Решение по дело №4903/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 2103
Дата: 15 декември 2017 г. (в сила от 23 януари 2018 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20174430104903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. П., 15.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 17.11.2017 г., в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Галя Николова,  като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 4903 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание осн. чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 288 от ТЗ във вр. с чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД  и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „И.“ ООД ***, срещу ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” гр. П., за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3306,00лв. – главница, представляваща възнаграждение за произведени стоки, за което са издадени фактури с дати: 08.09.2015г.; 15.09.2015г.; 18.09.2015г.; 24.09.2015г.; 13.10.2015г.; 19.10.2015г.; 27.10.2015г.; 30.10.2015г.; 06.11.2015г.; 10.11.2015г.; 24.11.2015г.; 08.12.2015г.; 497,69лв. – законна лихва, както следва: 81,09лв. – за периода от 23.09.2015г. до 22.05.2017г.; 45,14лв. – за периода от 30.09.2015г. до 22.05.2017г.; 55,83лв. – за периода от 03.10.2015г. до 22.05.2017г.; 62,23лв. – за периода от 09.10.2015г. до 22.05.2017г.; 9,59лв. за периода от 28.10.2015г. до 22.05.2017г.; 75,48лв. – за периода от 04.11.2015г. до 22.05.2017г.; 16,64лв. – за периода от 27.10.2016г. до 22.05.2017г.; 18,51лв. – за периода от 14.11.2015г. до 22.05.2017г.; 40,26лв. – за периода от 21.11.2015г. до 22.05.2017г.; 29,04лв. – за периода от 25.11.2015г. до 22.05.2017г.; 35,45лв. – за периода от 09.12.2015г. до 22.05.2017г.; 28.43лв. – за периода от 23.12.2015г. до 22.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 76,07лв. – внесена държавна такса по ч.гр.д. 3621/2017г. на ПлРС до окончателното изплащане на същата. Ищецът твърди, че с ответника са се намирали в търговски отношения, и той му е възлагал изработването на афиши, билети, листовки и други печатни материали, за които доставката на които били изготвяни фактурите по делото. Твърди, че стоките и фактурите били получени от представител на ответника и на 26.05.2016г., той потвърдил задължението по фактурите с писмо за потвърждаване на салда. Твърди, че ответникът не е заплатил исковите суми, въпреки получената на 12.10.2016г. покана по пощата. Твърди, че по развилото се по този повод заповедно производство, ответникът е възразил в срок и моли съда да установи дължимостта на сумите по него.

Ответникът счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Посочва, че е помолил ищеца след получаване на писмената покана да му предостави информация за съществуващите правоотношения между страните, но той е отказал. Твърди, че липсват правоотношения по договор за изработка и по делото такива не се доказват, като не е доказан и устен такъв. Счита, че единственото правоимащо лице да сключи договор от името на театъра е директорът, и че сделка извършена от лице без нужната представителна власт е нищожна. Счита, че лицето правило заявките – И.К. не е имало правото да представлява ответника. Заявява, че фактурите представени по делото също не мога да се счетат като доказателство, ако не са осчетоводени или съпроводени с други доказателства, а представляват едностранно писмено изявление на издателя им. Счита, че не се доказа приемането на извършената работа, че искът не е доказан по размер, не е налице частично плащане по фактурите, че са били налице мними представители на дружеството, чиито изявления не са били ратифицирани изрично или мълчаливо. Моли съда да отхвърли предявените искове.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: На 23.05.2017г., ищецът „И.“ ООД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 3621/2017г. на ПлРС, и по което е издадена Заповед за изпълнение № 2320 от 23.05.2017г., с която съдът е разпоредил длъжникът ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ“ – П. да заплати на кредитора  следните суми: 3306,00лв. – главница, представляваща възнаграждение за произведени стоки, за което са издадени изброени изрично фактури; 497,69лв. – законна лихва, както следва: 81,09лв. – за периода от 23.09.2015г. до 22.05.2017г.; 45,14лв. – за периода от 30.09.2015г. до 22.05.2017г.; 55,83лв. – за периода от 03.10.2015г. до 22.05.2017г.; 62,23лв. – за периода от 09.10.2015г. до 22.05.2017г.; 9,59лв. за периода от 28.10.2015г. до 22.05.2017г.; 75,48лв. – за периода от 04.11.2015г. до 22.05.2017г.; 16,64лв. – за периода от 27.10.2016г. до 22.05.2017г.; 18,51лв. – за периода от 14.11.2015г. до 22.05.2017г.; 40,26лв. – за периода от 21.11.2015г. до 22.05.2017г.; 29,04лв. – за периода от 25.11.2015г. до 22.05.2017г.; 35,45лв. – за периода от 09.12.2015г. до 22.05.2017г.; 28.43лв. – за периода от 23.12.2015г. до 22.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски - 76,07лв. – внесена държавна такса.  По тази заповед е постъпило възражение от длъжника – ДКТ „ИВАН РАДОЕВ“-П. в законоустановения срок. Кредиторът „И.“ ООД е подал иск в срока по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда, който е допустим, предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на иск.

Ищецът сочи, че е бил в търговски взаимоотношения с ответника във връзка с договори за изработка на печатни материали като представя по делото следните фактури: фактура № 8964 от 08.09.2015 г. за 300 бр. афиши „Чудесното семейство“, 300 бр. афиши „Магьосницата от долната земя“ и 10 000 бр. формуляри вх.билети с обща стойност на фактурата 480 лв.; фактура № 8983 от 15.09.2015 г. за 300 бр. афиши „Боряна“ и 300 бр. визитки за сумата от 270 лв.; фактура № 8990 от 18.09.2015 г. за 1 000 бр. програми „Чудесно семейство“ на стойност 336 лв.; фактура № 8998 от 24.09.2015 г. за 300 бр. плакати „Пролетно тайнство“ и 300 бр. листовки „Пролетно тайнство“ на стойност 378 лв.; фактура № 9055 от 13.10.2015 г. за 100 бр. плакати „Франклин и елхичката“ на стойност 60 лв.; фактура № 9071 от 19.10.2015 г. за 600 бр. плакати „Пролетно тайнство“ и 500 бр. листовки „Пролетно тайнство“ на стойност 480 лв.; фактура № 9095 от 27.10.2015 г. за 600 бр. афиши „Боряна“ на стойност 288 лв.; фактура № 9103 от 30.10.2015 г. за 10 000 бр. формуляри вх.билети на стойност 120 лв.; фактура № 9124 от 06.11.2015 г. за 1 000 бр. дипляни „Боряна“ – програма на стойност 264 лв.; фактура № 9130 от 10.11.2015 г. за 200 бр. плакати „Куклена фиеста“ на стойност 192 лв.; фактура № 9165 от 24.11.2015 г. за 500 бр. афиши „Катаклизми“ на стойност 240 лв.; фактура № 9208 от 08.12.2015 г. за 500 бр. програми „Катаклизми“ на стойност 198 лв. На 10.10.2016 г. ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно плащане, с която го е уведомил, че задълженията му към момента възлизат на 3 306.00 лв., като сумата е за изработка на печатни изделия - афиши, плакати и други отразени в наличните при ответника фактури. Ответникът е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати посочената сума. Представено е и извлечение от счетоводството на ищеца, съгласно което от ответника е останал остатък за издължаване в размер на 3 306.00 лв. Поканата е получена от ответника съгласно представеното известие за доставяне на 12.10.2016 г. Между страните е разменено писмо, с което ищецът е уведомил ответника, че към 26.05.2016 г. има вземания от ответника на стойност 6 058.80 лв., а ответника му е отговорил, че на 26.05.2016 г. му е пуснал плащания за 2016 г. на стойност 2 368.80 лв. Във връзка с поканата от 10.10.2016 г. за доброволно изпълнение на задължения, ответникът е изпратил на ищеца уведомление, че при него липсва информация относно поръчките за поисканата сума и е поискал предоставяне на сключен договор между страните, заявки от упълномощено лице за възлагане на поръчка, срокове за изпълнение и вид на поръчката, копия от оригиналните фактури, протоколи за приемо-предаване, стокови разписки. Това уведомление е получено от ищеца на 14.10.2016 г. На това писмо ищецът е отговорил, че фактурите са били издадени въз основа на първични разходооправдателни документи, потвърждавани и надлежно осчетоводени в счетоводството на ответника. Твърденията са, че възложената работа отдавна е приета и изпълнена, но повече от година остава незаплатена.

