Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр.
Хасково,
05.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на девети март, през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №1172 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО)
във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от М.Д. ***, в качеството и на майка и законен представител на
малолетното дете К.В.Д., като законен наследник на В. Д. Д./починал/, против
Решение №1012-26-252-2/17.10.2017г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр.
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М.Д., в качеството на законен представител
на К.Д. срещу Разпореждане № ТЗ-44#14/11.09.2017г.
на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което декларираната от осигурителя
„Б. П.“ ООД, с. К. злополука с вх. № ТЗ-44/23.09.2014г. на ТП на НОИ – гр.
Хасково, не е приета за трудова на основание влязло в сила експертно решение
№1490/18.08.2017г. на ТЕЛК – Хасково.
В жалбата се
сочи, че оспореното Решение №1012-26-252-2/17.10.2017г. на директора на ТП на
НОИ – гр. Хасково е издадено в противоречие с материалния закон при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, като същото е
и необосновано, тъй като изводите за неналичие на трудова злополука са в пълно
противоречие със събраните по административната преписка доказателства. По
преписката било категорично установено, че починалия Валентин Делчев е бил в
трудови правоотношения с „Б. П.“ ООД. Било установено също така, че на два пъти
е обжалвано експертното решение на ТЕЛК – Хасково пред НЕЛК – София. С две
поредни решения НЕЛК – София е отменяла и връщала експертните решения на ТЕЛК –
Хасково за ново освидетелстване, като и в двете решения на НЕЛК – София са
давани указания за пропуските допуснати от ТЕЛК- Хасково, които в
действителност не са отстранени и това е довело до нарушаване на медицинските
правила относно установяване на трудовата злополука, а това съответно е довело и
до необоснованост както на първоначалното разпореждане на длъжностното лице в
ТП на НОИ, така и до необоснованост на оспореното в настоящото производство
решение. Счита, че директорът на ТП на НОИ – гр. Хасково неправилно е приел, че
след като сърдечната недостатъчност не е настъпила по време на пътуване, то не
следва злополуката да се приема за трудова. В случая била налице причинна
връзка между внезапното влошаване на здравословното състояние на Валентин
Делчев по време на изпълнение на трудовото му задължение и настъпилата смърт. С оглед изложеното в жалбата се моли съда
да отмени решението и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателката се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и ангажира
изготвяне на съдебномедицинска експертиза. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, съобразно представен списък на разноските.
Допълнително е представена писмена защита.
Ответникът
по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител –
юрисконсулт С., счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена
от съда. Претендира присъждането на разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – „Б. П.“ ООД, с. К., редовно призована, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Административен съд Хасково, като обсъди
доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява,
че починалото лице В.Д.Д., към дата 19.04.2014г. е бил в трудови правоотношения
с осигурителя „Б. П.“ ООД, с. К. въз основа на сключен Трудов договор
№19/02.01.2014г., на длъжност „шофьор товарен автомобил“, за неопределен срок
на пълно работно време. Работата, извършвана от пострадалия преди злополуката
се състояла в извършване на доставки на брашно, с товарен автомобил до клиенти
и доставка на пшеница в мелницата на фирмата. Съгласно съдържащата се по делото
обяснителна записка на управителя на фирмата и пътен лист №567264/18.09.2014г.
с два броя товарителници, на 18.09.2014г. В. Д. е отпътувал с товарен автомобил
рег. № Х … към гр. К., натоварен с грисово брашно, което разтоварил във фирма
„Спекър Комс“ ООД. На 19.09.1914г. от с. К., обл. К. е натоварил пшеница за „Б.
П.“ ООД и след обяд е тръгнал обратно за с. К.. Когато стига до комплекс „Черна
котка“ / „Църна маца“/ на изхода на гр. С., спрял за почивка и решил да се
нахрани в бистро „Роси“, заведение намиращо се след полицейския пункт, срещу
комплекса. Няколко минути, след като сяда на масата за хранене В. Д. пада в
безсъзнание. След обаждане на тел. 112 на мястото на злополуката пристига екип
на бърза помощ, който констатира смъртта му.
От представените по делото съобщение за
смърт №681/20.09.2014г. и съдебно медицинска експертиза на труп №681/2014 от
20.09.2014г., изготвени от доц. д-р Н. С. от УМБАЛ „Александровска- КСМД“, гр.
С., причина за настъпилата смърт е „остра сърдечно-съдова недостатъчност“ –
„нетравматично увреждане“.
На 23.09.2014г., осигурителя „Б. П.“ ООД,
с. К., обл. Хасково е подал пред ТП на НОИ – Хасково декларация за трудова
злополука, с вх. № ТЗ-44/23.09.2014г., станала с В. Д., на длъжност „шофьор
товарен автомобил“ – звено „транспорт“ в „Б. П.“ ООД, с. К. на основание чл.57,
ал.1 от КСО във връзка с чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, с приложени към същата
доказателства.
Със заповед № 14/25.09.2014г. директора на
ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.58, ал.1 от КСО е наредил да бъде
извършено разследване на злополуката станала с В. Д. на 19.09.2014г. в
осигурителя „Б. П.“ ООД, с. К., като за проверката е разпоредил да бъде
изготвен протокол по чл.58, ал.6 от КСО, в срок до 25.10.2014г.
С придружително писмо вх. №
ТЗ-44-2/30.09.2014г. в ТП на НОИ – Хасково, осигурителя „Б. П.“ ООД, с. К. е
представил относимите по случая документи касаещи лицето В. Д..
Резултатите от извършеното разследване на
назначената със заповед №14/25.09.2014г. на директора на ТП на НОИ – Хасково
комисия са обективирани в протокол №ТЗ-44-3/20.10.2014г. В раздел VIII от протокола комисията извършила
разследването на злополуката е посочила разпоредбата на чл.60, ал.2 от КСО,
съгласно която при декларирана злополука по повод нетравматично увреждане,
разпореждането по ал.1 се издава въз основа на решението на органите,
осъществяващи експертизата на работоспособността. В хода на административното
производство по чл. 60, ал. 1, ал. 2, вр. чл. 57, ал. 2 и чл. 58 КСО
длъжностното лице е изискало произнасяне от ТЕЛК, относно причините за
злополуката.
Със заповед № ТЗ-44-8/04.11.2014г. на
длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е
спряно производството по квалифициране на трудовата злополука, във връзка с
образуваното административно производство с вх. №…. от 30.10.2014г. в РКМЕ-
Хасково.
С Експертно решение №3006/03.12.2014г.
ТЕЛК- Хасково не приема причинна връзка „трудова злополука“. По жалба от М.Д.,
законен представител на К.Д. посоченото по-горе експертно решение е отменено от
НЕЛК – София с решение № 0110/11.02.2015г. и преписката е върната на ТЕЛК –
Хасково за ново произнасяне относно наличие или отсъствие на причинна връзка
„трудова злополука“. ТЕЛК – Хасково се произнася с ново Експертно решение
№2329/12.08.2015г., с което отново не се приема причинна връзка „трудова
злополука“. С Експертно решение №1092/08.12.2015г. НЕЛК – София отменя
Експертно решение №2329/12.08.2015г. на ТЕЛК – Хасково и връща преписката на
ТЕЛК- Хасково за ново освидетелстване. С последващо Експертно решение
№941/31.03.2016г., ТЕЛК – Хасково не приема причинна връзка „трудова
злополука“. С Експертно решение №0561/27.06.2016г. на НЕЛК се отменя Експертно
решение №941/31.03.2016г., ТЕЛК – Хасково и преписката се връща на ТЕЛК –
Хасково за ново освидетелстване.
Последното от поредицата експертни решение
на ТЕЛК – Хасково с № 1490 е издадено на 18.08.2017г., като в същото е
отбелязано, че след преглед на медицинската документация : съобщение за смърт и
съдебно медицинска експертиза на труп №681/2014г. на УМБАЛ „Александровска“ гр.
София, не приема причинна връзка, тъй като причината за смъртта на лицето е
предшестваща болест „хипертонична кардиомиопатия“ и прекаран „миокарден инфаркт“
на задната стена на лява камера.
На 25.08.2017г. М.Д., законен представител
на малолетната К.Д. е подала молба с вх. № ТЗ-44-13/25.08.2017г. в ТП на НОИ –
Хасково, с която е поискала възобновяване на спряното производство по
квалифициране на злополуката, като към молбата е приложила и цитираното по-горе
последно решение на ТЕЛК – Хасково.
Производството по квалифициране на
декларираната злополука е възобновено със заповед № 5106-26-8/11.09.2017г. на
длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, на основание чл.55, ал.1 от АПК, след
като от РКМЕ- Хасково с вх. № 1001-26-5266/05.09.2017г. в ТП на НОИ – Хасково е
постъпило Експертно решение №1490/18.08.2017г. на ТЕЛК – Хасково, влязло в сила
на 01.09.2017г., относно произнасяне за причинна връзка „трудова злополука при
нетравматично увреждане“.
С разпореждане № ТЗ-44#14/11.09.2017г. на длъжностно лице по
чл.60, ал.1 от КСО , декларираната от осигурителя „Б. П.“ ООД, с. К. злополука,
станала с В. Д. Д.на 19.09.2014г. не е приета за трудова на основание влязло в
сила на 01.09.2017г. Експертно решение №1490/18.08.2017г. на ТЕЛК – Хасково, с
което не се приема причинна връзка „трудова злополука“.
При обжалването
по административен ред това разпореждане е потвърдено с оспореното в настоящото
производство решение № 1012-26-252-2/17.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ
Хасково. Мотивите отново са в смисъл, че след като с решението ТЕЛК отрича
причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа,
то настъпилото здравословно увреждане на Делчев, довело до неговата смърт, не
може да се приеме за трудова злополука, тъй като не е осъществен фактическия
състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
В
хода на настоящото съдебно производства за изясняване на релевантните факти е
назначена съдебно - медицински експертизи. В заключението си д-р Е. посочва, че
към датата на смъртта си В. Д. е страдал от следните соматични заболявания:
бъбречно каменна болест; хипертрофична миокардиопатия – изразено задебеляване
на стената на лявата сърцева камера; исхемична болест на сърцето с прекаран
инфаркт на задната стена задната сърцева камера; слабо изразена атеросклероза. Посочва,
че смъртта на В. Д. се дължи на внезапно спиране на сърдечната дейност, което
може да се обясни с изменения в сърдечния мускул по типа на хипертрофичната
миокардиопатия. В тези случаи спирането на сърдечната дейност е последица от
някоя от следните възможности – остра исхемична криза, проводно или ритъмно разстройство
на сърдечната дейност, както и комбинация от тези усложнения на хипертрофичната
миокардиопатия и исхемичната болест на сърцето. Вещото лице приема, че смъртта
В. Д. не е свързана с извършваната от него работа, тъй като се касае за усложнение
на хроничен болестен процес засягащ сърдечния мускул. Този процес при В. Д. е
протичал в продължение на години и не е обвързан с неговата трудова заетост.
Посочва, че характерът на работа и условията на труд, като водач на товарен
автомобил не са в състояние пряко да допринесат за сърдечния пристъп причинил
смъртта. Смъртта от внезапно спиране на сърдечната дейност при установеното
сърдечно заболяване на В. Д. можела да настъпи по всяко време и при всякакви
обстоятелства, включително в покой и дори по време на сън.
При
така установените фактически обстоятелства, след проверка законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, от правна страна съдът приема:
Жалбата
е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице -
адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно
обжалване, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният
акт - Решение № 1012-26-252-2/17.10.2017г. е постановен от компетентен по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО административен орган, комуто е възложено
произнасянето по жалби срещу разпореждания за признаване или непризнаване на
злополуката за трудова (чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО). Решението е издадено в изискуемата
писмена форма като съдържа фактически и правни основания за постановяването му.
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.
В разпоредбата
на чл. 55, ал.1 КСО са уредени предпоставките, които следва да са изпълнени, за
да се определи една злополука като трудова, и те са следните: увреждане на
здравето, което да е внезапно; увреждането да е настъпило през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в
интерес на предприятието; резултатът от увреждането, който се изразява във
временна или трайна неработоспособност, или смърт; причинна връзка между
увреждането и настъпилия резултат. В случая е безспорно наличието на внезапно
увреждане, на резултата от него – настъпила смърт, както и настъпването на
увреждането през време на извършваната работа. Спорът е свързан с изпълнението
на условието за причинна връзка между увреждането /смъртта/ и условията на
извършваната работа.
Въведеното в разпоредбата на. чл. 55, ал. 1 КСО понятие „внезапно увреждане на здравето” замести по-общото понятие
„травматично увреждане”, използвано в отменения Правилник за прилагане на
Закона за пенсиите (отм.). Това обаче не променя по същество характера на
увреждането, като елемент от фактическия състав на „трудова злополука”.
Терминът „внезапно” е използван, за да бъдат отграничени случаите, при които
причиняването на временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност
или смърт е в резултат от налични преди настъпване на вредоносния резултат
заболявания (увреждания на здравето), както и в резултат на нетравматични
увреждания. Другият конститутивен признак на трудовата злополука, а именно -
функционалната връзка с изпълняваната работа е включен в нормата на чл. 55, ал.
1 КСО чрез израза: „през време и във връзка или по повод на извършваната
работа”.
Тогава, когато (както е в случая) се касае
за нетравматично увреждане (съдебно медицинска експертиза на труп л.144),
според нормата на чл. 60, ал. 2 КСО разпореждането, относно квалифицирането на
злополуката се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата
на работоспособността. С други думи, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е
обвързано с резултата от ЕР на ТЕЛК № 1490/18.08.2017 г. (л. 140), което,
отчитайки причината за смъртта, на основание чл. 72, ал. 2 НМЕ е определило
злополуката като нетрудова. Решенията на органите на медицинската експертиза са
задължителни (чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето), вкл. и за длъжностното
лице по чл. 60, ал. 1 КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 НМЕ
не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО
патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество,
включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми,
включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза,
високо кръвно налягане, душевни болести. Дефиницията на § 1, т. 3 ДР на НМЕ
определя нетравматичното увреждане като болест, в резултат на различни причини
извън травма - инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно
налягане, диабет и др. В този смисъл, стремежът на процесуалния представител на
жалбоподателката да установи и докаже наличие на прекомерно физическо
натоварване, свързано с изпълняваната от В. Д. трудова дейност е без правно
значение. Вещото лице, изготвило експертното заключение по делото сочи, че:
причината за смъртта е „ хипертрофична миокардиопатия“, което е резултат от
предшестваща исхемична болест на сърцето с прекаран инфаркт на задната стена на
задната сърцева камера и може да настъпи, включително при спокойно състояние,
дори по врече на сън, а от медицинската документация се установява, че В. Д. е
имал и други съпътстващи заболявания по отношение на които не е обърнато
внимание.
Обстоятелството, че с предходни ЕР НЕЛК е
отменяла и връщала ЕР на ТЕЛК Хасково, за изследване на продължителността и
вида на динамичното и статично физическо натоварване на Валентин Делчев на
18.09.2014г., до часа на инцидента, не се отразява според настоящия състав на
съда на законосъобразността на разпореждането, издаденото от длъжностното лице
по чл. 60, ал.1 от КСО, тъй като както бе посочено по-горе ако с решението си ТЕЛК/НЕЛК е отрекъл причинна
връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа,
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде
разпореждане за неприемане на злополуката за трудова.
При наличието на така изложените факти
компетентният административен орган – директора на ТП на НОИ - Хасково е
постановил правилен, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби
административен акт, жалбата срещу който следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Този резултат определя като основателна
претенцията на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв., определен на основание чл.
144
във вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ
във вр. с чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 1, ал. 2 АПК, вр. чл. 118 КСО Административен съд Хасково, 4-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Д. ***, в качеството и на майка и законен представител на
малолетното дете К.В.Д., като законен наследник на В. Д. Д./починал/, против
Решение №1012-26-252-2/17.10.2017г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр.
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М.Д., в качеството на законен
представител на К.Д. срещу Разпореждане № ТЗ-44#14/11.09.2017г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1
от КСО, с което декларираната от осигурителя „Б. П.“ ООД, с. К. злополука с вх.
№ ТЗ-44/23.09.2014г. на ТП на НОИ – гр. Хасково, не е приета за трудова на
основание влязло в сила експертно решение №1490/18.08.2017г. на ТЕЛК – Хасково.
ОСЪЖДА
М.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ - Хасково
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. ( сто лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: