Решение по дело №569/2022 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 23
Дата: 31 януари 2023 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20225150100569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Момчилград, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
ПредС.ел:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100569 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК-развод по исков ред.

В своята искова молба ищцата Д. Е. Р., заявява, че с ответника С. С. Р.
са сключили граждански брак на 20.02.2017г., за което е бил съставен акт за
граждански брак № ***20.02.2017г., като от брака са нямали родени деца.
След сключване на брака заживяли в дома на родителите на ответника
с.Хаджидимово, общ.Казанлък.
В самото начало бракът им е потръгнал добре, като ответникът е
работел като международен шофьор, и естеството на работата му изисквало
повече време да не е в дома си. През последните години отношенията им се
влошили, като ответникът започнал да проявява безпричинна ревност, и
всичко това е довело до поява на постоянни скандали между тях, които тя не
можела да търпи. Ищцата заявява, че ответникът не се съобразявал с нейното
мнение, и това за нея е било вид тормоз, който я изтощавал, и те вече не
можели и да говорят за възникналите между тях проблеми. Ищцата заявява,
че се опитала да запази брака си, но не получила подкрепа от ответника. В
исковата молба се твърди, че между тях има непреодолими противоречия в
характерите им, в разбирането за начина на живот, за разпределяне
1
отговорностите в семейството и това са били основните причини, които са
довели до липсата на нормални взаимоотношения между тях.
Между тях били изчезнали взаимните чувства на любов и уважение, и
брачната им връзка съществувала само формално, като вина за това носели и
двамата. Ищцата заявява, че бракът им съществува формално, и
продължаването му не е бил в интерес на съпрузите и обществото. Настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което налагало неговото
прекратяване. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им
като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по вината за това.
Иска да носи предбрачното си фамилно име С.. От брака са нямали деца, и не
се налагало произнасяне по въпроса за родителските права и издръжка. Не
придобили имущество, семейна общност, и не се налагало произнасяне по
този въпрос. Не търси и претендира издръжка. Не претендира и разноски.
В съдебно заседание, лично и със адв.Р. Х. от АК- Кърджали, поддържа
предявената искова молба, така както е предявена. Заявява, че иска развод
поради невъзможност да живеят заедно.
Ответникът, редовно призован, в представеният отговор по чл.131 от
ГПК предлага споразумение за прекратяване на брака, а в съдебно заседание-
не се явява и адв.М. Т. от АК- Стара Загора, който намира, че бракът на
страните е разстроен, и за това предлага същият да се прекрати без съдът да
се произнася по вината за това, като посочва, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, и същият не бил в полза за никой.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото удостоверение, изд. въз основа на акт за
сключен граждански брак № *** 20.02.2017г. община Казанлък, обл.Стара
Загора, се установява, че страните по настоящото производство, са сключили
граждански брак на 20.02.2017г., като ищцата е приела да носи фамилното
име на своят съпруг Р., а предбрачното й име е С..
Като свидетел е разпитано лицето Й. С., майка на ищцата, която в
своите показания сочи, че страните са сключили гр.брак през 2017г.,
поживяли малко в Германия, но после се върнали. От година и нещо са имали
проблеми в семейството, като се разделили, и понастоящем ищцата е живеела
при майка си в Германия. Нямало как да бракът да продължи, като дъщеря й
2
имала нерви кризи, били отслабнала, и това се дължало на възникналите
между съпрузите спорове, ревност и други. Не били правили опити и нямало
възможност бракът да бъде заздравен, и бракът не можел да продължи и не
бил в техен интерес.
От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като
съдът не следва да се произнася по вината за разстройството на брака,
предвид искането на ищцовата страна в тази насока, както и
солидаризирането на процесуалният представител на ответника с това искане.
Посочените по-горе обстоятелства се подкрепят и от показанията на
свидетеля- описани по- горе, а именно, че съпрузите имат недълъг брачен
живот, като в последната година и нещо са във фактическа раздяла, живеят в
различни населени места и държави, и не са имали опити за заздравяване на
брачната връзка във този период. Установи се, че в това време ответникът и
ищцата не са поддържат съпружески контакти, и не се установи конкретната
причина за раздялата на страните, както и причината, поради която същите не
си контактуват, освен, че имат несходство в характерите. В своите показания
свидетелят е категоричен, че страните са разделени от година и нещо, като
ищцата живее в Германия, и не живее със съпруга си, и не правят опити да
заздравят брака си, както и според нея бракът на страните не може да
съществува повече, не може да бъде заздравен и същият не е в техен интерес.
Не се установиха причините за настъпилото отчуждение между страните,
което отчуждение е продължило повече от година и нещо, в които липсват
всякакви нормални съпружески връзки между страните. По делото не се
установиха никакви брачни провинения на страните. Не се събраха никакви
доказателства за каквото и да е брачно провинение на ответника, както
впрочем и за ищцата, а и не се правят такива твърдения.
Съдът приема за установено, че повече от година страните по делото
живеят разделени, и в този период не са били като едно нормално семейство,
между тях е липсвал ежедневният диалог, налице е било едно отчуждаване
между тях. По делото не се установи със една категоричност наличието на
брачно провинение, като показанията на свидетеля не съдържат никакви
факти в тази насока. Съобразно това съдът намира, че липсва брачно
провинение на ответника. В това отношение не бяха ангажирани никакви
3
доказателства- налице са общи твърдения за наличие на раздяла, през която
липсва контакт между страните, но не е и че вина за това носи ответника или
пък ищецът.
Т.е., съдът намира, че страните са били кратко време заедно, и от година
и нещо са разделени, и в което време, не се установи да са предприети
действия, от която и да е страна, за съвместното им живеене като семейство.
Т.е., по така описания начин, те- като съпрузи са изразили своето
сериозно и непоколебимо желание за нежеланието си да бъдат едно
семейство, както и че не поддържали помежду си контакти в посочения по-
горе период. Очевидно е, че съпрузите по гореописания брак живеейки, по
този начин повече от една година, не са положили достатъчно усилия за
запазването или възраждането на същия, поради и към настоящия момент ще
е обществено неприемливо запазването му. Последното би означавало да се
запази една конкретна брачно-правна връзка, която е лишена от смисъл и
съдържание- а от това никой няма нужда.
Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване
на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака без
да има вина и на двамата съпрузи, т.к. е налице от дезинтересованост на
същите от семейството и по-между си.
Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за родителските
права на деца, тяхната издръжка и режим на лични отношения, поради липса
на предмет- страните по делото нямат родени от брака непълнолетни деца.
Ето защо съдът не се произнася по въпроса за упражняване на родителските
права, определяне на режим на лични отношения между родители и деца,
както и за присъждане на съответна издръжка на децата.
Предвид наличието на искане от страна на ищцата за произнасяне по
въпроса със фамилното й име след брака, то и съдът постановява, че ищцата
следва да носи своето предбрачно фамилно име С.. Липсва искане и за
определяне на издръжка между съпрузите по делото, както и за някакви
имуществени претенции, един към друг, поради и което съдът не се
произнася по такива. Съдът, предвид на обстоятелството, че ищцата не прави
изявления за ползването на семейното жилище- т.к. нямали придобито
такова, то и съдът не се произнася по този въпрос.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци,
4
и предвид твърдо изразеното от страните поведение годините, и наличието на
продължителна фактическа раздяла, съдът намира, че следва да бъде
прекратен техния брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, без да се произнася по вината за това. В този период страните
са били фактическо отчуждение, не са поддържали никакви контакти, което
сочи на тяхното намерение за разделен живот. Ето защо съдът следва да
постанови развод без да се произнася по вината, т.к. по делото не се установи
някакво брачно провинение на която и да е от страните- налице е настъпило
обективно отчуждение, за което вина носят и двамата.
При този изход на делото съдът определя като окончателен размера на
държавната такса на 25 лева, които ищцата е заплатила първоначално. При
този изход на делото страните следва да поемат разноските сами, така както
са били направени от тях.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между ищцата Д. Е. Р. с ЕГН- **********, и
ответника С. С. Р. с ЕГН- **********, сключен граждански брак на
20.02.2017г. в гр.Казанлък, за който е бил съставен акт за граждански брак №
*** 20.02.2017г. на общ.Казанлък, обл.Стара Загора, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по вината за
това.
Съдът не произнася по въпросите за упражняване на родителски права,
режим на лични отношения на родител с деца и издръжка на деца, както и по
въпросите със семейното жилище, и издръжка между съпрузите, поради липса
на предмет.
ПОСТАНОВЯВА съпругата Д. Е. Р. с ЕГН- **********, да носи след
развода фамилното име С..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5