Решение по дело №1379/2018 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1162

гр.Сливен, 15.10.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1379 описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. – засягане на чест и достойнство, уронен престиж на полицейски служител и стрес, следствие непозволено увреждане.

Ищецът твърди, че през 2017 г. работил в участък „Надежда” при РУ, ОД МВР Сливен на длъжност „ старши полицай”. Сочи, че на 02.05.2017г. бил на работа нощна смяна в екип с колегата си Петър П.. Към 23:00ч. поличили сигнал за висока музика от жилище, находящо се срещу това на ответниците и отишли до адреса. Предупредили собствениците и поискали документи за самоличност. В това време от прозорец на втори етаж на жилището на ответниците се показал ответника Р.Х. и започнал да се заканва на висок глас срещу ищеца и колегата му с думите „ какво правите бе на моята улица, ще взема брадвата, ще сляза и ще ви взема главите”, като същевременно псувал вулгарно. Ищецът се обадил по станцията за съдействие от други екипи и разпоредил на ответника Х. да слезе и да си представи документите за самоличност. Той отказал излязол на една плоча на втория етаж и продължил да се заканва на ищеца с думите „на теб отдавна ти се каня и сега ще видиш какво ще стане”, ставайки агресивен и опасен. Сочи, че в този момент от вратата на първия етаж излязла майката на ответника –ответницата Д.М. и започнала да крещи „махайте се от тук, че ще извадим брадвите и ще ви избием”. На мястото се събрали много хора, мъже, повечето пияни, жени и деца. Дошли и други полицейски екипи на място. Ищецът предприел действия по задържането на лицето, което пускало висока музика, тъй като отказвало да даде документите си за самоличност и през това време ответника Х. започнал да замеря полицаите със стъклени бутилки и бил уцелен колегата му П..

Твърди, че двамата ответници извършили противоправни действия спрямо ищеца, като отправили закани за убийство при изпълнение на службата му, като тези закани възбудили у него основателен страх за осъществяването им. Било образувано наказателно преследване и сключено споразумение по НОХД № 1640/2017г. на СлРС, респ.наложени наказания на ответниците.

Ищецът твърди, че в резултат на преживяното, не се чувствал пълноценен човек, тъй като всичко това преживял като длъжностно лице в полицейска униформа при и по повод изпълнение на службата. С действията си ответниците унижили честта и достойнството му като полицай и като човек, тъй като инцидента станал пред много хора. Преживял стрес. Това го мотивирало да смени работата си, като от 01.12.2017г. работел в Зонално жандармерийско управление гр.Бургас.

Иска се от съда осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 5 000 лв. - обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на чест и достойнство, уронен престиж на полицейски служител и стрес, следствие непозволеното увреждане на 02.05.2017г. закана за убийство, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на увреждането 02.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски за адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил.

Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 05.12.2017г., постановено по НОХД № 1640/2017г. на СлРС било одобрено споразумение между държавното обвинение в лицето на Районна прокуратура Сливен и ответниците Р.Х. и Д.М.,***. От това споразумение е видно, че ответниците се признали за виновни, че на 02.05.2017г. в в гр.Сливен се заканили с убийство на ищеца и други негови колеги, в качеството му на длъжностно лице-полицейски орган, старши полицай в участък „Надежда” при РУ Сливен, при ОД МВР Сливен, при изпълнение на службата му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр.ал.1 НК.

Установява се от удостоверение от 26.09.2018г. на ГД „НП” МВР, Дирекция Жандармерия, Зонално жандармерийско управление гр.Бургас, че ищеца П.Д. бил назначен за държавен служител в ЗЖУ Бургас от м.декември 2017г. и продължавал да служи там.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

От показанията на свидетеля П., очевидец на инцидента се установява агресивното поведение на двамата ответници, насочено към ищеца и негови колеги, вкл.към свидетеля, както и отправените закани за саморазправа.

Показанията на двамата свидетели П. и Иванов, относно поведението на ищеца след инцидента са идентични и отразяват промяната му. Така преди случилото се на 02.05.2017г. ищецът никога не изявявал желание да напуска или да се мести на друга работа, както и да сменя града, в който живее и работи. След инцидента в кв.”Надежда” с участието на двамата ответници, ищецът се затворил в себе си, станал по-тих, избягвал разговори с колегите си от гр.Сливен, взел категорично решение и сменил работата си, като дори се преместил в друг град- Бургас. Същевременно пред новия си колега от гр.Бургас, в началото при постъпването си там на работа, непрекъснато говорел за инцидента с Р. и майка му Д., цитирал техните закани развълнувано, многократно преживявал случилото се и бил уплашен.

Свидетелят Иванов установява, че към днешна дата ищецът вече бил видимо по –спокоен.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло.

Съдът кредитира изцяло и свидетелските показания, тъй като те са логични, последователни, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

          Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД - т.нар. „генерален деликт”, установявайки общата забрана да не се вреди другиму е допустим.

Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание. Касае се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.

За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите, включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи– деяние (действие или бездействие), обективирано в действителността; противоправност – несъответствие на поведението с императивна правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена  (претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществена (морална без стойностно изражение), причинна връзка между поведението и вредата и субективният елемент – вина (психическото отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него).

В конкретния правен казус са налице всички гореспоменати елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Безспорно се установи в процеса извършването на противоправно деяние от ответниците, за което е налице сключено споразумение по реда на НПК. По силата на чл.300 ГПК това споразумение обвързва настоящия граждански съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца- ответник.

Установи се в процеса, че ответниците нанесли морални вреди на ищеца, изразяващи се в причинен стрес, засегнати чест и достойнство, които са в пряка причинно следствена връзка с отправените от двамата ответници закани с убийство.

Предявеният иск за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди е доказан в своето основание.

Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата обстановка и др.

В конкретиката на казуса се установи, че  уврежданията на ищеца касаят изцяло неговия душевен мир. Вредите са причинени по време на изпълнение на служебните му задължения, като полицейски служител, призван  да защитава правата и свободите на гражданите, да противодейства на престъпността и да опазва обществения ред. Това неминуемо засилва негативните му психически изживявания, свързани с отправените закани към живота му и произтичащите от тях унижение, засегнати чест и достойнство, емоционален стрес в професионален и личен аспект, уронен престиж в обществото.

От друга страна установи се в процеса, че негативните преживявания на ищеца не са продължили дълъг период от време. Към момента той е възстановен от случилото се и вече по-спокоен. Същият е мъж на 47 годишна възраст, в разцвета на силите си, здрав и отново работи в  органите на МВР. Освен това не се установи да е провеждал някакво специално лечение, като следствие от инцидента.

Така за установените по горе по вид и характер причинени на ищеца морални увреждания – стрес, уронен престиж, чест и достойнство, съдът намира за справедлив еквивалент сума в размер на 2 000 лв.

По изложените съображения предявеният иск за репариране на причинени на ищеца неимуществени вреди се явява частично основателен до размера на 2000 лв., като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 5 000 лв. искът бива отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сумата следва да бъде присъдена за заплащане солидарно от двамата ответници, съобразно разпоредбата на чл.53 ЗЗД. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането 02.05.2017г. до окончателното изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД.

С оглед изхода на процеса, съобразно уважената част от исковата претенция ответниците биват осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 400 лв., платен адвокатски хонорар по  договор за правна защита и съдействие от 22.03.2018г.

Съобразно отхвърлената част от иска на ответниците също им се дължат разноски, но не са ангажирани доказателства такива да са сторени реално в процеса, поради което съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив.

 

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважения иск в размер на 80 лв.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

                                                                                                                 

Р     Е    Ш    И :

                                                                    

ОСЪЖДА, на основание чл.45 и чл.53 ЗЗД Р.Й.Х., ЕГН: ********** и Д.М.М., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на  П.С.Д., ЕГН: ********** ***-3 сума в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, уронване на чест и достойнство, следствие на отправени от ответниците закани за убийство на 02.05.2017г. в гр.Сливен, кв.”Надежда”, ведно със законната лихва върху  сумата, считано от деня на увреждането 02.05.2018г. до окончателното изплащане, като

 

ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от 5 000 лв. / пет хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Й.Х., ЕГН: ********** и Д.М.М., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на  П.С.Д., ЕГН: ********** ***-3 сума в размер  на 400.00 лв. (четиристотин лева),  деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Й.Х., ЕГН: ********** и Д.М.М., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 80 лв. (осемдесет лева), държавна такса.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕПИС  от решението да връчи на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: