Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 543
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по постъпилата въззивна жалба от „М.с.“ ЕООД - ищец в
производството пред СРС. Със същата се обжалва решение №214609/11.09.2019 г.
по гр.д. №57132/2018г., с което решение е бил отхвърлен предявеният от ищеца-
въззивник, отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК, както и в негова
тежест са били възложени разноските по делото.
Излагат се подробни съображения
за неправилност на така постановеното решение. Въззивникът твърди, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено в нарушение
на материалния и процесуален закон. Счита, че изводите на съда не съответстват
на събраните по делото доказателства; решението било постановено в разрез със
съдебната практика. Сочи, че страните по спора са търговски дружества затова не
можело да се приеме, че е достатъчно само фактическо ползване на ел. енергията
за стопански нужди. Необходим бил писмен договор. Дружеството-въззивник било
изпълнител-строител на няколко сгради на процесната улица и никога не бил
подписвал такъв договор, нито било подавало писмено заявление за продажба.
Сочи, че чл.4, ал.3 от ОУ бил обявен за нищожен от Комисията за защита на
конкуренцията. От представените доказателства не се установявало, че се касае
до магазин № 3, нито се установило кой е конкретния потребител. От
свидетелските показания се установило, че процесното СТИ е в магазин, където
работи друг търговец, а не ищеца /въззивник/. Ищецът не бил ползвател на
обекта. Относно ОУ сочи, че не било достатъчно, че същите са обявени в
интернет; това не означавало, че са влезли в сила на територията на гр. София.
Клаузата на чл.13, ал.4 ОУ имала действие само ако се докаже виновно поведение
на потребителя, иначе била нищожна. Сочи, че за процесния период 05.11.2017 г.
до 02.02.2018 г. липсвали действащи правила, защото същите били отменени и
нищожни. На доизживяване били само разпоредбите на чл.48-чл.51 ПИКЕЕ. СРС бил
игнорирал отмяната на чл.45-чл.47 ПИКЕЕ, които уреждали процедурата. Счита, че
ПИКЕЕ не могат да заместят липсващият подзаконов нормативен акт. Нормативното
предвиждане от страна на законодателя представлявало гаранция за защита на
правата и законните интереси на всички участници в корекционната процедура.
Счита, че така формулираните чл.17 и чл.19 от ОУ на доставчика на ел. енергия
била дадена възможност за пълен произвол. Счита, че при граматическото
тълкуване на чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ се достигало до извод, че е необходимо
уведомяване на клиента. Сочи, че чл.25 и чл.17 ОУ били обявени за нищожни при
друга процедура. Пряката цел на приемането на ОУ-2013 г. било да се заобиколи
Закона за защита на потребителите, европейското законодателство в областта на
енергетиката, както и натрупаната до този момент съдебна практика. Освен това
констативния протокол от 02.02.2018 г. не бил потвърден от свидетелските
показания. Същият не представлявал официален документ, защото не бил съставен в
присъствието на полицай и не бил подписан от него. Необходимостта от това се
потвърждавало от приетата съдебна практика. Наред с това неправилно СРС бил
приел, че СТИ е годно и сертифицирано. Такива доказателства не били представени
от ответника; не били представени доказателства за последвала метрологична
проверка съгласно ЗИ. Затова и ответникът не бил установил потребеното
количество ел. енергия. Прехвърлянето на риска от повреда на СТИ върху
потребителя било недопустимо. По отношение на таксата „задължение към
обществото“ се сочи, че ищецът не е на свободния пазар и затова такава не се
дължи. Недоказана останала и началната дата на периода на корекцията
-05.11.2017 г., защото ответникът не установил датата на монтажа на СТИ. Освен
това от представените по делото от ответника отчети, било видно, че отчет от
дата 05.11.2017 г. липсва.
Иска се от съда да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което искът по чл.124,ал.1 ГПК да
се уважи като основателен.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС- „Ч.Е.Б.“ АД, в който се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното от СРС решение. Счита,
че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора
и не е допуснал нарушения при обсъждане на събраните по делото, доказателства. По
делото се установило по безспорен начин външната намеса върху СТИ. Налице било
правно основание за извършена корекция на сметка като се позовава на чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ и чл.98а, ал.2,т.т.5 и 6 ЗЕ. Сочи, че съгласно съдебната практика на ВКС
в случая се касаело до обективна отговорност поради което отрицателният
установителен иск следвало да бъде отхвърлен, а не уважен. Нормите на чл.48-чл.51
ПИКЕЕ били действащо законодателства към процесния период. Дори това да не било
така, съдебната практика сочела, че се прилагат правилата на чл.183 ЗЗД, за да
не се допуснело неоснователно обогатяване. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – „Ч.Р.Б.“ АД не взема становище по въззивната
жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 17.05.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 01. 10. 2019
г./по пощата/, следователно същите е в
срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва е
отхвърлен, предявеният по реда на чл.124 ГПК, отрицателен установителен иск.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Въззивният съд приема, че решението е постановено в допустим процес и
е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото се установява, че ищецът е
собственик на УПИ, находяща се в гр.София, *****, заедно с построената върху
него едноетажна жилищна сграда. На 12.10.2010 г. ищецът бил подал до ответника
заявление за монтаж на СТИ за посочената сграда. Доколкото не се установило по
делото ищецът да се е разпоредил с имота, то следвало да се приеме, че същият е
собственост на ищеца. Затова и страните били обвързани от облигационно
отношение за доставка и потребление на ел.енергия възникнало по силата на ОУ по
арг. от чл.92 ЗЕ и чл.283 ТЗ. Не се установило наведеното от свидетелката В.И.,
продавачка в процесния магазин, че същият е собственост на работодателя й- „М.Т.“
ЕООД. По делото не била представена декларация-съгласие на собственика, а освен
това в чл.4, ал.3 ОУ било предвидено, че в такава хипотеза собственикът и
лицето, за което бил дал съгласие да бъде потребител ва ел.енергия отговаряли
солидарно спрямо доставчика. Въз основа на представения по делото КП от
02.02.2018 г., КП на БИМ и показанията на свидетеля Х.Ц.се установило, че при
извършената проверка е констатирано нарушение на стикера на електромера и
отваряне на метрологичната и фирмената пломби. При измерване СТИ отчитало с
грешка 81 %. Осъществения достъп до СТИ бил потвърден от заключението на
съдебно-техническата експертиза. СТИ било с валидност до 08.2019 г. От
показанията на същия свидетел се установило, че потребителя е търсен, но същият
не е бил намерен. Самият потребител бил издирен по фабричния номер на
електромера. Търсенето на потребителя било проведено от свидетеля П.С.в
магазина. Свидетелят П.бил възприел как неговия колега многократно ходи в
магазина, за да говори с намиращи се в него лица, но представител на
потребителя не дошъл на проверката. СТИ било подменено с ново, изправно.
Спорно било налице ли са
предпоставките за извършване на корекция на сметката. Според първоинстанционния
съд отговорът на този въпрос е положителен като съдът се е позовал на решение №
118 от 18.09.2017 г. по т.д.№ 961 по описа за 2016 г. на ВКС, Второ ТО, както и
на изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и приетите въз основа на
законовата делегация ПИКЕЕ, обн.ДВ, бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. В
тази корекционна процедура не било предпоставено изискване за доказване на
виновно поведение на потребителя като съдът се е позовал на съдебна практика на
ВКС /цитираното по-горе съдебно решение/. В случая периодът за който била
извършена корекцията бил 05.11.2017 г.- 02.02.2018 г., т.е. след измененията на
чл.98 а от ЗЕ и след приемане на ПИКЕЕ. С решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
адм.д.№ 2385 по описа за 2016 г. на ВАС, 5-членен състав, обн.ДВ, бр.15 от
14.02.2017 г., ПИКЕЕ били
отменени с изключение на чл.48-чл.51. С решение № 2315 от 21.02.2018 г. по
адм.д.№ 3879 по описа за 2017 г. на ВАС, обн.ДВ, бр.97/2018 г. били отменени и
чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ. Това решение било потвърдено с решение № 13691 от 08.11.2018
г. по адм.д.№ 4785/2018 г. на ВАС, 5-членен състав, което било окончателно. Тази
отмяна имала действие занапред. Следователно към момента на проверката чл.48-чл.51
ПИКЕЕ били действащо право. В тази хипотеза, според СРС, ответното дружество
можело да коригира сметката на клиента. Дължимата сума за доплащане от абоната
била отразена във фактурата от 22.08.2018 г. и била потвърдена от заключението
на СТЕ, а именно: 1530,20 лв.
Затова предявеният иск бил неоснователен
и като такъв е отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция излага следните мотиви:
Видно от изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и отговора по същата, не е било спорно дали ищеца и ответника са
обвързани от договорно правоотношение за доставка на ел.енергия за стопански
нужди. Този довод се въвежда едва с молбата
на пълномощника на ищеца от 05.04.2019 г. /л.155 по делото пред СРС/ поради
което макар и поддържан с въззивната жалба, не следва да бъде разгледан като
преклудиран. Освен това е представена справка от Агенцията по вписванията,
видно от която ищцовото дружество е собственик на УПИ и едноетажна жилищна
сграда с адм. Адрес: гр.София, *****/л.51/.Представено е и заявление от
12.10.2010 г. за предоставяне на СТИ -14 бр. трифазни електромери, както и
заявление от 12.11.2010 г. във връзка с услуги, предоставяни от Ч.Р.Б. АД
/л.52-53/.
Действително, от представените на
л.143 и 144 пред СРС, писмени доказателства – трудов договор и фискален бон е
видно, че търговска дейност в процесния магазин № 3 се упражнява от „М.Т.“
ЕООД, но доколкото липсва представен договор с него, както и заявление за
откриване на партида на името на „М.Т.“ ЕООД, то крайният извод на СРС, че е
налице облигационно отношение именно между страните по спора е правилен.
Въпросът за солидарната
отговорност настоящата инстанция намира, че не следва да бъде обсъждан,
доколкото липсва позовава на това обстоятелство с исковата молба. Този довод се
въвежда едва с молбата на пълномощника на ищеца от 05.04.2019 г. /л.155 по
делото пред СРС/.
Видно от констативния протокол №
3021844 от 02.02.2018 г. /л.56 по делото пред СРС/ досежно СТИ с фабричен № 50471864 относно точността
на измерване на потребеното количество ел.енергия е отбелязано, че СТИ измерва
потребената ел.енергия с грешка минус 81,20 %. Констатирано е, че СТИ е с
нарушен холограмен стикер, фирмената, метрологичната и пломбата на капакът са
отваряни. Посоченият в КП клиентски номер съответства на № посочен във фактура
№ **********/22.08.2018 г./л.14, представена с исковата молба/.
На 22.08.2018 г. е съставено
предложение за корекция на сметка /л.66/ за периода от 05.11.2017 г. до
02.02.2018 г.
В самият констативен протокол №
3021844 от 02.02.2018 г. е отбелязано, че констатациите са демонстрирани пред
потребителя/негов представител като е посочено отговор „да“. Това, обаче, се
опровергава от показанията на свидетелката В.И., продавачка в магазина.
Свидетелката е запитала „хората с гащеризони“ като й било отговорено, че сменят
електромерите; нито й е било разяснено, че се извършва проверка, нито какви са
констатациите; не й е бил и връчен протокол. В магазина е влязъл, както се
установява от показанията на свидетелката И., П.С., който е „закупил нещо
малко“, за което му е бил издаден фискален бон, който фискален бон е представен
по делото. Докато П.С.е бил в магазина, свидетелят Ц.и свидетеля П.са били през
цялото време до таблото, т.е. нито един от тях не е присъствал на т.нар. „търсене
на потребителя“. Свидетелят П.сочи: „вижда се, че колегата говори с някого
вътре, но не се виждат подробности“. Видно от показанията на свидетеля Ц./л.210
по делото пред СРС/ по време на отварянето на таблото не е присъствал полицай,
както и потребителя.
С оглед заявеното от пълномощника
на ответника в о.с.з. на 09.04.2019 г. касае се до „свидетели“, които
присъстват на множество проверки и впоследствие се явяват като свидетели по
делата срещу съответното заплащане.
Липсват данни писмото с приложения
протокол да е достигнал до знанието на клиента. Видно от съпроводителното писмо
от 05.02.2018 г./л.59 пред СРС/ като адрес на получателя е посочен: бул.“*****който
адрес се различава от посочения с исковата молба адрес на управление на
дружеството-ищец. Това се констатира и за писмото от 18.08.2018 г./л.63-64 по
делото пред СРС/, както и за писмото от 29.08.2018 г., с което се твърди да е
била изпратена процесната фактура.
Противно на твърдяното с отговора
по исковата молба, в заявлението от 12.10.2010 г. е посочен като адрес за
управление:***, виж л.52.
Следва да отбележим, че при
положение, че нито едно от писмата не е било получено на адреса: бул.“*****,
както и, че Търговския регистър е публичен, то ответника е могъл да извърши
справка относно актуалния адрес на седалището и управление на ищцовото
дружество. Освен това в заявлението е бил посочен мобилен телефон и факс за
връзка. Възможности за кореспонденция, които ответното дружество не е
използвало.
Видно от КП № 906 от 02.08.2018
г. на БИМ отчетената грешка е минус 80,01 при максимално допустима плюс-минус
1.0 , виж л. 62 по делото пред СРС.
Настоящият състав в мнозинството
си приема, че след отмяната на чл.47 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
адм.д.№ 2385 по описа за 2016 г. на ВАС, 5-членен състав, обн.ДВ, бр.15 от
14.02.2017 г., не е налице законова възможност за корекция по реда на чл.48,
ал.2 ПИКЕЕ. След тази отмяна действащата част на ПИКЕЕ не съответства на
изискванията на чл.83 ЗЕ. Съгласно чл.83, ал.1,т.6 и ал.2 ЗЕ корекционните
процедури следва да са предвидени в ПИКЕЕ, а не в ОУ на дружествата /ответник и
трето лице помагач/.
Наред с това при твърдяната от
ответника промяна на схемата на свързване, разпоредбата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ предвижда,
че корекция може да се извърши, но само въз основа на констативен протокол за
установяване на намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. Разпоредбата към която се извършва препращането е отменена с решението на ВАС от 06.02.2017 г.
Това означава, че дори да съществува нормативна възможност корекция да се
извърши, не съществува нормативен ред по който това да стане. Нормата на чл.48,
ал.2 ПИКЕЕ е препращаща поради което няма самостоятелно правно действие. Отменената
норма на чл.47 ПИКЕЕ не може да бъде заместена от разпоредби на ОУ, тъй като
чл.83, ал.2,изр.2 ЗЕ не предвижда такава възможност.
Действително, съгласно
съдебната практика на ВКС, така например: решение № 118 от
18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 на II ТО,
крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/, приети със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ
/обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/обн.
ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.
Действително, в част от съдебната
практика на ВКС се приемат за приложими правилата на чл.183 ЗЗД и чл.200 ЗЗД
доколкото се касае до продажба на ел.енергия. Съдът в мнозинството си намира,
че тези разпоредби биха били приложими след отмяната и на чл.48-чл.51 ПИКЕЕ.
Дори да приемем за приложимо
правилото на чл.183 ЗЗД, то в хипотезата на договорно правоотношение при
приложение на общите правила за договора за покупко-продажба на ЗЗД, съдебна
практика, приемаща обективна отговорност на потребителя на ел.енергия, би била
неприложима. Доставчикът на ел.енергия има право да търси доплащане на
основание чл.200 ЗЗД, а потребителят съответно задължение да плати цялата
потребена ел.енергия. Но доставчикът следва да докаже какво количество и за
какъв период от време е доставил ел.енергия, съответно каква част от нея е
останала неплатена от потребителя. Ако се твърди, че върху СТИ е извършено
неправомерно въздействие в резултат на което е измерена цялата доставена ел.
енергия, но последната не е отчетена правилно, то доставчикът следва по пътя на
пълно и главно доказване да установи реално потребеното количество ел.енергия,
а още и цената на ел.енергията, която не е заплатена от потребителя, виж в този
смисъл приетото в решение № 53 от 12.05.2021 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО по
гр.д.№ 1728 по описа за 2020 г. В тази хипотеза изобщо е неприложимо правилото
за обективна отговорност, респ. тезата за неоснователно обогатяване на
потребителя доколкото последните два института са изключени от приложение в
хипотезата на договорно правоотношение дори то да е възникнало на база Общи
условия, арг. от уредбата на раздел III.
ДЕЙСТВИЯ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА на ЗЗД и трайно установената съдебна практика в
този смисъл.
Следва да отбележим, че
заключението на СТЕ /прието от СРС и кредитирано / е изготвено въз основа на
представените от ответника писмени доказателства, както и относно количеството
отразено като потребена ел.енергия, вещото лице е посочило /на въпрос на адв.Д./
: „Те са ми изпратили данни без да описват какви са те, но предполагам, че не
са реални, тъй като няма архив. Показанията са ми посочени /има се предвид от
ответника/. Вещото лице не може да отговори и на въпроса дали приложената цена
на киловат част е за продажба на битов клиент или по цената по чл.50 ПИКЕЕ-
цената по която общественият разпределител закупува от производителите, в която
цена няма задължение към обществото.
В този смисъл,основателен е
довода на въззивника, че стойността не е определена по безусловен начин
доколкото не се установява по делото да е представен отчет от 05.11.2017 г.
От друга страна, за да се ангажира
отговорността на потребителя /дори да се приеме, че същата е
обективна/ законодателят
е въвел строги формални изисквания, които са гаранция за охраняване на правата
на потребителя. Това са гаранциите по раздел ІХ от Правилата, изискващи изрично
доказване на негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез
метрологична проверка на електромера по реда на Закона за измерванията,
съответно при промяна на схема на свързване - констатациите за същото следва да са направени в присъствие на орган на
власт - представители на МВР, който да удостовери наличието на същата.
Гаранция е и изискването по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са
приложими във всички хипотеза на разпоредбите на чл. 48-чл. 51 от ПИКЕЕ
за периода на действие на тези правила - след 16.11.2013 г., като периода на
едностранната корекция следва да попада в периода на действие на тези Правила.
(В този смисъл Решение № 467/28.07.2017 г. по гр. д. № 609/2017 г. по гр. д. №
609/2017 г. на ВКС, І-во Т. О.; Решение № 118/18.09.2017 г. по дело №
961/2016 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.).
В конкретния случай по делото се твърди от ответника промяна на схемата на
свързване, липсват
данни, а и твърдения от страна на ответника, че промяната на схемата на
свързване е
установено и демонстрирано пред представители на МВР. Видно от отрозането в КП от
02.02.2018 г./л.57 по делото пред СРС/ относно отговора на въпроса „констатациите
са демонстрирани пред служител на МВР“ е поставен отговор „не“.
Настоящият състав в мнозинството
си приема също, че доставчикът на ел.енергия не е изпълнил задължението си по
чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ, защото не е предвиден ред за уведомяване на клиента. Уговорката
в чл.17, ал.2 от ОУ не изпълнява законовото изискване на чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ.
При това положение обжалваното
решение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск ще следва
да бъде уважен като основателен; ищецът не дължи на ответника сумата по фактура
№ ********** от 22.08.2018 г.
/По въпросите за нарушение на
потребителските права на ищцовото дружество във връзка със Закона за защита на
потребителите, въззивната инстанция не излага мотиви, тъй като тези правила са
неприложими при търговци/.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението
е неправилно и в частта за разноските и същите ще бъдат разпределени по следния
начин:
На ищеца
разноски се следват и такива са реално сторени в размер на 463,71 лв. поради което се присъждат.
На ответника разноски не се следват и затова
решението в частта, в която са му
присъдени такива в размер на 600 лв. ще следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски се следват. Такива са сторени в размер на 300 лв. за
адв.възнаграждение и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 330,60 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е неоснователно- адв.възнаграждение е в минималния размер по Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Въззиваемият претендира разноски, но такива не му се следват и затова не се присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №214609/11.09.2019 г. по
гр.д. №57132 по описа за 2018 г. на СРС, Първо ГО, 166-ти състав, изцяло
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска,
предявен от „М.с.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** а
/стара ул.“2-ра“/, съдебен адрес:***-адв.Р.А., срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че
„М.с.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** а, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, сумата в размер на 1530,20 лв. по
фактура № ********** от 22.08.2018 г., начислена служебно електро- енергия по
партида с клиентски номер 210022234426 за обект, находящ се в гр.София, ул.“*******,
магазин 3, за периода 05.11.2017 г.-02.02.2018 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес
Център, да заплати на „М.с.“ ЕООД
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** а, съдебен адрес:***-адв.Р.А., сумата в размер на 463,71лв. - разноски
пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес
Център, да заплати на „М.с.“ ЕООД
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** а, съдебен адрес:***-адв.Р.А., сумата в размер на 330,60 лв. - разноски
пред въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - „Ч.Р.Б.“
АД.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член на II-B въззивен състав, по въззивно гр. дело № 543 на СГС за 2020г.
Не споделям становището на мнозинството от
състава, че за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на
електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е
необходимо наличието на двете предвидени в закона /чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.
83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ/ предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на
клиента и и одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, като в
случая не е установено наличието на първата от тях, предвид което при
произнасяне на решението и подписването му останах на особено мнение, като
съображенията за това са следните:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, се установи възможност за коригиране на сметката на абонати
на ел.енергия за минал период при условие на стриктно спазване на предвидените
в правилата изисквания.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се
отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които
при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за
свързване /чл. 48, ал. 2/, при които е установена повреда или неточна работа на
тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г. в сила от 16.11.2013 г./., действали
към процесния период, за който ответното дружество е начислило чрез корекция
потребление на електрическа енергия, е предвидена възможност за оператора на
ел. разпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия,
като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е
предвиден начин на извършване на корекцията.
Намирам, че липсата на клаузи в общите
условия за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на
корекция при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа
енергия, не съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като
събраните в хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени
самостоятелно и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите.
Както е посочено в решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в посочените
разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната
процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за
грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни,
за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не
могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз
основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не
решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
По въпросите, релевантни за настоящото
производство, е постановена и по-нова съдебна практика на Върховния касационен
съд – напр. Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 160/31.12.2020 г по гр. д. № 1174/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 237/11.01.2021 г. по гр.д. № 1553/2020 г., IV г. о., ГК, Решение №
8/04.02.2021 г. по гр.д. № 1358/2020 г., IV г. о., ГК и др., Решение №
28/18.02.2021 г. по гр.д. № 2376/2020 г., IV г. о., ГК и др./.
На следващо място приемам, че е налице
основание за крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия е въведено с изменението
на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., по силата на
законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ, от компетентен орган
– КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на
потребителя е въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт.
След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за
уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване е налице въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от действащите Общи
условия на ответника е предвидено задължение на последния за уведомяване на
потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл. 49, ал. 2
от същите. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016
г. на ВКС, II ТО, в което е прието, че в Общите условия на доставчика
"Ч.Е.Б." АД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено. В представените от ответника по делото общи
условия в чл. 17, ал. 2 от същите предвиждат, че в случаите на корекции на
сметките по ал. 1 на чл. 17, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е
длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В конкретния случай
ищецът е отнесъл въпроса за недължимостта на процесната сума с предявяването на
отрицателен установителен иск срещу ответника, т.е. осъществил е правото си на
защита срещу претенцията на ответника да е налице основание за прилагане на
корекция. С оглед последното намирам, че целта на закона, съдържаща се в
изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото потребителят е узнал
за корекционната процедура и предвид несъгласието си с нея е предявил иск за
недължимост на сумата по издадената фактура.
По изложените съображения считам, че на
обсъждане следваше да се подложат въпросите относно спазването на самата
корекционна процедура, правилността на начисляване на количеството електрическа
енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната фактура сума
се дължи от ищеца.
Мл. съдия:
/М.
Малоселска/