№ 2855
гр. Варна, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501402 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 15543/29.06.2022 г. от В С С, чрез адв. С.З.,
срещу Решение № 441/23.02.2022 г., постановено по гр. дело № 11117/2021 г. по описа на
ВРС, 8 състав, с което прието за установено в отношенията между страните, че ИЛ. К. ЗЛ.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ........, не дължи на В. СП. СП., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „............, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща разноски
за адв. хонорар, ведно с лихвата до окончателното й изплащане, присъдени по н.ч.х.д. №
1938/2016 г. на Районен съд – Варна, и сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева),
представляваща разноски за адв. хонорар по н.ч.х.д. № 1945/2016 г. на Районен съд – Варна,
за събирането на които са били образувани ИД № 2894/2019г. и ИД № 2895/2019г.,
присъединени към изпълнително дело № 2373/2018 г., всичките по описа на ЧСИ Людмил
Станев, рег. № 895 на КЧСИ и район на действие - района на Окръжен съд – Варна, като
погасени чрез прихващане с насрещно вземане на ИЛ. К. ЗЛ. в размер на 3500 лв.,
представляващо част от присъдени с Решение № 88/19.04.2017 г. по в.т.д. № 84/2017 г. на
Апелативен съд – Варна съдебни разноски, придобито с Договор за цесия от 03.01.2020 г., на
основание чл. 439 ГПК.
Жалбоподателят изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение.
Счита, че ищецът не провел пълно и главно доказване, с което да установи, че
договор за цесия, на който е записана дата 03.01.2020 г. бил породил правно действие и
вземането било валидно прехвърлено от „КТМ ЕКС“ ЕООД на ИЛ. К. ЗЛ..
Излага, че ищецът не доказал достоверна дата на оспорения договора за цесия, от
което следвал извода, че на И.З. не било прехвърлено никакво вземане, тъй като към
30.01.2020 г. Д К, която е подписала договора за цесия от името на цедента, не била
управител на „КТМ ЕКС“ ЕООД. Същата била заличена в ТРРРЮЛНЦ на 06.01.2020 г.
Сочи за неправилни изводите на съда, че даже и Д К да не е била представляваща
цедента „КТМ ЕКС“ ЕООД към 30.01.2020 г., то на осн. чл. 301 от ТЗ е налице презумпция,
1
че търговецът е потвърдил извършената цесия, след като не се е противопоставил на
договора веднага след узнаването му.
Неправилен бил и изводът на съда, че изявлението за прихващане е редовно
връчено от призовкар на ЧСИ Захари Димитров при условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК,
доколкото правната уредба на съобщенията и призовките по ГПК касаела връчване на
съобщения и книжа само на страна по дело и то на книжа, които са част от същото дело.
Разпоредбите на чл. 38 – 58 от ГПК не уреждали връчване на документи от гражданския
оборот, в т. ч. изявления за прихващане. Съдебният изпълнител нямал компетенциите по чл.
592, ал. 2 от ГПК., с оглед на което съставянето на констативен протокол от ЧСИ за
връчване на уведомление-изявление на трето лице изначално не пораждало никакви правни
последици.
Извън горно, адресът на фризьорския салон не бил нито постоянен или настоящ, нито
се явявал адрес по месторабота или местоизпълнение на занятие, поради което връчването е
незаконосъобразно.
На следващо място, при връчване на съобщение по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК,
призовкарят следвало да установи самоличността на лицето, на което връчва книжата. Няма
данни в констативния протокол от 03.02.2020 г., че призовкаря е установил самоличността
на В.С., след представяне на лична карата, следователно липсва валидно връчване на
ответницата на изявлението за прихващане.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата
молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ИЛ. К. ЗЛ.,
чрез адв. Д.П., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира
разноски.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите
необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 15543/29.06.2022 г. от В С С,
чрез адв. С.З., срещу Решение № 441/23.02.2022 г., постановено по гр. дело № 11117/2021 г.
по описа на ВРС, 8 състав, с което прието за установено в отношенията между страните, че
ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ........, не дължи на В. СП. СП., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „............, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева),
представляваща разноски за адв. хонорар, ведно с лихвата до окончателното й изплащане,
присъдени по н.ч.х.д. № 1938/2016 г. на Районен съд – Варна, и сумата от 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева), представляваща разноски за адв. хонорар по н.ч.х.д. № 1945/2016 г. на
Районен съд – Варна, за събирането на които са били образувани ИД № 2894/2019г. и ИД №
2895/2019г., присъединени към изпълнително дело № 2373/2018 г., всичките по описа на
ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ и район на действие - района на Окръжен съд –
Варна, като погасени чрез прихващане с насрещно вземане на ИЛ. К. ЗЛ. в размер на 3500
лв., представляващо част от присъдени с Решение № 88/19.04.2017 г. по в.т.д. № 84/2017 г.
на Апелативен съд – Варна съдебни разноски, придобито с Договор за цесия от 03.01.2020 г.,
2
на основание чл. 439 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 1402/2022 г. на ВОС за 25.10.2022 г. от
14.00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3