№ 4302
гр. Варна, 06.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20243100500427 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение вх. № 93262/11.12.2023 г. ВРС – Регистратура, изпратено
чрез куриер на 08.12.2023 г., от И. Д. И., с което е поискано приемане на възражение срещу
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3193/01.06.2023 г.
издадена по ЧГД № 7009/2023 г. по описа на ВРС в полза на „Агенция за Събиране на
Вземания“ ЕАД.
Молителят излага, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, като за
нея разбрал на 08.11.2023 г., когато в кметството на с. К. му било връчено съобщение за
образувано изпълнително дело № 1206/2023г. от ЧСИ Петя И.а, peг. № 883, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.г.д. № 7009/2023 г. по описа на ВРС. Твърди, че по
гореописаното ч.г.д. № 7009/2023 г. по описа на ВРС, никога не бил уведомяван и получавал
каквито и да е документи, книжа, покани за доброволно изпълнение и други. След справка
по ч.г.д. № 7009/2023г. с учудване установил, че е отбелязано, че заповедта за изпълнение му
е връчена при отказ да я получи, което заявява, че категорично не отговаря на истината. В
края на м. юни посещавал няколко пъти Белгия във връзка с прекратяване на трудовите му
правоотношения и нямало как да откаже да получи документи, при условие, че не е бил в
България в този период. Твърди, че в периода, в който се твърди да са му връчвани каквито и
да е било книжа по образуваното изпълнително производство, респ. да е правил отказ от
връчване, не е пребивавал в страната, т.е. не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Р. България. Твърди, че от няколко години работи в Белгия, за което
представя копие от трудов договор. Във въпросният период отново пребивавал в Белгия, за
уреждане на трудовите му отношения там с цел прекратяване на трудовият му договор и
завръщане окончателно в България. Адресът, посочен в издаденият от ВРС изпълнителен
лист № 3641/08.08.2023г. по ч.г.д. № 7009/2023 г. – гр. В., ул. Х. Б. № **, не бил негов адрес –
нито е живял и/или пребивавал, нито е бил регистриран някога на такъв адрес. Съответно,
никога не са му били връчвани каквито и да е книжа или документи на този посочен в
изпълнителният лист адрес. Нямало данни по делото да е залепено уведомление на
постоянния му адрес по лична карта: с. К., ул. Х. Б. № **. Предвид липсата на каквото и да е
връчване на книжа бил в невъзможност да узнае за издаването на процесната заповед, да
получи съобщенията изпратени до него, както и да възрази по съответния ред.
1
Отправя искане до съда, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 423,
ал. 1, т. 2 от ГПК, да приеме за ненадлежно връчването на съобщения или книжа по ч.гр.д. №
7009/2023 г. на ВРС, от които да е узнал за издаването на заповедта за изпълнение, в
следствие на което е бил лишен от възможността да оспори вземането в установените от
закона срокове. Моли да се приеме възражението и на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК съдът
да спре изпълнението на издадената заповед.
Препис от възражението на длъжника е бил връчен на кредитора – заявител в
заповедното производство „Агенция за Събиране на Вземания“ ЕАД. В законоустановения
срок не е подаден отговор.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя
поддържа, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява
твърдението, че към момента на връчване при условие на отказ на книжата по частното
гражданско дело – 27.06.2023 г. молителят не е бил в България и моли съдът да приеме, че
връчването не е извършено ненадлежно.
Насрещната страна е представила писмена молба, в която отправя искане подаденото
възражение да не се приема.
По допустимостта на производството:
Възражението е подадено от надлежна страна, а именно лице, срещу което е
постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Длъжникът сочи, че е узнал за
издадената заповед за изпълнение на 08.11.2023 г. Възражението е подадено чрез куриер на
08.12.2023 г.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от материалите по
изпълнително дело № 20238830401206 по описа на ЧСИ Петя И.а се установява, че
съобщението за образувано изп. дело е редовно връчено лично на молителя И. И. на
08.11.2023 г. Липсват данни, освен оспореното връчване на заповедта за изпълнение при
условията на отказ за получаване, длъжникът да е узнал за издадената заповед за изпълнение
преди 08.11.2023 г. Във възражението се твърди, че заповедта не е била връчена надлежно на
длъжника, като е оспорено извършеното от длъжностното лице удостоверяване на отказ да
бъдат получени книжата.
Ето защо, съдът намира, че възражението е подадено в преклузивния 1-месечен срок
от узнаването за заповедта по чл. 423, ал.1 от ГПК и същото е процесуално допустимо.
По основателността на възражението, съдът намира следното:
По заявление вх. № 40629/31.05.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
образувано ч.гр.д. № 7009/2023 г. по описа на ВРС, по което е издадена Заповед №
3193/01.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът
И. Д. И., ЕГН **********, е осъден да заплати на кредитора „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД сумата от 2 669,45 лева, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № EMLN – 16870550, сключен на 18.03.2019 г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България и длъжника, прехвърлени от страна на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България по силата на Приложение № 1 от дата 15.07.2020 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г. в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 1 033,43 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2020 г. до 18.05.2023 г., сумата
от 1106,26 лв. – обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 96,18 лева – заплатена
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От извършената от ВРС справка в НБД „Население” се установява, че И. Д. И., ЕГН
**********, има регистриран постоянен и настоящ адрес: Варна, с. К., ул. Х. Б. № **, от
24.03.2014 г.
При връчване на издадената заповед по чл. 410 от ГПК длъжностното лице –
връчител е отбелязало в приложеното по ч.гр.д. № 7009/2023 г. на ВРС (л. 36) съобщение, че
на 27.06.2023 г. И. Д. И. е открит на адрес с. К., ул. Х. Б. № **, но „отказва да получи
съобщението“.
2
При тези данни с разпореждане от 05.07.2023 г. заповедният съд е приел, че книжата
са редовно връчени при отказ, на осн. чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК, считано от 27.06.2023
г. В едномесечния срок за възражение по чл. 414 от ГПК не е било подадено такова и съдът е
постановил да се издаде изпълнителен лист.
С подаденото пред ВОС възражение по чл. 423 от ГПК молителят е представил
документ, описан като трудов договор, в екземпляр на нидерландски език. С допълнителна
молба са представени превод на български език на приложения към възражението трудов
договор и допълнение към трудов договор на нидерландски език ведно с превод на
български език.
Видно от представения трудов договор, същият е сключен между Каракус ООД
(Karakus BVBA), 9032 Вонделхем, като „работодател" и И. Д. с адрес ул. Асхаут № 56, 9940
Еверхем, като „работник", като работникът е назначен на работа от 09.12.2019 г. в
качеството на куриер. Договорът е сключен за определен срок и се прекратява на 11.01.2020
г. С представеното допълнение към срочен трудов договор от 09.12.2019 г. между Каракус
ООД (Karakus BVBA и И. Д., ул. Асхаут № 56, 9940 Ервехем, е уговорено, че договорът се
променя на безсрочен договор от 11.01.2020 г.
Към доказателствата по делото е приобщен заверен препис от материалите по
изпълнително дело № 20238830401206 по описа на ЧСИ Петя И.а. Видно от същите, на
01.02.2024 г. и на 19.04.2024 г. ЧСИ е извършила справки в НАП за актуално състояние на
всички действащи трудови договори на И. Д. И., ЕГН **********, (л. 69 и 71 от ИД), от
които е видно, че в периода от 25.07.2022 г. до 20.05.2023 г. И. Д. И. е бил служител на
трудов договор във фирма „Смарт Селекшън“ ООД, гр. Варна. Видно от справките
предишният трудов договор на молителя е бил с НАП и е бил прекратен на 09.12.2019 г.
За установяване на обстоятелствата, при които е било извършено връчването на
съобщението с приложената към същото заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
7009/2023 г. по описа на ВРС, респ. къде е пребивавал И. Д. И. през м. юни 2023 г., по делото
са разпитани като свидетели длъжностното лице извършило връчването – Н. А. Д. –
служител в кметство К. и един свидетел в режим на водене от молителя.
От показанията на Н. А. Д., които съдът цени като ясни, последователни и без
вътрешни противоречия, се установява, че свидетелката изпълнява функцията на
длъжностно лице по призоваването при кметство с. К. и в това си качество лично е
извършила отбелязването върху съобщението находящо се на л. 36 от ч.гр.д. № 7009/2023г.
по описа на ВРС. Заявява, че познава лицето И. И. още от ученик и, че същият живее в село
К., знае къде живее и лично тя винаги ходи да връчва призовки и съобщения. Посочва, че е
правила опити да връчва съобщения и призовки на молителя И. по различни дела като от
съобщенията, които са от районен съд, той е получил само две. Два или три пъти е казвал, че
отказва да получи в т.ч. и през 2024г. Макар и да не си спомня конкретния случай, е убедена,
че констатацията, която е направила в процесното съобщение, отразява това, което се е
случило, и заявява, че е категорична в това, което е написала – че на 27-ми лично И. отказва
да получи съобщението. Не допуска възможност да напише, че лицето е на адреса, ако не е
ходила. Не е залепяла уведомление, тъй като адресатът е отказал.
Според показанията на свидетелката В. А. А., съпруга на И. Д. И., които съдът
преценява при условията на чл. 172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото, като
има предвид възможната й заинтересованост, преди около 3-4 години И. И. е живеел и
работел в Белгия. Посочва също, че през 2022г. е забременяла, при което И. започнал да
пребивава в Белгия по около месец и да се прибира за седмица до десет дни. Когато
бременността и напреднала, към есента на 2022г. се преместили да живеят в К. и там си
́
изкарали докато се родила дъщеря им. Тогава решили той да ходи в Белгия и да се връща
тук за кратко до края на май, и му казала, че трябва вече да се прибере в България. В
началото на юни 2023 той заминал за един последен път, защото трябвало да си оправя
документи. Обадили му се от Белгия институции – свидетелката не знае какво точно
трябвало да прави, но трябвало да отиде документално да си приключи нещата. Единствено
се върнал за рождения ден на сина на свидетелката от предходен брак, който бил на 17-ти
юни, за не-повече от 5 дни общо около 17-ти юни. След това пак заминал – на 18-ти или на
19-ти, като пътувал с кола и стоял около две седмици, защото трябвало да се изчакват
3
срокове за документи там. От началото на месец юли си бил в България. В края на месец
юни 2023г. И. бил в Белгия. Потвърждава, че живеят в с. К. на адрес: Х. Б. **, заедно с
бабата и дядото на И.. Откакто живеела там, никой не бил идвал да връчва документи. На
къщата нямало къде да се залепят бележки, защото имали ограда с метални колчета. Нямали
звънец. Имали кучета, които лаят. Абсолютно никой не бил идвал да носи там писма. Не си
спомня миналата година юни месец някой да е посещавал дома им и да иска да връчи на И.
някакви документи. Не знае И. да е отказвал да получи документи. Той не бил тук, първо, и,
второ, като имало нещо, той отивал и си го взимал. На никого не бил отказвал и никога не
бил казвал „Няма да приема“ или „Няма да дойда“ или каквото и да е било. Точната дата, на
която се върнал И. през юни 2023г. не може да каже. Тогава тя също водела дела, имала
страшно много проблеми с бившия си мъж, тормоз и т.н. Малко и било „тъмно“ този период.
́
Около две седмици го нямало след рождения ден на детето. Не било възможно да се е
върнал преди началото на юли. Не свързва с нищо това, но настоява, че е било началото на
юли. Тогава била под такъв стрес, че не била запомнила такива неща. Много добре си
спомняла, че когато заминал той и се бил обадил и бил казал, че има срокове там за
́
прекратяване на някакви документи, защото те имали наем, имали договорни отношения –
всичко било със срокове, подавали се молби и там се чакало. Категорично заявява, че на 27-
ми юни той не е бил в България.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от
възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в
срока по чл. 414 ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно (т.1) и заповедта за изпълнение не е
връчена лично на длъжника и в деня на връчването последния не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България (т.2). Именно на тези две хипотези
се позовава длъжникът в подаденото възражение.
Видно от извършеното от длъжностното лице официално удостоверяване,
съобщението със заповедта за изпълнение е връчено на 27.06.2023 г. лично на И. Д. И. на
неговия постоянен и настоящ адрес: с. К., ул. Х. Б. № **, при условие на отказ да получи
книжата. Тази възможност за връчване е регламентирана в чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 от ГПК,
съгласно които отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се
удостоверява с подписа на връчителя като отказът на получателя не засяга редовността на
връчването.
По силата чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за
извършените от него действия. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща
съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа,
издал документа са се осъществили така както се твърди в документа - чл.179,ал.1 ГПК. До
доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния
свидетелстващ документ, действително са се осъществили. При осъществяване на
решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачита и да се
съобразява с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи
документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на тяхната неистинност.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства не установяват неистинност на
удостовереното от длъжностното лице в приложеното по ч.гр.д. № 7009/2023 г. на ВРС (л.
36) съобщение, а именно че на 27.06.2023 г. И. Д. И. е бил на адрес с. К., ул. Х. Б. № **, и е
отказал да получи съобщението, с което му се връчва издадената заповед за изпълнение.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката В. А. А., която е съпруга на И. Д. И.
и е заинтересована от изхода на спора. Същите са в противоречие не само с показанията на
другата разпитана свидетелка - Н. А. Д., която в качеството на длъжностно лице по
призоваването е извършила отбелязването върху съобщението, но и с прието по делото
4
писмено доказателство, а именно приложената по изпълнителното дело справка от НАП за
актуално състояние на всички действащи трудови договори на И. Д. И.. Справката
установява, че в периода от 25.07.2022 г. до 20.05.2023 г. И. Д. И. е бил служител на трудов
договор във фирма „Смарт Селекшън“ ООД, гр. Варна – обстоятелство, което изключва
верността на твърденията на свидетелката В. А., че по същото време съпругът и е работел в
́
Белгия и е прекратил договора си там в края на май 2023 г. Същевременно, свидетелката
многократно настоява за сложността на административните процедури в Белгия, които
изисквали съпругът и да ходи два пъти и да стои поне месец на място за издаване на някакви
́
документи, бе каквато и да било конкретика за какви точно документи става въпрос.
Споменава се за такива свързани с трудово правоотношение и с наемно правоотношение, без
обаче да става ясно кои точно са тези документи и защо е бил необходим такъв дълъг
престой. Наред с това свидетелката е много категорична в посочването на дати, които
съответстват на защитната теза на молителя, но същевременно заявява, че в този период е
била под голям стрес, имала много лични проблеми, малко и било „тъмно“ за този период и
́
пр.
Следва да се отбележи още, че представеният трудов договор и допълнително
споразумение към него установяват единствено, че от 09.12.2019 г. И. И. е бил назначен на
работа в Белгия като куриер и, че срокът на договора е бил изменен на безсрочен, считано от
11.01.2020 г., но не са годни да установят обстоятелства, осъществили се през 2023 г. Не е
представено писмено доказателство за датата на прекратяване на договора, за
установяването на който факт законът изисква писмен документ, нито някой друг от
документите, заради които се е наложило молителят да пребивава в Белгия през целия м.
юни 2023 г.
Ето защо, съдът приема, че материалната доказателствена сила на извършеното от
длъжностното лице удостоверяване не е оборена и връчването на заповедта за изпълнение
на длъжника е извършено редовно при спазване на реда по чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 от ГПК.
Съответно, не е налице основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за приемане на
възражението на длъжника, а именно заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно.
Що се отнася до възражението на молителя, че към момента на извършване на
връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България,
съдът намира следното:
Хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК съдържа две кумулативни условия: заповедта
за изпълнение да не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването той да не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
На първо място, съдът намира, че връчването по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 от
ГПК, представлява лично връчване на адресата. Това е така, тъй като случаите, при които
законът допуска връчване чрез друго лице са изрично и лимитативно изброени в
процесуалния закон. Това са хипотезите на чл. 46, ал. 2 относно връчване на пълнолетен от
домашните или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател
на адресата и чл. 51 ГПК, който регламентира връчване чрез адвокат. В чл. 44, ал. 1 ГПК е
уредено личното връчване на адресата, в т.ч. при хипотеза на отказ да се приеме
съобщението или призовката.
На следващо място, легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване"
се съдържа в разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП, съгласно която това е мястото където
лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки.
В случая не са налице данни молителят да се е установил преимуществено да живее в
Белгия или на друго място, различно от постоянния и настоящия му адрес в България.
Напротив, самият той твърди, че е прекратил трудовото си правоотношение в Белгия и е бил
там през юни във връзка с уреждане на документи. В тази насока са показанията на
свидетелката А. – съпруга на молителя, според които двамата решили той да ходи в Белгия
5
до края на май и, че трябвало вече да се прибере в България. Същевременно, от справката за
трудовите правоотношения, получена от НАП, категорично се установява, че в периода от
25.07.2022 г. до 20.05.2023 г. И. Д. И. е бил на трудов договор във фирма „Смарт Селекшън“
ООД, гр. Варна. Следователно към м. юни 2023 г. не са налице трайни връзки от какъвто и да
било характер на лицето с Белгия или намерение да създаде такива връзки.
Ето защо, искането за приемане на възражението основано на твърдения за наличие
на хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК е неоснователно.
При този извод, на насрещната страна се следват направените за настоящото
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 50,00 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение на И. Д. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
Област Варна, Община Варна, с. К., ул. Х. Б. № **, срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3193/01.06.2023 г. издадена по ЧГД № 7009/2023 г. по описа
на Районен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес Област Варна,
Община Варна, с. К., ул. Х. Б. № **, да заплати на „Агенция за Събиране на Вземания“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, съдебно-деловодни разноски в настоящото производство в размер
на 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6