№ 45
гр. К., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Административно
наказателно дело № 20221850200119 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с жалба от Г. В. Г., ********** против
наказателно постановление № 21-0286-000575/17.01.2022 година, издадено от
началника на РУ К.. Моли съда да отмени НП изцяло като незаконосъобразно,
поради изложени съображения.
Въззиваемата страна не вземат писмено становище по основателността
на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
03.12.2021 година, е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.І, вр.чл.140, ал.1 от ЗДП, за това, че на
03.12.2021 година, в 11,49 часа, в град К., на улица „Ю.Г.“, посока от улица
„О.“ към улица „Ч.Х.“ е управлявал личния си товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег.№ СО **** ВА, без да е регистрирано по
1
надлежния ред.
Съдът намира, че съставеното въз основа на акта за установяване на
административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени
процесуални нарушения и е постановено при неспазване на задължителните
изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а съставеният акт – при нарушение на
чл.42, т.3 и т.7 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.175, ал.3, пр.1, вр.чл.140,
ал.1 от ЗДвП не е установено и доказано от обективна страна–в АУАН и в НП
липсват доказателства и данни, съгласно съдържащото се императивно –
кумулативно изискване на чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП, дали и кога
собственикът на провереното МПС е бил уведомен за служебно прекратена
регистрация на автомобила, нито че такава е била извършена. Липсват
доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че водачът и
собственик на МПС е бил надлежно известен за това обстоятелство, нито че е
знаел за служебно прекратената регистрацията на автомобила.
Нарушението се явява недоказано и от субективна страна - липсва
умисъл за извършване на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Наличието на
вина изисква узнаване на определени факти, а незнанието на факта, че
регистрацията е била прекратена автоматично изключва възможността за
наличие на виновно умишлено поведение. Непредпазливите деяния не се
наказват само в предвидените в закона случаи, на осн. чл. 7, ал.2 от ЗАНН, но
и при тях следва да е налице точно определен факт, с който деецът следва да
съобрази поведението си, в случая, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация, поради което няма право да го управлява до
отстраняване на причината за нейното прекратяване. Това условие обаче е
свързано с осъществяване на сложен фактически състав: наличие на
застраховка "ГО" за автомобила, контролни действия от страна на
Гаранционния фонд за проверка на нейната валидност, уведомяване на
органите на МВР, предприемане на действия от страна на последните за
прекратяване на регистрацията и за уведомяване на собственика. Ето защо не
следва да бъде вменявана и непредпазлива форма на вината /небрежност/, без
значение дали и колко време е изминало от служебното прекратяване на
регистрацията, тъй като действащата нормативна уредба в страната не
предвижда задължение за водачът на МПС да проверява преди да
2
предприеме управление, дали евентуално неговата регистрация не е
прекратена служебно от страна на контролните органи, за разлика от
задължението на последните да уведомят собственика при прекратяването на
тази регистрация, което в случая не е сторено и не е било надлежно сведено
до знанието на жалбоподателя.
Посочените нарушения съдът приема за съществени и достатъчни за
отмяната на наказателното постановление, като незаконосъобразно и на
наложените с него наказания – “глоба от 200 лева” и “лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца”.
В тази насока е и съдебната практика по идентични казуси на различни
съдилища: Решение № 87 от 16.02.2022 г., на РС-В.Т., постановено по АНД №
98, по описа за 2022 година; Решение № 72 от 27.01.2022 г., на Адм.Съд – В.,
по КАНД № 2643/2021 г.; Решение № 183 от 15.02.2022 г., на Адм.Съд - Б., по
КАНД № 2767/2021 година; Решение № 133 от 10.02.2022 г. на АдмС - В. по
КАНД № 2712/2021 г.; Решение № 39 от 2.02.2022 г. на АдмС - Враца по
КАНД № 681/2021 г.; Решение № 4 от 11.01.2022 г. на АдмС - Кърджали по
КАНД № 132/2021 г.; Решение № 33 от 6.01.2022 г. на СРС по АНД №
15124/2021 година и др.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на
съдебни разноски от жалбоподателя за осъществно процесуално
представителство п делото, наказващият орган следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 500 лева – платени за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 21-0286-
000575/17.01.2022 година, издадено от началника на РУ К., като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – С. да заплати на Г. В. Г., ********** сумата от
500,00 (петстотин) лева.
Решението може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от
съобщението за жалбоподателя и въззиваемата страна, пред
Административен съд – С. област.
3
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4