№ 386
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно
наказателно дело № 20241100602199 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.
С определение от 22.03,2024г., постановена по ЧНД № 1720/2024г. по описа на СРС, НО, 9
състав, съдът на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил четири различни
общи най-тежки наказания на осъдения измежду влезли в сила присъди, като на основание
чл. 24 от НК е увеличил всяко едно от определените общи най-тежки наказания.
Срещу определението, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба от адв. А. като
пълномощник на осъдения А. М. А.. Във въззивната жалба се изразява недоволство от
постановеното определение, като се счита същото за неправилно и се предлага въззивният
съдебен състав да отмени атакуваното определение и да извърши различни групирания на
наказанията на осъдения от тези, извършени от първоинстанционния съд, при които
определените общи най-тежки наказания да бъдат най-благоприятни за осъдения.
В закрито заседание, проведено на 08,05.2024 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.
В хода на съдебните прения повереникът на жалбоподателката, адв. А., поддържа жалбата
си. Отново изрази становище за наличие на по-благоприятно групиране на влезлите в сила
присъди спрямо осъдения, които помоли настоящият състав да извърши.
Същото помоли и осъдения А. в правото си на лична защита и предоставената му последна
1
дума..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение,
намери за установено следното:
Видно от атакуваното определение на СРС, първоинстанционният съдебен състав е
извършил няколко кумулативни вериги на основание чл. 25 ал. 1 вр чл.23 ал. 1 от НПК. При
това, към втората кумулативна група е включил две присъди, постановени от РС Б.,
намиращ се във ФР Германия. Само че по делото не съществуват доказателства спрямо тези
две присъди да е преминала процедура по признаването им от български съд. Отделно от
това, в самото си определение първостепенният съдебен състав е отбелязал, че ги включва
***въпреки че не са отразени в справката за съдимост на осъдения. Тоест, информацията за
липса на доказателства за признаване на двете присъди на РС Б. е съществувала и към
момента на постановяване на проверяваното определение.
На следващо място, липсват по делото и доказателства дали наказанията, наложени с тези
две присъди на РС Б. са изтърпяни.
При това положение настоящият въззивен съдебен състав намира, че при постановяване на
първоинстанционния съдебен акт неправилно е приложен материалния закон, което се
състои в следното:
Съгласно трайната практика на ВКС и останалите съдилища в Р България, на групиране по
реда на чл. 25 ал. 1 вр чл. 23 ал. 1 от НК могат да бъдат подложени единствено наказания,
наложени с присъди на български съд с такива, постановено от чуждестранен съд само след
като е преминала процедура по екзекватура. Единствено изключение се прави за случаите,
при които наказанието, постановено от чуждестранен съд, което следва да бъде групирано с
това, наложено от български съд, вече е изтърпяно.
Именно доказателства за посочените обстоятелства липсват в материалите по делото на
СРС. Доколкото двете присъди на РС Б. са постановени от съд на страна членка на ЕС, а
именно ФР Германия, то за да бъдат групирани те заедно с други такива, постановени с
присъди от български съд, решаващият съдебен състав е следвало да събере доказателства
дали тези две присъди за признати за изпълнение от български съд, или пък дали тези
наказания вече са изпълнени.
Като не е сторил това, първоинстанционният съдебен състав неправилно е приложил
материалния закон в постановеното от него определение, предмет на настоящата въззивна
проверка. А доколкото допуснатото не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, то
обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав, при което да бъдат събрани посочените доказателства.
Воден от горното Софийски градски съд
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 22.03,2024г., постановена по ЧНД № 1720/2024г. по описа на
СРС, НО, 9 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3