По делото беше разпитана в качеството на свидетел Р.Т., която работи при ищеца от 2007 г. като оператор на компютърна и предпечатна графична подготовка. Тя посочи, че за всички години, през които е работила, докато се сменил директора на театъра винаги е работила с ДКТ. На нея са били подавани файлове, тъй като тя отговаря за пускането на печата. Тъй като тя е най-отдавна във фирмата, през нея е минавало всичко и до септември 2016 г. нейната фирма е  работила с театъра.  Спомня си, че в някои случаи, когато определени тиражи на изделия се допечатвали, например афиша за „Боряна“, се е подавал още през 2015 г. и след това само са се обаждали от театъра да поръчат допълнителни бройки. Когато проекта не е минавал през нея, не може да каже дали са го препечатали. Твърди, че лично при нея е идвала св.И.К. с флашка  като носител, за да ѝ предоставя файловете за разпечатване. Тази служителка на театъра се качвала лично при нея да проверява дали файловете са наред, като понякога имало нужда да се дообработват. Свидетелката Т. посочи, че само св.И.К. и е носила файлове  откакто тя работи във фирмата. Посочи, че си спомня конкретен случай в периода септември-декември 2015 г., при който И.К. е идвала, но поради разлика в цветовата система се е върнала да дообработи за 1 седмица файл за конкретен афиш. Свидетелката посочи, че работи на втория етаж в дружеството и не винаги е можела да види кой идва да взема разпечатаните афиши, но винаги когато е виждала кой идва, това е бил шофьора на ответника, защото материалите са били тежки и нямало как да бъдат носени от жена. Свидетелката посочи, че точно това лице физически е идвало и се е подписвало да получи материалите. Сочи, че от сегашния директор след началото на 2016 г. няма спомени да са подавани заявки. Посочи, че не се занимава с ценообразуването на афишите, а с бройката, предпечатната подготовка в зависимост от машините им. При запознаване с фактурите посочи, че в тях са отразени имената на представленията и форматите на афишите. Свидетелката заяви, че са изготвяли афиши за представленията „Катаклизми“, „Куклена фиеста“, дипляни за „Боряна“, при които е имало корекция в имената на актьорите. Посочи, че са изготвяли билети, които не е виждала като заявка, защото дизайна бил готов и това не минавало през нея. Посочи и други плакати – за „Франклин и елхичката“, втори път за „Пролетно тайнство“, програма за „Чудесно семейство“, визитки, афиши за „Магьосницата от долната земя“. Свидетелката посочи, че за голяма част за изредените от нея печатни произведения е присъствала при предаването като посочи, че е присъствала, обяснявала как се лепят жълти стикери върху старите афиши за корекция и други подробности по отношение на изготвянето на конкретни плакати. По делото беше разпитана и свидетелката И.К., която посочи, че е работила на различни длъжности при ответника, а през 2015 г. е била драматург. Като такъв тя се е занимавала с всякакви публични материали за печат. Заяви, че през последните 20 години и конкретно периода на фактурите тя е работила само с „И.“ ООД и не е имало друга фирма, с която да работи тези печатни материали. Посочи, че в началото лично е носила поръчките и ги е заявявала, а в последствие много неща са били поръчвани и по интернет и само поръчките в голям формат е носила на място. Заяви, че е посещавала на място офиса и най-често е работила със свидетелката Р.Т. и още едно лице – Й.. Заяви, че при заявяването на материали не е знаела на каква цена ще бъдат изработвани, а договорката била между театъра и ищеца. Доколкото знае, е имало и някакви облекчения за театъра като редовен клиент. Посочи, че не е била МОЛ, че сроковете за изготвяне са били уточнявани в момента, в който е правена поръчката. Заяви, че не е подписвала фактури за задължения за плащане от страна на ДКТ. Посочи, че те директно отивали в счетоводството на театъра. Посочи примери за конкретни  афиши – за „Боряна“ тя е изработила проекта, изпращала го по имейла с пояснение за бройката и формата. От печатницата се обаждали на секретарката на театъра, че нещата са готови и шофьора отивал и ги докарвал. Самата продукция отивала в Бюро „Организация“, а фактурите – в счетоводството. Заяви, че в края на 2015 г. на ищеца била поръчана програма за „Катаклизми“ и такава програма я има в наличност в архива. Посочи също и афиш за „Катаклизми“, плакати за „Куклена фиеста“, дипляни за „Боряна“, а мисли, че билетите са били поръчани директно от счетоводството. Посочи и другите представления, за които е имало листовки, плакати, програми и заяви, че не е имало проблем с получаването. Посочи също, че е имало случаи, когато са правили промени след поръчването, уточнения по текста. Посочи, че визитките не са поръчвани от нея, а от секретарката на театъра. Посочи, че работодателят ѝ не е възразявал през 2015 г., че посещават ищеца и помни, че точно през 2015 г. театъра не бил в добро финансово състояние и имало забрана да се поръчват големи тиражи. Заяви, че не е имало случай да се поръчват билети, флаери, които да не са от театъра и театъра да не ги вземе, а да откаже изработени материали. Посочи, че са намалили обема, но не са връщали никакви продукти. Заяви, че подписа под фактура № 9071 от 19.10.2015г. не е неин. По делото беше разпитана като свидетел К.И.Д., която е работила като главен счетоводител при ответника до 01.08.2016г. Тя посочи, че при нужда е заявявала изработването на билети, като касиерката се е обаждала при ищеца, с който работят от 25 години. Посочи, че през периода септември – декември 2015 г. са осчетоводявани фактури, издадени от ищеца. През този период били на делегиран бюджет. Посочи, че всеки месец им превеждали авансова субсидия, която стигала само за ФРЗ, а плащанията идвали след уравнението, след приключване на тримесечието и изпращане на баланса и отчетите.  През 2015 г. субсидията е била на билет. Тъй като уравнението идвало на тримесечие, е имало редовно закъснение на плащанията, и че след последното тримесечие на 2015 г. уравнението дошло в края на април или началото на май. За последното тримесечие на 2015г. задълженията били 32 000 лв., но не само към „И.“ ООД. Посочи, че е имало опис към задълженията, които осчетоводявали. Посочи, че през септември 2016 г., въпреки че е приключил трудовия ѝ договор е отишла да приключва тримесечие с друга служителка. Заяви, че тогава е видяла, че сумата към ищеца е останала 3 306.00 лв. Помни конкретно и задължения към друг доставчик. Свидетелката посочи, че в справката, която дават е имало задължения за 2015 и 2016 г., че в счетоводството не се води сметка – „доставчици“, че са пращали информация в Министерство на културата всеки месец и отделно на тримесечие с баланса. Посочи, че при нея като счетоводител са носени само фактурите, но не знае как са правени поръчките към ищеца и не знае как са били определяни цените. Заяви, че работят с договор от 25 години, който не са подновявали. Свидетеля Л.С.П., шофьор при ответника посочи, че работи в театъра от 2011 г. Заяви, че периодично е вземал от ищеца афиши, програми, фактури, които отивали при счетоводителката, а афишите отивали в театъра. Посочи, че секретарката му се обаждала, че има материали за вземане от ищеца. Той минавал с буса, вземал ги и ги откарвал в театъра, като не може да посочи точни дати тъй като това е практика от 2011г. При предявяване на този свидетел на процесните фактури, той заяви, че подписа на получател в тях е негов, с изключение на фактура № 9071, на която не може да каже на кой е подписа. По делото бяха изготвени две съдебно-счетоводни експертизи, като първата от тях дава заключение, че в счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 411 клиенти са отразени всички процесни фактури за продажба на стока на стойност 3 306.00 лв. Те са включени в дневниците за продажби на ищеца и по данни от същото счетоводство няма извършени плащания по тези фактури. Към момента тази сума е осчетоводена по сметка 444 вземания по съдебни спорове. Посочи, че в периода 14.01.2016 г. – 31.05.2016 г. има издавани фактури от ищеца на ответника, които са заплатени надлежно. Посочено е, че с писмо от 26.05.2016 г. ответника е потвърдил на ищеца неплатените фактури за 3 306.00 лв. като в описа са били посочени и процесните фактури. Заключението сочи, че ответника е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на културата и не е регистриран по ЗДДС. Настоящия главен счетоводител е назначен на 08.06.2016 г. и е посочил, че не е осчетоводявал такива фактури и те не стоят налични в системата за електронни разплащания. Констатирано е, че в счетоводството на ответника няма сметка доставчици, че задълженията към доставчици няма въведена аналитичност и счетоводни справки към кой кредитор театъра има задължения. Посочено е, че последното плащане от ответника е направено на 07.06.2016 г. по фактури, издадени след тези за процесния период. Изчислена е лихвата за забава от периода на датите на падежите на всяка от фактурите до 22.05.2017 г., която е в общ размер на 523.54 лв. По делото са изискани доказателства относно счетоводните записвания на Министерство на културата относно отчетите за касовото изпълнение на бюджетите на ответника за периода месец 06.2015 г. до месец 03.2016 г. и искания за паричен превод от система „Себра“ на ответника към ищеца. Такива са представени на лист от 107 до 118 по делото и на базата на тях е изготвено допълнително заключение на съдебно-счетоводната  експертиза, което сочи, че справките са представени от Министерство на културата, тъй като ответника ДКТ „Иван Радоев“ е второстепенен разпоредител, който е изготвял ежемесечно такива и ги е предоставял на Министерство на културата. В тях процесните фактури не са конкретизирани, но са посочени имената на доставчиците и общата сума на задълженията. Констатирано е, че към 31.01.2016 г. просрочените задължения на ответника са в размер на  24 900.64 лв. В това число към ищеца в размер на 3 306.00 лв. В последващите справки са посочвани издаваните фактури след този период. Така е установено, че неплатеното салдо на просрочените задължения в счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 411 „Клиенти“ към 31.01.2016 г. по падежираните фактури съвпада с просрочените задължения в подадената справка към Министерство на културата от ответника. Всички предходни задължения са били платени към тази дата. Единствено процесните фактури, осчетоводени  от ответника не са били заплатени. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че салдата не съдържат всички фактури, по които е имало задължения, а само просрочените. Просрочието е било различно, но към 31.01.2016 г. главницата му е била 3 306.00 лв. колкото е общото салдо по процесните по делото фактури, отговарящо на аналитичните и хронологични счетоводни записвания към тази дата при ищеца. Точно по тези фактури вещото лице не е открило нареждания за плащания.

По делото е приета длъжностна характеристика на Директор на Държавен културен институт в областта на театралното изкуство, утвърдена на 24.03.2015 г.  В нея е посочено, че директорът е пряко подчинен на Министъра на културата чрез ресорния заместник-министър, че той планира, организира, ръководи и отговаря за осъществяването на държавната политика в областта на театралното изкуство и го представлява в рамките на определените му правомощия, отговаря за осъществяването на финансовото управление, самостоятелно се разпорежда със средствата на института, сключва и прекратява договорите на ДКИ с юридически и физически лица и носи отговорност за изпълнението им, може да делегира писмено права на членове на ръководния екип на ДКИ, които са извън изрично упоменатите в длъжностните им характеристики.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:

На първо място по делото следва да се разгледа въпросът за надлежната пасивна легитимация на ответника, доколкото от приетите по делото СИЕ се установява, че той е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а чл. 27 ал. 2 от ГПК сочи, че процесуално правоспособни са само тези държавни учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет, а когато ръководителят не е такъв, съдопроизводственото действие се извършва от и срещу висшестоящето учреждение, разпоредител с бюджет. В случая ответникът е представляван от директор, който съгл. т. 6, раздел ІV от представената длъжностна характеристика от 24.03.2015г., самостоятелно се разпорежда със средствата на института, което сочи, че посочения ответник – ДКТ „ИВАН РАДОЕВ“ – П. има процесуална правоспособност съгл. чл. 27 ал. 2 от ГПК. Той е правоспособен и по материалното право, съгл. чл. 27 ал. 1 от ГПК, което е видно от правомощията длъжностната характеристика да сключва и прекратява договорите на ДКИ с юридически и физически лица. В този смисъл е и съдебната практика, напр. решение № 1151 от 2.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4875/2007 г., V г. о. разгледало въпрос, при който се касае за преки отношения с поделение, което макар и вторичен разпоредител с бюджета, което е имало собствена сметка, данъчен номер, БУЛСТАТ, какъвто е и настоящия случай. Направени е извод, че като такова, поделението има признаците на държавно учреждение.

По съществото на спора, съдът намира за установено следното: Съгласно дефиницията за договора за изработка, с него изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. За да възникне задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение на изпълнителя се изисква кумулативното наличие на: валиден договор за изработка, изпълнение на възложената работа и приемане на работата от възложителя - за да се счете, че договора за изработка е изпълнен, чл.264 ал.1 от ЗЗД сочи, че поръчващия е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Съгласно Решение № 231/13.07.2011г. по дело № 1056/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. От показанията на всички разпитани свидетели, служители както на ищеца, така и на ответника, се установява, че страните са се намирали в дългогодишни търговски взаимоотношения, при които при заявка от страна на ответника, ищецът е изработвал печатни материали в зависимост от нуждите на ответника и във връзка с осъществяваната типична за един театър дейност – изнасяне на представления, за които се изготвят афиши, дипляни, програми и се продават билети. Заключенията на двете СИЕ сочат, че за тези отношения както преди процесния период, така и след него, ищецът е издавал фактури, а ответникът се  е разплащал по тях. Конкретно представените по делото 12 бр. неразплатени фактури сочат, че са били издадени във връзка с изработка от страна на ищеца на отразени в тях печатни материали. Всички фактури са с подробно описание на страните, стоката, мярката, количеството, единичната цена, формата на плащане – платежно нареждане по посочена сметка, дата на издаване, дата на експедиция, дата на плащане. Свидетелите Т. и К. посочиха и конкретните продукти, които са били поръчвани и изработвани, спецификата на изработване на отделни афиши, а св. П. потвърди приемането на изработеното, като лично той е вземал от ищеца поръчаното и е положил подписа си в 11 от приложените фактури. Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, те нямат противоречия, независимо, че работят или са работили при страните по делото, техните показания съвпадат и с писмените доказателства по делото, включително и показанията на св. Д. съвпадат и със заключенията на двете съдебно-счетоводни експертизи. Липсата на аналитичност в счетоводството на ответника не се явява нередовност на воденето му, а се базира на спецификата на воденото от ДКИ счетоводство, свързано със счетоводство на МК. При това положение, и независимо, че една от фактурите - № 9071 от 19.10.2015г., е с неизвестен автор на подписа на получател, но като сума е била осчетоводена от ответника, съдът намира, че представените по делото фактури представляват писмени доказателства за изработката на посочените в тях печатни материали и същевременно – доказателства за приемането на посочените в тях материали от ответника. Съдът намира, че в случая е приложимо разрешението на Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, а именно, че фактурата „може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. Макар и подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката, то търговецът е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ, като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му“. Т.к. всички тези обстоятелства са налице и в настоящия случай, неоснователно се явява възражението на ответника, че фактурите не доказват сключването и изпълнението на договор за изработка, поради което той не дължи процесните суми. Предметът на изработката е конкретно описан в тях и отделно се доказа със свидетелските показания, получаването на изработката също се доказа, както чрез показанията на св. П., така и чрез осчетоводяването на пълната сума по тези фактури. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че между страните по делото е налице договор за изработка, уреден в чл.258 и следващите от ЗЗД, който е бил устен. Осчетоводяването на фактурите и тяхното заявяване пред МК, санира липсата на представителна власт на служителите на ответника, които са извършвали заявки за вида и формата на изработеното, както и на служителя, който получавал готовите материали. Съгласно нормата на чл. 264, ал.2 от ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение при приемането да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Съгласно чл. 264, ал.3 от ЗЗД ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета. Съдът намира, че по делото не се доказа поръчващия да е направил възражения за неправилно изпълнение при приемането на работата. Съгласно нормата на чл. 265 от ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката, или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора, като в алинея 3 на чл. 265 от ЗЗД се уточнява, че тези права се погасяват в шестмесечен срок. В случая шестте месеца от приемането на работата и по последната фактура от 08.12.2015г. са изтекли преди подаване на заявлението на 23.05.2017г., а възражение за неизвършена работа е направено едва с възражението по заповедното производство – на 31.05.2017г., направено е след законоустановения за него срок, след който се е преклудирало правото на ответника да иска разваляне на договора, въвеждайки твърдения за неизпълнение.

С оглед изводите на съда, предявения установителен иск за главница в размер на 3 306.00лв., се явява основателен и като такъв следва да се уважи, т.к. се доказаха и трите предпоставки за неговата основателност. Претенцията за лихва следва да се уважи също в претендирания от ищеца размер – 497.69 лв. – лихва за периода от 23.09.2015г. до 22.05.2017г., т.к. във всяка от фактурите е посочен падеж на плащане, т.е началната дата на дължимост на сума, посочена във фактурата, се установява от самата фактура.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските в исковото производство в тежест на ответника. С оглед обстоятелството, че ищецът е представил списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК и доказателство за заплащане по банков път на уговорения адвокатски хонорар, съдът намира, че следва да присъди сочените в списъка суми – 106.17 лв. – заплатена държавна такса; 500.00 лв. – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, 120.00 лв. – заплатен депозит за вещо лице, 60лв. – депозити за разпит на свидетели, или сума в общ размер на 786.17лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските направени от ищеца в заповедното производство. С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати присъдените в заповедното производство разноски, общо в размер на 76.07 лв.

Воден от горното, и на основание чл.422 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 288 от ТЗ във вр. с чл. 266 от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, законен представител В.С.В., ДЪЛЖИ на „И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, законен представител Й.И.П., сумата 3306,00лв. – главница, представляваща възнаграждение за произведени стоки, за което са издадени фактури с дати: 08.09.2015г.; 15.09.2015г.; 18.09.2015г.; 24.09.2015г.; 13.10.2015г.; 19.10.2015г.; 27.10.2015г.; 30.10.2015г.; 06.11.2015г.; 10.11.2015г.; 24.11.2015г.; 08.12.2015г.; 497,69лв. – законна лихва, както следва: 81,09лв. – за периода от 23.09.2015г. до 22.05.2017г.; 45,14лв. – за периода от 30.09.2015г. до 22.05.2017г.; 55,83лв. – за периода от 03.10.2015г. до 22.05.2017г.; 62,23лв. – за периода от 09.10.2015г. до 22.05.2017г.; 9,59лв. за периода от 28.10.2015г. до 22.05.2017г.; 75,48лв. – за периода от 04.11.2015г. до 22.05.2017г.; 16,64лв. – за периода от 27.10.2016г. до 22.05.2017г.; 18,51лв. – за периода от 14.11.2015г. до 22.05.2017г.; 40,26лв. – за периода от 21.11.2015г. до 22.05.2017г.; 29,04лв. – за периода от 25.11.2015г. до 22.05.2017г.; 35,45лв. – за периода от 09.12.2015г. до 22.05.2017г.; 28.43лв. – за периода от 23.12.2015г. до 22.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  23.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2320/23.5.2017г. по ч.гр.д. № 3621/2017г. на ПлРС.

ОСЪЖДА „ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, законен представител В.С.В., ДЪЛЖИ на „И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, законен представител Й.И.П., разноски по ч.гр.д. № 3621/2017г. в размер на 76.07 лв.

ОСЪЖДА ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, законен представител В.С.В., ДЪЛЖИ на „И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, законен представител Й.И.П., разноски в исковото производство в размер на 786.17лв.

 

Решението може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: