Решение по дело №2315/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260769
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20202120102315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260769                               30.11.2020 г.                            гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                               XXI ви граждански състав

на двадесети ноември                                    две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №2315 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството е образувано по искова молба на „Михалково“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ………………., представлявано от Изп.Директор Д.Д., подадена чрез пълномощник – адв.К.И. ***, съдебен адрес ***, за осъждане на ответника „Пиргос Дринкс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в …………………., представлявано от Управителя Я.П.А., да му заплати сумата от 11 106,65 лева, за която има издадена фактура №**********/20.03.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска и сумата от 1268,00 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.04.2019 г. до 20.05.2020 г.

                              Твърди се в исковата молба, че страните са се намирали в облигационна връзка помежду си по повод покупко-продажбата на изворна и минерална вода, по която ищецът е изправна страна – стоката е доставена на купувача, за същата има издадена фактура на стойност 11 106,65 лева, придружена с товарителница №01337/20.03.2019 г., по която фактура ответникът не е извършил плащане, поради което и главницата се претендира с обезщетение за забава.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                              В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя становище, вх.№266043/07.10.2020 г.

                              В срока по чл.131 от ГПК ответникът не се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.

                              В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник – адв.Дичев, който оспорва исковете като неоснователни поради плащане на задълженията и моли за отхвърлянето им.

                              ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                              Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

                              Между страните не се спори за наличието на облигационна връзка помежду им по повод покупко-продажбата на изворна и минерална вода „Михалково“, във връзка с която ищецът като продавач издал фактура №**********/20.03.2019 г., приета като доказателство по делото, от съдържанието на която е видно, че е на обща стойност 11 106,65 лева и с посочен краен срок за плащане – 03.04.2019 г.

                              Ответникът не оспорва, че е получил стоката по издадената му фактура, за което свидетелства и приетата като доказателство товарителница сер…. №……./20.03.2014 г., а ищецът признава, че след предявяване на иска ответникът му е заплатил изцяло дължимата главница, за което свидетелстват и приетите три броя кредитни известия, издадени от ищеца с №№9804/14.08.2019 г., №8175/15.04.2019 г. и №8906/17.06.2019 г., с които главницата по фактура №**********/20.03.2019 г. е намалена с 832,19 лева и преводно нареждане от 09.06.2020 г. и от 12.11.2020 г. за извършените от ответника плащания на сума в общ размер на 10 274,46 лева.

                              Изложеното обосновава извод, че осъдителният иск за главницата се явява неоснователен предвид извършеното в хода на производството плащане на сума в размер на 10 274,46 лева и като неоснователен за разликата от 832,19 лева, поради което и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

                              В настоящия случай спорният въпрос не е относно дължимостта на главното вземане, а за мораторната лихва за забава за периода на неизпълнение на главното парично задължение.

                              Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на паричното вземане. В настоящия казус задължението за плащане на главницата е възникнало на 03.04.2019 г. и след като срокът кани длъжника, задължението за обезщетение възниква от следващия ден – 04.04.2019 г. и се дължи до датата на предявяване на иска – 20.05.2020 г. Същото възлиза на сумата от 1178,71 лева за изчисляването на която се ползва Калкулатор.Бг, поради което и до този размер претенцията следва да се уважи, а за разликата до предявения размер от 1268,00 лева, или за сумата от 89,29 лева, претенцията следва да се отхвърли.

                               Поради това, че плащането на главницата е окончателно извършено на 12.11.2020 г., което е след завеждане на иска на 21.05.2020 г., то ответникът дължи и законната лихва върху главницата от 10 274,46 лева, считано от предявяване на иска на 21.05.2020 г. до 11.11.2020 г. В останалата част до предявения размер – до окончателното плащане на законната лихва, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

                              В тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски, съразмерно на дължимата и платена в хода на производството главница, а същите възлизат на сумата от 1846,44 лева.

                              На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно в размер на сумата от 33,51 лева.

                              Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

                              ОТХВЪРЛЯ иска на „Михалково“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ……………….., представлявано от Изп.Директор Д.Д., съдебен адрес ***, чрез адв.К.И. за осъждане на ответника „Пиргос Дринкс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ………………, представлявано от Управителя Я.П.А., да му заплати сумата от 11 106,65 лева, за която има издадена фактура №**********/20.03.2019 г., като неоснователен.

                              ОСЪЖДА „Пиргос Дринкс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ……………., представлявано от Управителя Я.П.А., да заплати на „Михалково“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ……………, представлявано от Изп.Директор Д.Д., съдебен адрес ***, чрез адв.К.И., сумата от 1178,71 лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 04.04.2019 г. до 20.05.2020 г., като за разликата до предявения размер от 1268,88 лева, или за сумата от 89,29 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

                              ОСЪЖДА „Пиргос Дринкс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в …………………., представлявано от Управителя Я.П.А., да заплати на „Михалково“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ………….., представлявано от Изп.Директор Д.Д., съдебен адрес ***, чрез адв.К.И., законната лихва върху главницата от 10 274,46 лева, считано от подаване на исковата молба на 21.05.2020 г. до 11.11.2020 г., като в останалата част - до окончателното плащане, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

                              ОСЪЖДА „Пиргос Дринкс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ………………, представлявано от Управителя Я.П.А., да заплати на „Михалково“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ……………., представлявано от Изп.Директор Д.Д., съдебен адрес ***, чрез адв.К.И., сумата от 1846,44 лева (хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки) – разноски по делото.

                              ОСЪЖДА „Михалково“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ……………., представлявано от Изп.Директор Д.Д., съдебен адрес ***, чрез адв.К.И. да заплати на „Пиргос Дринкс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ……………….., представлявано от Управителя Я.П.А. сумата от 33,51 лева (тридесет и три лева и петдесет и една стотинки) –разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.