№ 165
гр. Враца, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
Членове:Катя Н. Гердова
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20251400500238 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 59/29.04.2025г. постановено по гр.д.№ 832/2024г. по описа на PC-Мездра
е отхвърлен предявения от Н. Ц. К., ЕГН **********, против С. Б. М. ЕГН **********, иск
с правно основание чл.50 вр.чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата от 2000,00 лв. представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от
ищцата страх, ужас, болки и страдания, вследствие ухапване от куче, собственост на
ответницата на 12.07.2024 г., като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 2394/12.05.2025г. от Н. Ц. К., ЕГН:
**********, с. постоянен адрес: ***, настоящ адрес: ***, чрез пълномощника й адв. Д. К. от
АК-Враца.
Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и нищожно и постановено при
неправилно приложение на материалния закон.
На второ място сочи, че били доказани останалите елементи на фактическия състав на
чл.50 от ЗЗД, а именно от медицинската документация приложена по делото и причинно -
следствената връзка за причинените на ищцата вреди от кучето на ответницата.
Въззиницата моли въззивния съд отмени изцяло атакуваното решение на РС-Мездра и
да постанови ново по същество на спора.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
С. М., чрез пълномощника й адв.К. Т. от АК-Враца, с който оспорва жалбата и счита, че
първоинстанционното решение е правилно законосъобразно.
В отговора се излагат доводи, че в производството е представен документ-писмо от
Кметство с.Лик, относно куче находящо се в двора на майката на ответницата, но същото не
било порода „немска овчарска“, както се твърди в исковата молба и се поддържа в жалбата.
Приложени са писмени доказателства относно постоянен и настоящ адрес на ответницата,
удостоверяващи, че същата живее в друго населено място, различно от село Лик, община
Мездра.
1
Счита, че първоинстанционния съд детайлно е обсъдил всички събрани в хода на
съдебното производство гласни доказателства.Прави анализ на фактическия състав на чл.50
от ЗЗД.
Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно .
С писмения отговор не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания
В съдебно заседание въззивницата Н. Ц. К., редовно призована не се явила, а се
представлява от упълномощения й адвокат Д. К., който поддържа въззивната жалба и желае
нейното уважаване. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна С. Б. М., редовно призована не се явила, а се
представлява от упълномощения й адв.К. Т. от АК-Враца, която поддържа писмения отговор
на въззивната жалба и желае нейното отхвърляне и потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Не претендира разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Районен съд – Мездра е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Н. Ц. К., ЕГН
********** с постоянен адрес *** и с настоящ адрес *** против С. Б. М. ЕГН **********
от ***, иск с правно основание чл.50 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да
й заплати сумата от 2000,00 (Две хиляди) лева, представляваща неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени от ищцата страх, ужас, болки и страдания, вследствие ухапване
от куче на 12.07.2024г., собственост на ответницата. Претендира разноски.
В исковата молба ищцата навежда твърдения, че с ответницата са съседи в с. Лик, като
ответницата С. М. притежава голямо куче „немска овчарка“, което до момента на
възникналия инцидент не е създавало проблеми. Сочи, че на 12.07.2024г. през нощта около
01:00 часа, ищцата се събудила от силен лай на собственото си куче, което било вързано и
излязла навън да види какво става. В този момент от тъмното излязло кучето на ответницата
и се нахвърлило върху нея. Захапало я е за дясната ръка, изпитала огромен ужас и страх,
опитала се да го отблъсне, но то продължавало да налита, като успяла да се добере до
вратата и влязла в къщата си. През това време двете й дъщери, които били в жилището се
събудили и дошли при нея, заедно с внучката й и нейния приятел. Установили, че на дясната
й ръка непосредствено под мишницата имало обилно кървене, като В.Т. я транспортирал до
спешния център в гр. Мездра, където на ищцата й била оказана медицинска помощ и
кръвотечението било спряно.
На сутринта постъпила на стационарно лечение в болница, като била приета от д-р Ц..
Било й е издадено медицинско свидетелство удостоверяващо причинената й телесна
повреда. Лечението продължило до 16.07.2024г. По време на престоя си в болничното
заведение изпитала постоянни болки, които не отшумели и след изписването й. В исковата
молба ищцата твърди, че в резултат на инцидента и до депозиране на исковата молба, тя
продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в причинен ужас, болки и
страдания.
Предвид на гореизложеното за нея се породил правен интерес от търсената съдебна
защита обективирана в петитумната част на исковата молба.
В писмения отговор депозиран по реда на чл.131 от ГПК ответницата оспорва иска,
като неоснователен и недоказан, като навежда твърдения, че тя не е собственик на куче и не
живее на адреса, който се сочи в и.м., а на този адрес живее нейната майка. Същата полага
грижи за бездомно и изоставено куче, което не е порода „немска овчарка“, както се сочи в
исковата молба. Посочва, че имотите на страните са разделени от ограда и ищцата е
собственик на 3 кучета, две от които са я хапали многократно и тя е споделяла за това в
селото.
Моли предявения срещу нея иск да бъде изцяло отхвърлен.
По делото са представени следните писмени доказателства: фиш от ФСМП-Мездра от
2
12.07.2024г. епикриза № ИЗ №1860/ изд. от ХО при МБАЛ-ЕООД-Мездра и медицинско
свидетелство Н. К. подписано от д-р Ц..
В подкрепа защитната теза на страните по делото са разпитани свидетели и на двете
страни по делото.
Свидетелката Н. К. ( дъщеря на ищцата) сочи, че една нощ към 00:30 часа, без да
конкретизира дата, чула кучета да лаят по цялата улица, при което се събудила. Излизайки
навън видяла майка си на външната врата, която си държала ръката. Кучето на съседите
било пред вратата на къщата. Майка й била много уплашена. Сестрата на свидетелката,
както и племенницата й и неин приятел, които бил в къщата също се събудили. Извикали на
съседката да си прибере кучето, но никой не ги чул. Сестрата на свидетелката се обадила на
С., след което майката на ответницата излязла да прибере кучето и отишла да види как се
чувства Н.. Транспортирали ищцата в спешния център. На следващата сутрин майката на
ответницата казала да позвънят на С. да отиде с тях до болницата, но същата отказала.
Свидетелката сочи, че ответницата С. живее в гр.Мездра и посещава майка си в селото.
Свидетелства, че имат две кучета, едното е порода „пинчър“ на 8 годишна възраст и
живее в къщата, а другото е порода „кокер шпаньол“ на няколко месеца. Сочи, че майка й Н.
има един белег от кучета.
Свидетелката М. К.(дъщеря на ищцата) твърди, че на 12.07.2024г. била в къщата на
майка си и били легнали. Майка й излязла навън и като се върнала казала: „Помогнете ми,
пострадах“. Свидетелката се обадила на С., да излезе да си прибере кучето, но тя не излязла,
а се появила майка й. Свидетелства, че не видяла кучето да хапе майка й, но го е видяла на
улицата как влачи синджир и майката на С. излязла да го прибере. Твърди, че С. живее в с.
Лик и в гр. Мездра.
Свидетелят В.Т. ( без роднински връзки със страните) приятел на внучката на ищцата,
твърди, че бил в къщата на ищцата, като не посочва точна дата и бил събуден от М. и Н..
Видял раната на ръката на Н., която кървяла. Транспортирали Н. в спешния център, където й
била оказана медицинска помощ. Видял кучето отвън на пътя. Твърди, че е виждал С. да го
развежда най-редовно, вързано е на синджир, без намордник. Не е видял как кучето е
ухапало ищцата. Видял го след това на пътя, обадили се на майката на С. да излезе да го
прибере. Свидетелства, че кучето е порода „немска овчарка“. След това кучето било вкарано
в двора и вързано от майката на С..
Свидетелят М. М. (съпруг на С.) твърди, че не живеят в с. Лик, а живеят в гр. Мездра.
Посещават с. Лик, където живее баба Ценка-майката на ответницата. Майката на С. има
куче, но то не е порода „немска овчарка“. По време на инцидента, като не сочи дата, не се е
намирал на територията на с. Лик и никой не му звънял да го кара до Бърза помощ. През
нощта звънели на съпругата му, че куче е ухапало някой, но какво е станало той не знае.
През това време са си били в гр. Мездра.
Свидетелят Ц.Т. (брат на С.) твърди, че живее в с. Лик, но в друга къща. С. и съпруга й
се водят на адрес в с.Згориград, обл.Враца. Майка му има куче кръстоска между
„каракачанка и хъски“, което е на 8 годишна възраст със сини очи и не прилича на „немска
овчарка“. Никога не са имали куче порода „немска овчарка“. То е вързано в двора и когато
С. посещава с. Лик, го разхожда. Твърди, че през нощта без да установява датата около 01:00
часа, С. му позвънила по телефона и му съобщила, че има инцидент, но не знае точно какъв.
Свидетелства, че позвънил на майка си да излезе и тогава установили, че нещо е станало, но
той не е видял нищо.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза, изготвена по писмени данни, което не е оспорено от страните и
възприето от съда, като вярно, обективно и компетентно изготвено се установило, че ищцата
е получила транзиторна рана – /входяща-канал-изходяща/ от ухапване по външната
повърхност на дясна мишница с местно възпаление на меки тъкани. По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени по време и начин, посочени в исковата молба,
т.е. при ухапване. Тези увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с оздравителен период около 3 седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес. От инцидента ищцата е претърпяла болка и
3
страдания, като е налице пряка причинна връзка между получените увреждания и
претърпените болка и страдания.
При така изложената фактическа обстановка първостепенния съд приел, че предявения
иск с правно основание чл.50 вр.чл.45 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, като го
отхвърлил, като приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволено увреждане, като присъдил разноски на ответницата.
Въззивния съд, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до
следните правни изводи:
Въззивният съд, в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, приема решението на
първоинстанционния съд за валидно и допустимо. С оглед доводите в жалбата и отговора,
както и приложимите към спора императивни материалноправни норми, очертаващи
предмета на въззивното производство, жалбата е неоснователна, а решението е правилно и
следва да се потвърди чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд (чл. 272
ГПК).
В отговор на изложените от страните доводи пред настоящата инстанция,
настоящият съдебен състав намира следното:
Предмет на въззивната проверка е цялото първоинстанционно решение, с което е
отхвърлен иск, при квалификацията на чл. 50, вр. с чл. 45 ЗЗД - за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие ухапване от куче, което е под
надзор на ответницата.
Разпоредбата на чл.50 ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от животни, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират, дори и когато животното е
избягало или се е изгубило. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животно,
е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на
животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при
нанесена от животното вреда. Отговорността по чл. 50 ЗЗД за вреди, причинени от вещи/
животни е безвиновна, обективна отговорност. Носителят на задължението за обезвредата
може да е едновременно собственик, който като такъв поначало упражнява надзор върху на
вещта/животното, от което е произтекъл вредоносния резултат, но може това да е и трето
лице, което юридически или фактически упражнява надзор върху вещта/животното.
За да бъде основателен такъв иск, в тежест на ищеца е да докаже следните
кумулативни предпоставки: настъпили вреди в патримониума му, същите вреди да са в
резултат на действия на животното/куче/, да е налице причинна връзка между вредата и
вредоносното действие на животното, както и че това животно е собствено или поставено
под надзор на ответника по този иск.
С исковата молба ищцата Н. Ц. К. претендира от ответницата С. Б. М. обезщетение за
неимуществени вреди, поради телесно увреждане, причинено чрез ухапването й от куче на
12.07.2024 г., за което твърди, че е под надзор на ответницата. Искът е основан на
разпоредбата на чл. 50 ЗЗД във връзка чл.45 от ЗЗД.
Според ищцата, кучето е било пред дома в нощта на инцидента и я е ухапало по
дясната ръка. След инцидента то е било прибрано от майката на ответницата С. М.. Същата
отрича да е собственик на кучето, като твърди, че кучето не е порода „немска овчарка“,
както се твърди в и.м., то се отглежда от нейната майка, която живее самостоятелно в с. Лик,
а тя самата пребивава основно в гр. Мездра. В деня на инцидента не се намирала на
територията на с.Лик, а живее в друго населено място. В тази връзка са и приложените по
делото пред първата инстанция писмени доказателства: у-ния за настоящ и постоянен адрес
на ответницата С. М. и нейният съпруг М. М. изд.от Община Мездра и Кметството
с.Згориград, обл.Враца./л.21-24 от първоинстанционното дело/.
Съдът приема за безспорно доказано, че ищцата Н. Ц. К. е претърпяла телесно
увреждане в резултат от кучешко ухапване – това се установява от представените
4
медицински документи, съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите
водени от ищцата. Не се спори по това обстоятелство между страните.
Спорен между страните е въпроса дали ответницата М. е собственик на кучето ухапало
ищцата, респ. дали то е под нейн надзор или под надзора на нейната майка. Ето защо по
делото следва да се докаже правно-релевантната връзка между кучето, причинило вредите и
ответницата т.е. че последната притежава кучето, че е под нейн надзор, респ.под надзора на
майка й. Това доказване е в тежест на ищцата и то следва да бъде проведено пълно и
главно.
Основателно е възражението наведено в писменият отговор на въззиваемата страна и
поддържано в съдебно заседание пред въззивната инстанция за липса на легитимация на
ответницата М..
В правната теория и съдебната практика е прието, че процесуалната легитимация е
свързана единствено с процесуалното представителство и процесуалната дееспособност на
субектите, участващи като страни в производството. Материално-правната легитимация на
страните в процеса е обусловена от правното твърдение на ищеца относно фактическата
обстановка от която той извлича материалното си право, и която включва и твърдение за
това срещу кого се търси защита на накърненото материално право.
Само при липсата на процесуална легитимация, за която съдът е задължен да следи
служебно, производството по делото може да бъде прекратено. Материално-правната
легитимация е свързана с успешното провеждане на исковото производство, като липсата й
води до неоснователност на иска. Това обаче е въпрос по същество на делото, по който съдът
трябва да се произнесе с решение. В този смисъл е Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. №
47/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Опр. № 408/15.12.2014 г. по ч. гр.
д. № 4633/2014 г. на ВКС 2-ро г.о.
В случая ищцата е посочила ответницата С. М. като лице, което носи отговорност за
действията на кучето, причинило й телесно увреждане.
Ответницата е надлежно уведомена, подала е писмен отговор по чл. 131 ГПК,
участвала е чрез процесуален представител пред първата инстанция и се е защитавала по
същество. Следователно е налице процесуална легитимация на ответницата – тя е
привлечена като ответник по предявен иск за обезщетение и активно участва в процеса.
Материалната легитимация касае дали ответницата е действителният носител на
задължението, произтичащо от правната норма, в случая – отговорността по чл. 50 ЗЗД
вр.чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира, че в хода на делото не са представени достатъчно категорични и
убедителни доказателства, които да установят по несъмнен начин, че именно кучето, за
което се твърди в и.м., че ответницата има надзор, е причинителят на увреждането.
Показанията на свидетелите-Н. К., М. К.(дъщери на ищцата) и В.Т. (приятел на
внучката на ищцата), ангажирани от ищцата, ценени в хипотезата на чл.172 от ГПК са
вторични, косвени и неосноваващи се на преки впечатления – нито един от тях не е видял
момента на ухапването и не е посочил датата на инцидента. Налице са субективни преценки
и предположения относно породата на кучето и чие е то. Описанията варират между
„немска овчарка“, „голямо куче със синджир“ и други. Това създава неяснота относно
идентичността на животното, особено с оглед на твърдението, че ищцата е била вече един
път нахапана от куче, както и че тя самата отглежда три кучета.
От своя страна, свидетелите на ответницата – включително съпругът М. М. и брат й
Ц.Т. последователно заявяват, че кучето, отглеждано от майката на ответницата, не е порода
„немска овчарка“, а е кръстоска между „каракачанка“ и „хъски“. Липсват каквито и да било
обективни доказателства, че това конкретно куче е било на улицата в момента на инцидента
и е проявило агресия.
Съдът приема, че ответницата няма доказана собственост върху кучето, а и не е
установено по безспорен начин, че тя е упражнявала надзор в критичния момент и на
5
инкриминираната дата. Самото твърдение, че понякога го разхожда, не е достатъчно да
обоснове отговорността й при липса на доказателства, че именно това куче е било на
мястото и е причинило увреждането.
При този доказателствен дефицит, съдът намира, че не е установена с нужната пълнота
причинната връзка между поведението на животното, за което ответницата евентуално носи
отговорност, и настъпилите вреди. Следователно не е налице материално-правна
легитимация на ответницата М., поради което не може да се ангажира отговорността й по
чл. 50 ЗЗД.
Настоящият въззивен състав намира че, чрез събраните пред първата инстанция
доказателства не са установени всички посочени предпоставки- елементи на фактическия
състав на непозволено увреждане по чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД, поради което претенцията на
ищцата следва да бъде отхвърлена. Достигайки до същия правен извод, Районният съд –
Мездра е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
РАЗНОСКИ:
На въззивницата Н. Ц. К. не се дължат разноски с оглед неоснователността на
въззивната жалба.
С оглед изхода на делото и направеното от процесуалният представител на
въззиваемата страна, че не претендира разноски пред въззивната инстанция, то такива не
следва да й се присъждат.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт
е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59/29.04.2025г. постановено по гр.д.№ 832/2024г. по
описа на PC-Мездра, с което е отхвърлен предявения от Н. Ц. К., ЕГН **********, против С.
Б. М. ЕГН **********, иск с правно основание чл.50 вр.чл.45 от ЗЗД, за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата от 2000,00 лв. представляваща неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени от ищцата страх, ужас, болки и страдания, вследствие
ухапване от куче, собственост на ответницата на 12.07.2024 г., като неоснователен и
недоказан и са присъдени разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, предвид
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6