Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 206 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на А.В.М. ***, депозирана чрез адвокат Т.У.от
Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение № 356/11.08.2020г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1030/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2638195 на ОД на МВР
- Шумен, с който на А.В.М. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа становището, че съвкупният
анализ на събраните писмени и гласни доказателства навежда на извод, че
привлеченото към отговорност лице не е извършителят на описаното в ЕФ
нарушение, поради което неправомерно към него е била насочена съответната
административно наказателна отговорност. Твърди, че собственикът е посочил
лицето, на което е предоставил фактическата власт върху превозното средство, с
което е допуснато установеното превишение на скоростта. По изложените
съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за
разглеждане от друг състав на Районен съд – Шумен, а в условията на
евентуалност се претендира отмяна на съдебния акт и решаване на въпроса по
същество. В съдебно заседание А.М. се явява лично и с адвокат У., като заявява,
че поддържа жалбата и искането за отмяна на съдебното решение и на потвърдения
с него ЕФ.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Ив. С.,
която излага доводи за неоснователност на оспорването и отправя претенция за
присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
А.В.М. е собственик на
лек автомобил, марка „Рено Еспейс“ с ДК № ТХ 5271 МХ. С предварителен договор
за покупко-продажба от 28.01.2019г. /имащ силата на предварителен договор по
чл. 19 от ЗЗД/ предал владението върху посоченото МПС на М.Х.М., като двете
страни се договорили за продажна цена в размер на 1000 лв., която била
заплатена в деня на подписването на договора. По силата на цитирания договор
двете страни се договорили също да сключат окончателен договор за продажба на
посоченото МПС в 3-месечен срок от сключването на предварителния договор. Тъй
като страните по предварителния договор не предприели последващи действия за
сключването на окончателен договор и поради дезинтересиране на жалбоподателя от
посоченото МПС, последният направил декларация за отказ от право на собственост
по реда на чл. 66 от Закона за собствеността, нотариално заверена от нотариус С.И.с
рег. № 314 от Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Балчик.
На 25.03.2019 г. в 15.43
часа лек автомобил, марка „Рено Еспейс“ с ДК № ТХ 5271 МХ, се движел по главен
път І-2, км. 108+500 /пътен възел Белокопитово/ в посока гр. Шумен. В района на
пътен възел Белокопитово с пътен знак В-26 било въведено ограничение на
максимално разрешената скорост за движение от 60 км/ч, като процесният
автомобил се движел със скорост от 99 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH САМ S1”, № 11743с3. Впоследствие бил издаден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия серия К, № 2638195 на ОД на МВР - Шумен, с който на А.В.М.
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева
на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В срока по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП М. представил писмена декларация, в която е посочил, че на посочената
дата автомобилът е бил управляван от лицето М.Х.М.. Освен това, към
декларацията като доказателство бил приложен Предварителен договор за покупко-продажба
на МПС от 28.01.2019г., като е декларирал, че на процесната дата 25.03.2019 г.
МПС - лек автомобил, марка „Рено Еспейс“ с ДК № ТХ 5271 МХ е бил във владението
на посоченото лице, като и че не му е върнато, но не е приложил копие на
свидетелството за правоуправление на посоченото в декларацията лице, понеже не
разполагал с тези документи.
При така установената
фактическа обстановка и след като обсъдил приобщените писмени и гласни
доказателства, районният съд приел, че правилно е била ангажирана отговорността
на А.М., в качеството му на собственик на превозното средство, доколкото лицето
не е приложило към подадената декларация копие на свидетелството за управление
на лицето, на което е предоставил автомобила си и с това не е изпълнил
предпоставките за анулиране на първоначално издадения ЕФ. Поради това и с оглед
констатацията за безспорната установеност на приписаното на М. нарушение,
въззивният съд потвърдил наложената му глоба.
Съобразявайки приобщените
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Шумен достига до аналогичен
на формирания от районния съд правен извод. Превишението на скоростта е
поставено вън от съмнение в настоящия казус. Обективното наличие на управление
на превозно средство със скорост над максимално допустимата обаче не е
достатъчно условие, за да бъде ангажирана отговорността на съответното лице. В
тежест на АНО е да докаже трите основни въпроса в административно наказателното
производство, а именно нарушение, нарушител и вина, което в случая е сторено.
Лицата, които могат да носят административно наказателна отговорност, са
изчерпателно определени в разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2, чл. 83 и чл.
83а от ЗАНН и това са физическите лица, а в предвидени от нормативни актове
случаи - и юридически лица или еднолични търговци. От своя страна Законът за
движение по пътищата в своя чл. 188, ал. 1 разписва, че собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение с притежаваното от него
превозно средство, ако не посочи на кого го е предоставил. Прочитът на
приобщените писмени и гласни доказателства налага несъмнен извод, че касаторът
е собственик на лек автомобил, марка „Рено Еспейс“ с ДК № ТХ 5271 МХ, с който е
извършено санкционираното с ЕФ превишение на скоростта. . Съобразно правилото
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът заплаща наложеното му наказание или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство /СУМПС/,
вследствие на което на посоченото лице се издава електронен фиш. Кумулативно
изискуемите предпоставки за анулиране на първоначално издадения електронен фиш
при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от
СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на
което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в
тази връзка да предаде копието на своето СУМПС. В противен случай всяко
деклариране на лица като водачи при установено нарушение единствено по
твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без възможност
последните да се защитят. В хода на съдебното производство жалбоподателят също
не е ангажирал надлежни доказателства, които да изключват административно наказателната
му отговорност. Поради това съдът приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и
за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността
на касационния жалбоподател в качеството му на собственик на това моторно
превозно средство. В този смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013
г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013 г., III о., според което в случай, че
собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в
конкретния ден и час, и не може да представи копие от свидетелството му за
управление, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП,
подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил административно
нарушение. В тази връзка, касационната инстанция се солидаризира с мотивите на
районния съд, с които е отхвърлена тезата на жалбоподателя, че не той е
следвало да носи административно наказателна отговорност, а лицето, посочено в
подадената от него декларация. В случая не се спори, че собственикът е
депозирал съответната декларация в структурата на МВР, в която е
индивидуализирал лицето, упражняващ фактическа власт върху автомобила му, а
именно М.Х.М., разпитан впоследствие и в хода на въззивното производство. Към
тази декларация обаче собственикът не е приложил копие от СУМПС на М., като
причините за това са неотносими към законосъобразността на ЕФ. Обстоятелството,
че М. не притежава такова свидетелство също е установено по несъмнен начин, но
то не е в състояние да оневини санкционирания собственик, който е бил длъжен да
се убеди, че предоставя ползването на превозното средство на правоспособно
лице, аргумент за което се извлича от императивното правило на чл. 102, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, забраняващ на собственика предоставянето на неговото МПС на
неправоспособно лице, какъвто се явява свидетелят М.. В контекста на изложеното,
настоящата инстанция счита, че собственикът е бил длъжен да съобрази
поведението си с изискванията на закона, което не е сторено и от своя страна е
довело до законосъобразното ангажиране на отговорността му с процесния ЕФ.
За прецизност на изложението следва
да се посочи, че по делото са събрани необходимите доказателства, установяващи
с категоричност извършването на описаното в електронния фиш нарушение, което е
било заснето с годно техническо средство. Същият е съставен съгласно утвърдения
образец и в пълно съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят е безспорно установено, до какъвто
законосъобразен извод е достигнал и районният съд.
При този изход на спора, на касатора
на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред Административен съд –
Шумен в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 356/11.08.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1030/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА А.В.М.,*** да заплати на ОД на МВР – Шумен сумата от 120 /сто и двадесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................