Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/26.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина И., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 12200 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувно по предявен от
К.А.– 98“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, стопански двор срещу „И.А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 16514.** лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
изразяващи се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция люцерна и слънчоглед за стопанската година
2016/2017г., от обработката на поземлен имот № ****,
нива с площ от 13.500 дка, 4 категория, местност
„М.", находяща се в землището на с. *** с
ЕКАТТЕ: *** при граници: имот № **** и поземлен
имот № ****, представляващ нива с площ от 11.798
дка, 5 категория, м."Т.Г.", находяща
се в землището на с. *** с ЕКАТТЕ: *** при граници:
имоти с № ***, поради неизпълнение на договора
за наем 27.02.2013г., с нотариална заверка на подписите рег.№ **, акт № **, том
** на
Нотариус П.А., рег. № ***на НК, вписан в
Службата по вписванията-О. под вх.№ 411, Акт № ***
на 06.03.2013г., ном 1, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на
поземлените имоти в резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на
договора за наем в Служба по вписванията – О., ведно със законното лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 27.02.2013г. е
сключил договор за наем с нотариална заверка на подписите рег. № **, акт № **,
том **, вписан в Службата по вписванията – О., със срок от двадесет стопански
години, по който е наемател на земеделски земи – поземлен имот № ****, нива с площ от 13.500 дка, 4 категория, местност
„М.", находяща се в землището на с. *** с
ЕКАТТЕ: *** при граници: имот № **** и поземлен имот № ****, представляващ нива с
площ от 11.798 дка, 5 категория, м."Т.Г.", находяща се в
землището на с. *** с ЕКАТТЕ: *** при граници: имоти с № ***. Излага, че
ответното дружество, въз основа на едностранно изявление е развалило договора
за наем, като прекратяването е вписано в Служба по вписванията – О.. Твърди, че
последващо наемодателят се е разпоредил в полза на
ответното дружество с наетите имоти, като „И.А.“ ООД е встъпило в наемното
правоотношение. Сочи, че без да са налице основания за разваляне на договора,
ответното дружество е изявило воля в този смисъл, поради неплащане в срок на
наемната цена. Развалянето е вписано в Служба по вписванията – гр. О.. Твърди,
че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 16548/2015 г. по описа на
РС-Варна е установено съществуването на договорно правоотношение по силата на
договор за наем от 27.02.2013г. и е разпоредено
заличаване на вписаното разваляне на същия. Твърди, че с влязло в законна сила
решение по т.д. № 95/2018г. по описа на ОС-Т., ответникът е осъден да заплати
пропуснати ползи и вреди за същите култури и от същите имоти за 2014/2015г. и
2015г./2016г. Твърди, че до влизане в сила на решението по горното дело, бил
лишен от възможността да декларира, ползва, очертае, добие и реализира
сертифицирана биологична продукция. Освен това създаденият режим по чл.37 ал.1
ЗСПЗЗ ЗС и чл.70 и сл. от ППЗСПЗЗ не
позволявал да бъдат заявени за обработване земеделски площи, ако е заличено
вписването на договорите за аренда или наем. Сочи, че вредите са реално
настъпили – загуби и пропуснати ползи. Ищецът бил лишен от възможността да
реализира реколта през стопанската 2014/2015г., както и да се сдобие със
сертифицирана биологична продукция от процесните
имоти, огледани и избрани от гръцки контарагент още
през 2014г. и с когото е подписан договор на 14.11.2014г. за доставка на био продукция. В резултат на тези действия на ответното
дружество, търпи вреди и пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от
възможността да направи обработки и да бъде прибрана реколтата за стопанската
2014/2015г. Наред с това поддържа, че
дружеството е пропуснало да реализира приходи от наетата земеделска
площ, от непроизведена и нереализирана продукция през 2015/2016г. и
2016/2017г. Сочи, че през 2014г. и
2015г. е направил разходи по обработване на почвата и такива свързани с
агротехнически мероприятия – оран, дискуване, сеитба
и валиране, като е очаквал да прибере реколта след 20.10.2015г. до средата на
м. ноември 2015г. В резултат на лишаването от ползване върху процесните земи на дружеството били причинени вреди за
стопанската 2016/2017г., изразяващи се в пропуснати ползи - неполучена и
нереализирана био продукция от 13500 кг люцерна или
13 500 лева за една стопанска година и от 1769.70 кг слънчоглед или 1769.70 лева/ по 1 лв. стойност за 1 кг
екологична продукция/. С оглед изложеното моли за уважаване на исковете, ведно
с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „И.А.“
ЕООД не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва
предявения иск както по основание, така и по размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
На основание
чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по делото е прието, че на 15.04.2015г. е вписано в Служба по вписванията – гр. О.,
разваляне на договора за наем от 27.02.2013г., както и че с влязло в законна
сила решение по гр.д. № 16548/2015 г., по описа на РС-Варна, е установено
съществуването между страните на наемно правоотношение по горния договор за
наем за процесните два имота, като е отменено
вписването от 15.04.2015г. на едностранното прекратяване на договора.
Видно е от приложеното на л. 10-11 от делото заверено копие от договор за
наем, с нотариална заверка на подписите рег. № **/27.02.2013г. на нотариус П.А., че М.Д.К.е предоставила на „К.А. -
Между страните не се спори, че с договор за покупко-продажба от 26.03.2014г.,
оформен в нотариален акт № 79/2014г. (л. 54-59), ответното дружество е
придобило собствеността върху описаните по-горе земеделски земи.
Не е спорно,
че по молба
на ответника от 15.04.2015г. е вписано заличаване
на договора за наем, под
вх. № 411/06.03.2013г., акт № 193, том 1, имотна партида № ***, върху
който е поставена резолюция за заличаване
(л. 12).
От представената на л.43 от делото регистрационна
карта, издадена от Областна дирекция „Земеделие“-гр. Сливен, се установява, че К.А.-
Приети като доказателства по делото са договори за
контрол на сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007, сключени с „Кю Сертификейшън“ АД (л.47) и
сертификати за съответствие за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. от които се
установява, че ищецът е сертифициран за биологично растениевъдство за изброени
култури, за 2015г., 2016г. и 2017г. (л. 48-52).
Приобщен към доказателствения
материал по делото е частен договор от 14.11.2014г., с който ищецът се е
задължил да доставя на Й.К.био животински фураж – смес от зърно и детелина срещу цена
от 0.55 евро на килограм, които култури се отглеждат от ищеца на обработваните
от него земи.
Представена е служебна бележка, издадена от „Кю Сертификейшън“ АД, видно от
която процесния имот е вкл., респ. изкл. от системата
за контрол на биологични производство на 12.08.2015г.
Видно от приложеното на л. 39-42 от делото заявление
по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. чл. 37б, ал. 3
ЗСПЗЗ, заведено пред ОСЗ-Антоново под вх. № 397/18.07.2016г., че ищцовото дружество е заявило, че не желае комасиране на подробно посочени имоти. Видно от приложената
на л. 96-98 заповед № РД-05-4159-17 от 30.09.2016г. на Директора на ОД
„Земеделие“-Т., въз основа на доброволно споразумение за разпределение масивите
за ползване за стопанската 2016/2017г., на ответника са разпределени за
ползване имоти в конкретно посочени масиви, видно от регистъра на имотите по
ползватели за стопанската 2016/2017г.
С влязло в законна сила решение № 2712/01.07.2016г., постановено по
гр. дело
№ 16548/2015г. на ВРС, е прието за установено
по иска на
„Константинос Анастасиу-
С влязло в законна сила решение № 7 от 15.02.2019г.,
постановено по т.д. № 95/2018г., по описа на ОС-Т., „И.А.“ ЕОООД е осъдено да
заплати на „К.А.“ ЕООД сумата от 9367.84 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био
продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., равняващо се на пропусната печалби от тези
имоти чрез засяването им със земеделски култури за стопанската 2014/2015г. и
2015/2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска – 11.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД.
В о.с.з. на 09.04.2021г., на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК, между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че разходите, които ищецът би направил за стопанската 2016/2017г. са
идентични с разходите за мероприятията, извършени през 2014/2015г..
По делото е допусната съдебно - агротехническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, отговорило на поставените
въпроси в пълнота. От същото се установява, че процесните
имоти са биосертифицирани. Преди прекратяване на
договора от 27.02.2013г. площите за биоземеделие са
били сертифицирани със Сертификат № 01/BG042/00003/15 - издаден на 16.01.2015г.
и валиден до 12.01.2016г. След възстановяване на действието на договора и
започването на новата стопанска година от декември 2017г., площите са били
отново сертифицирани за биоземеделие. Към настоящия
момент площите също са биосертифицирани. Според
експертът средния добив от тези площи за процесните
периоди е пряко свързан с климатичните условия през дадената година и може да
се очакват различни колебания в конкретните количества, като ВЛ е посочило в
два варианта средния добив за био култури и за
стандартна продукция, както следва: I вариант - за био
култури за стопанската 2016/2017г. - средния добив за био
култури на декар за ПИ №**** - слънчоглед - 280кг/дка и във II вариант - за
стандартни култури - 136кг/дка; I вариант - за био
култури за стопанската 2016/2017г. - средния добив за био
култури на декар за ПИ №**** - люцерна -
888кг/дка и във II вариант - за стандартни култури - 950кг/дка. Според ВЛ
пазарната стойност на произведената от ищеца продукция от имота за стопанската
2016/2017г., ако е биосертифицирана би била 16514.**лв.,
а за стандартна - 3559.91лв. Средната
цена на килограм е 1.08лв/кг за посочените земеделски биологично сертифицирани
култури и 0.70лв/кг за стандартна култура-слънчоглед и 0.19лв/кг - люцерна.
Количеството на продукцията в килограми от
земеделската биологична култура в процесните имоти е
3291.94кг, а от земеделската стандартна култура - 1965.78кг. Прихода от ищеца от продажбата на
количеството продукция от биологична култура би бил 15291.44кг /3303.44 кг
слънчоглед и 11988.00 кг люцерна/, а от стандартна култура съответно 14429.52
кг /1604.52 кг слънчоглед и 12825 кг люцерна/.
Експертът дава заключение, че когато не се
спазва сеитбооборота, а се отглеждат едни и същи
култури на дадена площ, то от своя страна води до изтощаване на почвата, но има
изключения, като царевицата, която е монокултура. Люцерната
е многогодишно растение и при житните растения е допустимо. Със сеитбооборота
се подпомага почвата да се изчисти от плевели, болести и неприятели, и при
някои култури, като житните и слънчогледа е необходимо да се спазва сеитбооборота, защото добивът пада с около 10 - 20% в зависимост и от
климатичните промени. Принципното неспазване на сеитбооборота
не води до намаляване на количеството и качеството на добивите от люцерна, тъй
като културата е многогодишна и след третата и четвъртата година добивите са
високи. Добивът
за стопанската година 2016/2017г. при съобразяване обстоятелството, спазен ли е
сеитбооборота, вкл. че ежегодно от 2014г./2015г. в
процесиите имоти са засаждани идентични култури би бил: 14 630.**кг /за
имот №****-
слънчоглед - 2642.**кг; за имот №****- люцерна-11988.00
кг/.
Във връзка с направеното възражение от
ответника относно добива за имот №****,
поради неспазване на сеитбооборота е назначена допълнтилна СТЕ. Заключението по приетата
експертиза, като даващо отговор
на поставените задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз
основа на събраните по делото доказателства, бива възприето в цялост от съда.
