Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място представлявано от Изпълнителния директор Р. И. Я., чр ез пълномощник, с която против Община Б., със съдебен адрес: [населено място], представлявана от кмета А. С. К. е предявен осъдителен иск – за заплащане на сумата от 124.16 (сто двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки) лева, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане и разноските по делото – правно основание чл.213, ал.1 от КЗ. Твърди се от ищеца в исковата молба, че на г., управлявайки собственият си лек автомобил марка "", с ДК [рег.номер на МПС] , на Т-образно кръстовище образувано между ул."" към ул."", в Б., водача Л. И. К. от Б., преминал през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, пълна с вода, в следствие на което на автомобила са нанесени материални щети. Сочи се, че към датата на ПТП автомобила е бил застрахован по валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Автокаско", на основание на което от собственика на увредения автомобил е предявена претенция спрямо застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че на основание договор за застраховка "Каско", включващ всички застрахователни рискове (Полица №), със срок на действие от 20.06.2014г. до 20.06.2015г., сключен между [фирма] и собственика на увредения автомобил, на 12.02.2015г. ищцовото дружество е заплатило по сметка на застрахования сумата от 124.16 лева, представляваща застрахователно обезщетение. Твърди се от ищеца, че сопрната сума е поканена ответната община да я запалти на основание твърдение, че ПТп е реализирано вследствие попадана на автомобила в необезопасена дупка от общински път, а съгласно на чл.29 от Закона за пътищата, общините поддържат общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда. С плащането на застрахователното обезщетение ищецътн обосновавапарвен интерес от предявяване на регсрегния иск за възстановяване на заплатеното обезщетение срещу ответната община, която се твърди, че носи отговроност по поддържане на пътя, в участъка, където е настъпило ПТП. Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за допускане и назначаване ан ССЕ с поставени задачи, както и на основание чл.186 от ГПК да се изиска посочена информация от ОД на МВР Б.. Копие от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока и условията на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор. От ответинка не се оспрова допуситмостта на иска, а се възразява по неговата основателност. Ицтъква се твърдение, че изцяло в тежест на ищеца е да установи, че мястото на настъпване на процесното ПТП е на територия на път, който е общински и/или предоставен за стопанислване от общината, съобразно решение на МС, с което на общината са предоставени за стопанисване само пътища по изрично посочен списък. Оспорва се от ответната община, че посоченото и описано в ИМ като място на ПТП, а именно на Т-образно кръстовище между ул.““ към ул.““ в [населено място], за което се твърди, че общината няма задължение по поддържане на този участък, поради което се сочи, че в тежест на ищеца е да го установи. Иска се откриване на производство по чл.193 от ГПК на преднавени от водача на МПС декларации , както и на представения от ищеца снимков материал. Оспорва се доказателствената стойност на тези снимки, оспрова се представеното платежно нареждане, както и опис – претенция по щета, на застрахователна полица. Твърди се, че вода;цът не е съобразил и не е управлявла автомобила , съобранв окнокретната пътна обстановка. Иска се задължаване на ищеца да представи ОУ към договора за застраховка, както и да се изиска от ОД на МВР данни дали водачът на МПС има регистрирани и други прояви на територията на страната, както и от ОД на МВР да се изиска цялата преписка по щета и информация дали има постъпило уведомление за ПТП с материални щети на посочената дата 05.02.2015г. Иска се да се изиска информация и от Държавна служба по метеорология и технически надзор , клон Б. на процесната дата какви са били метеорологичните условия в [населено място]. Приложен е списък на Общинските пътища в Община Б.. Ищцовото дружество, редовно и своевременно призовано, не се явява представител по закон, се представлява по пълномощие от процесуален представител, който поддържа иска. Ответната страна, също редовно и своевременно призована, се представлява от пълномощник, който оспорва иска и поддържа представения писмен отговор с възраженията, направени с него и с доказателствените искания. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано е заключение по допуснатата и назначена съдебно – автотехническа експертиза. В с.з. от 06.10.2015г. е открито производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК – за оспорване истинността – авторството и съдържанието на декларация за настъпило застрахователно събитие на лист. 10-ти, в частта, на материализираното изявление от лицето Л. К. и в частта на авторството на положение за това лице подпис. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: От представената и приета като доказателство по делото застрахователна полица по застраховка „Б. К. Ст.“ № за автомобилна застраховка „Б. К. Ст." на МПС от 20.06.2014г. се установява, че между [фирма] и физическото лице Л. И. К. , последният като собственик на лек автомобил марка „“, с ДК [рег.номер на МПС] , /видно и от свидетелство за регистрация част ІІ – л.13/, е бил сключен договор за имуществена застраховка „К. Ст.” с покритие –пълно каско със срок на застраховката от 00:00 часа на 20.06.2014г. до 20.06.2015г. От представената и приета, като доказателство по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „К. Ст.“ от лице , пряк очевидец на случилото се , св. Л. К. и Я. М. - К. и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 06.02.2015г. № /15, по които е образувана щета № по застраховка „К.“ се установява, че водачът на увредения лек автомобил Л. И. К. е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие на 05.02.2015г. в [населено място], на Т- образно кръстовище, включващо ул. “” и ул.““, при което лекият автомобил по време на движение попаднал в необозначена неравност на пътя „дупка пълна с вода“, като вследствие на това от ръба на дупката е налице спукана предна лява гума. П. е и и декларация от свидетеля на събитието Я. М. - К., която е пътувала с водача на автомобила, в която е отразила същите обстоятелства при настъпване на ПТП. От представеният и приет като доказателство по делото опис – заключение по претенция № / от 06.02.2015г. и доклад по щета, се установява, че е извършен опис от експерт и оценител, в присъствието на водача на лекия автомобил, с което са констатирани увредените части на лекия автомобил гума – предна лява гума и джанта, като предна лява гума е за подмяна и лека деформация на стоманена джанта на предна лява гума, като е посочена стойност от 124,16 лв. на увредените части. С доклад по щета е предложено да се заплати на собственика на увредения автомобил сумата от 124,16 лв. Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 12.02.2015г. ищцовото дружество е сметка на собственика на увредения автомобил – св.Л. И. К. сумата от 124,16 лв. С регресна покана с изх.№/16.03.2015г. ищцовото застрахователното дружество поканило Община Б. да му възстанови сумата от 124,16 лв., представляваща изплатеното от него застрахователно обезщетение за отстраняване на повредите по застрахования лек автомобил марка лек автомобил марка „“, с ДК [рег.номер на МПС] , попаднал на 05.02.2015г. на Т- образно кръстовище, включващо ул. “” и ул.““,в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно/дупка пълна с вода/, вследствие на което понася повреди. Същата е получена на 20.03.2015г. Ответната Община с писмо изх. № /25.03.2015г. е оспорило претенцията, като е посочило, че няма основание за уважаване на регресната претенция, тъй като липсва договор за застраховка, не са достатъчни данните за извършено плащане, липсва представен протокол за оглед на ПТП, изготвен от компетентните органи, при посещение на място. Видно от писмо рег. № /09.09.2015г. на ОД на МВР-Б., Сектор „Пътна полиция“, че на 05.02.2015г. около 17:45 часа полицейски служители са изпратени от дежурен служител в 02 РУ – Б. на сигнал за възникнало ПТП на ул.““ в [населено място] с водач Л. И. К.. Свидетелката Я. М.-К. потвърждава, че на посочената дата и час в декларацията на лист 10 от делото за настъпване на застрахователно събитие по полица „К. Ст.“ както почерка и подписа са нейни и потвърждава изцяло написаното като съдържание в декларацията, а именно след като са завили с управлявания от съпруга й автомобил на посочената в декларацията дата и час колата е попаднала в дупка, намираща се на пътното платно и в частта на платното, където се е движел автомобила. Твърди, че дупката е била пълна с вода и поради това не се виждала ясно на платното, в резултат на което лявата предна гума на автомобила се /сцепила/. Свидетелят Л. К., като водач и собственик на увредения автомобил също потвърждава верността на изложеното в декларацията на лист 10, както и неговия почерк и подпис, потвърждава също и механизма на настъпване на ПТП, описан от свидетелката М.-К., а именно след завой на Т - образно кръстовище в [жк], в [населено място] автомобилът е попаднал в необезопасена дупка, намираща се в платното на движение на автомобила, която не се виждала, в резултат на което предна лява гума се спукала при попадането й в дупката. С оглед на събраните гласни доказателства, следва да се признае за недоказано оспорването на истинността - авторството и съдържанието на декларация за настъпило застрахователно събитие на лист. 10-ти, в частта, на материализираното изявление от лицето Л. К. и в частта на авторството на положение за това лице подпис. Според приетото заключение на назначената и извършена по делото съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.С. М., оспорена от процесуалния представител на ответната община при твърдение, че изводите на вещото лице са произволни, експерта е отразил механизъм на настъпване на процесното ПТП, като за база е ползвал представените писмени доказателства по делото, представената декларация за настъпване на застрахователно събитие, както и с снимки /вж.закл. на вещото лице/, които не са приети като доказателства по делото. В заключението си вещото лице твърди, че начинът, по който е описан механизма на ПТП в декларацията от свидетелите К., а именно, че на 05.02.2015г. при управление от свидетеля К. на лек автомобил марка при навлизане от ул. С. на юг към ул. в Б. предно ляво колело на автомобила след 16 м. пропада в образуваната вдълбнатина – необезопасена, несигнализирана дупка със значителна площ и напрчен ръб в следствие на разрушаване на асфалта от ерозия. При последващия удар в насрещния ръб на шахтата външната диагфрагма на гумата на предно ляво колело е била „притисната“ между външния борд на металната джанта и острият твърд ръб образуван при разрушаване на асфалтовия пласт, при което диаграфмата се е срязала и практически гумата е била унищожена. Предвид този механизъм на ПТП според вещото лице е налице причинноследствена връзка между механизма на реализираното ПТП и причинените увреждания на автомобила. В съдебно заседание експертът потвърждава, че е извършил оглед на посоченото място на ПТП и към момента на огледа не е установил наличие на дупка, а е асфалтирано, но според експерта си личи, че се касае до ново асфалтиране. Вещото лице дори е установил на място свидетел, който също е посочил, че на въпросното място е имало голяма дупка. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Предявеният регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 50 вр. с чл.49 от ЗЗД е допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване провото на иск. Съгласно чл.213 ал.1 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу виновния за увреждането от деня на плащането на застрахователното обезщетение до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регресното право на платия обезщетение застраховател може да се осъществи както срещу прекия причинител на вредата /деликвентът/ по чл.45 ЗЗД, така и срещу възложителят на работата, от която са произлезли вреди /по чл.49 ЗЗД/, или срещу собственикът на вещта, от която са произлезли вредите/чл.50 ЗЗД/.В конкретния случай ищецът като застраховател е встъпил в правата на застрахования срещу субектът,отговарящ за поддържането на пътното платно на улици в населено място в състояние ,годно за нормално и безопасно движение на пешеходци и МПС.Съгласно чл.31 от Закона за пътищата общините отговарят за изграждането ,ремонтът и поддържането на общинските пътища ,а задължението за поддържане на пътното платно в изправно състояние произтича от общата разпоредба на чл.3 ЗдвП и чл.167 ал.1 от същия закон. В §1 т.19 от ППЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „препятствие на пътя”-а такова е всяко нарушаване на целостта на пътното покритие ,както и предмети,вещества и др. ,които се намират на пътя .В случая пътят ,на който е настъпило произшествието и е увредено застрахованото имущество ,е част от уличната мрежа на населено място –Б. и е безспорно ,че представлява публична общинска собственост според определението в чл.3 ал.2 т.1 от Закона за общинската собственост във вр. с чл.31 от Закона за пътищата, поради което именно ответната община е легитимирана да носи отговорност по предявения от ищеца регресен иск. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че процесното ПТП не е реализирано на общински път на територията на общината. Свидетелите Л. и Я. К. са категорични, че става дума за дупка на пътното платно на Т-образно кръстовище между две улици „“ и „“ в Б. и то след завой от детска градина, т.е. свидетелите са категорични, че става дума за улици от общинската улична инфраструктура. Ответната община е представила списъци с общински улици, които първо са неактуализирани, а на второ място – касае се до представен списък, който е неотносим, тъй като установяват общински пътища от Б., но до други населени места, но не и по отношение на улиците в самия [населено място]. Пътят, на който се е намирала необезопасена и несигнализирана дупка, е публична собственост на Община Б., съгласно чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата. Нормата на чл. 50 ЗЗД регламентира, че за вреди, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Собственикът на вещта носи обективна и безвиновна отговорност, т.е. отговаря само защото е собственик пътя, който се намира под негов надзор. В конкретния случай съгласно чл.31 от Закона за пътищата, “Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, се осъществява от общините.” Разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП и чл. 167 ал.1 от ЗДвП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват в най-кратки срокове. Пасивната легитимация по предявения иск за главницата произтича от собствеността върху пътя върху които е имало несигнализирана и обезопасена дупка, от която е настъпило застрахователното събитие. Отговорността на ответника-Община Б. се основава на чл.50 ,предл.първо ЗЗД. Тази отговорност е обективна . П.. 6, т. 1 от ЗДвП предвижда, че към пътищата се приравняват улиците, а пар.1, т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата, предписва, че “Път” е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места. Т.1 на същата норма разпорежда, че по смисъла на наредбата Стопанин на пътя е собственикът или администрацията, която управлява пътя. Лицата, които стопанисват пътищата, имат задължение да ги поддържат изправни, като за организиране движението по тях използват пътни знаци – чл. 3 от ЗДвП. Според чл.167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. При отчитане на горното за поддържането, ремонта и обезопасяването на пътя е отговорна Община Б. за мястото на Т-образно кръстовище между две общински улици, част от населеното място – ул.““ и ул.““. Като лице, под чийто надзор се намира вещта – пътя, на който е станало процесното ПТП, тя е проявила бездействие, изразило се в бездействието на служителите й, натоварени да поддържат и ремонтират пътя, както и да сигнализират и организират движението по него за да осигурят безопасността му, а според чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. В задължителната съдебна практика се приема ,че застрахователят, суброгирайки се в правата на удовлетворения застрахован може да упражни регресното си право както срещу прекия причинител на вредата ,така и срещу възложителя на работата, при извършване на която са произтекли вредите, или срещу собственика на вредоносната вещ/така в решение №/02.02.2011г. на ВКС-ТК-І т.о. по т.д.№/2010г. ,постановено в производство по чл.290 ГПК./ Елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя в тези случаи включва: наличие на валидна имуществена застраховка; плащане на застрахователно обезщетение по застрахователното правоотношение със застрахования за репариране на вредите по увредената или погинала застрахована вещ ; причиняване на застрахователното събитие от трето лице, или от вещ, чийто собственик отговаря пред застрахователя по правилата на договорната или деликтна отговорност. В настоящия случай е налице активна и пасивна процесуална легитимация по предявените искове. Доказателствената тежест да установи предпоставките за надлежна суброгация и упражняване на регресно право срещу собственика на пътно съоръжение, от което са произлезли вреди за застрахованото имущество на трето лице, е възложена на ищеца. При условията на пълно главно доказване ищецът установи предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, размера и начина на определянето му, фактът на извършено плащане на застрахователното обезщетение на застрахования и обстоятелствата,от които произтича деликтната отговорност на ответника/в случая обективна по чл.50 ЗЗД./ В случая по безспорен начин по делото се установи наличието на валидно към датата на настъпване на ПТП застрахователното правоотношение, в който смисъл е застрахователната полица. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната Община, че липсват доказателства за плащане на премията по застрахователния договор. С такова възражение разполага само застрахователя, но не и трето лице извън страните по договора за застраховка. В процесния случай се установи, че лекият автомобил марка „“, с рег. № [рег.номер на МПС] , управляван от собственика и водача на автомобила Л. К. , в присъствието на свид. Я. К. е претърпял пътнотранспортно произшествие в резултат на преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка в Б. в зоната на т- образно кръстовище на ул.““ и ул„С.“. От приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установи, че е налице пряка причинно – следствена връзка между щетите на посочения лек автомобил и настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и че причиненото имуществено увреждане на лекия автомобил отговаря на описаните в Протокола за опис и доклад по щета, както и с оглед установеното от останалите писмени доказателства по делото. В този смисъл, преценени с оглед евентуална заинтересованост /арг. чл.172 от ГПК/ показанията на свид. К., съдът изцяло кредитира същите като достоверни, тъй като са последователни и непротиворечиви с тези на другия свидетел, както и със събраните по делото писмени доказателства. В процесния случай безспорно е установено, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца, в качеството му на застраховател и собственика на застрахования автомобил, както и че застрахователят е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Изплащайки това обезщетение, на основание чл. 213 ал.1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител на щетата – до размера на платеното обезщетение. Така установената правна уредба, води до извода, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно ответната община, която не изпълнила задълженията си по чл. 3 от ЗДвП, като не е сигнализирала за препятствието на пътя и не е организирала движението по начин, осигуряващ безопасността му.. Налице е и вреда в резултат на ПТП, както и причинна връзка между тях /арг. от заключението на в.л./ По делото липсват доказателства водачът на увредения автомобил да е извършил нарушение на правилата за движение на пътя, за да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. По отношение на направеното оспорване от страна на ответника на назначената съдебна автотехническа експертиза направено в съдебно заседание, е видно, че не е направено искане за допускане на нова експертиза или за събиране на други доказателства, установяващи, респ. – оборващи изводите на вещото лице от страна на процесуалният представител на Община Б., поради което съдът намира, че ответната страна не е оборила по надлежния ред изводите на вещото лице. На основание чл. 213, ал.1 от КЗ, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение – в случая размерът на платеното обезщетение от ищеца е в размер на 229.82лева.Предвид на изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер. По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД. Спорното вземане като парично е и лихвоносно, поради което е основателно искането на ищеца за присъждане и на лихва за забава, считано от подаване на иска до изплащане на дължимото. По разноските: С оглед изхода от спора ответника следва да заплати направените от ищцовото дружество разноски, по аргумент на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК общо в размер на 380 лева. По изложените съображения и на основаниечл. 213, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 50 от ЗЗД вр. с чл. 49 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД чл.78, ал.1 от ГПК и чл.193, ал.1 от ГПК , съдът РЕШИ: ОСЪЖДАОБЩИНА Б., с БУЛСТАТ, съдебен адрес [населено място], пл.”Г. И.” №, представлявана от Кмета на Общината А. С. К. да заплати на [фирма] , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от Изпълнителния директор Р. И. Я., чрез пълномощник – адв. А. М. - със съдебен адрес: [населено място] сумата от 124,16 /сто двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ лева , представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение К.“ по (Полица N ) включващ всички застрахователни рискове, със срок на действие от 00:00 часа на 20.06.2014г. до 00:00 часа на 20.06.2015г. сключен между [фирма] и Л. И. К., качеството му на собственик на лек автомобил, марка „“, с ДК [рег.номер на МПС] , настъпило на 05.02.2015г., за щета № , причинена на трето лице в резултат на управление на МПС, попаднало в несигнализирана и необезопасена "дупка“, находяща се на пътното платно на Т-образно кръстовище на ул.““ и ул.„“в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2015г. до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 380 /триста и осемдесет/ лв., представляваща направените съдебни и деловодни разноски по делото и адвокатско възнаграждение. На основание чл.193, ал.1 от ГПК признава за недоказано оспорването на истинността - авторството и съдържанието на Декларация за настъпило застрахователно събитие по полица „К. Ст.“ на лист. 10-ти, в частта, на материализираното изявление от лицето Л. К. и в частта на авторството на положение за това лице подпис. Решението подлежи на обжалване пред Благоевградски окръжен съд с въззивна жалба, подадена чрез Благоевградски районен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните, ведно с мотивите. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |