№ 1147
гр. Сливен, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230104548 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Й. С. С. от с. Крушаре,
общ. Сливен срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен иск за
обявяване на нищожността на сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит, евентуално за нищожност на клауза от договора, въз
основа на която е сключен договор за поръчителство.
Ищцата твърди, че на 22.09.2021 г. сключила с ответника Договор
потребителски кредит № 1067095, по силата на който усвоила главница в
размер на 2200,00 лв. Срокът на договора бил 18 месеца при ГПР от 49,66 %.
В чл. 5 от договора било уговорено кредитополучателката да сключи договор
за поръчителство с Multitude Bank p.l.c., по който ищцата дължала
възнаграждение в размер на 1100,00 лв. Ищцата твърди, че договорът за
кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона и
поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като
сумата, която се претендирала чрез Договор за поръчителство в размер на
1100,00 лева, не е включена в ГПР. В договора за кредит е посочен ГПР в
размер на 49,66 %, но поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
1
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита
на потребителите. Ищцата изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията
на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. В условията на евентуалност
ищцата счита, че клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит , въз основа на която е сключен Договор за
поръчителство, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал.
1 и чл. 146 ЗЗП. Ищцата излага, че сключването на договор за поръчителство е
въздигнато в условие за отпускането на кредита. Посочената клауза води до
нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Наред с това, клаузата на чл. 5 от
Договора за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Същата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Ищцата
твърди и че посочената клауза е неравноправна, тъй като не се явява
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия
Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл. 5 е
част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия. На изложените
основания ищцата моли да бъде признато за установено, че Договорът №
1067095/22.09.2021 г. за предоставяне на потебителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
условията на евентуалност, моли да се приеме за установено, че клаузата на
чл. 5 от Договора за предоставяне на потебителски кредит, въз основа на
която е сключен Договор за поръчителство, е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Ищцата моли и за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата за
нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква,
че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита
отговаря на изискванията на ЗПК. Описва, че съгласно чл. 5 от договора
2
ищцата доброволно е поела задължение да предостави обезпечение чрез
сключване на поръчителство с лице, одобрено от ответника. Излага подробни
съображения по отношение действителността на клаузата за предоставяне на
обезпечение, като изтъква, че същата не е заблуждаваща, а е индивидуално
уговорена и е резултат от свободата на договаряне, като акцентира, че
ответното дружество и поръчителят Мултитюд Банк Малта са отделни и
несвързани икономически субекти. Моли за отхвърляне на иска и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи
и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с
което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ищцата Й. С. С.
е сключен Договор № 1067095 от 22.09.2021 г. за предоставяне на
потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на
ищцата сумата от 2200,00 лв.
Уговорено е, че срокът на договора е 18 месеца, при лихвен процент по
заема 0,00 %. ГПР е посочен като 49,66 %, а общата дължима сума по
договора възлиза на 2970,00 лв.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank, което ответното дружество не
спори, че е предоставено възмездно на ищцата срещу възнаграждение в
размер на 1100,00 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и
предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор №
3
1067095/22.09.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен
между ищцата Й. С. С., ЕГН: ********** и ответното дружество „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, евентуално за нищожност на клаузата на чл. 5 от
договора, въз основа на която е сключен договор за поръчителство.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за паричен кредит, по който ищцата е усвоила сумата от 2200,00
лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
4
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая с договора за
предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя,
но не е посочено обаче дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а
същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по
кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно
потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР
съответства на действителните разходи за кредитополучателя.
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е
предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност
представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това
възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на
преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включването
на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на
кредитополучателя, е определен на 49,66 %, значително ще надхвърли
5
законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът
на това основание следва да се счита нищожен.
Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо
предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск за обявяване за нищожна на
клаузата на чл. 5 от Договора № 1067095/22.09.2021 г. за предоставяне на
потебителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за
поръчителство.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в общ размер на 1950,00 лв., от които 50,00 лв. - заплатена държавна
такса и 1900,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 28.11.2024 г. Липсва направено от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата, поради което и съдът го присъжда изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет.
9, офис 20, като кредитор и Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес с.
........................, като кредитополучател Договор № 1067095/22.09.2021 г. за
предоставяне на потребителски кредит, поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
6
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „Александър
Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С., ЕГН:
**********, с адрес с. ........................, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1950,00 лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7