№ 354
гр. М. 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М. ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АН.Я ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АН.Я ЦЕКОВА Гражданско дело №
20231630102739 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във
връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, А. ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: София, ул.”к." № 1,
представлявано от членовете на Съвета на ************** е
предявило иск срещу: Ц. И. Д., ЕГН **********, със постоянен адрес:
******** М. ж. к. м. **** вх**** **** ********* и цена на иска: 2
747,70 лв.
В исковата си молба твърди, че въз основа на сключен
между „А. Б." ЕАД и Ц. И. Д. рамков договор № ********* от
06.11.2019 г. и приложения към него на ответника са предоставяни
електронни съобщителни услуги и са му продадени устройства на
изплащане, чиито цени са начислявани по 2 бр. партиди -№ М6124096
и № М6260555.
По партида № М6124096 предоставяните услуги са комплексна
мобилна услуга на мобилен № **********, фиксирана услуга
телевизия № 201002338790и фиксирана услуга интернет през мобилна
мрежа на мобилен № **********. Устройството. продадено на
изплащане е Апарат Моtоrоlа G8 Вluе+ТV 32РНТ42***.
По партида № М6260555 предоставяните услуги са комплексна
мобилна услуга на мобилен № **********. услуга мобилен интернет
на мобилен № ********** и услуга мобилен интернет на мобилен №
1
**********.
По горепосочените партиди ответникът е натрупал и съответно
не е заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него
и Общите условия на „А. Б." ЕАД задължения в общ размер на
2 412.51 лв., която сума от своя страна е формирана, както следва:- но
партида МР М6І2-1096. за периода от 12.11.2**************** г. до
08.06.2022 г. ответникът е натрупал и съответно не е заплатил
задължения по непогасена сума за предоставени услуги, непогасена
сума за устройство на изплащане. На 24.04.2022 г.. поради неплащане
в срок на просрочени задължения. рамковият договор № ********* е
прекратен за услугите по партида № М6124096 по вина на ответника.
В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на Договора и
Общите условия на „А. Б." ЕАД са начислени неустойки в общ размер
на 632,34 лв. Общо сумата претендираната по тази партида, е в размер
нА. 432.00 лв.
- по партида № М6260555. за периода от 12.11.2**************** г.
до 13.05.2022 г. ответникът е натрупал и съответно не е заплатил
следните задължения: 444.30 лв. - непогасена сума за предоставени
услуги. На 24.04.2022 г. поради неплащане в срок на просрочени
задължения рамковият договор № ********* е прекратен за услугата
по партида № М6260555 по вина на ответника. В тази връзка и
съгласно разпоредбите за отговорност на Договора и Общите условия
на „А. Б." ЕАД са начислени неустойки в общ размер на 536.21 лв.
Общо, сумата претендирана по тази партида е в размер на 980.51 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 415 от ГПК
предявяваме иск за установяване съществуването на парично вземане
в размер на 2 412.51 лв.
От страна на „А. Б." ЕАД с подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение но чл. 410 от ГПК за сумата от 2412. 51 лв., въз
основа на което е образувано ч. гр. д. № 1955/2023 г. на 5-ти състав на
РС - М. В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от
ГПК е подадено възражение срещу издадената по делото заповед за
изпълнение от Ц. И. Д..
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по
отношение на ищеца „А. Б." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. к. № 1, че ответникът
Ц. И. Д., с ЕГН **********. със постоянен адрес: град М. ж. к. м.
**** вх**** **** *********. му дължи сума в общ размер от 2 412.51
лв., 335.19 лв. мораторна лихва за периода от
2
13.12.2**************** г. до 21.08.2023 г., както и законната лихва
върху сборната сума 2 412.51лв. от датата на образуване на ч. гр. д. №
1955/2023 г. на 5-ти състав на РС - М.до окончателното изплащане на
задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 1955/2023 г. на 5-ти състав на РС- М.
Претендират разноските в заповедното и исково
производство.
Посочена е и банкова сметка, по която задължението може да
бъде изплатено.
Ответникът, Ц. И. Д., ***************02103*********, чрез
процесуалния си представител адвокат Н. В.,вписана в САК, в срока,
предвиден за отговор взема становище.
Оспорва исковете по основание и по размер.
Моли да се оставият без уважение предявените искове, заедно
с всички законни последици от това и се присъдят на доверителката и
направените от нея разноски в процеса.
Клаузите на Договорите, на Приложенията към тях, на
Анексите и на Допълненията към анексите, които Договорите, на
Приложенията към тях, на Анексите и на Допълненията към анексите
са посочени в ИМ са неравноправни за доверителката и.
Няма индивидуални сключени клаузи в Договорите,
Приложенията към тях, Анексите и Допълненията към анексите
приложени към ИМ.
Претендират се и суми за задължения по Общите условия.
Условията и цените са определени едностранно от ищеца.
Начислените неустойки са в прекомерен размер са недопустими
по вид.
Начислени са и се претендират с ИМ едновременно и лихви и
неустойки за едно и също посочено като главница неплатено
задължение по един и същи Договор, Приложение, Анекс и
Допълнение към анекс и др., за един и същи период, фактурирани по
отделно с различни фактури.
Начислени и се претендират с ИМ по два пъти суми главници за
едно и също основание по един и същи договор;
Например:
на стр. 3: втората таблица, ред 4 и 5
на стр. 4: втората таблица, ред 4 и 5
3
Претендира се мораторни лихви за неследващи се периоди.
С начисленията и исканията за „неустойка за дадена отстъпка от
цената на услуги“ и „неустойка за дадена отстъпка от цената на
устройство“ е заобикаля разпоредбата непозволяваща начисляване на
по-голяма неустойка от три стандартни месечни такси при предсрочно
прекратяване на съответния договор със или без приложения към него,
анескси, допълнения на анекси.
Не са подписани всички страници от Договорите и от
приложенията към тях от доверителката и.
Претендира определяне на адвокатско възнаграждение по чл.36,
във връзка с чл.38 т.2 от Закона за адвокатурата.
Доказателствата по делото са писмени.
Допуснати са и назначени: съдебно-графологична експертиза,
изпълнена от вещото лице инж.Л. С., приета от съда и неоспорена от
страните.
Съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице
К. И., приета от съда и не оспорена от страните.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1955 по
описа за 2023 година на Районен съд – М.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата
по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване
на вземане, след проведено успешно заповедно производство по
предвидения ред на чл.410 и сл ГПК
Производството е по предявен положителен установителен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на
договор между „А. Б.“ ЕАД и Ц. И. Д., ЕГН **********, постоянен
адрес: град М.по сключени договори за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане.
Ищецът има правото да поиска плащане на претендираното,
което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е
извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК.
При връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и направено в
срок възражение срещу нея, е уведомен заявителя по реда на чл.415
ал.1 т.1 ГПК, като е предявен в срок и специалния установителен иск
за съществуване на вземането, което обуславя неговата допустимост.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална
4
норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя
правото за предявяване от кредитора на установителен иск за
съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът
не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е
средство за защита на признатото в заповедното производство вземане
и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е
длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и
главно доказване, че за него съществува вземане към момента на
подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада
върху ищеца, който следва да установи на първо място, че са се
намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът следва да
установи също, че е изпълнили поетите с договора задължения точно
и в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът следва да
докаже и размера на всяка една от претенциите си, за претендирания
период, в това число и как са формирани стойностите. Ответникът,
чрез своя процесуален представител оспори исковете по основание и
размер, както и че ответникът е подписал процесния договор. В тази
връзка съдът следва се произнесе по направеното оспорване, като
съобрази констатациите, направени от експерта графолог.
В чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, са дадени определения на електронен
подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран
електронен подпис чрез препращане към Регламент /ЕС/ № 910/2014 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
ДирективА.999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г. /, като в ал. 4
е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният
подпис идва да установи по безспорен начин изявлението на
определено лице, обективирано по електронен път.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на
електронния подпис е равносилна на саморъчен подпис, когато
страните са уговорили така. Съгласно чл. 3, т. 10 и т. 12 вр. чл. 26 от
регламент 910/2014 г. на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. относно
5
електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни транзакции, електронният подпис означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. "Усъвършенстван
електронен подпис" означава електронен подпис, който отговаря на
изискванията, посочени в чл. 26 от посочения регламент, а именно: а)
свързан е по уникален начин с титуляра на подписа; б) може да
идентифицира титуляра на подписа; в) създаден е чрез данни за
създаване на електронен подпис, които титулярът на електронния
подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под
свой контрол; и г) свързан е с данните, които са подписани с него, по
начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.
"Квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на
квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано
удостоверение за електронни подписи. С оглед посочената правна
уредба, електронният подпис може само да удостовери подписване на
документа.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, "електронен
документ" представлява всяко електронно изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено. Според чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ "електронно
изявление" е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията. Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния
подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено представеният върху хартиен носител договор
обективира електронен документ, тъй като той съдържа електронно
изявление /каквото е изпълнението на протокола на уеб сайта чрез
попълване на електронни формуляри/, запазено в архивните файлове в
6
базата данни на съответния сървър на доставчика, с възможност за
неговото възпроизвеждане, т. е. визуализира електронен документ.
Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван
или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал.
3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с
обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са
свързани и с установяване на авторството на документа, като
съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат
изявленията - съгласно чл. 3, т. 10 от Р/ЕС № 910/14 г. - три имена на
ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други. Законодателят
придава значение на подписан саморъчно документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен, което е закрепено изрично в чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ
/какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това
авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на
документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193
ГПК. В тази насока се е установила последователната актуална
съдебна практика на ВКС. Представеното хартиено копие на договора
е оспорено от процесуалния представител на ответника касателно
неговата автентичност. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕУУ). Съгласно чл.
7
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на
подписания писмен документ.
Съдът намира, че процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен
подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не
е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и
Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В
посочената практика се приема, че "принципно представянето на
документ, върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че
фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му".
В случая не са оспорени констатациите на вещото лице по
съдебно-графологическата експертиза, но се сочи, че има намеса и
несъответствие в подписите, което не е основание да се приеме, че
договорите са манипулирани.
Т.е.установи се наличие на съществувалата облигационна връзка
между страните, предоставени са електронни услуги и устройство на
потребителя – ответник, времето, през което е ползвана услугата
реално и неизпълнение задължението за плащане. Вещото лице по
графологическата експертиза е категорично, че на изброените дати са
съставени документи, като в периода 06.11.2019 г. до
26.10.2**************** г. ответникът е имал 8 посещения в офиса
8
на ищеца в град М. Това обстоятелство обуславя извода, че при всяко
от посещенията си няма как ответника да не е поставял подписите си
освен на хартиен носител, то и да е полагал електронен подпис на
различни документи по отношение съществуващата облигационна
връзка между тях.
В случая е спорен въпросът, основателен ли е предявеният
специален установителен иск.
По делото са извършени съответните проверки и е установено
за системен партиден номер М6124096 за периода от
12.11.2**************** г. до 08.06.2022 г. за / електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане и Договор за
електронни услуги № М6260555 за периодА.2.11.2****************
г. до 13.05.2022 г. по заповедното производство не са представени
фактури/, освен че са издавани фактури, в тях са отразявани
стойностите на потребената услуга и съответно неизплащането и. От
приложените доказателства може да се направи безспорен извод въз
основа на какви използвани и неплатени услуги се формира
претендираната за заплащане сума, отнасяща се досежно претенцията
за месечните абонаментни такси и използваните електронни
съобщителни услуги в конкретни размери, съответно по първия
договор в размер на 400.16 лв. и 399.50 лв. за предоставеното
устройство на изплащане, по втория договор – 444.30 лв. незаплатени
електронни съобщителни услуги. Посочени са и неустойките,
начислени поради едностранна прекратяване на договорите по вина на
абоната, съответно за първия договор – 632.34 лв., за втория – 536.21
лв.
Констатациите на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, които съда възприема изцяло, като дадени обективно,
компетентно и без да е заинтересовано от изхода на делото, като ги
приобщава като доказателство по делото. От тях се установява не
само правилното остойностяване и фактуриране на предоставените и
ползвани услуги, но и неплащането им за посочения в исковата молба
период, идентичен с тези по заповедното производство.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузите, които
уреждат дължимостта на неустойки по договорите са действителни и
валидно обвързват страните по тях, доколкото не противоречат на
морала и добрите нрави, и имат компенсаторен характер. Предвидени
са да обезщетят вредите на доставчика от неизпълнението на поетите
9
от абоната задължения, като в част от тях предварително страните са
определили размера на същите, който не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни вноски по всеки от
договорите /приложенията/. Ограничени до трикратния размер на
месечните абонаменти тази неустойки не нарушават принципите на
добросъвестността и на забраната за неоснователното обогатяване и
съответстват на присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл настоящият
съдебен състав приема, че уговорените в договора и приложенията
към него неустоечни клаузи не са нищожни и валидно обвързват
ответника, съответно - могат да бъдат основание за начисляването на
неустойка от страна на оператора, стига обаче да са се осъществили
всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на
страните. Необходимо условие за възникването на правото на
неустойка е прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги преди изтичане на първоначално определения срок.
Потребителят – длъжник не е платил в срок дължимите от него
абонаментни такси и предоставени услуги, за което са издадени
приложените фактури. Съгласно т. 26. 5 от ОУ плащането по
фактурите следва да бъде извършено в 15-дневен срок. Неплащането в
срок на потребените услуги е основание за едностранно прекратяване
на договорите и от страна на оператора /т. 54. 12 от Общите условия –
в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена/. В случая
страните не са уговорили специален ред за прекратяване на
облигационната връзка между тях, поради което са приложими
общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срока и формата на извършване
на действията. Неизпълнението на договорно задължение по причина,
за която длъжникът отговаря, включително неплащането на
възникнали задължения през предварително определен срок в
договора е основание за развалянето му /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/.
Процесните договори са сключени в писмена форма, което от своя
страна задължава кредитора да извърши изявлението за
прекратяването им в същата форма, като преди това даде подходящ
срок за изпълнение. По аргумент от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗД,
за да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то
следва да достигне до ответника. Няма доказателства заявителят,
настоящ ищец в производството да е отправил нарочно волеизявление
за прекратяване на процесните договори преди изтичане на срока им,
за което абонатът да е уведомен, нито пък да му е представлявал
подходящ срок за изпълнение на задълженията на абоната. В тази
10
връзка, след като не се установява предсрочно прекратяване на
договорите за електронни съобщителни услуги, поради което в ползва
на ищеца не са възникнали претендираните вземания за неустойки.
С издадените фактури са фактурирани месечни такси,
дължимостта на които не е обвързана от доставката на услуги, съдът
намира, че предвидените в договорите абонаментни такси се дължат за
предоставения достъп до мобилната мрежа на ищеца и не зависят от
това дали реално ответникът ги потребява – по аргумент от т. 23, б. "б"
от ОУ.
Така, както е заявена, то неустойката се дължи не поради
прекратяване на договорите, а поради неизпълнение на задължения на
потребителя за заплащане на изискуемите абонаментни такси и
използвани мобилни услуги. Смисълът на клаузит**** че неустойката
се дължи "в случай на прекратяване на договора" на едно от няколко
основания, които изцяло зависят от поведението или от волята на
потребителя – по вина или инициатива на потребителя; при
нарушения на задълженията на потребителя по договора или други
документи, свързани с него. След като се касае за двустранен договор
и длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които
той отговаря, се касае за възможност за "разваляне на договора" от
страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за
прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е изразявал
становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се различава от
възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не
изискват виновно неизпълнение на задължение на длъжника – в този
смисъл Определение № 600 от 06.08.2012 г. на ВКС по т. д. №
993/2011 г., II т. о.
Нарушението на задълженията на потребителя по договора е
основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за
дължимост на неустойката, както неправилно приема ищецът. Именно
защото договорът е развален преди изтичане на срока му, операторът
се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако срокът бе
спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с
"всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок".
Предвид изложеното неустойка по договорите не се дължи за
неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на
договорните отношения между страните поради причини, които стоят
изцяло у потребителя.
Не се установи кога и от кого са развалени договорните
11
правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото
си да развали договорите, е уведомила другата страна. Следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не
е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване
на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на разваляне с
изявление в същата форма. В случая не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави
подходящ срок за изпълнение, или такова, с което разваля договора,
без да даде срок за изпълнение. Предвид изложеното кредиторът не се
е възползвал от правото си да развали договора, поради което в
неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка.
Относно претендирането на мораторна лихва върху цялото
вземане:
Не може да се кумулира неустойка за забавено изпълнение на
парично задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на
парично задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл
две гражданско - правни санкции за едно и също неизпълнение, а
кредиторът би получил две обезщетения за един и същи вреди,
резултат от забавата.
В практиката на ВКС се приема, че кумулиране на неустойка и
мораторна лихва, респ. едновременното им присъждане от съда, е
недопустимо, тъй като се касае за две различни гражданскоправни
санкции - законова и договорна, за едно и също неизпълнение.
Кредиторът има право, ако вследствие на неизпълнението е претърпял
вреди в по-голям размер от обезщетението по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД.
респ. от неустойката, да претендира и получи разликата над законната
лихва, респ. над неустойката, до пълния размер на вредите, но в този
случай той следва да докаже настъпването на действителните вреди,
размера им и причинно-следствената връзка с неизпълнението. В
случая не е установен конкретен размер на мораторната лихва върху
кои вземания е начислена, поради което и не се следва.
При този изход на делото, в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски, без платената държавна такса, тъй като същия е
освободен от заплащането на държавната такса, предвид
представените декларация за семейно и имотно състояние.
Водим от горното, съдът
12
РЕШИ:
ПРИЗНАЗА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. И. Д.,
ЕГН **********, със постоянен адрес: ******** М. ж. к. м. ****
вх**** **** *********, че към 01.09.2023 година Е НАЛИЦЕ
СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ на А. ЕАД, вписано в Търговския
регистър с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
София, ул.”к." № 1, от Ц. И. Д., ЕГН **********, със постоянен
адрес: ******** М. ж. к. м. **** вх**** **** *********, за сумите,
както следва: 400.16 лв. главница, представлява неизплатената
стойност на предоставени и незаплатени електронни съобщителни
услуги със системен партиден № М6124096 в
периодА.2.11.2**************** г. до 08.06.2022 г.; 399.50 лв.
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане,
444.30 лв., главница, представлява неизплатената стойност на
предоставени и незаплатени месечни абонаментни такси и електронни
съобщителни услуги със системен партиден № М6260555 в периода
09.10.2**************** г. до 08.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 01.09.2023 година до изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 1168 от 19.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 1955/2023 година по описа
на Районен съд М.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. ЕАД, вписано в Търговския
регистър с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
София, ул.”к." № 1, за признаване за установено съществуване на
вземане към 01.09.2023 г. от Ц. И. Д., ЕГН **********, със постоянен
адрес: ******** М. ж. к. м. **** вх**** **** *********, че към
01.09.2023 година, за сумите, както следва: 1 168.55 лв.
представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на
договори и 183.48 лв. мораторна лихва, ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц. И. Д., ЕГН **********, със постоянен адрес:
******** М. ж. к. м. **** вх**** **** *********, ДА ЗАПЛАТИ на
А. ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: София, ул.”к." № 1, сумите от: 100.00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
исково производство и 1 200.00 лв. възнаграждение за изплатеното
възнаграждение на вещите лица.
13
ОСЪЖДА А. ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: София, ул.”к." № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. В., вписана в САК, сумата от 400.00 лв., на
основание чл.38 т.2 от ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ,
защита и съдействие на Ц. И. Д., ЕГН **********, със постоянен
адрес: ******** М. ж. к. м. **** вх**** **** ********* в настоящото
производство.
Посочва банкова сметка, с титуляр А. ЕАД в ОББ АД, по която
може да се заплати присъдената сума:
*************************
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
М.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Слез влизане решението в сила, същото да се приложи по ч.гр.д.
№ 1955 по описа за 2023 година на МРС.
Съдия при Районен съд – М. _______________________
14