№ 482
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър Ангелов
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20221100501449 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от Д. АТ. ЗЛ. срещу отказа на ЧСИ И.М.-К. за прекратяване на
изпълнителното производство по изп.дело № 2021839040066. Жалбоподателката, длъжник
по изпълнението, сочи, че ЧСИ М.-К. незаконосъобразно е отказала да прекрати
производството по изпълнителното дело, въпреки че жалбоподателката е представила
доказателства, че не е дала повод за завеждане на делото. Посочва, че е внесла в „Български
пощи“ ЕАД дължимата на взискателя сума преди последния да се снабди с изпълнителен
лист. Посочва, че не е знаела банкова сметка на взискателя и е изплатила пощенския запис
на известния, по воденото между страните, адрес на взискателя. Посочва, че въпреки
депозираните пред ЧСИ доказателства за преведен пощенски запи, ЧСИ М.-К. е удържала
от банковата сметка на жалбоподателката сумата от 5242,12лв. Моли съда да отмени
обжалваното постановление и да й присъди разноските по делото.
Ответната страна взискател „Е.**“ АД оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Посочва, че жалбоподателката е изтеглила паричния превод. Посочва, че не е
знаел за паричния превод и не е бил уведомен от жалбоподателката. Посочва, че след като
разбрал за превода във връзка с подадената частна жалба, опитал да получи сумата, но му
било отказано, тъй като жалбоподателката вече е била заявила сумата да й бъде върната.
ЧСИ И.М.-К. е депозирала мотиви, в които излага становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Посочва, че фактическия състав на основанието за
прекратяване на производството по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК не се е осъществил, тъй като
взискателят е бил уведомен за извършения превод едва на 4.01.2022г., явил се е на
5.01.2022г. в клон на Български пощи да получи преведената сума, но е бил уведомен, че не
може да я получи, тъй като на 4.01.2022г. имало подадено заявление от подателя на
пощенския запис да получи паричния превод обратно. Тъй като взискателят не може да
усвои сумата по пощенския запис, вземането на взискателя не е погасено и изпълнителното
производство не може да се прекрати. Предлага на съда да приеме жалбата за
неоснователна.
Въззивният съд, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна
материалите по делото, прие за установено следното:
1
Изп.дело № 2021839040066 на И.М.-К. е образувано на 15.11.2021г. въз основа на
изпълнителен лист от 03.11.2021г. по т.д.№ 2351/18г. на СГС, издаден в полза на „Е.**“ АД
срещу жалбоподателката Д. АТ. ЗЛ., ЕГН **********, чрез нейния съпруг К.И.З., за сумата
2200лв. разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК и за сумата 1800лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
ЧСИ М.-К. е наложила запор върху банковите сметки на длъжника З.. На 7.12.2021г.,
в изпълнение на запора, Банка ДСК АД е превела по сметката на ЧСИ сумата 5 242,12лв.
С уведомление ЧСИ М.-К. е съобщила на длъжника Д.З. за образуваното
изпълнително дело и за дължимите по него суми - 5242,12лв. , от които 4000лв. неолихвяема
сума, 235,70лв. обикновени такси и разноски и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на
460,42лв., както и 546лв. с ДДС адвокатско възнаграждение по делото. Уведомлението е
залепено на входната врата на адреса на жалбоподателката на 27.12.2021г. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на съпруга на жалбоподателката К.З. на 29.12.2021г. в
кантората на ЧСИ. С молба от 29.12.2021г. жалбоподателката Д.З., чрез съпруга си К.З.,
поискала от ЧСИ М.-К. да прекрати производството по изпълнителното дело и представила
квитанция от пощенска станция 5804 в Плевен , че е превела на взискателя с пощенски запис
с баркод № PS5804000VM2H на 14.10.2021г. сумата от 4000лв. В молбата си
жалбоподателката е посочила също, че видно от представената справка на пощенска станция
1408 в гр.София служителка от офиса на взискателя е потвърдила пред изпратеното от
пощата служебно лице, че са уведомени за превода. Жалбоподателката е посочила, че 15 дни
преди взискателят да е депозирал молбата си за издаване на изпълнителен лист, той е
уведомен за превода на дължимата сума. В молбата е направено искане запорираната от
ЧСИ сума от 5 242,12лв. по банковата сметка на жалбоподателката да бъде върната. Към
молбата са представени копие на служебен бон от БП за приет паричен превод на сумата
4000лв. на 14.10.2021г., служебна бележка от 9.12.2021г. на пощенска станция Плевен, в
която се посочва, че Д.З. е подател на обикновен пощенски паричен превод №
PS5804000VM2H от 14.10.2021г. на сумата 4000лв. с получател „Е.**“ АД с адрес р-н
Триадица, ж.к.“Стрелбище“, ул.“****, офис 1, 1408, София. Посочено е също, че на
16.11.2021г. , поради изтичане срока на изплащане, паричният превод е изпратен в отдел
КПППО гр.София на съхранение.
На 29.12.21г. ЧСИ М.-К. е изпратила на взискателя молбата на длъжника за
прекратяване на изпълнителното производство за становище.
На 10.01.2022г. взискателят „Е.**“ АД е депозирал становище, в което е посочил, че
не е бил уведомен за пощенския запис. Едва след като получил молбата на длъжника от
29.12.2021г. разбрал за него. Посочва, че на 5.01.2022г. упълномощен представител на
дружеството извършил справка в клон на БП, където му било заявено, че не може да получи
сумата, тъй като на 4.01.2022г. подателят на пощенския запис вече е подал заявление за
получаване на пощенския запис обратно.
С обжалваното постановление от 11.01.2022г. ЧСИ е отказала да прекрати
изпълнителното производство по изпълнителното дело. Прието е, че липсват доказателства
взискателят да е уведомен за пощенския запис преди образуване на изпълнителното дело,
както и че взискателят не е получил сумата от 4000лв. и е в невъзможност да я получи, тъй
като подателят на пощенския запис е заявил получаването на преведената сума обратно.
Постановлението е връчено на длъжника на 12.01.2022г. Жалбата срещу
постановлението е подадена от длъжника до СГС чрез ЧСИ на 26.01.2022г.
Видно от представената бланка за паричен превод с № PS5804000VM2H, на
14.10.2021г. Д.З. е извършила паричен превод на сумата 4000лв. с получател „Е.**“ АД с
адрес ж.к.“Стрелбище, гр.София, р-н Триадица, ул.“****, офис 1. Посочен е и телефон на
дружеството.
Видно от писмо изх.№ 94-1-3/6.01.2022г. на БП, паричният превод от 4000лв. е
постъпил в пощенска станция 8 в гр.София на 15.10.2021г. Същият ден, на адреса на
получателя, в пощенска кутия с надпис „Ревюел“ ООД, ул.“****, офис 1 е доставена покана.
На 25.10.2021г. в пощенската кутия на офис 1 е доставено второ служебно известие. На
5.11.2021г. , след изтичане на 20 дневния срок, пощенския превод е върнат за изпращане на
2
подателя с причина „непотърсен“. Към 4.01.2022г. паричният превод е неизплатен и е на
разположение за изплащане на получателя или на подателя.
Представена е и нотариална покана от К.З. до управителя на „Е.**“ АД, с която
получателят е поканен да получи сумата 4000лв., изпратена му с пощенски запис №
PS5804000VM2H на 14.10.2021г. Нотариалната покана е представена на Нотариус И.И.-Ж.,
район на действие СРС, на 11.11.2021г. Видно от направеното отбелязване на нотариус Ж.,
адресът на „Е.**“ АД, посочен в Търговския регистър - гр.София, ж.к.“Стрелбище,
ул.“****, офис 1 е бил посетен на 12.11., на 15.11, на 20.11. и на 26.11.2011г. Посочено е, че
на адреса има офис, но служителите в същия твърдели, че това е офис на „Ревюел“ ООД , а
не на „Е.**“ АД. На 15.11.2021г. служителят на нотариуса е залепил 3 уведомления – на
вратата на офис 1, в коридора до входната врата и от външната страна на входната врата. До
края на работния ден на 30.11.2021г. при нотариуса не се явил представител на „Е.**“ АД.
Нотариусът е удостоверил редовното връчване на нотариалната покана на адреса на „Е.**“
АД по реда на чл.50 ал.4 от ГПК, на 30.11.2021г.
От представените от жалбоподателката писмени доказателства се установява, че
между страните по изпълнението са се водили и други граждански и търговски
производства. По т.д.№ 2351/18г. на СГС, на 26.10.2021г. жалбоподателката З., чрез своя
пълномощник и съпруг К.З., е подала искане съдът да не издава изпълнителен лист в полза
на „Е.**“ АД за присъдените разноски , тъй като сумата от 4000лв. е изплатена с пощенски
запис, но дружеството е отказало да ги получи. Поискала е издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което да се снабди с информация за банковите сметки на
„Е.**“ АД, за да плати разноските по делото. С определение от 27.10.2021г. съдът е оставил
искането без уважение.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима. Обжалва се действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. По
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.1 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
В случая длъжникът по изпълнението Д.З. е представила квитанция от пощенска
станция от 14.10.2021г., от която се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство /на 15.11.2021г./. Отделно от
това, длъжникът е представил и удостоверение от Български пощи, изх.№ 94-1-
3/6.01.2022г., от което е видно, че съобщението за извършения паричен превод е било два
пъти доставено на адреса на получателя - 15.10.2021г. и на 25.10.2021г. На пощенската
кутия на адреса е намерено наименованието на друга фирма, но служителят е пуснал
съобщението в пощенската кутия, обозначаваща адреса на получателя. Представена е и
нотариална покана чрез Нотариус И.- Ж., в която посоченото от Български пощи се
потвърждава. Служителят на Нотариуса също е намерил на адреса друга фирма. Адресът на
получателя съвпада с адреса, посочен за адрес на управление на „Е.**“ АД в Търговския
регистър и с адреса, посочен от самия получател, сега взискател по изпълнителното дело. До
4.01.2022г. сумата от 4000лв. е била налична за получаване от взискателя „Е.**“ АД. На
5.01.2022г. длъжникът З. е заявила пред Български пощи връщане на сумата.
Длъжникът З. е проявила добросъвестно поведение, като е извършила необходими
действия да изпълни доброволно задължението си, веднага след влизане на съдебното
решение в сила, но кредиторът не е оказал необходимото съдействие и това е причината,
поради което плащане на задължението не е осъществено. Преди „Е.**“ да подаде молба за
издаване на изпълнителен лист срещу длъжника З., в кориците на т.д.№ 2351/18г. на СГС се
е намирала молбата на Д.З., с която е уведомила съда, че е превела дължимата от нея за
разноски по делото на ответника „Е.**“ с пощенски запис. Отделно от това, служителите на
Български пощи са връчили съобщението за пощенския запис на адреса на взискателя.
Служител на Нотариус Ж. също да връчил поканата на адреса на взискателя. За търговските
3
дружества се води публичен регистър /Търговския регистър/, уредена е фикция за знание на
вписаните обстоятелства от трети лица и връчването на посочения в съответствия регистър
адрес се счита за редовно /арг.чл.50 ал.1 от ГПК/. И в този смисъл съдът приема, че
взискателят е бил валидно уведомен за това, че в негова полза длъжникът З. е наредила
сумата по процесния изпълнителен лист с пощенски запис. Уведомяването е извършено
валидно по реда на чл.50 от ГПК преди образуването на изпълнителното дело на
15.11.2021г. – още на 15.10.21г. от служител на Български пощи.
При така установеното съдът приема, че с поведението си длъжникът З. не е станала
причина за образуване на изпълнителното дело и тя не следва да понесе отговорността за
разноски по същото. В случая приложение следва да намери чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК вр. с чл.
79 ал.1 т. 1 от ГПК. С тази разпоредба законодателят приема, че квитанция от пощенска
станция за внесена преди изпълнителното дело сума е основание за прекратяване на делото и
възлагане разноските по изпълнителното дело на взискателя. Нареждането на сумата с
пощенски запис е достатъчно, за да се приеме, че длъжникът е провел поведение, което е от
естество да предотврати образуването на изпълнителен процес. Законът не изисква
взискателят да е получил сумата по пощенският запис. Неоправданото неприемане на
сумата по пощенския запис поставя взискателя в забава /чл.95 от ЗЗД/. Ако кредиторът е в
забава, длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава /така чл.96 ал.1
от ЗЗД/. Поради това и самото нареждане на сумата с пощенски запис преди образуването на
изпълнителното дело е поведение на длъжника, което го освобождава от отговорност и за
разноски по изпълнителното дело. В това се състои и санкцията за недобросъвестен
взискател, който е получил веднъж доброволно изпълнение на вземането си и въпреки това
е инициирал и принудително изпълнително производство за събиране на същото вземане.
Неправилно частният съдебен изпълнител е приел, че вземането, предмет на
принудителното изпълнение, не е погасено чрез плащане и не е прекратил изпълнителното
производство. Обжалваното постановление , като незаконосъобразно, следва да бъде
отменено. Делото следва да се върне на ЧСИ за предприемане на действия за прекратяване
на изпълнителното производство.
При този изход на делото, на жалбоподателката се следват направените по делото
разноски в размер на 39,15лв. /съобразно представените квитанции за платени такси/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Постановление от 11.01.2022г. за отказ за прекратяване на изп.дело №
2021839040066 на ЧСИ И.М.-К..
УКАЗВА на ЧСИ И.М.-К., че на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК следва да
постанови прекратяване на изпълнително дело № 2021839040066 съобразно изложените в
настоящото решение мотиви.
ОСЪЖДА „Е.**“ АД, ЕИК **** да заплати на Д. АТ. ЗЛ., ЕГН ********** разноски
по делото в размер на 39,15лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4