№ 289
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000501078 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 508 от 01.02.2023 г. по гр. д. № 9644/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 9 състав, съдът е признал за
установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени
от М. С. С., ЕГН **********, с адрес: обл. ***, общ. ***, ул. „***“, № **, вх.
*, ет. *, ап. **, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260,
че М. С. С., ЕГН ********** не дължи като „кредитополучател“ вземания на
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* по Договор за потребителски
кредит ********** от 26.06.2020 г. в общ размер на 41 346, 70 лева
(четиридесет и една хиляди триста четиридесет и шест лева и седемдесет
стотинки), от които 38 579,33 лева (тридесет и осем хиляди петстотин
седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки) – главница, 2 705, 00 лева
(две хиляди седемстотин и пет лева) – договорна лихва към 30.07.2021 г. и 57,
00 лева (петдесет и седем лева) – разноски.
При този изход на спора, с решението съдът е осъдил „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. И. Е. Г. от САК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 3
540, 00 лева (три хиляди петстотин и четиридесет лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1 653,
87 лева (хиляда шестстотин петдесет и три лева и осемдесет и седем
стотинки) за държавна такса и сумата от 600, 00 лева (шестстотин лева) за
1
съдебни разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
„Юробанк България“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва
в цялост, при наведени твърдения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост. По същество се релевират възражения, че по делото било
категорично установено не само, че М. С. С. е получила от „Юробанк
България“ АД кредит в общ размер на 40 000 лева, но и че част от тези пари
ищцата реално е използвала. Ето защо ответникът твърди, че дори и
подписите под процесния по делото договор за кредит да не са на ищцата, то
предвид счетоводните документи и другите доказателства по делото,
първоинстанционният съд е следвало да установи факта на реалното
използване на предоставените и парични средства и да отхвърли исковете. В
тази връзка, се сочи и допуснато от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на реално разпределение на
доказателствената тежест и липса на указания какво конкретно ответната
страна трябва да установи. Искането към въззивната инстанция е да отмени
първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата М. С. С. оспорва
въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в
депозирания писмен отговор и моли да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде в потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, предявени от М. С. С. срещу „Юробанк България“ АД, като
предмет на спора е дължимостта на твърдяно вземане на ответника в общ
размер на 41 346, 70 лева, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № FL ******* от 26.06.2020 г. между страните по делото.
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
2
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за
правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите
си за основателността на предявените искове, които са в съответствие с
материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите му.
От фактическа страна, предвид предмета на делото и твърденията на
страните, се установява, че с писмо с изх. № 11336/17.06.2021 г. по описа на
„Юробанк България“ АД, М. С. С. е била уведомена, че поради нейно
договорно неизпълнение и забава за заплащане на месечна вноска с падеж
15.11.2020 г. по Договор за потребителски кредит № ********** от
26.06.2020 г., последният е бил обявен за предсрочно изискуем на основание
на чл. 14 от него и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
По делото е представен и процесния Договор за потребителски
кредит FL*******, сключен на 26.06.2020 г. между „Юробанк България“
АД, като кредитор, от една страна, и от друга – М. С. С., като
кредитополучател, в който е договорено предоставяне на сумата от 40 0000,
00 лева на кредитополучателя срещу задължението да я върне при лихвен
процент от 5,200 (пет цяло и двадесет) % за първите дванадесет месеца на
срока на издължаване на кредита, а за остатъка от срока в размер на
променлив годишен лихвен процент, в размер на 5,200 (пет цяло и двадесет)
%, който представлява референтен лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка. Уговорено е, че погасителните вноски за издължаване на
кредита, включително дължимите лихви, се заплащат на съответната падежна
дата от съответния месец, посочена в погасителния план, неразделна част от
договора. В чл. 2 от договора е посочено, че разрешеният кредит се отпуска
по сметка IBAN ********** в Банката на името на кредитополучателя М. С.
С., за открИ.ето на която е необходимо сключването на договор за открИ.е на
разплащателна сметка между кредитополучателя и Банката. Като неразделна
част от процесния договор са представени и Методология за определяне на
референтен лихвен процент по потребителски и жилищно- ипотечни кредити
и Погасителен план по кредит от 26.06.2020 г.
Поради своевременно релевирано възражение от ищцата е открито
производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване на автентичността на
подписите, положени в процесните Договор за потребителски кредит
FL*******, Методология и Погасителен план, представляващи неразделна
част от договора. В тази връзка по делото са допуснати и приети като
неоспорени от страните основно и допълнително заключение на Съдебно-
почеркова експертиза (СПЕ).
Видно от заключенията по същата, то използвайки сравнителен
материал, обхващащ продължителен период от време, в това число и времето,
3
съпоставимо с времето на изготвяне на обектите на изследването, като
обектите на изследване и сравнителните материали са изследвани в оригинал,
ксероксен и фотографски вариант, вещото лице е констатирало, че подписите,
положени от името на ищцата, непосредствени обекти на изследването, са със
средна степен на обработеност; положени са със среден темп на движение,
със степен на свързаност, малки са по размер, без наклон или с много слаб
ляв наклон; в подписите преобладават праволинейно дъговите движения при
изпълнение на буквените и безбуквени елементи и ъглови, при свързващите
елементи. По този начин, анализирайки количествените и качествени
проявления на тези констатации, експертът е приел, че всички подписи,
обекти на експертизата, са положени от едно лице. Така, при извършване
на сравнително графическо изследване на признаците, отразили се в
подписите, положени за кредитополучател в банковите документи, с
подписите, положени от името на същото лице, използвани като сравнителен
материал, експертизата е установила различия в следните по-характерни,
индивидуализиращи частни признаци: количество на движенията, тяхната
форма и размер, при изпълнение на отделните щрихи и елементи, влизащи в
конфигурацията на главна буква „М“; форма на монограма, образувана от
първите два елемента на подписа - в непосредствените обекти
монограмата е образувана от главна буква М+Д образен, нечетлив елемент,
а при сравнителните образци – монограмата е образувана от главна буква
М, преминаваща в характерна по форма, размер и местоположение на
елементите на главна буква С; наличие на характерен У- образен, нечетлив
елемент, предхождащ парафа в сравнителните образци и липса на такъв - в
непосредствените обекти; размер и форма на парафният елемент - в
непосредствените обекти е голям С- образен параф, с точка на завършване
наляво и нагоре, а в образците – е вариантен; относително разположение на
точката на началото, спрямо точката на завършване, на най-високата
спрямо най-ниската точка и на най-лявата спрямо най-дясната точки и
ъглите, образувани при тяхното свързване. Анализирайки посочените
проявления и акцентирайки на качествените показатели, експертизата е
приела, че всички подписи, положени от името на ищцата за
кредитополучател в посочените обекти на експертизата, не са положени
от М. С. С.. Освен това, експертизата е установила че ръкописният текст
„Вярно с оригинала“, с който е удостоверено копие на лична карта №
**********, не е изпълнен от М. С. С.. Не на последно място, според
експертизата, в подписите, обекти на изследването, не са констатирани
признаци за наличие на предварителна подготовка, техническа подправка
и автоподлог.
Доколкото заключенията по СПЕ са пълни, ясни, обосновани и не
противоречат на останалите събрани по делото доказателства, настоящият
въззивен съд ги намира за обективно и компетентно изготвени, поради което
същите следва да бъдат кредитирани в своята цялост. Ето защо, както и
правилно е приел първоинстанционния съд, настоящият въззивен съд
4
намира от фактическа страна, че по делото е проведено успешно
доказване, като оспорените документи не са били разписвани от М. С. С.,
поради което и волеизявленията от нейно име в качеството й на
кредитополучател не са направени от нея.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С предявените в настоящия случай отрицателни установителни искове
се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на
вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ********** от
26.06.2020 г.
На първо място, правилно първоинстанционният съд е изследвал
въпроса и достигнал до заключението, че М. С. С. има правен интерес от
предявяване на отрицателни установителни искове срещу „Юробанк
България“ АД, доколкото при положителен за нея изход, със силата на
пресъдено нещо ще бъде отречен твърдения от ответника правопораждащ
факт на спорните субективни материални права – вземания на ответника в
общ размер на 41 346, 70 лева, произтичащи не от какво да е основание и
правоотношение, а именно от процесния Договор за потребителски кредит №
********** от 26.06.2020 г.
На следващо място, при отрицателен установителен иск, ищецът не
носи тежестта да докаже правопораждащите спорното право факти-такава
тежест е възложена на ответника, защото той именно поддържа да е титуляр
на оспореното право. В този смисъл, ответникът по отрицателния
установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищеца по иск
за защита на оспореното право – той дължи установяване на основанието, от
което правото е възникнало, както и на неговия размер. Съответно ищецът по
отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като
ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск
относно спорното право, като ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, ищецът
носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.
В хода на делото, предвид заключенията по СПЕ, несъмнено е
установено, че не е налице съвпадение на насрещни волеизявления между
страните по делото по Договора за потребителски кредит № ********** от
26.06.2020 г. Тоест изначално липсва съгласие, поради което както и
първоинстанционният съд правилно е възприел в мотивите си, процесният
договорът се явява нищожен и не е произвел правни последици, като за
„Юробанк България“ АД не са възникнали процесните вземания спрямо
ищцата на това основание.
Тук е моментът да бъдат коментирани наведените във въззивната
жалба възражения от „Юробанк България“ АД, които настоящият въззивен
съд намира за изцяло неоснователни. Това е така, доколкото обстоятелствата
дали са предоставени парични средства на ищцата, в какъв размер и
съответно дали тя ги е използвала освен недоказани, са и без правно значение
към предмета на настоящото дело, тъй като именно в тежест на „Юробанк
България“ АД е било да установи наличието на твърдяното от самия него
правно основание за тяхното получаване – действителен Договор за
потребителски кредит № ********** от 26.06.2020 г. Не само това, но
законодателят в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит е установил форма за действителност за сключване на
потребителски кредит (писмена форма, на хартиен или друг траен
носител), поради което и твърденията, че дори само с банкови преводи
можело да се установи наличието на сключен потребителски кредит е лишено
5
от основание.
Освен това, не се установяват и съществени процесуални нарушения
във връзка с изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото, в
който е посочен ясно предметът на спора, очертан от твърденията на страните
и коя от тях какво следва да докаже.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Софийски градски съд – потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищцата – адв. И. Е. Г. от
САК, се дължат на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
3 957, 73 лева (три хиляди деветстотин петдесет и седем лева и седемдесет
и три стотинки), направени разноски по делото пред въззивния съд, по
компенсация. По отношение на адв. Г. по делото няма ангажирани
доказателства за регистрирането му по ЗДДС, поради което за дължимото му
възнаграждение не следва да намери приложение разпоредбата на § 2а от ДР
НМРАВ.
Водим от горното, Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 508 от 01.02.2023 г. по гр. д. №
9644/2021 г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 9
състав, с което е признато за установено по искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, предявени от М. С. С., ЕГН **********, с адрес: обл. ***,
общ. ***, ул. „***“, № **, вх. *, ет. *, ап. **, срещу „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, че М. С. С., ЕГН ********** не дължи като
„кредитополучател“ вземания на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********
по Договор за потребителски кредит ********** от 26.06.2020 г. в общ
размер на 41 346, 70 лева (четиридесет и една хиляди триста четиридесет и
шест лева и седемдесет стотинки), от които 38 579,33 лева (тридесет и осем
хиляди петстотин седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки) –
главница, 2 705, 00 лева (две хиляди седемстотин и пет лева) – договорна
лихва към 30.07.2021 г. и 57, 00 лева (петдесет и седем лева) – разноски.
ОСЪЖДА Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати на адв. И. Е. Г. от
САК, сумата от 3 957, 73 лева (три хиляди деветстотин петдесет и седем
лева и седемдесет и три стотинки),
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
6
чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7