Решение по дело №5869/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260595
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20204520105869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  

     №___

 

гр. Русе, 15.10.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI гр. състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Съдия: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

 

при секретаря Галя Г. и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5869 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

            Предявеният иск е с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищецът Н. А. Ч.твърди, че е собственик и управител на ,„Чакъров 011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Глоджево, общ.Ветово, ул.“Стоян Иванов“ №10. Твърди още, че дружеството има търговски отношения с „Ромпетрол България“ ЕАД и за извършване на част от разплащанията си фирмата притежава банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN ***, като използва услугата на „Банка ДСК“ ЕАД „електронно банкиране“ чрез системата dskdirekt.bg . На 09.01.2020г. в 9.56 часа от посочената банкова сметка, *** (с попълнени от преди и  и запаметени данни на наредител и получател), чрез влизане в dskdirekt.bg, онлайн било наредено извършване на паричен превод в размер на 20 000лв с получател „Ромпетрол България“ ЕАД по банковата сметка на получателя с IBAN ***. При разпечатка на платежното нареждане се виждало , че сумата е наредена  за получател „Ромпетрол България“ ЕАД, но на неизвестна банкова сметка *** „Райфайзенбанк България“ ЕАД с IBAN ***.

Ищецът заявява, че незабавно посетил офис „Ветово“ на „Банка ДСК“ ЕАД в гр.Ветово, където уведомил служителя на банката за случващото се  и с искане за спиране на превода. Не последвало действие от страна на банката.Парите били преведени по посочената банкова сметка  ***. Не била уведомена и банката на получателя, за да не бъде допускано сумата да бъде разпоредена и получена от лице, различно от получателя на нареденото от него плащане - „Ромпетрол България“ ЕАД.

Сезирал за случая Русенска окръжна прокуратура и при извършената проверка било установено, че сумата от 20 000 лева на 09.01.2020г.  е била изтеглена на два пъти , както следва: в 14.11 часа в клон 183 на „Райфайзенбанк България“ ЕАД – изтеглени на каса 5 000 лева и в 14.37 часа в клон 100 на „Райфайзенбанк България“ ЕАД – изтеглени на каса 14 900 лева от лицето П.С.М., с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес *** с мобилен телефон 0888 17700, титуляр на банкова сметка *** ***. Преписката била изпратена по компетентност на Софийска градска прокуратура, където било образувано досъдебно производство по случая. Намира, че с описаните действия ответника М. е получил без правно основание сумата от 20 000.00 лева, собственост на представляваното от ищеца Чакър дружество, които ответника е длъжен да върне.

С оглед гореизложено за ищеца възниквал правен интерес от водене на настоящото дело.

Моли съда да осъди ответника П.С.М., с ЕГН:********** да му заплати сумата в размер на 20 000.00 лв. /двадесет хиляди лева/, получена от ответника без основание , ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.01.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

            Ответникът П.С.м., чрез назначения му от съда особен представител адв.С.Ц., е депозирал отговор, счита иска за допустим, но изцяло неоснователен.

            С оглед изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба и уточнението към нея, както и формулираните петитуми, съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            По делото са представени писмени доказателства и е приложена преписка №743/2020г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

            Безспорно по делото се установи, че ищецът на 09.01.2020г. в 9.56 часа от посочената банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN ***, използвайки услугата на „Банка ДСК“ ЕАД „електронно банкиране“ чрез системата dskdirekt.bg, чрез готов шаблон (с попълнени от преди и  и запаметени данни на наредител и получател), чрез влизане в dskdirekt.bg, онлайн е наредил извършване на паричен превод в размер на 20 000 лв. с получател „Ромпетрол България“ ЕАД по банковата сметка на получателя с IBAN ***. При разпечатката на платежното нареждане е видно , че сумата е наредена  за получател „Ромпетрол България“ ЕАД, но на неизвестна банкова сметка *** „Райфайзенбанк България“ ЕАД с IBAN ***. При извършената проверка, по повод подадена от ищеца жалба до ОД на МВР Русе било установено, че сумата от 20 000 лева на 09.01.2020г.  е била изтеглена на два пъти, както следва: в 14.11 часа в клон 183 на „Райфайзенбанк България“ ЕАД – изтеглени на каса 5 000 лева и в 14.37 часа в клон 100 на „Райфайзенбанк България“ ЕАД – изтеглени на каса 14 900 лева от лицето П.С.М., с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес *** с мобилен телефон 0888 17700, титуляр на банкова сметка *** ***.

С тази сума ответникът се е обогатил без основание, тъй като същата е изтеглена от него без основание и не му не му се дължи, поради което е налице първият фактически състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД  - Постановление № 1 от 28.V.1979 г., Пленум на ВС. При  самото получаване е липсвало основание за преминаването на тази сума от патримониума на ищеца в имуществото на ответника. Съобразно прокламирания с тази разпоредба принцип на справедливостта, ответникът дължи връщане на престацията. Предвид това претенцията следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на деликта.

            По правилата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските са в тежест на ответника.

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОСЪЖДА П.С.М., с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Чакъров 011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Глоджево, общ.Ветово, ул.“Стоян Иванов“ №10, чрез адв. Д.С.,***, сумата от 20 000 лева, платена без основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2020 г., както и сумата от 4730.00лв. – разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                           Районен съдия: