М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 585/2017 г. по описа на КрлРС
По отношение на подс. М.Д.Д. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за
това, че на
14.12.2016 г. в гр. С., обл. П. е причинил на Н.В.Ц.,
ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край
на дясната лъчева кост на типично място, довело до трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник- престъпление по чл.129 ал.2 във вр.
с ал.1 от НК.
Прокурорът счита вината на подс. Д.
в престъплението, за което му е повдигнато обвинение за безспорно доказана,
поради което пледира същият да бъде признат за виновен и му бъде наложено
наказание, ориентирано към минималния размер, а именно шест месеца лишаване от
свобода, което на осн. чл.66 от НК бъде отложено с
тригодишен изпитателен срок.
Въз основа на надлежно направено искане по делото,
пострадалият Н.В.Ц. е конституиран на осн. чл.76 и
сл. от НПК и чл.85 ал.1 вр. чл.84 ал.1 от НПК в
качеството на частен обвинител и граждански ищец. Същият претендира подс. Д. да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени щети- болки и страдания от причинената му телесна повреда по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК в размер на 5000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до пълното му
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Гражданският ищец и частен обвинител се представлява по
делото от адв. С. като повереник,
който счита за безспорно доказано, че подс. Д. е
извършил вмененото му с процесното обвинение
престъпление. Поддържа становището на прокурора относно вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия. Пледира да бъде уважен
изцяло предявения граждански иск, ведно със законната лихва от деня на
увреждането да окончателното изплащане. Претендират се направените от страната
разноски по делото.
Прокурорът пледира да се уважи предявения граждански иск по
справедливост.
Подс. М.Д., лично, счита, че не е
виновен по повдигнатото му обвинение, което намира за недоказано. Пледира за
оправдаването му по повдигнатото обвинение.
Защитниците на подсъдимия- адв. М.
и адв. К. считат повдигнатото обвинение за
недоказано, поради което пледират за оправдаване на подсъдимия. Считат
предявения граждански иск за неоснователен и недоказан, поради което вземат
становище да бъде оставен без уважение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Д.Д., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. В..
**** гражданин е, *****. Има завършено ***** образование. Работи като ******гр. С.. ****. ***** с А.К.П.. От съжителството си с нея има родено едно
дете. Живущ ***. Не е осъждан.
Пострадалият Н.В.Ц., ЕГН ********** е роден на ***
***. ****,*****,*****.. Живущ ***. Не е осъждан.
Подс. Д.
и жената, с която живеел на семейни начала- св. П., както и пострадалият- св. Ц.
и съпругата му- св. Ц. били съседи. Живеели в гр. С., в блок- кооперация № * на
ул. „*****“. Съществувало напрежение между живущите в кооперацията, свързано с
неприятна миризма, която се носила в част от баните. По- голяма част от
съседите свързвали миризмата с факта, че техните съседи- свидетелите М.-
родители на св. П., се преместили да живеят в избените помещения на
кооперацията.
На
14.12.2016 г., преди обед, жилищната кооперация била посетена от служители на
Община С. във връзка с подаден сигнал за проблема с миризмата. След като
служителите си тръгнали, присъстващите в избите на кооперацията съседи-
свидетелите Ц., Ц., М. и Б. започнали да обсъждат по
какъв начин може да се разреши проблема с миризмата. Св. М. казала на св. Ц.,
че проблема ще се разреши като се плати от общите пари на кооперацията, за да
се изгради допълнително отводняване. Никой от присъстващите не бил съгласен да
се плаща по този начин. Ядосан, св. Ц. казал, че „има да вземате от мен и аз
пари няма да давам“, след което направил неприличен жест, слагайки едната си
ръка върху другата. Малко по- късно в мазето влязла св. П., която виждайки
събралите се съседи попитала, защо не са извикали и нейните родители. Св. М. ѝ
отговорила, че и нея никой не я е викал, а е слязла случайно в гаража. Отново
станало дума за миризмата, като на въпрос на П.- „какво ви мирише“, св. Ц.
отговорил- „на майка ти ****** миришат“.
Св.
П. се разстроила и вечерта разказала на родителите си и подс.
Д. за случилото се. Последният решил, че трябва да вземе отношение, тъй като
счел, че съседите осъществяват тормоз върху семейството му. Излязъл от дома си,
на четвъртия етаж в кооперацията и тръгнал към първия етаж, където живеели Ц..
Св. П. тръгнала след него, но се върнала, за да прибере двугодишното си дете,
което тръгнало с нея. След това отново излязла и тръгнала след Д..
През
това време по стълбите слизал и св. Б., който посетил майка си- св. Б., живуща
на третия етаж в кооперацията. Б. слизал по стълбите преди подс.
Д..
Когато
пристигнал пред входната врата на Ц.- на първия етаж, вдясно от входа на
кооперацията, подс. Д. позвънил на звънеца и след
няколко секунди вратата отворил св. Ц.. От прага на врата подс.
Д. бутнал с ръце по раменете св. Ц., търсейки му сметка за показани неприлични
жестове на жена му. В резултат от бутането Ц. залитнал и паднал на земята, подпирайки
се на дясната ръка, която много го заболяла.
През
това време св. Б., който бил на входната врата на кооперацията, чувайки подс. Д. да казва- „сега ще те оправя аз тебе, докога ще се
разправям с тебе“ и знаейки за конфликта в кооперацията се върнал обратно по
стълбите. Заварил на прага подс. Д., а св. Ц. на
земята. Казал на Д. „какво правите, бе човек“. Св. Б. издърпал Д. от прага и
влязъл в коридора на жилището на Ц., за да му помогне и го вдигне от земята. Ц.
вече бил полуизправен, когато от вътрешността на
жилище дошла и съпругата му- св. Ц.. Опитвайки се да достигне до съпруга си, Ц.
се подхлъзнала и паднала на пода. Св. Б. помогнал и на нея да стане. Б. попитал
Ц. „какво правите“ и му казал „ще се избиете“. А св. Ц., афектиран от поведението
на Д., който в собствения му дом го бутнал, започнал да псува на висок глас и
излязъл на пред входната си врата. Съпругата му и св. Б. го успокоили, след
което той се прибрал.
През
това време подс. Д. тръгнал по стълбите нагоре, а Б.
се обърнал към св. П., която стояла на площадката между стълбища на първи и
втория етаж, казвайки ѝ, че „не е очаквал такова нещо“, а св. П. му
отвърнала, че и тя не очаквала такова нещо от тях, след което тръгнала нагоре
по стълбището. На втория етаж срещнала св. Н., която се интересувала защо се
вика. Разговаряли с П. за кратко за случилото се.
Малко
по- късно отекла ръката на св. Ц.. Със съпругата му решили да отидат до полицейския
участък в гр. С., който обаче бил затворен. На следващия ден посетили личния си
лекар, който след преглед го изпратил за рентгенова снимка, която показала
счупване на дясната ръка. Отишли при ортопед в гр. Карлово, който обаче не
пожелал да гипсира ръката, тъй като била отекла. Сложил гипс на другия ден,
след като спаднал отока.
На
15.12.2017 г. Ц. подал жалба до РП- Карлово за случилото се в Районна
прокуратура – Карлово.
На
27.12.2016 г. Ц. посетил отделението по съдебна медицина в УМБАЛ
„****“ в гр. П., където след преглед било констатирано счупване на долния край
на лъчевата кост на горен десен крайник, за което било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 1388/2016 г.
Заключението
на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни, установява,
че на пострадалия е било причинено телесно увреждане, представляващо счупване
на долния край на дясната лъчева кост на типично място, което довело до трайно
затрудняване движенията на горния десен крайник. Това травматично увреждане
било причинено от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с или
върху такъв и било възможно да възникне така, както е посочено от пострадалия.
Преценено е, че е напълно възможно увреждането да се получи при падане назад с
протегната към земята, пред тялото дясна ръка, която първа е поела удара (първа
се е съприкосновила със земята), а след това тялото
със земята.
От
заключението на назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза се установява, че подс. Д.
съзнателно, осмислено и целенасочено е решил да потърси сметка от Ц.. Той
възприел случилото се като пореден скандал, а не като нещо ново, извънредно,
изненадващо. Подс. Д. не е изпитвал силен некотролируем гняв, предизвикан от пострадалия, който гняв
да се е разразил незабавно в бурна и агресивна реакция. Нямало и данни за
ефективно стеснение на съзнанието, предизвикано от силно психотравмиращо
събитие, въз основа на което е направен извода, че по време на инкриминираното
деяние подс. Д. не е бил в състояние на физиологичен
афект, както и в състояние на друго разстройство на съзнанието. Психическото му
и психологично състояние по време на инкриминираното деяние не показвало
болестни отклонения. Същият не страдал от душевно заболяване, не бил
регистриран и не се водил на учет в ЦПЗ- П.. Могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите Ц., Ц., П., Б., М., Б., Н., Т., Д., М. и М.; писмените
доказателства по делото- епикриза от неврологично
отделение на постр. Ц., характеристика на подс. Д. от управителя на „А.“ ЕООД- гр. С., характеристика
на подс. Д. от Директора на СУ „И.В.“ гр. С., съдебномедицинско
удостоверение № 1388/2016 г., амбулаторен лист, заключение от образна
диагностика, справка АИС „БДС“, характеристична справка, справка
за съдимост; както и заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска
експертиза и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
Обсъждайки
събраните по делото доказателства, съдът отчита, че липсва спор по делото
относно факта, че на инкриминираната дата, на пострадалия Н.Ц. е била причинена
средна телесна повреда, счупване на долния край на дясната лъчева кост на
типично място, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния десен
крайник. В насока подкрепяща този извод на съда са събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в кредитираните от съда показания на свидетелите Ц.,
Ц., Д., писмените доказателства- съдебномедицинско
удостоверение, амбулаторен лист, издаден от ортопед, резултат от образна
диагностика, както и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза.
Като защитна позиция от страна на подсъдимия се въвежда съмнение за липсата на
фрактура, тъй като пострадалия бил виждан да ползва увредената си ръка няколко
дни след инцидента, като ръката му нямала гипс. Това твърдение се опровергава
изцяло от изготвеното на 27.12.2016 г. от лекар от Отделение по съдебна
медицина при УМБАЛ „Св. Г.“- П. съдебномедицинско удостоверение, в което е
вписана констатирана при прегледа на Ц. гипсова имобилизационна
шина, обхващаща дясната длан и продължаваща до горната трета на дясната предмишница. Показанията на самия пострадал и съпругата му,
които съдът кредитира като обективни и напълно логични, изясняват, че
ортопедът, който посетили не гипсирал ръката на пострадалия веднага, а ден по-
късно, тъй като имала оток. В този смисъл съдът намира, че наличието на телесна
повреда на пострадалия и нейния вид са безспорно и категорично установени от
събраните по делото доказателства.
Предмет
на спор по делото е механизмът на причиняване на телесната повреда и
съпричастността на подсъдимия към деянието. Пострадалият Ц. твърди, че след
бутане от страна на подс. Д. паднал на земята и
почувствал болка в дясната си ръка. Подсъдимият отрича така описания механизъм,
като твърди, че не е блъскал Ц., но след като си тръгнал от вратата на Ц.,
последния излязъл, викайки заплахи и псувни, и държейки нож в дясната си ръка,
а съпругата му- св. Ц. се опитвала да го вкара в жилището им, при което двамата
паднали на земята.
Обсъждайки
обясненият на подс. Д. относно механизма на
причиняване на процесната телесна повреда, съдът
отчита, че същите се явяват едновременно доказателствено
средство, но и средство за защита. Изложените от подсъдимия факти и
обстоятелства, касателно начина на причиняване на процесната телесна повреда се потвърждават единствено от
показанията на жената, с която живее на семейни начала, а именно св. П., но
противоречат на останалите гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Ц., Ц. и Б., според които нож
пострадалият не е вадил, като действително е псувал високо, но афектиран от
поведението на подс. Д., който го блъснал в
собствения му дом. И тримата свидетели потвърждават, че Ц. не е падал на
земята, дърпан от съпругата си. Показанията на свидетелите Ц. са без съществени
противоречия помежду си относно механизма на причиняване на телесната повреда,
а и се подкрепят от показанията на св. Б., който няма отношения с тях, които да
създадат съмнение в обективността на неговите показания. Наведоха се от страна
на подсъдимия и защитата му данни, че към инкриминирания момент, за който Б.
депозира показания бил употребил алкохол. Това обстоятелство не се установи
безспорно и категорично по делото, но относно обстоятелствата по делото
свидетелят депозира смислени, логични и последователни показания. Същите са
подложени на проверка чрез извършване на очна ставка между него и подсъдимия,
като съдът не е констатирал противоречия в показанията на свидетеля относно
значимите за предмета на делото факти и обстоятелства. Прочетени са и
показанията му, дадени пред разследващ полицай в досъдебното производство по
делото на осн. чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 от НПК, като констатираното противоречие относно точното местоположението
на подсъдимия към момента, в който св. Б. се е появил на входната врата на Ц.-
на прага на врата или на 50 см. навътре в жилището след прага, съдът намира за несъществено,
доколкото безспорно е установено, че Д. е бил до отворената врата, а също така
там е бил и св. Ц., така че да е било възможно съприкосновение между тях,
включително и подсъдимият да бутне пострадалия с ръце по раменете. Поради това
съдът намира, че показанията на св. Б. се явяват обективни, логични и ясни,
вътрешно непротиворечиви относно съществените обстоятелства от предмета на
доказване по делото, поради което ги кредитира с доверие и ползва при
постановяване на присъдата си.
Що
се отнася до показанията на пострадалия Ц. и съпругата му- св. Ц., същите
относно механизма на причиняване на телесната повреда, предмет на делото се
явяват неповлияни от качеството на Ц. като граждански ищец по делото. Същите се
потвърждават от показанията на св. Б., така и от заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза, а именно че увреждането е причинено вследствие
падане на Ц. на земята, от където е станал с помощта на Б.. Съдът намира също
така, че съпружеските отношения между Ц. не са повлияли на обективното
пресъздаване на обстоятелствата по причиняване на процесната
телесна повреда, доколкото съобщеното от тях се потвърждава от останалите
доказателства по делото, кредитирани от съда. Показанията и на двамата
свидетели са подложени на проверка чрез извършването на очна ставка между всеки
един от тях и подс. Д.. Съдът не установи различия с
първоначално депозираните от Ц. показания относно значимите за предмета на
делото обстоятелства.
Извън
главния факт на доказване, а именно причиняването на процесната
телесна повреда, в показаният на свидетелите Ц., Ц. и
Б. съдът констатира несъществени противоречия досежно
обстоятелството псувал и викал ли е Ц. към инкриминирания момент, както и
отправял ли е закани за заколване с нож. Св. Ц. признава, че афектиран от
поведението на подс. Д., който го бутнал безпричинно
в жилището, е псувал, но след като му е била вече нанесена телесната повреда.
Към момента на отваряне на входната врата обаче поведението му е било напълно
нормално и не е дало никаква причина за действията на подсъдимия спрямо него. Неохотно
е признанието на св. Ц. относно обстоятелството, че е псувал след като е бил
бутнат от подсъдимия, което съдът намира, че се дължи на неудобството му от
този факт, а и е ясно съзнавано от него, че поведението му в този смисъл е било
непристойно, но пък продиктувано от насрещното агресивно поведение на
подсъдимия. Доколкото отправянето на закани за заколване с нож се явява
престъпление, то същото следва да се установи в друго производство, за което не
се доказа да има сезиране на надлежните да вземат отношение за това органи. От
друга страна са налице твърдения по делото, че св. Ц. имал навика да си говори
по този начин /отправяйки закани/, когато се ядоса. Според подс.
Д., св. П. и св. Н. това се случвало назад във времето. Не се установи обаче
тези негови закани да са създали основателен страх от осъществяването им у
никого от живущите във кооперацията, така че да са променили начина си на
живот. Но пък това обстоятелство бива удобно използвано в защитната позиция на
подсъдимия, така че да характеризира в отрицателна светлина пострадалия.
На
следващо място, спор по делото е налице и относно обстоятелството, показал ли е
св. Ц. неприличен жест на св. П. по- рано на инкриминираната дата, което се
излага като причина от страна на подсъдимия и жената, с която живее на семейни
начала, за да слезе Д. и потърси сметка на Ц. за случилото се. Налице са в тази
връзка безпротиворечивите показания на свидетелите,
присъствали при събирането на част от живущите от входа в мазето по повод
съществувалия проблем с неприятните миризми- св. М. и св. Б., Ц. и Ц., чиито
показание безпротиворечиво установяват, че неприличен жест св. Ц. показал, но в
момент, когато П. изобщо не е била в мазето. Същата се появила кратко време
след това. Причината за отправяне на този жест също не била св. П., а
нежеланието на Ц., както и на всички присъстващи там, да се дават от общите на
входа пари във връзка с ремонт на канализацията. Показанията на св. М. и св. Б.
изцяло съответстват и подкрепят показанията на св. Ц. и Ц. относно случилото се
по- рано на инкриминираната дата в мазето на жилищната кооперация. За
посочените свидетелки- М. и Б. съдът не установи наличие на отношения със
страните по делото, които да се отразяват на обективността на техните
показания, поради което и ги ползва при постановяване на присъдата.
Обясненията
на подсъдимия Д. и показанията на св. П. относно липсата на съпричастност на
подсъдимия към причиняване на телесната повреда на св. Ц. съдът не кредитира.
Обясненията на подсъдимия в посочената част са изяло израз на добре осмислената
му защитна позиция. Същият без да допуска в обясненията си съществени
противоречия с безспорно доказаните факти по делото, използва краткия момент, в
който липсват свидетели- очевидци на случващото се между него и пострадалия, а
именно момента на отваряне на врата от Ц., както и използва предхождащ процесното деяние случай, свързан с твърдения за отправяни
от Ц. закани, за да отрече съпричастността си към нанесената телесна повреда.
Защитната позиция на подсъдимия, че Ц. паднал на земята при опитите на жена му
да го прибере вкъщи, като преди това размятал нож и отправял закани спрямо Д. и
семейството му, съдът не кредитира, тъй като същите се явяват в разрез с
кредитираните от съда доказателства по делото- показанията на свидетелите Ц., Ц. и Б.. Тези доказателства установяват, че действително Ц.
е викал и псувал, което е било чуто и от други съседи, но предизвикан от
действията на подсъдимия, който го бутнал в собствения му дом. Т.е. виковете,
псувните на Ц. се явяват следствие от поведението на подсъдимия, при това
непредизвикано от пострадалия в конкретния момент.
От друга страна, св. П., поради семейните си отношения
с подсъдимия го защитава, потвърждавайки защитната му позиция и заявявайки, че
същият изобщо не е протягал ръце към отворената врата на Ц.. Това твърдение на
свидетелката противоречи на
кредитираните от съда доказателства. Обсъждайки показанията на
свидетелката, съдът отчита също така обстоятелството, че именно нейния разказ за
случилото се по- рано през деня е провокирал и станал повод за решението на
подсъдимия да се намеси в междусъседската разпра. Безпротиворечиви
са доказателдствата по делото, че до този момент подсъдимият
не се е намесвал в разправиите между родителите на П. и част от живущите във
входа относно ВиК проблемите. Показанията на
свидетелката относно отправения неприличен жест обаче се опровергават категорично
от показанията на присъстващите тогава нейни съседи М. и Б., чиито показания
подкрепят изцяло показанията на Ц. и Ц. в този смисъл.
Показанията
на св. Н. съдът кредитира частично относно наличието на влошени отношения във
жилищната кооперация във връзка с канализация на входа, а и изобщо за
съществуващи влошени отношения, както и
относно чута от нея разправия между съседите ѝ на инкриминираната дата
вечерта. Сочената от свидетелката последователност на отправяне на думи и
изрази, както и закани и псувни, които твърди, че е чула и обстоятелствата,
които твърди да е наблюдавала „през шпионката“, а именно минаване на подс. Д. надолу по стълбите след отправяне на заканите и
псувните от страна на Ц. противоречи както на кредитираните от съда
доказателства, така и на изложената от подсъдимия защитна позиция. Поради това
съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като намира, че същата няма
ясен спомен за случилото се. Не кредитира показанията на св. Н. и относно
предаденото ѝ в разговора със св. П. относно случилото се между подс. Д. и Ц., доколкото тези обстоятелства се явяват
опровергани от доказателствата по делото.
По отношение показанията на свидетелите И. и К. М., съдът
отчита факта, че същите са родители на св. П., с която подс.
Д. живее на семейни начала, както и че обитават едно домакинство с него.
Показанията на тези свидетели са повлияни изцяло от влошените отношения на
семейството с Ц. след инцидента на инкриминираната дата. Поради тази причина и двамата
свидетели депозират показания, описващи
в отрицателен аспект личността на пострадалия. Описаното от двамата свидетели
касае случаи преди или след процесния инцидент,
поради това са без значение за предмета на делото. От съобщените от свидетелите
случаи съдът прави извод единствено, че пострадалия Ц. е избухлив човек, както
и че използва понякога нецензурни думи и жестове. Такъв жест обаче не се
установи да е отправил към св. П. преди нанасяне на процесната
телесна повреда. Относно обстоятелствата, свързани с причиняване на процесната телесна повреда показанията на двамата свидетели
предават съобщеното им от тяхната дъщеря и подс. Д. и
доколкото съдът не кредитира с доверие изложеното от последните, то и
предаденото от тях на М. не кредитира.
Съдът ползва при постановяване на присъдата си показанията
на св. Д.- личен лекар на св. Ц., която установява наличие на телесно увреждане
на дясната ръка на пострадалия.
Показанията на св. Т. са без пряка връзка с предмета на
делото. Същият депозира показания единствено за предаденото му от св. Б. за процесния инцидент. Кратките обстоятелства относно
инцидента, които Т. съобщава не противоречат на установената от съда фактическа
обстановка, но и не я изясняват.
При постановяване на присъдата си,
съдът ползва заключението на съдебно- медицинската експертиза по делото, тъй
като същата е изготвена от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания
от областта на медицината, което е отговорило обективно, ясно и точно на
поставените му въпроси, а даденото заключение касае пряко обстоятелствата от
предмета на доказване. Съдебно- медицинската експертиза на пострадалия Ц.
установява вида и характера на причиненото му увреждане, както и механизма на
причиняването му. На пострадалия е било
причинено телесно увреждане, представляващо счупване на долния край на дясната
лъчева кост на типично място, което довело до трайно затрудняване движенията на
горния десен крайник. Това травматично увреждане било причинено от действието
на твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху такъв и било възможно
да възникне така, както е посочено от пострадалия. Преценено е от вещото лице,
че е напълно възможно увреждането да се получи при падане назад с протегната
към земята, пред тялото дясна ръка, която първа е поела удара (първа се е съприкосновила със земята), а след това тялото със земята.
Съдът
ползва заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, като изготвена от вещи лица, притежаващи необходимите
специални знания в областта на психиатрията и психологията. Заключението съдът
намира за обективно и неповлияно от каквито и да е отношения, които биха могли
да доведат до предубеденост на някое от участващите в експертизата вещи лица. Заключението
на комплексната експертиза пряко касае обстоятелствата от предмета на доказване
по делото относно умисъла на подсъдимия във връзка с причинената от него
телесна повреда. Вещите лица са категорични в заключението си, че подс. Д. съзнателно, осмислено и целенасочено е решил да
потърси сметка от Ц.. Той е възприел случилото се като пореден скандал, а не
като нещо ново, извънредно, изненадващо. Подс. Д. не
е изпитвал силен некотролируем гняв, предизвикан от
пострадалия, който гняв да се е разразил незабавно в бурна и агресивна реакция.
Нямало е и данни за ефективно стеснение на съзнанието, предизвикано от силно психотравмиращо събитие, въз основа на което са направили
извода, че по време на инкриминираното деяние подс. Д.
не е бил в състояние на физиологичен афект, както и в състояние на друго
разстройство на съзнанието. Психическото му и психологично състояние по време
на инкриминираното деяние не показвало болестни отклонения. Същият не страдал
от душевно заболяване, не бил регистриран и не се водил на учет
в ЦПЗ- П.. Могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
При
така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като
на 14.12.2016 г. в гр. С., обл.
П. е причинил на Н.В.Ц., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на долния край на дясната лъчева кост на типично място, довело до
трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник.
Изпълнителното деяние подсъдимият е осъществил, като е бутнал с ръце
пострадалия Ц., който в резултат от това действие на подсъдимия, е паднал на
земята, като при това ръката му първа поела тежестта на тялото, както съдът е
приел в изложената от него фактическа обстановка. В резултат от това действие
на подсъдимия, на пострадалия е било причинено счупване на долния край на дясната лъчева кост на
типично място, представляващо телесна повреда по смисъл на чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК и явяващо се нараняване, довело
до трайно затрудняване движението на горен десен крайник.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Формата на вина се обективира в действията на
подсъдимия и начина на извършване на деянието. Несъмнено подсъдимият блъскайки с ръце по раменете възрастния пострадал
е съзнавал, че това негово действие би довело до причиняване на увреждане на
последния, включително и до падане в резултат на приложената сила. Ето защо,
съдът намира, че подсъдимият е предвиждал, че в причинна връзка от действията
му ще настъпят определени телесни увреждания за пострадалия, съзнавал е
обществената опасност на извършваното и е целял настъпването на престъпния
резултат.
Съдът
намира, че не са налице основания за прилагане спрямо подсъдимия на по-
благоприятен закон, така както се иска при условията на алтернативност
от защитата. Обстоятелството, че подсъдимият е тръгнал от дома си с намерение
да търси сметка от пострадалия за случилото се по- рано през деня не може да
обори внезапно възникналия умисъл за причиняване на телесно увреждане. Деянието
не осъществява признаците на непредпазливо такова. Подсъдимият безспорно е
съзнавал, че бутайки силно възрастен човек би могъл да му причини телесно
увреждане. Съобразно заключението на изготвената по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза подсъдимият не е изпитвал силен некотролируем гняв, предизвикан от пострадалия, който гняв
да се е разразил незабавно в бурна и агресивна реакция. Липсват и данни за
ефективно стеснение на съзнанието, предизвикано от силно психотравмиращо
събитие. По време на инкриминираното деяние подс. Д.
не е бил в състояние на физиологичен афект, както и в състояние на друго
разстройство на съзнанието. Психическото му и психологично състояние по време
на инкриминираното деяние не показва болестни отклонения. Подсъдимият е
разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си.
Поради изложеното, съдът
намира, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за престъпление
по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което го
призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе
предвид, че за престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1
от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до шест години. С оглед
индивидуализация на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност
на деянието и дееца. Деянието представлява „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК умишлено престъпление. С оглед начина на извършването му, а именно физическо посегателство от млад и физически здрав човек
върху възрастен човек, както и с оглед степента на засягане на защитените обществени отношения- причинено сериозно
телесно увреждане, съдът намира обществената опасност на процесното деяние за висока. От друга страна, подс. Д.
представлява личност с ниска степен на обществена опасност. Същият е неосъждан, ползва се с много добри характеристични данни, трудово и семейно ангажиран, които обстоятелства
съдът отчита като смекчаващи отговорността му. Отчитайки гореизброените
обстоятелства и предвид постигане на необходимия поправителен и превъзпитателен
ефект по отношение на подсъдимия, съдът намира, че на същия следва да се
определи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, в минималния размер,
предвиден в НК, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, като за постигане на целите, визирани в чл.36
ал.1 от НК и най- вече за поправянето му не е необходимо да изтърпи реално
наложеното му наказание лишаване от свобода, поради това съдът намира, че
следва да отложи изпълнението му на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С така наложеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална превенции на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства поправително и възпиращо
по отношение на подсъдимия, за да спазва установеният правов ред.
Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Престъплението
по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК е противоправно деяние,
извършено от подсъдимия виновно. Безспорно установено по делото е,
че в резултат от извършеното от подсъдимия посегателство, на пострадалия е
причинено травматично увреждане- счупване
на долния край на дясната лъчева кост на типично място. Така причинената
телесна повреда е довела до обездвижване на дясната ръка чрез поставяне на
гипсова имобилизация за 30 дни и последващо
раздвижване до пълното възстановяване, което според вещото лице, изготвило
съдебномедицинската експертиза по делото е продължило около 2-3 месеца, предвид
че пострадалия е възрастен човек. През това време пострадалият е търпял болки,
които са били значителни по сила и интензитет в началото и затихващи, и
епизодични при движение на крайника за времето на оздравителния процес и до
неговия край.
Видно от гореизложеното са налице законовите предпоставки за реализиране
на деликтната отговорност- действие, противоправност на деянието, причинени вреди, вина и
причинна връзка между деянието и причинените вреди, поради което е налице
основание да се ангажира отговорността на подсъдимия за причинените от
него неимуществени вреди. Съдът като взе предвид, че подлежат на
обезщетяване всички причинени неимуществени вреди и същите следва да се да се
репарират по справедливост, съобразно чл.52 от НК, както и обема на травматичното
увреждане, претърпените болки и страдания от пострадалия намира, че подсъдимият
М.Д. следва да заплати на пострадалия Н.Ц. обезщетение за причинените му от
престъпното деяние по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК
неимуществени вреди- болки и страдания, в размер на 3000 лв., като за разликата
от 3000 лв. до пълният предявен размер от 5000 лв. гражданският иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поради изложеното, съдът
осъди подс. Д. да заплати на гражданския ищец Н.Ц.
сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпените от последния неимуществени
вреди- болки и страдания от причинената му средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на долния край на дясната лъчева кост на типично място, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2016 г. до окончателното и
изплащане, като за сумата от 3000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. отхвърли
предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия следва да бъдат оставени направените по делото разноски, като същият
следва да заплати по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР- П. сумата от 655,96 / шестстотин петдесет и пет
лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, представляващи направените по делото в
досъдебното производство разноски за експертизи, както и да заплати по бюджета на
съдебната власт, по бюджетна сметка на КрлРС сумата
от 120 /сто и двадесет/ лева, представляващи държавна такса върху уважената
част от гражданския иск, както и сумата от
590 /петстотин и деветдесет/, направени по делото разноски в съдебното
производство, представляващи изплатено възнаграждение и пътни разноски на вещи
лица за защита на експертизи, както и да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител Н.Ц. сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева,
представляващи заплатен хонорар на повереник в
съдебното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