От него се установява, че добивът за
стопанската 2016 - 2017г. за имот **** за стандартна продукция при съобразяване обстоятелството, че не е спазен
сеитбооборота и че ежегодно от 2014г.-2015г. в процесния имот **** са засаждани
идентични култури - слънчоглед би бил: 1283.62кг. Пазарната стойност на добива за биологично
произведена култура слънчоглед е 2854.17 лв. Пазарната стойност на добива за
стандартна произведена култура слънчоглед е 898.53лв.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля С.Е.А.– служител в дружеството на ищеца. На свидетеля
е известно, че ищцовото дружество е обработвало процесните имоти. Твърди, че договорът бил развален през
м.април 2015г. Продукцията от този договор била предназначена за гръцки
контрагент. Едва след възстановяване действието на договора, след заведено дело
от ищеца, имотите са обработвани отново през 2017-2018г. и са включени отново в
системата за контрол. Твърди, че дружеството разполага с техника за почистване
и обработване на имотите.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, той дължи обезщетение на
своя кредитор, което по силата на чл. 82 ЗЗД обхваща предвидимите претърпени
загуби и пропуснати ползи, последица от неизпълнението. С оглед естеството на
вредите първите предполагат доказване на реалното намаляване на имуществото на
увредения съконтрагент, а вторите – каква би била
обстановката при изправност на длъжника и това, че кредиторът е предприел
съответното действие, което би довело до увеличаване на имуществото му.
По делото не е налице спор, че между ищцовото дружество „К.А.-98“ ЕООД и М.Д.К.е възникнало
валидно облигационно правоотношение с характера на договор за наем, по силата
на който на ищеца са отдадени за временно и възмездно ползване земеделски земи
- имоти № ****
и № ****, находящи се в
землището на с. ****, като договорът е бил оповестен на трети лица, чрез
вписването му в нотариалните книги. Не се спори и че ответното дружество на 26.03.2014г. е придобило собствеността върху наетите имоти, поради
което и в съответствие с разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗЗД, „И.А.“ ЕООД е било
обвързано от наемното правоотношение. Безспорно е и, че с влязло в сила решение
по гр. дело № 16548/2015г. на ВРС, е отречено
съществуването на вписаното в Служба по вписванията – О. заличаване на наемното
правоотношение поради едностранно прекратяване на договорната връзка от страна
на „И.А.“ ЕООД, като в решаващите си мотиви съдът е приел, че ищецът е изправна
страна по договора, заплащайки дължимата наемна цена за стопанската 2013/2014г.
преди осъществяване на горната разпоредителна сделка със собствеността върху
имотите. С оглед това и следва да се приеме, че към датата на вписаното
едностранно разваляне на договора, ищцовото дружество
е било изправна страна по наемното правоотношение, доколкото падежът на
задължението за заплащане на наема за 2015г. към този момент не е настъпил
(съгласно уговорения в чл. чл. 3, ал. 2 от договора падеж – до края на месец
декември на всяка изтекла година).
Като частен правоприемник на наемодателя
върху „И.А.“ ЕООД са преминали както правата, така и задълженията по договора,
в това число и задължението му да осигури спокойно и безпрепятствено ползване
на наетите имоти – чл. 4, ал. 2 от договора. Именно до това, лишен ли е бил
ищецът от възможността да ползва имотите се свежда първия спорен въпрос.
Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, налагат категоричния
извод на съда, че ответникът не е осигурил безпрепятствено ползване на имотите
на ищеца и го е лишил от възможността да стопанисва същите съобразно предназначението
им. За да формира този си извод, съдът съобрази цялостното поведение на
ответното дружество, който освен, че е заявил прекратяването на договора, е
заявил пред Общинска служба земеделие желанието си да участва в комасирането на имотите в землището на с. Изворово. При
това ищецът не би могъл да ползва имотите, при липса на твърдения, а и
доказателства ответникът да е предал имотите на „К.А.-98“ ЕООД.
Последното, след като са били заличени правата му, не би могло да потърси и
съдействие от правозащитните органи или пък да прояви активност, като продължи
да обработва имотите, тъй като правомерността на тези действия би била
изключена при липса на възстановяване на заличените му права. В обобщение,
съдът приема, че и през стопанската 2016/2017г., ответното дружество не е
изпълнило задължението си по чл. 4, ал. 2 от договора да осигури
безпрепятствено ползване на имотите и е лишило наемателя от възможност да ги
обработва, а оттук и да получи добивите от веща.
Претендираните вреди, касаят пропуснати ползи, което изисква сравнение
на имущественото състояние на наемателя при изпълнение на
уговорките по наемния договор и положението след лишаването от възможност да обработва
земеделските земи. В тази връзка съдът отчита,
че наемателят е предназначил този имоти именно за био производство и стопанисването им до момента и за в бъдеще е било определено от сключения договор за износ
с гръцкия клиент, избрал при оглед и тези имоти като част от масивите за производство на зърно за
поръчаните фуражни смески. Следователно, при съхраняване на изпълнението на
наема, закономерният естествен резулт е продължаване на обработването по същия
начин на имотите чрез влагане на необходимите производствени разходи за
агротехнически мероприятия по биоземеделие и получаване на продукцията от годен
за сертифициране като био продукт, слънчоглед и люцерна. В
обобщение, съдът приема, че през стопанската 2016/2017 година, ответното
дружество не е изпълнило задължението си по чл. 4, ал. 2 от договора да осигури
безпрепятствено ползване на имотите и е лишило наемателя от възможност да ги
обработва, а оттук и да получи добивите от веща. Поведението на ответника е лишило
ищеца от възможността за 2016/2017г. да ползва имотите по предназначение. Затова като пряк резултат от неизпълнението на
договора от страна на ответника, съдът
приема пропускането на увеличаването на имуществото на наемателя и за стопанската година с прихода от непроизведена
реколта. Количеството на нереализирана продукция съдът намира за категорично
установено като естествена закономерна последица от осуетеното ползване, като
отчита заключението по допълнителната задача на съдебно-агротехническа
експертиза, доколкото от значение са реално обработваемите площи и спазването
на ротацията на култирите. Така
крайния размер на обезщетението за пропусната полза за стопанската 2016/2017г.
за процесните имоти, при съобразяване дадената от вещото лице цена за
биологично произведена култура 1.08 лв/кг (вариант 1 от заключението по
съдебно-агротехническата експертиза) и при съобразяване на допълнителното
заключение по отношение добива за имот **** - слънчоглед, възлиза в размер на 15 801.21 лева /12947.04 лева за имот ****-люцерна
и 2854.17 лева за имот ****-слънчоглед/. До този размер претенцията следва
да бъде уважена, а за разликата до предявения размер от 16514.** лева – отхвърлена.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на „К.А.-98“ ЕООД сторените от
последното разноски, които съразмерно на уважената част от иска възлизат в
размер на 18**.89 лева. В полза на ищеца не следва да се присъждат посочените в
списъка 40 лева – държавна такса за обезпечаване на иска, тъй като същите са
недължими, доколкото държавна такса се следва само по молба за обезпечаване на
бъдещ иск, не и по допуснато по висящо дело обезпечение (какъвто е настоящия
случай).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
също се следват разноски, които съразмерно на отхвърлената част от иска възлиза
в размер на 59.97 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.А.– 98“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, стопански двор, сумата от 15 801.21
лева (петнадесет хиляди осемстотин и един лева и 0.21 стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
изразяващи се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция – люцерна и слънчоглед за стопанските години
2016/2017г., от обработката на поземлен имот № ****,
нива с площ от 13.500 дка, 4 категория, местност
„М.", находяща се в землището на с. *** с
ЕКАТТЕ: *** при граници: имот № **** и поземлен имот № ****,
представляващ нива с площ от 11.798 дка, 5
категория, м."Т.Г.", находяща се в
землището на с. *** с ЕКАТТЕ: *** при граници:
имоти с № ***, поради неизпълнение на договора
за наем 27.02.2013г., с нотариална заверка на подписите рег.№ **, акт № **, том
3 на
Нотариус П.А., рег. № ***на НК, вписан в
Службата по вписванията-О. под вх.№ 411, Акт № ***
на 06.03.2013г., ном 1, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на
поземлените имоти в резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на
договора за наем в Служба по вписванията – О., ведно със законното лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 82 вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 15 801.21 лева до претендирания
размер от 16514.89 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на К.А.– 98“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, стопански двор, сумата от 1875.89
лева (хиляда осемстотин седемдесет и пет лева и 0.89 стотинки), представляваща
направените в хода на производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.А.– 98“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, стопански двор, да заплати
на „И.А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 59.97 лева (петдесет и девет лева и 0.97 стотинки), представляваща
направените в хода на производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: