Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.09.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

29.08.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

115

по описа за

2019

година.

Производството се движи по реда на чл. 160 във вр. с чл. 144, във вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК във вр. с чл. 3 във вр. с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.

Депозирана е жалба от В.Б.К. от ***, действащ чрез адв.К.Г., против изричен писмен отказ на кмета на Община Кирково, материализиран в Писмо с изх. № 94-00-5458/25.01.2019 г., депозирана до съда чрез областен управител на Област Кърджали.

Счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. В тази връзка са изложени съображения, че е депозирал молба за оттегляне на погрешно подадена от него декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г., която молба била приета от Общинска администрация – Кирково/ вх. № ***/*** г./ В същата изрично заявил, че през 1998 г. погрешно декларирал имот в землището на ***, който считал за свой по силата на наследствено правоприемство от баща си Б.В.К. На 23.10.2018 г. разбрал, че имотът не е негова собственост, на която дата му било връчено и Решение № ***, постановено на *** г. от Поземлена комисия ***, с което било отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Б.В.Б. върху нива от 1.500 дка, четвърта категория, находяща се в землището на ***. поради това поискал да му бъде анулирана погрешно подадената декларация и да му бъде възстановена сумата в размер на 969,27 лв., представляващи заплатени от него данъци и лихва за просрочие.

Независимо от представените доказателства към молбата, кметът на Община Кирково неоснователно постановил обжалвания отказ, който намира за немотивиран и противоречащ на събраните по преписката доказателства. Въвежда доводи, че декларираният от него имот през 1998 г. е идентичен с този, описан в решението на ПК-Кирково, с което е отказано правото на възстановяване на собствеността върху вещта.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изричен писмен отказ на кмета на Община Кирково, материализиран в Писмо с изх. № 94-00-5458/25.01.2019 г., след което задължи административния орган да издаде заповед, с която да приеме оттеглянето и анулирането на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г. и разпореди да му бъде възстановена сумата в размер на 1 332.66 лв., произтичаща от заплатени данъци, такса смет, лихви за просрочие и разноски, събрани от него въз основа на погрешно подадената декларация по изп. дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ Р. С.

В съдебно заседание лично и чрез адв.Г., поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – кмет на Община Кирково, чрез юрисконсулт Т. оспорва изцяло депозираната жалба като неоснователна и недоказана. Мали съда да постанови решение, с което да отхвърли същата, респ. да остави в сила оспорения отказ. Излага съображения, е с процесната жалба не би могъл да се постигне целеният резултат за промяна на декларирани обстоятелства и възстановяване на недължимо платени и събрани данък сгради и такса смет. Сочи, че ЗМДТ и ДОПК били регламентирани две отделни процедури, в които подробно било указано, какви доказателства следва да се представят в отдел „Местни данъци и такси“, съответно какви проверки следва да се извършат от администрацията, след което административният орган да се произнесе с надлежен акт. 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г., В.Б.К./л. 62 – л. 67/ е декларирал в Община Кирково недвижима собственост, представляваща парцел/земя с площ 1.5 кв.м и застроена площ 346 кв.м, ведно с построените в него през 1948 г.  жилище с РЗП общо 39 кв.м и навес без оградни стени с РЗП общо 320 кв.м, находящи се в землище на ***, ***. С оглед цитираната декларация в регистрите на Община Кирково е вписана персонална партида на името на В.Б.К. – партиден № ***; 

На 12.03.2018 г. на В.Б.К. е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ***/л. 25 –л. 27/, с който са определени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, за горе описания имот, общо в размер на 606.82 лв. и лихва за просрочие в размер на 362.45 лв. За посоченото вземане, по молба на взискателя Община Кирково е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Кърджали. В качеството си на длъжник по изп. дело В.К. е изплатил, респ. погасил изцяло задължението си, за което ЧСИ е уведомил взискателя със съобщение вх. № ***/*** г./ л. 56/;

Със Заявление вх. № 516/24.II.1992 г./л. 80/, подадено до Поземлена комисия – Кирково, В.Б.К. е поискал да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на ***, а именно нива с площ 1.5 дка. По така подаденото заявление е налице произнасяне с Решение № ***/*** г./л. 81/, с което е постановен отказ за възстановяване на собствеността върху посочената от жалбоподателя нива с площ 1.5 дка, четвърта категория, находяща се в землището на *** в местността ***. В приложеното към делото копие от горепосоченото решение - л. 55, е налице отбелязване, че същото е влязло в сила на 06.11.2018 г.;

На 12.11.2018 г. В.Б.К. е подал молба/вх. № ***/ чрез Данъчна служба *** до НАП-Кърджали/л. 48/, в която е изложил твърдения, че е подал погрешно имотна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г. за недвижим имот в ***, което узнал на 23.10.2018 г. при справка в ОС„Земеделие“ ***, където му било връчено решение по преписка с № ***/*** г. След консултации с адвокат установил, че за заявената земя е бил постановен отказ за възстановяване на собствеността. Посетил и имота в ***, при което констатирал, че сградите в него са почти напълно разрушени. Тъй като не бил плащал данък и такса за недвижимия имот му бил съставен АУДЗ от *** г., а в последствие за задължението било образувано и изпълнително дело № ***/*** г. на ЧСИ Р. С., по което заплатил 1332.66 лв.

С оглед това е заявил, че оттегля изцяло подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г. и моли същата да бъде анулирана. Поискал е и да му бъде възстановена сумата в размер на 969.27 лв., произтичаща от начислени данъци и такси въз основа на погрешно подадената декларация.

На 22.01.2019 г. жалбоподателят е депозирал „напомнителна молба“ в Община Кирково/л. 47/, с която е поискал да бъде уведомен за взетото решение по горецитираната молба вх. № ***/*** г.;

С писмо изх. № ***/*** г., издадено от кмета на Община Кирково/л. 46, л. 150, /подписано от заместник кмет В. Д., съгласно Заповед за делегиране на правомощия № ***/*** г./,  по повод молба вх. № ***/*** г, В.Б.К. е уведомен, че представеното решение № ***/*** г. не е основание за заличаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г. В писмото е посочено, че в декларацията фигурирали и два броя сгради, чиято съдба не била ясна. Отразено е, че няма основания за възстановяване на исканата сума и молбата не била препратена на НАП-Кърджали, тъй като НАП нямала отношение към определянето на местните данъци и такси;

Против постановения отказ, материализиран в писмо изх. № ***/*** г., издадено от кмета на Община Кирково, е депозирана жалба от В.К. до областния управител на Област Кърджали /л. 44/, с вх. № ***/*** г. По жалбата не е налице произнасяне от областния управител на Област Кърджали, видно от изпратените с писмо изх. № ***/*** г./л. 11/ материали по административната преписка;

Видно от приетата по делото Заповед за делегиране на правомощия № ***/*** г./л. 147 – л. 148 от делото/, със същата на основание чл. 39, ал. 1, чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на Общинска администрация Кирково, кметът на Община Кирково е възложил на заместник кмета В. Л. Д. да ръководи и контролира дейността на следните отдели, звена и дейности: 1. Отдел „КМВ, ГРАО и ЧР“; 2. Отдел „Финансови дейности“; 3. Отдел „Образование, култура, здравеопазване, социални дейности, спорт и туризъм“; 4. Отдел „Управление на проекти и европейски програми“; 5. Отдел Местни данъци и такси“; 6. Дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища“; 7. Дейност „Социално осигуряване, подпомагане и заетост“. В т. III от заповедта са делегирани правомощия на заместник кметовете на общината да подписват следните документи, свързани с ресорните им отговорности: 1. Изходящи документи, свързани с административното обслужване на граждани; 2. Придружителни писма; 3. Отговори на молби, жалби, сигнали и предложения на гражданите; 4. Заповеди за командировка на служители в страната; 5. Заповеди за нормативно установените отпуски на служители; 6. Удостоверение образец УП-2 и УП-3; 7. Съобщения по ЗУТ; 8. Кореспонденция със съд, следствие и прокуратура; 9. Всички други документи, които по закон не са в правомощията на кмета на Община Кирково и касаят дейността в съответното ресорство.

  По делото е назначена и извършена съдебно – техническа експертиза с вещо лице Е.Я., от заключението по която се установява, че съществува идентичност между имота, описан в подадената от В.Б.К. Декларация по чл. 14 и чл. 27 от ЗМДТ и § 2 от ПРЗ на ЗМДТ с вх. № *** от *** г. и описаната в Решение № *** от *** г. на Поземлена комисия – ***, нива от 1,500 дка, находяща се в земището на ***, в местността „***”, по отношение на която е отказано да бъде възстановено правото на собственост на съществуващи стари реални граници на наследниците на Б.В.К. Към момента на извършване на огледа и постановяване на експертизата в декларирания от В.Б.К. с гореописаната декларация имот, са налични, както следва: полумасивна жилищна сграда с размери 10м/7м и квадратура 70 кв.м. Вещото лице е констатирало каменни основи на сградата и стени от тухлена и каменна зидария, на места до 2 м (от север), а от юг-разрушени стени. Сградата се състои от две помещения, в едното от които има частично запазена покривна конструкция; Към сградата са построени от север два покрити навеса с тухлени стени и обща бетонова плоча, с приблизителни размери 7м/7м и квадратура 49 кв.м.; На изток от жилищната сграда има пристроена постройка с приблизителна квадратура 420 кв.м със съществуващи каменни основи на сградата и стени от тухлена зидария, на места до 2 м (от север), а от юг-разрушени стени.

Според вещото лице, за описаните в заключението полумасивна жилищна сграда и пристроена постройка, може да се твърди, че на тяхното място най-вероятно са били описаните в процесната декларация – жилище на един етаж и друга второстепенна сграда-навес.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Обжалван е отказ, постановен във връзка с депозирана молба, съдържаща искане за анулиране на подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г., както и искане за възстановяване на сумата в размер на 969.27 лв., произтичаща от начислени и заплатени данъци и такси въз основа на погрешно подадената декларация. По силата на нормите на чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ приложим е редът по обжалване на ревизионен акт по ДОПК – чл. 144 от ДОПК, чл. 152 и сл. от ДОПК и чл. 160 и сл. от ДОПК.

В случая, предвид обстоятелството, че отказът е постановен от кмета на Община Кирково, то жалбоподателят е насочил административно обжалване към областния управител, който не се е произнесъл по жалбата на В.К. против действията на кмета на общината.

Съдът счита, че на основание § 2 от ДР на ДОПК за съдебното обжалване е приложим по чл. 97, ал. 5 от АПК. В този смисъл и с оглед горното настоящата жалбата е подадена от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка съдът приема, че писмо изх. № 94-00-5458/25.01.2019 г., издадено от кмета на Община Кирково, в което е материализиран процесния отказ, има характеристиките на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. Отказът е връчен по пощата на 29.01.2019 г. на пълномощника на жалбоподателя, видно от пощенско клеймо, поставено върху пощенски плик, представен по делото в заверено копие/л. 88/, поради което депозираната против него жалба до областния управител на Област Кърджали, чрез общинска администрация с. Кирково – вх. № ***/*** г., се явява подадена в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК. С оглед непроизнасянето на областния управител в двуседмичния срок по чл. 97, ал. 1 от АПК/ жалбата е постъпила в областна администрация на 20.02.2019 г., видно от съпроводителното писмо и доклад на гл.юрисконсулт Е. З. – л. 11 и л. 12 от делото/, настоящата жалба, като депозирана в Административен съд – Кърджали на 19.03.2019 г., се явя подадена в срока по чл. 97, ал. 5 от АПК. Съгласно цитираната норма, когато компетентният да разгледа жалбата орган не се е произнесъл в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.

Предвид гореизложеното, в конкретния случай на контрол пред съда за законосъобразност подлежи първоначалният акт, а именно отказ на кмета на Община Кирково, материализиран в писмо изх. № 94-00-5458/25.01.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Процесния отказ, материализиран в писмо изх. № 94-00-5458/25.01.2019 г./л. 150 от делото/ на кмета на Община Кирково, е постановен във връзка с подадена молба от В.Б.К., с която е въведено искане за оттегляне на подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г. и анулиране на същата, както и искане за възстановяване на сумата в размер на 969.27 лв., произтичаща от начислени данъци и такси въз основа на погрешно подадената декларация. На практика в писмото се съдържа произнасяне и по двете искания, макар и непрецизни и отличаващи се с каквито и да са мотиви - че представеното решение № ***/*** г. не е основание за заличаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г., а и в декларацията фигурирали и два броя сгради, чиято съдба не била ясна, както и изявление, че няма основания за възстановяване на исканата сума.  Така материализираните изявления на издателя на писмото, имплицитно съдържат отказ за удовлетворяване на въведените от жалбоподателя искания.

