№ 107
гр. Асеновград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200452 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-0239-000662/12.05.2021г. издадено от Началник РУП към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, ОД на МВР-Пловдив, упълномощен с МЗ №8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на ТР. ХР. ХР., с ЕГН********** от
гр. Асеновград,ж.к. „Запад“, ул. „Ст. Джансъзов“ №11, вх.Б, ет.6 ап.51 , на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания –„ГЛОБА” в размер на 10 / десет/ лева, за
нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 50 /петдесет / лева, за
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
му били отнети и 6 контролни точки.
Жалбоподателят не се явява по делото. Чрез подадената жалба, изразява своето
несъгласие с установеното и описано в обжалваното НП нарушение, като счита, че то
следва да бъде отменено изцяло. Алтернативно се навеждат доводи за приложението
на чл.28 от ЗАНН.
Сходно становище изразява и упълномощения защитник от страна нарушителя.
Адв. И.К. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва
да се отмени поради недоказаност на нарушението и допуснати процесуални
нарушения в хода на воденото производство. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените
разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Със съставен на 12.04.2021г. АУАН №789610 от св. П. Г. Ч.-ПИ при РУ
Асеновград е установено, че на същата дата в 21.25 часа в гр. Асеновград, на ул. „Цар
Иван Асен ІІ“ срещу №65 е била извършена проверка спрямо ТР. ХР. ХР. от гр.
Асеновград, който по същото време управлявал лек автомобил „Форд Мустанг“ с ДК№
337М626. При проверката се установило, че водачът е без поставен обезопасителен
колан, като същият не представил Контролен талон към СУМПС. Св. Ч. счел, че
водачът Х. е извършил две нарушения по ЗДвП,а именно по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП за което съставил акт за установяване на административно
нарушение, връчен срещу подпис и без възражения на нарушителя. Въз основа на
съставения АУАН, било издадено атакуваното наказателно постановление.
Описаното в АУАН и НП нарушение се установява и се подкрепя изцяло от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата, ведно с направените от страна
на повереника възражения за допустима, но за неоснователни. Безспорно по делото е
установено, че на 12.04.202г. в 21.25 часа на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ жалбоподателят
ТР. ХР. ХР. е управлявал лек автомобил „Форд Мустанг“ с ДК№ 337М626. По същото
време, срещу номер 65 на тази улица той е бил спрян за проверка от полицейските
служители от РУ Асеновград, като е било установено, че водачът не е използвал
обезопасителния колан с който е било оборудвано превозното средство, а освен това
той не е представил контролния талон към СУМПС. По време на проверката се е
установило, че той е извършил вменените му две нарушения, като същия не е имал
никакви възражения при съставяне и връчване на акта.
Въпреки, че се оспорват изцяло констатациите отразени в АУАН и НП, то
доказателства подкрепящи твърденията на защитата и тези в жалбата не бяха нито
представени, нито събрани в хода на съдебното следствие. Обстоятелствата стоящи
извън предмета на проверката извършена спрямо нарушителя, се явяват без значение
по отношение на констатираните спрямо Х. две нарушения, тъй като по никакъв начин
не е било нарушено правото на защита на лицето да разбере какво му се вменява във
2
вина, както и правилно да организира своята защита. Тъй като при връчване на
съставения АУАН, нарушителят не е имал никакви възражения относно проверката и
констатираните с акта нарушения, то без особено значение се явява и факта, че
актосъставителя няма почти никакви спомени относно обстоятелствата по
извършената от него проверка. Въпреки липсата на ясен спомен от страна но св. Ч., то
презумптивната доказателствена сила на акта, придадена с нормата на чл.189 ал.2
ЗДвП, не бе разколебана. В хода на съдебното производство, се установи, че акта е бил
съставен от компетентен орган съобразно неговите правомощия предвид издадената
Заповед №8121з-515/14.05.2018. на Министъра на МВР.
Направеното възражение относно обстоятелството за това чия е била
собствеността на управляваното от нарушителя МПС е без значение относно двете
вменени нарушения. Въпреки това съдът извърши проверка и на това обстоятелства.
От събраните по делото доказателства се установява, че към момент на извършване на
проверката управлявания от Х. лек автомобил „Форд Мустанг“ е бил с временни
регистрационни табели ДК№ 337М626. Същите са получени въз основа на подадено в
ПП и КАТ Пловдив заявление №2110300022799 от 26.03.2021г. от името на Б.Х.П. чрез
негов пълномощник /доказателства на листи от 39 до 41 от съд.дело и към адм.
нак.преписка/. Въз основа на това заявление, автомобила е получил и временни
регистрационни табели ДК№ 337М626, като негов собственик е бил регистриран
Б.Х.П. /лист 24 от съд.дело/. Междувременно преди регистрацията на автомобила в
КАТ и преди издаване на регистрационните табели, за въпросния лек автомобил „Форд
Мустанг“, на 26.03.2021г. между Б.Х.П. и жалбоподателя е бил сключен договор за
покупко продажба. От приложения на лист 25 от съд.дело копие от договор се
установява, че същия няма нотариална заверка, но пък в него е посочено това, че
същия е сключен в 18.00 часа, т.е. след изтичане на работното време на ПП и КАТ
Пловдив, а освен това в същия е посочено и това, че автомобила предмет на сделката е
без регистрационен номер. От горното следва извода, че само въз основа на този
договор няма как да се приеме, че ТР. ХР. ХР. е станал собственик на въпросното
МПС. От намиращото се към адм. нак. преписка писмено доказателство, се установява,
че Х. е станал собственик, на вече регистрирания лек автомобил „Форд Мустанг“ с
постоянен ДК№ РВ 2002 НВ, но това е станало на 29.04.2021г.т.е. след датата на
проверката. До 12.04.2021г. собственик на автомобила е било лицето което от чието
име е подадено заявлението за неговото първа регистрация и това е Б.Х.П.,т.е.
жалбоподателя на 12.04.2021г. в действителност е управлявал автомобил чужда
собственост. Този извод по никакъв начин не се опровергава от намиращото се на лист
27 от съд. дело писмено доказателство. От тази нотариално заверена на 26.03.2021г.
декларация се установява, че на същата дата Б.Х.П. само е декларирал, че е закупил
въпросния автомобил през 2021г. от Дубай.
Направеното възражение относно непредставянето на контролния талон от
3
страна на страна на нарушителя в хода на извършената му на 12.04.2021г. проверка
също се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. От анализа на
събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че нарушителят Х. е
правоспособен водач „В“, „М“ и „АМ“ от 2007г. за което има издадено СУМПС и
контролен талон към него № 6237495 /справка за водача към адм. нак. преписка/.
Безспорно по делото се установява и това, че във връзка със съставен спрямо ТР. ХР.
ХР. АУАН № 819211/23.01.2021г. от полицейски служител във връзка с констатирано
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, то с акта е бил отнет и контролния талон на
водача. Както е посочено в цитирания АУАН /оригинал от който е приложен по
делото/, в случая на извършено нарушение по ЗДвП, връчения препис от акта замества
контролния талон за един месец. Т.е. водача чийто талон е отнет, има право да
управлява МПС от съответната категория за която има правоспособност, но при
констатирано друго нарушение по ЗДвП той вместо липсващия контролен талон,
следва де представи връчения му препис от акта с който този талон е бил отнет, като
това важи за срок от един месец. Горното е във връзка с текста на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
В същия текст е посочено също така, че при съставяне на акт за нарушение по този
закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението му по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. В действителност по делото се установява
и това, че въз основа на съставения АУАН № 819211/23.01.2021г. е било издадено и
НП № 21-1030-000899/15.02.2021г. което е било връчено на нарушителя на 15.04.2021г.
и влязло в сила на 23.04.2021г. Съобразно посоченото в чл.190, ал.3от ЗДвП, то следва
и извода, че до тази дата, нарушителят след като не е обжалвал връченото му НП, е бил
и без контролен талон. След като това е било така и към 12.04.2021г. / датата на
нарушенията предмет на настоящото НП/ и след като той не е представил поискания
му контролен талон, то явно е, че решението на актосъставителя да състави акт за
нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП се явява правилно. На съдът е служебно
известна практиката на административнонаказателните звена към съответните
структури на МВР, че поради забавяне издаването на НП във връзка с констатирани
актове за административни нарушения по ЗДвП, то отнетите КТ на водачите остават в
същите тези служби за срок по-голям от един месец. В тези случаи обаче за водачът е
налице възможност да се яви и да представи съставения акт с който му е бил отнет КТ,
като същия се заверява писмено за още един месец. На база тази заверка, при
констатирано ново нарушение, водачът има възможност да представи заверения акт,
който отново съобразно текста на чл.157, ал.6 от ЗДвП замества отнетия КТ. В
настоящия случай и това не е било направено от нарушителят Х., като същия не е
представил поискания му КТ. Предвид липсата на каквито и да е отразени писмени
констатации от страна проверяващите в акта от 12.04.2021г. , както и предвид на
липсата на възражения от страна водача, то следва и извода, че в хода на проверката
той не е представил връчения му препис от АУАН № 819211/23.01.2021г.
4
Направеното от страна на жалбоподателя възражение относно нечетливостта на
връчения му препис от съставения АУАН№789610/ 12.04.2021г., съдът намира за
неоснователно и също го остави без уважение. Правилната преценка на събраните по
делото писмени доказателства, водят до извода, че при провеждане на
административно наказателното производство не са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице.
При извършване на проверката и установяване на нарушенията спрямо жалбоподателя,
актосъставителя е изпълнил задълженията си по чл.43,ал.5 от ЗАНН и връчил препис
от съставения АУАН. Нарушителят освен това е подписал първия екземпляр от акта,
което означава, че се е запознал с неговото съдържание, не е имал никакви
възражения-нито относно обстоятелствата касаещи самата проверка, нито относно
мястото на констатиране на двете нарушения . За самия нарушител е била налице
възможност в тридневния срок да направи възражение, като оспори и обстоятелствата
отразени във връчения му препис от АУАН, както и дори да поиска да му бъде връчен
четлив препис от съставения акт, като той не е упражнил тези си права. Нарушителят
не се е възползвал от правото си да депозира възражения в този срок, като тяхната
липса, прави оплакванията му неоснователни. Чрез издаденото НП, за жалбоподателя е
била налице възможност да упражни в пълна степен гарантираното му от закона право
за защита, като видно от подадената жалба, той е реализирал.
Крайния извод на съда е, че отразените в НП административни нарушения са
извършени, като тяхната квалификация е била направена съобразно изискванията на
ЗАНН и ЗДвП.
По отношение на определянето и налагането на административно наказание –
глоба в размер на 10лв., за нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, очевидно е, че
АНО се съобразил изцяло с разпоредбите на чл.183, ал.1,т.1 пр.2 от ЗДвП. Същия текст
предвижда да се наложи глоба в размер на 10лв. на водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Безспорно по делото се установи, че Т.Х. е осъществил и състава на второто
вменено нарушение, а именно това по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал лек
автомобил и в същото време не е използвал обезопасителния колан с който е било
оборудвано превозното средство. Правилно същото е било квалифицирано, като такова
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП,като не са налице предпоставките по ал.2 за отпадане на
отговорността на нарушителя. Правилно тя е била ангажирана на основание чл. 183,
ал.4, т.7 от ЗДвП. По отношение на наложеното наказание „Глоба” съдът намира, че
неговия размер е бил напълно съобразен с текста на чл. 183, ал.4,т.7 от ЗДвП който
предвижда , че се наказва се с глоба в размер на 50 лв. водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан. В случая за АНО не е имало
възможност да определи по различен размер от предвиденото в закона.
5
Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, не представлява налагане административно наказание, като въпреки
това, съдът извърши проверка и по отношение на това обстоятелство. Отнемането на
общо 6 к.т. на жалбоподателят е извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП във
вр.чл.6, ал.1, т.9 от Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР. Съгласно чл.157, ал.3 от
ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение”.
Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП е
извършено на основание чл.6, ал.1, т.9 от Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, Съгласно този текст, се отнемат 6
КТ за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене
на каска (т.е. при нарушения свързани с чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП). Предвид
извършеното нарушение, то е очевидно че отнемането на общо 6 КТ се явява
основателно.
При служебната проверка на обжалваното НП и АУАН въз основа на който, то
е издадено не се установиха съществени процесуални нарушения, налагащи неговата
отмяна. Направеното искане за приложението на чл.28 от ЗАНН се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение. Констатираните по отношение на
нарушителят Х. две административни нарушения и обстоятелствата при които те са
били извършени не се отличават по нищо от останалите нарушения от този вид, като
санкциите предвидени в закона за тях, особено за първото, не са в кой знае какви
размери, така че да се явяват прекалено тежки за нарушителя. По съдържание, второто
нарушение, въпреки ниската парична санкция, се явява такова с по особено значение
предвид това, че то е свързано с осигуряване безопасността на водача и пътниците в
автомобила, което пък е намерило и израз с кумулативно предвиденото за това
нарушение, отнемане на контролни точки за неговото извършване. Предвид това, че в
началото на 2021г. нарушителят Х. отново е бил установен като нарушител по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, то това обстоятелство нямам как да не се вземи предвид при обсъждане
на въпроса относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Явно, че предпоставките за
приложението на този текст не са налице за което и да е от нарушенията, поради и
което това искане следва да се остави без уважение.
Предвид решението на съда, то следва да се остави без уважение искането на
6
нарушителя и защитата за присъждане направените по делото разноски
представляващи платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0239-000662/12.05.2021г. издадено от Началник РУП към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, ОД на МВР-Пловдив, упълномощен с МЗ №8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на ТР. ХР. ХР., с ЕГН********** от
гр. Асеновград,ж.к. „Запад“, ул. „Ст. Джансъзов“ №11, вх.Б, ет.6 ап.51 , на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания –„ГЛОБА” в размер на 10 / десет/ лева, за
нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 50 /петдесет / лева, за
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
му били отнети и 6 контролни точки.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7