Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град София, ……2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на ………….… две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ:ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 12766/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 9240/11.01.2019 г., постановено по гр.
д. № 87142/2017 г. на СРС, 48 състав, са уважени частично предявените от „Т.С.“
ЕАД искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е
признато за установено, че М.С.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** (заместена от наследниците си Р.Х.Р., К.Х.Р.
и Д.С. Д.на основание чл.227 ГПК) ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, действащо чрез юрисконсулт с
приложено по делото пълномощно сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.06.2017
г. по ч. гр. д. № 36775/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, както следва: 2 520, 06 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 7, находящ се в гр. София,
ул. „******, за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 05.06.2017 г. до погасяването; 53, 28 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до погасяването, като исковете са
ОТХВЪРЛЕНИ за заплащане на цена за доставена топлинна енергия до пълния
предявен размер от ЗЗ24, 08 лв., иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане на
цена на извършена услуга дялово разпределение до пълния предявен размер от 73,
48 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва върху вземането за стойността на потребена топлинна енергия в
размер от 497, 81 лв. за периода 15.09.2014 г. – 19.05.2017 г., както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
14, 69 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за извършена услуга
дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 19.05.2017 г. Ответницата е
осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 365,
11 лв., представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 84, 37
лв. - разноски по ч. гр. д. № 36775/2017 по описа на СРС, 48 състав.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД като помагач на страната на ищеца.
Недоволен от постановеното решение е останал ищеца,
който е подал въззивна жалба срещу частта, с която претенциите му са отхвърлени,
като излага подробни аргументи за възраженията си. Основното възражение на
въззивника е, че съдът неправилно е изчислил размера на дължимите суми, като не
е включил в сумата и изчисленото по прогнозни фактури. Моли съда да отмени
решението, като постанови друго, с което да уважи изцяло претенциите му. Претендира
и разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.
В срок не е постъпил отговор от ответниците страна.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез юрисконсулт с приложено по делото пълномощно е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.С.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за заплащане общо на сумите както следва: сумата от ЗЗ24, 08 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 05.06.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 497, 81 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 19.05.2017 г., сумата от 73, 48 лв. - за извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 05.06.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху вземането за цена на услугата дялово разпределение в размер на 14, 69 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 19.05.2017 г.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не оспорва исковете.
Постановеното
по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на правоотношението, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, е същото да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. От анализа на събраните по делото доказателства се установява факта на възникналите договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция за конкретния исков период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).
Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.
По отношение на установеното валидно облигационно правоотношение между страните са приложими разпоредбите на Закон за енергетиката. В допълнителните разпоредби на посочения нормативен акт се намира легално определение на понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди", като съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м. 05. 2018 г. – м. 04.2020 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).
Установява се по делото, а и не се оспорва от ищцата в производството пред първата инстанция, че същата е собственик на процесния недвижим имот, поради което последната има качеството собственик по отношение на имота, а от там и на потребител по смисъла на приложимите нормативни актове.
Основното възражение на въззивника е относно сумите по фактури, издадени на прогнозни отчитания, респ. включването им в общия размер на задълженитео на ответниците.
Настоящият състав намира, че преценката на районния съд да кредитира съдебно-техническата експертиза по отношение въпроса за размера на задължението е правилна, въпреки че не излага мотиви в тази насока. Въззивната инстанция счита, че следва да бъдат изложени следните аргументи в светлината на въпроса за възможността за извършване на прихващане или не, съобразно данните от съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи:
От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че третото лице – помагач на страната на ищеца е извършвало дялово разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало реално потребеното количество топлинна енергия, съгласно действащата нормативна уредба. Изяснява се, че пресмятанията са извършени в съответствие с нормативните документи, актуални през процесния период. Вещото лице посочва, че отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция се извършва по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители в сградата. Експертът заявява, че монтираният в абонатната станция общ топломер е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията. При така установените факти и въз основа на извършения анализ, съобразявайки се с установената цена за отопление на процесния апартамент, вкл. за отдадената топлинна енергия за сградната инсталация, експертизата достига до доказателствения извод, че реално доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 2520.06 лева, представляваща разликата между начислената сума по фактури в размер на 3324,09 лева и сумата за връщане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон - общо 804,03 лева за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г.
Въззивният състав, също както и районния съд, изцяло кредитира приетата съдебно-техническа експертиза, тъй като същата е изготвена въз основа на подробен анализ на представените по делото документи от вещо лице, притежаващо необходимите професионални знания и квалификация.
Предвид изложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Предвид изхода
на делото, „Т.С.“ ЕАД има право на разноски в размер на 300 лева,
представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА №
9240/11.01.2019 г., постановено по гр. д. № 87142/2017 г. на СРС, 48 състав, са
уважени частично предявените от „Т.С.“ ЕАД
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че М.С.Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** (заместена от наследниците Р.Х.Р., К.Х.Р. и Д.С. Д.на
основание чл.227 ГПК)
ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез юрисконсулт с приложено по делото
пълномощно сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.06.2017
г. по ч. гр. д. № 36775/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, както следва: 2 520, 06 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 7, находящ се в гр. София,
ул. „******, за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 05.06.2017 г. до погасяването; 53, 28 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до погасяването, като исковете са
ОТХВЪРЛЕНИ за заплащане на цена за доставена топлинна енергия до пълния
предявен размер от ЗЗ24, 08 лв., иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане на
цена на извършена услуга дялово разпределение до пълния предявен размер от 73,
48 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва върху вземането за стойността на потребена топлинна енергия в
размер от 497, 81 лв. за периода 15.09.2014 г. – 19.05.2017 г., както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
14, 69 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за извършена услуга
дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 19.05.2017 г.
ОСЪЖДА Р.Х.Р.,
ЕГН **********,*** и К.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***5, действащи
чрез процесуалния си представител адв. П.С.А., със съдебен адрес за връчване на
книжа: гр. София, ул. ******и Д.С. Д., ЕГН **********, с
адрес: *** (конституирани на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата М.С.Р.) да заплатят на
основание чл.78,ал.3 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 300 лева, представляваща заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД,
трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.