Определение по дело №355/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 588

 

град Шумен,  24.09.2019 г.

 

          Шуменският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            Председател:М.Маринов

                                                                    Членове: 1.Р.Хаджииванова

                                                                                   2.мл.с.С.Стефанова

 

като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. №355 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

  Образувано е по частна жалба рег.№ №15171/26.08.2019г. на Ф. Ю.Х., действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните Д.С.Р. и К.С.Р., Р.К.Р., С.Р.К., К.Р.К. и С.Р.К., чрез адв.Н.Д. при ШАК, допълнена с  жалба  рег.№15492/29.08.2019г., против определение №2327 от 31.07.2019г. по гр. дело №2208/2019г. на ШРС, с което първоинстанционният съд е прогласил, че не е компетентен да разгледа предявените от ищците срещу „Боа Брагар”, седалище и адрес на управление: Република Ф., ..., искове за заплащане на обезщетение за вреди от трудова злополука и е прекратил производството по делото. Жалбоподателите излагат, че с оглед правото на по-слабата страна и необходимостта от приложението на българското процесуално и материално право, спорът следвало да се разгледа от българския съд. Ищците имали постоянни адреси на територията на РБългария и не били налице данни за териториални връзки с други държави. Така и наследодателят им, макар и работил в друга държава,  пребивавал на територията на РБългария, като липсвали данни обичайното му местопребиваване да е преместено на територията на РФранция. Сочат също, че първоинстанционният съд  бил приложил акт, който не урежда международната компетентност по делото от гледна точка действието му във времето, като същевременно не бил приложил  относимия акт – регламент /ЕС/1215/2012г.. Съгласно последният, съдът извършвал служебна проверка на компетентността си не във всички случаи, а само при наличие на изключителна компетентност, каквато в разглежданата хипотеза не била налице. Предвид това и съдът следвало да уведоми ответника и след това да провери служебно компетентността си само ако ответникът не се яви по делото.

            Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба и за основателна, поради следното:

Производството по гр.д. №2208/2019г. на ШРС е образувано по депозирана искова молба от Ф. Ю.Х., действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните Д.С.Р. и К.С.Р., Р.К.Р., С.Р.К., К.Р.К. и С.Р.К., чрез адв.Н.Д. при ШАК срещу „Боа Брагар”, седалище и адрес на управление: Република Ф., ..., за заплащане на обезщетение, на основание чл.200 от КТ, в размер общо на  1 050 000лв. за претърпени   неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя им, настъпила при трудова злополука., ведно със законната лихва върху претендираната сума.

С определение №2327/31.07.2019г.  първоинстанционният съд е прогласил, че не е компетентен да се произнесе по така депозираните искове срещу соченото лице и е прекратил производството по делото. В мотивите си съдът е приел, че приложените доказателства сочат адрес на ответника в друга държава членка на ЕС, а твърденията на ищците са в смисъл, че дейността, за която е бил нает работника е извършвана в същата държава, поради което и с оглед разпоредбите на раздел 5 на Регламент /ЕО/44/2001г.,  следва да се прекрати производството поради липсата на компетентност.

Настоящата инстанция намира този подход на първоинстанционния съд за неправилен.

 Гр.д.№2208/2019г. на ШРС   е образувано по депозирана на  26.07.2019г. искова молба и има за предмет трудов спор с международен елемент –ответник по иска е дружество, със седалище в РФ. /страна членка на ЕС/. Предвид това и приложим в настоящия случай се явява  Регламент  /ЕО/ 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

            Действително раздел V от същия/чл.20, 21, 22 и 23/ урежда компетентността по  трудови спорове, но именно доколкото в случая се  касае до трудов спор и същият не е от посочените в чл.24 спорове, за които е предвидена изключителна компетентност,  същият не е изключен от компетентността на българския съд.  Съгласно чл.27, само когато съд на държава членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по което съдилищата на друга държава членка имат изключителна компетентност по силата на чл.24, той служебно прогласява, че не е компетентен.

        Предвид това и съдът не следва служебно да се обявява за некомпетентен, преди да връчи препис от исковата молба и приложенията на ответника и да изчака явяването му/отговора по чл.131 от ГПК/./в този смисъл определение №432/22.11.2017г. по ч.гр.д.№3834/2017г., ІІІг.о./.

           Водим от горното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на действията по него.  

     Водим от горното, съдът 

                                               

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ОТМЕНЯВА определение №2327 от 31.07.2019г. по гр. дело №2208/2019г. на ШРС.

          Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   

   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.  

                

                                                                                               2.