Р Е Ш Е Н И Е
№…......../11.06.2019
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 30 състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 11.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3349 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
По делото е депозирана молба с вх. № 36006/20.05.2019 г. от К.Й.К. с правно основание чл. 250 от ГПК с искане съдът да допълни Решение № 1918/08.05.2019 г. по гр.д.№3349/2019 г. на ВРС, 30 състав.
В молба ищецът излага, че в цитираното решение съдът не се произнесъл по отправеното с исковата молба искане по чл. 314 от ГПК да приеме за установено, че към 18.02.2019 г. трудовият договор между ищеца К.Й.К. и ответника Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“
за длъжността „огняр“
е бил възстановен от съдебното решение по гр. дело №********* г. на ВОС, което е влязло в сила и не е било изпълнено.
В срока за отговор е депозиран такъв от насрещната страна, в който излага становище, че не следва да бъде допускано исканото допълване, тъй като съгласно
чл.250, ал.1
ГПК страната
може да
поиска да
бъде допълнено
решението, само
ако съдът
не се
е произнесъл
по цялото
ѝ искане,
като това
е всяко
искане, отправено
от страната
до съда
за защита
на субективни
права, или
по спорния
предмет, каквото
в случая
ответникът излага,
че не
е налице.
Молбата с правно основание чл. 250 от ГПК е депозирана в срока за обжалване на акта, чието изменение се иска, поради което се явява допустима.
Съдът след като се запозна с така депозираната молба и материалите по делото намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение №1918/08.05.2019 г. по гр.д.№3349/2019 г. на ВРС, 30 състав съдът е признал на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** за незаконосъобразно и е отменил Заповед №91/18.02.2019 г., на осн. чл. 344, ал.1, т.1 от КТ на работодателя Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, Булстат 0000934421488, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №364, представлявано от директора - Нели Вълева, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание на чл.325, ал.1, т.2 КТ, във вр. с чл. 345, ал.1 от КТ като е възстановил, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „огняр“, в Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, Булстат 0000934421488, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №364, представлявано от директора - Нели Вълева.
В исковата молба е обективирано искане с правно основание чл. 314 от ГПК за съдът да приеме за установено, че към 18.02.2019 г. трудовият договор на ищеца с ответника е бил възстановен от съдебното решение по гр. дело №1992/2018 г. на ВОС, което е влязло в сила и не е било изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 314 от ГПК, ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
В конкретния случай, от отговора на поставения въпрос не зависили нито изцяло, нито отчасти изхода на спора, което е видно и от факта, че решението е постановено без да се отговаря на този въпрос. Същият е ирелевантен за предмета на спора, независимо от твърденията на ищеца в обратна насока. Ищецът основава правния си интерес с дължимост на осигуровки за периода от незаконното уволнение до заемането на длъжността (което все още не е факт) и неизпълнение на съдебното решение по в.гр.д.№ 1992/2018г. на ВОС, които на първо място не са били предмет на настоящото дело и на второ място не са оспорвани в настоящото производство от ответника, доколкото същият изобщо не е изразил становище по тези въпроси. Съдът е посочил спорният въпрос в доклада по делото и той се свежда до това дали и кога работникът е получил уведомлението по чл. 345, ал.1 от КТ.
Или в контекста на изложеното по-горе, съдът счита така формулираното искане на ищеца, съдът да признае за установено, че трудовият договор с ответника е бил възстановен с решение по в.гр.д.№ 1992/2018г. на ВОС е недопустимо да бъде въвеждано като спорно в процеса по реда на чл. 314 от ГПК. Поради което производството по него следва да бъде прекратено като недопустимо.
Ако се приеме, че искането е заявено като отделен иск, то същото и като такова се явява недопустимо, доколкото установяване наличието на трудов договор не може да се предявява по исков ред.
Поради и което молбата с правно основание чл. 250 от ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а производството по недопустимото искане следва да бъде прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 36006/20.05.2019 г. от К.Й.К., ЕГН ********** с искане съдът да приеме за установено, че към 18.02.2019 г. трудовият договор между ищеца К.Й.К. и ответника Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“
за длъжността „огняр“
е бил възстановен от съдебното решение по гр. дело №1992/2018 г. на ВОС, което е влязло в сила и не е било изпълнено.
ПРЕКРАТЯВА производството по отправено искане от К.Й.К., ЕГН ********** съдът да приеме за установено, че към 18.02.2019 г. трудовият договор между ищеца К.Й.К. и ответника Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ за длъжността „огняр“ е бил възстановен от съдебното решение по гр. дело №1992/2018 г. на ВОС, което е влязло в сила и не е било изпълнено, на осн. чл. 130 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: