№ 6392
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503449 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 15994/05.10.2023 г. по гр. д. № 31136/2021 г. по описа на
СРС, 164 състав е признато за установено, при участието на трето лице –
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Л. В. Н., Л. Л. К. и Т.В.М. (починала
на 20.10.2021 г.), заместена в производството от своите наследници по закон
М. В. М. и В. В. Б. като собственици на недвижим имот, находящ се на адрес
гр. София, общ. Триадица, ул. ******* с присъединен абонатен номер
*******, дължат в условията на разделност по 1/3 идеална част от сумата в
общ размер на 1144,84 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
159,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата от 47,17 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до
изплащане на вземането и сума в размер на 9,82 лева, представляваща
1
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2017 г. до 08.10.2020 г. поотделно, съобразно с квотите, сумите, както
следва:
Общо 1/3 идеална част от М. В. М. и В. В. Б., заместили починалата в
хода на производството Т.В. М. (починала на 20.10.2021 г.) или всяка от тях по
1/6 идеална част от сумата: общо 381,61 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 53,05 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г.,
сумата от общо 15,72 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от общ
размер на 3,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г.
1/3 идеална част от Л. В. Н. или сумата от 381,61 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 53,05 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г.,
сумата от общо 15,72 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от общ
размер на 3,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г.
1/3 идеална част от Л. Л. К. или сумата от 381,61 лева, представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от общо
53,05 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата от общо 15,72 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до
изплащане на вземането и сумата от общ размер на 3,27 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
2
31.10.2017 г. до 08.10.2020 г.
Л. В. Н., Л. Л. К., М. В. М. и В. В. Б. са осъдени да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата общо от 175 лева за исковото
производство и 77,22 лева за заповедното производство по гр.д. № 16208/2021
г. по описа на СРС, или първите двама по 1/3 и за останалите – по 1/6 от
сумите, представляващи съдебни разноски за производството пред СРС.
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 299416/25.10.2023 г., подадена от Л. Л. К., В.
В. Б. и Л. В. Н., в която са изложени съображения за неговата невалидност,
недопустимост и неправилност. Въззивниците поддържат, че от събраните по
делото доказателства било видно, че до 23.03.2015 г. апартаментът бил
собственост на Д.Б.В., който починал и въз основа на саморъчно завещание
бил издаден Нотариален акт, с който като собственик е бил признат Н.А.Ж.
По гр.д. № 3460/2017 г. на СГС I-14 състав е прогласено като нищожно
саморъчно завещание от 06.01.2015 г. в полза на Н.А.Ж. и с Нотариален акт
от 14.07.2021 г. въззивниците били признати за собственици и въведени във
владение. Заявление за издаване на заповед за изпълнение било подадена от
ищеца на 22.03.2021 г. Посочва, че в хода на производството Т. М. е починала
на 21.10.2021 г. Посочва, че с Определение 24150/19.09.2022 г. е прекратено
производството срещу наследниците на Т. М.. Посочват, че в процесния
период въззивниците не са ползвали имота, тъй като друго лице се е
легитимирало като собственик. Поддържа, че заповедта за изпълнение е
нищожна, а искът по чл. 422 от ГПК е недопустим. Заповедта била
недопустима с оглед предявен чужд дълг към ФДР. Посочва, че искът е
недопустим срещу ответниците В. Б. и М. М., тъй като производството по
отношение на тях е било прекратено. Излагат съображения за неправилност
на постановеното решение, тъй като неправилно районният съд приел, че
съществува облигационно правоотношение. Моли обжалваното решение да
бъде прогласено за нищожно, респ. да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
3
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 31136/2021 г. по описа на СРС, 164 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против
Л. В. Н., Т.В. М. и Л. Л. К., с която са предявени искове по реда на чл. 422 от
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на
собственици на топлоснабден имот в гр. София, район Триадица, ул. *******,
абонатен № *******, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като
отговаряли разделно – по 1/3 от дължимите суми. Поддържа, че съгласно чл.
150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени
от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата
и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в
сила спрямо тях. Твърди, че ответниците е имали задължение да заплати
дължимите от него суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците
не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена
топлинна енергия до адрес в гр. София, район Триадица, ул. ******* *******,
абонатен № *******. В исковата молба се сочи също, че за периода от 07.2017
– 04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на
насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в
общ размер на 1144,84 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от
4
47,17 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури.
Поддържа, че за периода от 15.09.2018 – 08.10.2020 г. ответниците са
изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което
дължат обезщетение в размер на 159,16 лева и 9,82 лева, обезщетение за
забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от
31.10.2017 г. до 08.10.2020 г. Моли да бъде признато за установено, че
ответниците дължат солидарно исковите суми, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Л. Л. К., с
който заявява, че признава иска в размер на 453,66 лева. Другите ответници не
са представили отговор на исковата молба, но в съдебно заседание оспорват
предявените искове, като посочват, че не са ползвали имота в исковия период,
тъй като е имало друго лице, което се представяло за собственик по силата на
завещание.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
16208/2021 г. по описа на СРС, 164 състав. По заявление от 22.03.2023 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично, с която е разпоредено на Л. В. Н., Т.В. М. и Л. Л. К. да заплатят
солидарно на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД суми, представляващи
главница за доставена топлинна енергия, суми за услуга дялово разпределение
и обезщетение за забавено плащане.
В обжалваното решение районният съд е приел, че са налице
предпоставките да постанови решение при признание на иска по отношение
на Л. К. и Л. Н., а по отношение на конституираните в хода на производството
М. В. М. и В. В. Б. – неприсъствено решение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно.
С въззивната жалба и в съдебно заседание процесуалният представител
на въззивниците поддържа доводи за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение по отношение на В. В. Б. и М. В. М. (която не е подала
5
въззивна жалба срещу решението и не се е присъединила към жалбата на
другите ответници).
Производството по гр.д. № 31136/2021 г. по описа на СРС, 164 състав е
образувано по искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на
съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по гр.д. № 16208/2021 г. по описа на СРС, 164 състав срещу Л. В. Н.,
Т.В. М. и Л. Л. К..
С Определение № 5953/09.03.2022 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от
ГПК е спряно производството по гр.д. № 31136/2021 г. по описа на СРС, 164
състав поради смърт на ответника Т.В. М., починала на 20.10.2021 г. На
„Топлофикация София“ ЕАД са дадени указания в 6-месечен срок да посочи
наследниците на починалия ответник, както и адресите им за призоваване,
както и предупреждава ищеца, че при неизпълнение на указанията делото ще
бъде прекратено.
С Определение № 24150/19.09.2022 г. производството по селото е
възобновено и на основание чл. 230, ал. 2 от ГПК делото е прекратено по
отношение на починалата Т.В. М., като съдът е констатирал, че в указания
срок ищецът изпълнил указанията за посочване на наследниците.
С молба вх. № 193877/19.09.2022 г., подадена от „Топлофикация София“
ЕАД са посочени наследниците на починалата в хода на производството
ответница.
В съдебно заседание, проведено на 01.11.2022 г. съдът е констатирал, че
в 6-месечния срок по чл. 230 от ГПК ищецът е съобщил на съда за
наследниците на починалата в хода на производството ответница Т.В. М. и е
конституирал като ответници В. В. Б. и М. В. М..
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до
недопустимост на постановеното решение в частта, с която предявените
искове са уважени по отношение на В. В. Б. и М. В. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от ГПК при смърт на ответника
ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите
правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на
управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по
6
реда на чл. 48, като при неизпълнение на това задължение делото се
прекратява. Действително срокът за изпълнение на дадените с Определение №
5953/09.03.2022 г. не е изтекъл към момента, в който съдът е констатирал
неизпълнение на указанията, тъй като съобщение за определението е връчен
на 17.03.2022 г. на ищеца и срокът е изтекъл на 19.09.2022 г. – датата на
постановяване на прекратеното определение. Независимо от това, че
Определение № 24150/19.09.2022 г. е неправилно, то по делото не са налице
данни, че то е обжалвано и съответно е влязло в сила. Това определение
прегражда по-нататъчното развитие на делото в частта относно вземането към
наследниците на Т. М. и не може да бъде оттегляно от съда, който го е
постановил. Следователно извършените действия по конституиране на
наследниците на починалата в хода на производството ответница и
разглеждането на искове срещу тях и постановяване на решение е
недопустимо, като извършени по прекратено производство.
В конкретния случай, въззивният съд намира, че не е постановено
неприсъствено решение, тъй като в проведеното на 09.05.2023 г. съдебно
заседание не е обявил, че ще се произнесе съобразно направеното искане по
чл. 238 от ГПК, както и като се съобрази обстоятелството, че производството
по отношение на ответниците В. В. Б. и М. В. М. е недопустимо.
Следователно, не намира приложение разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението следва да бъде обезсилено в частта, с която предявените искове са
уважени срещу В. В. Б.. Независимо, че решението е недопустимо и в частта,
с която са разгледани и исковете против М. В. М., то тя не е подала въззивна
жалба и съответно решението е влязло в сила в тази му част.
Във връзка с доводите за неправилност на обжалваното решение,
изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предмет на въззивното производство е постановено решение по чл. 237
от ГПК – при признание на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието. При обжалване на решението по
чл. 237 от ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе дали е направено
признание на иска и съответно дали са били налице предпоставките за
постановяване на решение по този ред.
7
Преценката дали е налице признание от ответниците Л. К. и Л. Н. следва
да бъде извършено въз основа на твърденията, които са въведени в
производството по делото.
Във възражението си срещу заповед за изпълнение, издадена по гр. д. №
16208/2021 г. по описа на СРС, 164 състав ответниците изрично са посочили,
че в исковия период като собственик на имота се е легитимирало друго лице
по силата на саморъчно завещание и не са имали достъп до имота. В отговора
си Л. К. е заявил, че признава иска, но в съдебно заседание от 01.11.2022 г.
той е поддържал твърденията, изложени във възражението, че към процесния
период друго лице е ползвало имота, като е представило завещание. В същото
съдебно заседание ответницата Л. Н., въпреки че не е представила отговор на
исковата молба, е заявила също, че не възразява срещу иска, но че в
процесния период потребители не са били ответниците. Твърди, че и всички
задължения са платени. В съдебно заседание от 09.05.2023 г. ответниците,
представлявани от адв. С. са заявили, че не са били собственици, за което
имало доказателства по делото.
При така формираните противоречиви позиции на ответниците съдът е
приел, че е налице признание на иска от тях и то било неотегляемо, поради
което било постановено решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК.
Въззивният съд намира, че признание на иска е направено изрично с
отговора на исковата молба само от ответника Л. К.. Ищецът е направил
изрично искане да бъде постановено решение при признание на иска. По
отношение на този ответник решението е правилно.
Неправилно първоинстанционният съд е възприел изявленията на
ответника Л. Н., която не е подала отговор и се е явила без процесуален
представител в заседанията, в които е направила изявленията си, че „не
възразява срещу задълженията“. Това е така, доколкото „признанието“ е
допълнено и от твърдения, че не е била собственик, както и че са извършени
плащания. Признанието на иска следва да е безусловно и ясно, за да породи
обвързващото си действие, като съдът следва да се увери в действителната
воля на ответника. В конкретния случай, видно от изявленията й, ответницата
Н. е направила оспорване на исковете с твърденията, че трето лице е ползвало
имота като се е представяло за собственик, както и че са извършили плащания.
Неправилно първоинстанционният съд в решението си е обсъждал дали по
8
делото се установява плащане, доколкото решението по чл. 237 от ГПК не
предполага обсъждане на събрани доказателства, а следва да се основава на
направено признание, каквото в конкретния случай няма.
Следователно и доколкото въззивният съд приема, че не е налице
признание на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, то постановеното
решение се явява неправилно по отношение на ответника Л. Н.. Въззивният
съд дължи произнасяне по съществото на спора, независимо от това, че
районният съд не е обсъждал основателността на предявените искове въз
основа на събраните по делото доказателства.
Предмет на първоинстанционното производство са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 149, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.
2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
9
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че в исковия период като собственик по силата на Нотариален акт
№ 48, т. II, рег. № 18860, д. № 248/2016 г. на Нотариус А.Ч. и въз основа на
саморъчно завещание, е бил признат Н.Ж.А..
По делото са приети като доказателства искови молби, по които са
образувани граждански дела и удостоверение за наследници, от които обаче не
се установява, че в исковия период ответниците са били собственици. По
делото е представен нотариален акт от 2021 г., с който ответниците са
признати за собственици на топлоснабдения имот, но той не е приет като
доказателство по делото, поради което и въззивният съд не може да формира
изводи въз основа на него.
Следователно и въз основа на събраните по делото доказателства не се
установява ответниците Л. Н. и Л. К. да са били собственици на
топлоснабдения имот в исковия период, поради което и не е съществувало
облигационно правоотношение и предявените искове са неоснователни.
Независимо от това и с оглед направеното признание от ответника Л. К., което
е обвързващо за съда, то решението следва да бъде отменено само в частта по
искове срещу Л. Н..
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД следва
да бъде осъдено да заплати на Л. Н. сумата от 50 лева, представляващи
направени по делото разноски за държавна такса.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 15994/05.10.2023 г. по гр. д. № 31136/2021 г.
по описа на СРС, 164 състав в частта, с която на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД е признато за
установено, че В. В. Б., ЕГН-**********, с. Свети Влас, местност „*******
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и
10
адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. ******* № ******* 1/6
идеална част от сумата: общо 381,61 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
общо 53,05 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата от общо
15,72 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от общ размер на
3,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г. и прекратява
производството по предявените искове срещу В. В. Б..
ОТМЕНЯ Решение № 15994/05.10.2023 г. по гр. д. № 31136/2021 г. по
описа на СРС, 164 състав в частта, с която на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД е признато за
установено, че Л. В. Н., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. ******* *******,
ап. 1 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. ******* № *******
1/3 идеална част от сумата: общо 381,61 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 53,05 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г.,
сумата от общо 15,72 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от общ
размер на 3,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15994/05.10.2023 г. по гр. д. №
31136/2021 г. по описа на СРС, 164 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация София”
ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. ******* № ******* да заплати на Л. В. Н., ЕГН-**********,
гр. София, ж.к. ******* *******, ап. 1 сумата от 50 лева, представляваща
11
направени разноски във въззивното производство за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация София”
ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. ******* № ******* да заплати на В. В. Б., ЕГН-**********,
с. Свети Влас, местност „******* сумата от 50 лева, представляваща
направени разноски във въззивното производство за държавна такса.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“
ЕООД-трето лице помагач на страната на ищеца – въззиваем в
настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12