 Според настоящия съдебен състав с подаването на молба с вх. № ***/*** г./л. 48/, депозирана в Община Кирково до НАП-Кърджали, жалбоподателя е отправил искане за заличаване на откритата на негово име партида въз основа на подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г. и искане за възстановяване на заплатени данъци, по реда на чл. 129 от ДОПК.

Видно от чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. На основание чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. По силата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

 По отношение на искането за заличаване от регистъра е следвало да се произнесе компетентния по смисъла на чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗМДТ общински служител, който има задълженията на орган по приходите. Предвид чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 156, ал. 1 от ДОПК актът на този служител  подлежи на съдебен контрол само в частта, в който не е отменен от решаващия орган при административното обжалване, т. е. съдебното обжалване е допустимо само след като е изчерпана възможността за оспорване по административен ред. Компетентен да се произнесе по административното обжалване е ръководителят на звеното за местни приходи в общината, който съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ има функциите на териториален директор на Националната агенция по приходите. В конкретния случай, относно искането за заличаване на партидата на името на жалбоподателя няма надлежно произнасяне от общински служител, явяващ се орган по приходите по смисъла на горецитираните разпоредби. Липсва и надлежно произнасяне от ръководителя на отдел местни данъци и такси. Фактът, че в процесното писмо № 94-00-5458/25.01.2019 г. има положен подпис на началник отдел „Местни данъци и такси“, не санира непроизнасянето по въведеното искане от компетентния административен орган, още повече, че становището, респ. отказът е постановен от заместник-кмет, действащ като лице на което са делегирани права от мета на Община Кирково. Кметът на общината не е компетентен да се произнася по постъпилото искане за заличаване на декларирани данни, респ. за заличаване на образуваната партида на името на жалбоподателя, като не се явява и компетентен орган по административното обжалване на актовете на органа по приходите, тъй като в тези случаи е неприложима нормата на чл. 152, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. 

На следващо място не е налице и надлежно произнасяне по постъпилото от В.К. искане за възстановяване на заплатени суми, произтичащи от заплатени местни данъци и такси. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. При обжалването на акт за възстановяване или прихващане решаващ орган по силата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е кметът на общината,  който упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите е който е решаващ орган по силата на  чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. 

В конкретния случай липсва надлежно произнасяне по искането за възстановяване на заплатени местни данъци и такси от компетентен служител на  общинската администрация, който има правата и задълженията на орган по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно ал. 3 на цитираната норма и който е определен със заповед на кмета на общината, по реда на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. Обстоятелството, че процесното писмо е изготвено от служител в общинската администрация/Ю.К./, по никакъв начин не променя горните изводи.

Отново следва да се отбележи, че кметът на общината не е компетентен да се произнася по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, включително и по постъпили искания за заличаване или промяна на съществуваща данъчна партида, както и за прихващане или възстановяване на данъци и такси по реда на чл. 129 от ДОПК. От негова компетентност е единствено да се произнесе по административното обжалване на съставени актове за прихващане или възстановяване, какъвто в случая изобщо не е съставен.

 Без значение е обстоятелството, че молбата на В.Б.К. за оттегляне на декларация и възстановяване е подадена чрез данъчна служба *** до директора на НАП-Пловдив. Следвало е същата да бъде насочена към надлежно оправомощен по реда на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ служител от общинската администрация, който да се произнесе по въведението искания, като евентуалните жалби против издадените актове ще подлежат на административно разглеждане от ръководителя на звеното за местни приходи в Община Кирково/ по отношение на искането за заличаване на партидата/ и от кмета на общината относно произнасянето по искането за възстановяване.

В конкретния случай с така съставения отказ, материализиран в процесното писмо, на практика жалбоподателят е бил лишен от възможността да получи адекватен отговор на депозирана молба, както и от възможността да проведе надлежно административно обжалване на отказа, което впрочем е довело и до депозирането на жалба до областния управител, по която не е налице произнасяне.

 Освен горното, според настоящия съдебен състав не е и налице надлежно делегиране на правомощия на заместник кмета на общината/Кирково/ на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, респ. да се произнася по жалби против актове за прихващане или възстановяване.

В тази връзка отказът, предмет на настоящето производство е издаден от кмета на Община Кирково, като видно от съдържанието на писмото, в което е материализиран, в долната му част е положен печат, от който се установява, че за кмет на община Кирково е действал и съответно положил подписа си заместник кмета В. Д., съгласно Заповед за делегиране на правомощия № ***/*** г. Представеното и прието по делото заверено копие от цитираната заповед/л. 147 – л. 148 от делото/ не установява надлежно делегирани правомощия на заместник кмет по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. В тази връзка заповедта, подробно обсъдена по-горе, не сочи на делегиране на правомощия на заместник кмета на Община Кирково да се произнася в по жалби срещу съставени актове за възстановяване или прихващане. От съдържанието на Заповед № ***/*** г. не би могло да се извлече делегирането на такива правомощия. В този смисъл описаните в т. III от заповедта правомощия на заместник-кметовете да подписват изброените документи, свързани с ресорните им отговорности, не установяват надлежно делегирани правомощия от кмета в горния смисъл. Аргумент в тази насока е и текста на т. III, 9) от заповедта, който гласи: „всички други документи, които по закон не са в правомощията на Кмета на община Кирково и касаят дейността в съответното ресорство“. Тълкувайки цитирания текст в съвкупност с останалото съдържание на заповедта, обоснова извода, че със същата издателят й не е делегирал правомощия на заместник-кметовете, които по закон са предоставени на него в качеството му на кмет.

Следва да се отбележи, че ЗМДТ не предвижда възможността кметът на  общината, който по силата на чл. 4, ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, да делегира тези права на друго лице от администрацията. В случая липсват доказателства на 25.01.2019 г./датата на издаване на процесния отказ/кметът на Община Кирково да е бил възпрепятстван да упражнява дейността си поради отпуск, временна нетрудоспособност или др. и на посочената дата функциите му да са били възложени на издателя на обжалвания акт.   

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният отказ се явява нищожен като издаден от лице без материалноправна компетентност, поради което и на основание чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът следва да прогласи нищожността на обжалвания акт, независимо от липсата на изрично искане за това.

С оглед нищожността на обжалвания акт съдът намира, че не следва да се произнася по съществото на спора. 

Следва на основание § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка да се изпрати за произнасяне на компетентния орган - служител на общинската администрация при Община Кирково, който има правата и задълженията на орган по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно ал. 3 на цитираната норма и който е определен със заповед на кмета на общината, по реда на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, за произнасяне по въведените в подадената от В.Б.К. молба вх. № ***/*** г., искания за анулиране на подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г., както и искане за възстановяване на сумата в размер на 969.27 лв., произтичаща от начислени и заплатени данъци и такси въз основа на погрешно подадената декларация.    

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 843 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, внесен депозит за вещо лице и заплатена държавна такса. 

Водим от горното, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Отказ за заличаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ и възстановяване на заплатени местни данъци и такси, материализиран в писмо с изх. № 94-00-5458/25.01.2019 г., постановен от кмета на Община Кирково/подписано от заместник кмет В. Д., съгласно Заповед за делегиране на правомощия № ***/*** г./, постановен по молба вх. № вх. № ***/*** г., депозирана от В.Б.К. от ***.

 ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния орган - служител на общинската администрация при Община Кирково, надлежно оправомощен с правата и задълженията на орган по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ със заповед на кмета на Община Кирково, за произнасяне по въведените в подадената от В.Б.К. молба вх. № ***/*** г., искания за анулиране на подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***/*** г., както и искане за възстановяване на сумата в размер на 969.27 лв., произтичаща от начислени и заплатени данъци и такси въз основа на погрешно подадената декларация.    

ОСЪЖДА Община Кирково, с административен адрес: ***, да заплати на В.Б.К. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 843 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: