Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 28. 06.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV б въззивен състав, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
2. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Капка Лозева
като разгледа докладваното
от съдия Петя Георгиева В.гр.дело № 1540
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С въззивна жалба с вх.№5187756 от
12.12.2017 г. „О.Б.Б.“ АД, чрез юрк.Г.М. обжалва решение №277815 от 24.11.2017
г., постановено по гр.дело № 55474/2014 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 68 състав в частта, с която е уважен предявен иск с правно
основание чл.225, ал.2 от КТ за
заплащане на сумата от 955, 23 лв., представляваща обезщетение на основание
чл.225, ал.2 вр. с ал.1 от КТ до размера от 515, 37 лв., съставляваща разлика в
заплатите на по-ниско платена длъжност за периода от 11.04.2012 г. до
12.06.2012 г., като неправилно и незаконосъобразно и претендира отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново
решение, с което въззивният съд да отхвърли иска. Претендира присъждане на разноски
по делото пред двете инстанции.
С жалбата се поддържа, че при
постановяване на решението си първоинстанционният съд не е обсъдили събраните
по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, поради което
неправилно е установил фактическата обстановка по делото и направил погрешни правни изводи. Поддържа,
че неправилно районният съд е приел за недоказано твърдението за заплащане на
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и не е уважил възражението за прихващане със
сумата 772, 50 лв. Съдът не бил взел предвид констатациите на вещото лице в
СИЕ (стр.1) за получено от ищцата
обезщетение за неспазено предизвестие за периода от 01.02.2012 г. до 28.02.2012
г. Това се потвърждавало и от удостоверението от НАП за размера на начисления
месечен облагаем доход 1055, 178 лв., включващ това обезщетение. Незаконосъобразно
съдът е оставил без уважение възражение за прихващане за сумата, съставляваща
разлика между действително дължимото се обезщетение за оставане за работа през
периода от уволнението до 11.04.2012 г., и присъденото й обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ с решение на СГС ГО, IV „в“ възз.състав
по гр.д.№1535/2013 г. и не бил съобразил заключението на вещото лице, което е установило,
че на ищцата е платена недължима сума -
разликата в размер на 203, 61 лв. – едното било на основание чл.225,
ал.1 от КТ, а другото 225, ал.2 от КТ. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че
за период на оставане без работа поради уволнението (01.03.2012 г. до
11.04.2012 г.) предшестващ процесния, ищцата е получила в повече от дължимото й
се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като е работила по друго трудово
правоотношение и следва да получи само разликите в заплатите, поради което
липсва основание за получената сума. При постановяване на решението си съдът не
е съобразил заключението на СИЕ и направеното признание относно този факт,
както и липсата на оспорване на своевременно направеното от ответника възражение
за прихващане с това вземане, поради
което неправилно е приел възражението за неоснователно.
Въззиваемата страна, в срока по чл.
263, ал.1 изр. 1 ГПК, е депозирала отговор, с който оспорва подадената
въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение и да й присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
Пред въззивната инстанция не са събрани
доказателства за новонастъпили обстоятелства.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV Б въззивен състав констатира, че въззивната жалба е
допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269
от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на
обжалваното решение в обжалваната му част и приема, че решението е валидно и
допустимо. Изложените във въззивната жалба твърдения и доводи се отнасят към
правилността на постановения акт, а не до неговата допустимост, като се
обхващат от предмета и обхвата на въззивното производство, по което въззивният
съд дължи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства
поотделно и в съвкупност.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил частично предявеният иск, като е осъдил „О.б.б. "АД да заплати на Д.И.С., 515, 37 лв., представляващи обезщетение по чл.225,ал.2 КТ за получаването от
ищцата на по-малко възнаграждение поради незаконното й уволнение, отменено с въззивното решение № 5681/23.07.2013г. по
гр.д. № 1535/2013г. по описа на СГС, IV-В състав, полагащо й се за периода от 11.04.2012 г. до 12.06.2012 г., заедно със законовата лихва
върху посочените суми, считано от датата на предявяването на исковата молба -
15.10.2014 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в
останалата част до пълния предявен размер от 955,23 лв.,
както и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска. Съдът е приел за установено, че с решение по
в.гр.д.№ 1535/2013 г. на СГС, IV „в“ състав е отменено
уволнението на ищцата, тя е възстановена на заеманата преди това длъжност
„банков служител обслужване на клиенти“ CSR
в клон „*******“ в гр.София и „ОББ“ АД е осъдено да й заплати обезщетение в
размер на 2250 лв. за оставането й без работа поради уволнението, за периода от
11.01.2012 г. до 11.04.2012 г. Размерът на обезщетението е определен на база
брутното трудово възнаграждение по см. на чл.228 от КТ – 750 лв., което е
установено със сила на пресъдено нещо в производството по предявеният иск за обезщетение
за този период. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че периода, за
който се претендира обезщетение в настоящето производство, ищцата е работила при
друг работодател, съдът е уважил частично предявеният иск за обезщетение. Съдът
е приел, че получаваното при него трудово възнаграждение е в по-нисък размер
спрямо получаваното при ответника, като относно определяне на размера му е взел
предвид представените писмени доказателства удостоверение от НАП за начисления
месечен облагаем доход и е възприел заключението на СИЕ – допълнително, като
обективно и неоспорено от страните. От заключението на вещото лице е прието за установено,
че размерът на обезщетението за исковия период от 11.04.2012 г. до 12.06.2012
г. е размер на сумата от 515, 37 лв., съставляваща разликата в заплатите при
ответника и при новия работодател. Възоснова на тези събрани и обсъдени в
решението доказателства по делото, първоинстанционният
съд е счел иска за основателен и доказан в този размер и го е уважил частично,
а в останалата част до предявения размер го е отхвърлил.
Съдът е приел за
недоказани и неоснователни направените от ответника възражения за прихващане
със суми, получени от ищцата за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на
772, 59 лв. и с неоснователно получена от нея сума в размер на 835, 97 лв. за
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Софийският градски съд, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение прие следното:
Районният съд правилно е оценил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е приел наличието на трудово правоотношение между страните, което и било прекратено със Заповед на директора на ОББ АД – клон ******* - София, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Това се установява от трудов договор № 4406 от 02.07.2007 г. и ДС от 01.04.2011 г. и Заповед № ********** от 11.01.2012 г., представени по делото. Със заповедта е определено на ищцата да се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ - за 1 ден за 2012 г. От представената трудова книжка – стр. 9 (л.27 от първоинстанционното дело) е видно, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 11.01.2012 г., на посоченото общо основание за прекратяване на трудовия договор (без страната да дължи предизвестие), при което възниква правото на другата страна по договора да получи обезщетение на основание по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието. Видно от представените по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, фиш за работна заплата и справка от НАП (стр.44 от делото), е че такова обезщетение е било определено от работодателя и начислено на ищцата в размер на 722, 59 лв. с трудовото възнаграждение за м.януари 2012 г.
С влязло в сила съдебно решение по в.гр.дело №1535/2013 г. на СГС, IV в въззивен състав по същество е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено с посочената заповед и на основание чл.328, т.5 от КТ и е възстановена на заеманата преди уволнението банков служител обслужване на клиенти“ CSR в клон „*******“ в гр.София и на основание чл.225, ал.1 от КТ е осъден работодателя – ответник да й заплати сумата от 2250 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 11.01.2012 г. до 11.04.2012 г. Същото е и платено в пълен размер видно от авизо от 09.10.2014 г. (л.45) С това съдебно решение е признат размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен работен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на заеманата от нея длъжност – м.декември 2011 г. Размерът на брутното трудово възнаграждение за посочения месец, което съгласно чл.228, ал.1 от КТ е определящ размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, е 750 лв.
Безспорно е и видно от справката от НАП, че за процесния период, за който ищцата претендира обезщетение в настоящето производство (11.04.2012 – 12.06.2012 г.), тя е работила при друг работодател, а от допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че разликата в получаваната от нея заплата и тази, която би получила при ответника за този период възлиза на 515, 39 лв. От представената трудова книжка, която е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, е установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение за периода, посочен в исковата молба (л.28 от делото). В тази връзка съдът счита, че с решението си СРС обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл.202 от ГПК е възприел заключението на СИЕ по допълнителната задача, което кореспондира с представените по делото писмени доказателства относно размера на трудовите възнаграждения и периода, през който ищцата е работила при по-ниско такова.
В производството пред СРС от страна на ответника своевременно е направено и е прието за разглеждане от съда възражение за прихващане с вземането му в размер на 203, 61 лв. – получени без основание за надплатена от работодателя сума за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, с твърдения, че за част от периода за която същото е присъдено и изплатено, ищцата не е била без работа и е получавала трудово възнаграждение от друг работодател. Районният съд правилно е счел, че не може в настоящето производство да бъде пререшаван въпроса за размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, което е присъдено на ищцата с влязло в сила решение по в.гр.дело №1535/2013 г. на СГС, IV В възз. състав, поради забраната на чл.299, ал.1 от ГПК и формираната сила на пресъдено нещо. Всички възражения относно размера на претендираното обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за този период, работодателят е следвало да направи в производството по предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ иска и с влизане в сила на съдебното решение по него същите са преклудирани.
От представеното влязло в сила съдебно решение на въззивния съд е видно, че е уважен предявеният срещу настоящия ответник - работодателя от настоящия ищец, иск по чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа за част от шестмесечния период. Пределите на силата на пресъдено нещо се разпростират спрямо насрещните страни - чл. 298, ал.1 ГПК, а влязлото в сила решение следва да се зачете като задължително от всички съдилища – чл. 297 ГПК. С оглед ограничението на чл. 299, ал.1 ГПК, в настоящото производство не следва да се пререшава спорът относно съдебно признатото право на ищцата да получи обезщетение в определен размер. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът не е взел предвид основното заключение на вещото лице и обстоятелството, че ищцата била получила в повече обезщетение за оставане без работа поради уволнението без основание – 203, 61 лв., за период предшестващ процесния, тъй като то се отнася за релевантни, но преклудирани факти.
Предявеният иск е за
обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда. Основателността на иска за
присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение е в зависимост от
оставането без работа, респ. от липсата на последващо трудово правоотношение,
по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово
възнаграждение в шестмесечния срок след уволнението. Ако работникът или
служителят е работил на по-нископлатена работа той има право на разликата в
заплатите. От
значение е само наличието на трудово правоотношение, по силата на което
работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение. Повторното
оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение - причинната връзка
между незаконното уволнение и оставането без работа е прекъсната, поради което
в случая от обезщетение се дължи само до периода на заемане на
по-нископлатената длъжност (12.06.2012 г.), не и след това. С оглед
разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК и доказателствената тежест, която носи, ищецът е посочил и
представил доказателства, от които се установи, че след уволнението в периода
посочен в исковата молба и попадащ в предвидения в чл.
225, ал.1 КТ срок е работил при друг работодател и е получавал по-ниско
трудово възнаграждение, поради което има
право да получи обезщетение в размера по ал.2, установен по делото от
заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза (допълнително). Ето
защо, искът се явява доказан по основание и размер. Решението на районният
съд обаче
е неправилно в частта, с която не е уважено направено от ответника възражение
за прихващане със сумата от 772, 59 лв. за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Установено е по делото, че такова вземане съществува и то е изискуемо, както и
неговия размер. При тези доказателства възражението за прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл.
225, ал. 1 КТ и обезщетението при уволнение поради неспазено предизвестие
по чл.
220, ал. 1 КТ е основателно и следва да се уважи. Пред м. януари 2012 г. на
ищцата е изплатено обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ в размер на 772, 59 лв., получено на основание, което
впоследствие е отпаднало, поради което възражението за прихващане е основателно. Съгласно
константната съдебна практика, обезщетението по чл.
220, ал.1 от КТ не може да се кумулира с обезщетението за незаконно
уволнение по чл.
225, ал.1 от КТ, тъй като покриват една и съща обезвреда - оставането без
работа след уволнението. С решението, с което съдът отменя заповедта за
прекратяване на трудовия договор като незаконосъобразна, отпада основанието за
заплащане на обезщетенията, тъй като не е налице правомерно прекратяване на
трудовото правоотношение. Следователно обезщетението по чл.
220, ал.1 от КТ се явява платено при отпаднало правно основание Допустимо
е, както и в настоящия случай, тази претенция да бъде предявена под формата на
възражение за прихващане в процеса. Прихващането (компенсацията) е едностранна
правна сделка, за извършването на която е достатъчно изявлението на едната
страна по делото, в случая на ответника. Компенсирането е допустимо, тъй като
двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение -
оставане на уволнения без работа. В този смисъл Решение № 271 от 17.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 409/2011 г., III г. о., ГК. Ето защо, претенцията на работодателя за
възстановяване на изплатеното от него обезщетение, респ.възражението за прихващане с изплатеното през м.01.2012 г.
обезщетение по чл.
220, ал.1 от КТ в размер на 772, 59 лв., е основателно. Поради
основателността на възражението, искът на ищеца следва да бъде отхвърлен, тъй
като същият е изцяло погасен чрез прихващане
с насрещното вземане на ответника за изплатено от него обезщетение по чл.
220, ал.1 от КТ в размер надвишаващ исковата претенция.
При така установеното от фактическа и
правна страна, съдът намира че подадената въззивна жалба е основателна и решението ще следва да се
отмени в обжалваната му част, с която искът по чл.
225, ал. 1 КТ е уважен, като се постанови ново по същество, като искът се
отхвърли и в останалата му част - за сумата 515, 37 лв. Като последица
следва да се отмени решението на районният съд и в частта за присъдени разноски
в полза на ищцата и в полза на съда.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.273 от ГПК, следва да се осъди въззиваемия да заплати на жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция в размер на общо 311, 86 лв., определени съобразно чл.78, ал.8 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от НЗПП, както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 80, 93 лв. и разноски за внесена държавна такса по въззивната жалба в размер на 25 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№277815 от 24.11.2017 г. по гр.дело № 55474 по описа за 2014 г. на Софийски
районен съд, II ГО, 68
състав в частта, с която „О.Б.Б. "АД, *** е осъдено да заплати на Д.И.С. с
ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В.М., сумата от 515, 37 лв. за обезщетение по чл.225, ал.2 КТ за получено от нея по-малко възнаграждение поради незаконното й уволнение, отменено с въззивното
решение № 5681/23.07.2013г. по гр.д. № 1535/2013г. по описа на СГС, IV-В
състав, за периода от 11.04.2012 г. до 12.06.2012г.,
заедно със законовата
лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяването
на исковата молба - 15.10.2014г. до окончателното й изплащане и в частта, с която е осъдено да заплати 226.60 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение на Д.И.С. и 50 лв. държавна такса в полза на
Районен съд -София, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.И.С.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В.М.
против „О.Б.Б. "АД, *** иск с правно основание чл.225, ал.2 вр. с ал.1 от Кодекса на
труда и в частта му за присъждане на сумата от 515, 37 лв. (петстотин
и петнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за разлика в получаваното
трудово възнаграждение при друг работодател за периода от 11.04.2012г. до
12.06.2012 г., ведно
със законовата
лихва считано от датата на предявяването на исковата молба – 15.10.2014
г., като погасен чрез прихващане с изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 и
вр. с чл.273 от ГПК, Д.И.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В.М. да заплати
на „О.Б.Б."
АД *** сумата от общо 311, 86 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата и пред въззивната
инстанция, 80, 93 лв. разноски за възнаграждение на вещо
лице и 25 лв. разноски за държавна такса за обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.