О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1019/23.6.2022г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІІІ административен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 502 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК и е образувано по жалбата на В.Й.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез
адв. С., САК, против Писмо изх. № УТ-389/14.03.2022 г. на Кмета на Община – Белово.
С оспореното писмо е указано на
жалбоподателя, че във връзка с поредна жалба с вх. № УТ-211/10.02.2022 г. от Б.
А. В. е извършена проверка, при която е констатирано, че в имот УПИ ХІІ-291,
кв. 29 по плана на с. Мененкьово е налице построен „гълъбарник на две нива“, за
който не са издавани съответни разрешителни за отглеждане на гълъби над 50 бр.
Посочено е, че за процесните стопански постройки не са представени строителни
книжа. В писмото е указано, че с оглед на извършените проверки и постъпили
жалби следва в 14-дневен срок от получаване на писмото да се демонтира сградата
(гълъбарник) доброволно, за което да се информира общината писмено и да се
ограничи броя на отглежданите животни до 50 броя. В писмото се казва, че при
липса на действия от страна на жалбоподателя по демонтиране на гълъбарника в
указания срок, общината ще следва да започне процедура по принудително
премахване.
В жалбата се
твърди, че обжалваното писмо е индивидуален административен акт, който е
неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени процесуални
нарушения, в противоречие с материалния закон, а така също и необоснован.
Твърди се, че в същото са инкорпорирани заповед за премахване на сграда
(гълъбарник) и еднократно предписание с фиксиран срок за изпълнение, за
ограничаване на броя на отглежданите животни. Претендират се направените по
делото разноски.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства, намира
направеното оспорване за процесуално недопустимо поради
липсата на годен предмет за оспорване.
Съдът намира, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален
административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление
на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация,
с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и
отказът да се издаде такъв акт. Следователно основният белег за това дадено
волеизявление да бъде определено като административен акт, който да подлежи на
оспорване, е чрез него да се засягат права или да се създават задължения.
В конкретния случай оспореното Писмо изх. № УТ-389/14.03.2022 г. на Кмета
на Община – Белово за демонтиране сградата (гълъбарник) в имот УПИ ХІІ-291, кв. 29 по плана на
с. Мененкьово и ограничаване на броя на отглежданите животни до 50 броя, има
характер на предписание, с което е направена препоръка за осъществяване на
доброволни действия – премахване на сграда и ограничаване на отглежданите
гълъби в определен срок. Издаденото предписание не представлява акт,
разпореждащ задължение, от изпълнението на което за адресата настъпва
неблагоприятен резултат. В процесния акт е указано, че след изтичане на дадения
14-дневен срок, при неизпълнение на разпореждането, служителите на общината ще
предприемат действия по образуване на производство за принудително премахване
на строежа съгласно чл. 225а от ЗУТ, тоест процесното предписание не е свързано
с принудително премахване на сградата. Предписанието е правомерно юридическо
действие с публичноправен харакер, но изпълнението му не е скрепено с държавна
принуда.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че оспореното предписание следва да се
квалифицира като препоръка за доброволни действия в указан от администрацията
срок по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. То не представлява индивидуален
административен акт съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като не съдържа
волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения,
или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, който би
подлежал на съдебен контрол. Съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални
административни актове волеизявлениета, дейстията и бездействията, когато са
част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове и те не подлеждат на самостоятелно обжалване. Това
становище се подкепя и от практиката на ВАС.
Едно от условията за допустимост на жалбата е обжалваният акт да
притежава белезите на административен акт – индивидуален, общ или нормативен
акт. Липсва ли този белег, жалбата е недопустима. В случая обжалваното предписание
има препоръчителен характер и не притежава белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което подадената
жалба е процесуално недопустима.
По така изложените съображения, съдът намира направеното оспорване за
недопустимо, поради което ще следва да бъде оставено без разглеждане, а
образуваното съдебно производство прекратено.
Водим от горното и на основание
чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Й.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. С., САК, против Писмо
изх. № УТ-389/14.03.2022 г. на Кмета на Община – Белово.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 502/2022 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/