта на травмите му до степен да не са опасни за живота и здравето
му. Освен това, според ответника, въпреки че бил с предимство, пострадалият
можел да се предпази от инцидента, но не го сторил, с което допринесъл за
настъпването му. Относно началния момент на течението на законните лихви,
ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 429 ал. 3 КЗ вр. чл. 380 и чл.
497 КЗ.
Така съдът след събиране на
поисканите от страните и относими към спора доказателства е
постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като исковете са били частично
отхвърлени по размер.
Преценявайки служебно правния
статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и
допустим съдебен акт.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В
случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото
не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и
тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното
решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение
на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да
бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма
и когато се следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото.
Съобразно съдържанието на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
очевидно атакуваното решение е влязло в сила за сумата от 10 000 лева,
представляващи дължимо обезщетение за неимуществени вреди, поради което и е
налице сила на пресъдено нещо относно наличието на изискуемия фактически състав обосноваващ
отговорността на застрахователя. Ето защо и не следва да се обсъждат правно
релевантните факти извън повдигнатия правен спор относно размера на дължимото
обезщетение.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалия болки и страдания. Въпреки липсата на
възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, както и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението
му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на
лицето, възрастта му и т.н./.
В конкретния случай са разпитани пред първата инстанция свидетели, които
излагат показания изцяло в унисон с тезата на ищцата за претърпени неимуществени
вреди изразяващи се в страдания по починалото лице. От съвкупния анализ на
събрания гласен доказателствен материал може да се заключи, че настъпилата
смърт е интверенирала по съществен начин в психоемоционалната сфера на П..
Съдът намира, че следва да кредитира изложенията на свидетелите, като
последователни, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. Поради това следва да
се приеме за установено по делото, че смъртта на бащата на ищцата се е отразила
по изключително неблагоприятен начин в нейната неимуществена сфера. Съдът
отчита установения по делото факт, че ищцата е разведена, като няма данни да е налице съвместно сжителство с друг мъж.
При това положение съдът счита за актуални показанията на свидетелите, че
починалият е основната мъжка фигура в живота на дъщеря си. Също така се доказва
от разпита на свидетелите наличието на близка и хармонична връзка между баща и
дъщеря, която се е развивала през годините независимо, че П. живее в И..
Установява се, че починалият е пътувал до И. ежегодно, както и ищцата всяко
лято си е идвала в бащината къща през отпуската, като също така баща и дъщеря
са контактували твърде често и по телефона. При определяне на справедлив размер
на обезщетението съдът освен това отчета факта, че съдебната практика в
последните години се ориентира към присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди при починал възходящ или низходящ в диапазона 150 000 – 200 000
лева. В конкретния случай обаче съдът не намира, че следва да уважи въззивната жалба
на П. изцяло. Следва да се отчете, в настоящия казус, обстоятелството, че
ищцата живее от дълги години в чужбина, фрмирала е своето ежедневие и личен
живот без ежедневни контакти с баща си. Естествено връзката между баща и дъщеря
е била топла и близка, съобразно твърденията на свидетелите, но
обстоятелството, че П. в огромна част от годината е в И., не може да бъде
игнорирано. Обосновано е да се приеме, при това положение, че смъртта на Г. П..,
при очертаната по делото фактическа обстановка е интервенирала съществено в
неимуществената сфера на ищцата, но не със същия интензитет, както ако между
починалия и дъщеря му е имал ежедневен или ежеседмичен физически контакт, или
ако същите са живели в едно домакинство. Поради това съдът намира, че
справедливия размер на обезщетението е в рамките на сумата от 100 000
лева, поради което и въззивната жалба на ищцата следва да се уважи частично, а
насрещната въззивна жалба следва да се приеме за неоснователна.
Относно повдигнатия въпрос от П. относно началната дата на дължимото
обезщетение, с оглед на обжалването на решението в частта му в която е отхвърлен иска за присъждане законната лихва, от датата на увреждането до
02.12.2018 година съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. По повод на изложението във въззивната жалба, че решението е
неправилно в тази му част, като постановено в разрез с общите правила на
деликтната отговорност, следва да се
посочи, че върху първичния фактически състав на непозволеното увреждане е
насложено второ правоотношение по сключен договор за застраховка, въз основа на
който се претендират и правата в настоящия процес. При това положение съдът
намира за актуални правилата визирани в КЗ, като настоящата инстанция споделя
мотивите на първоинстанционния съд в тази насока. Поради това и на основание
чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение
относно началната дата на лихвата.
При този изход от спора следва да се осъди ответника застраховател да
заплати допълнителна ДТ в размер на 1200 лева относно първоинстанционното разглеждане
на делото и още сумата от 1883 лева представляваща разликата между присъденото
възнаграждение по чл.38 от ЗА за извършена адвокатска услуга пред ОС ***** и
дължимата такава, с оглед размера на обезщетението. Въззиваемата страна по
основната въззивна жалба следва да понесе дължимите разноски за настоящата
инстанция представляващи дължимото
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за пълномощника на
жалбоподателката, а именно сумата от 1430 лева, както и сумата от 600 лева ДТ
за въззивно обжалване. С оглед неоснователността на насрещната въззивна жалба
на застрахователя не се дължи заплащане на разноски.
Водим от това съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 80
от 8.07.2019 г., постановено по т. д.№
204/2018 г. по описа на Хасковския
окръжен съд, В ЧАСТТА му, в която предявения иск от К.Г.П. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** против „***" АД със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК **** да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на г.п., настъпила на
29.09.2016 година вследствие на ПТП, станало 31.08.2016 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 03.12.2018 година до окончателното ѝ
изплащане, е отхвърлен за разликата от
присъдената сума от 70 000 лева до 100 000 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „***" АД със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК **** да заплати на К.Г.П. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:*** сумата от още 30 000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на г.п., настъпила на 29.09.2016 година
вследствие на ПТП, станало 31.08.2016 година, ведно със законната лихва върху
главницата от 03.12.2018 година до окончателното ѝ изплащане, като ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
Решението е влязло в сила в
необжалваната му част за сумата от 10 000 лева представляващо обезщетение
дължимо от „***" АД на К.Г.П. за неимуществени вреди от смъртта на г.п.,
настъпила на 29.09.2016 година вследствие на ПТП, станало 31.08.2016 година.
ОСЪЖДА „***" АД със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК **** да заплати на по сметка на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на
1200 лева относно първоинстанционното разглеждане на делото, както и сумата от
600 лева представляваща ДТ за въззивно обжалване, както и да заплати на адв. А.Г.
*** със съд. адрес *** сумата от 1883 лева представляваща разликата между
присъденото възнаграждение по чл.38 от ЗА за извършена адвокатска услуга пред
ОС ***** и дължимата такава, с оглед размера на обезщетението, както и дължимото
възнаграждение по чл.38 от ЗА за извършено процесуално представителство пред настоящата инстанция, а именно сумата от
1430 лева.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.