№ 308
гр. София , 18.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно търговско
дело № 20211001000176 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК, вр. чл. 613а, ал. 3 ТЗ, вр.
чл. 729, ал. 3 ТЗ.
Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ /НАП/ - гр. София срещу определение №
260386/19. 01. 2021 г., постановено по т.д./н./ № 1457/2002 г. по описа на
Софийски градски съд /СГС/, с което е оставено без уважение възражението
на НАП - гр.София от 22. 10. 2020 г. и е одобрена частична сметка за
разпределение № 4 по чл. 717д, ал. 2 ТЗ на суми от осребрено имущество на
„РУЛОН-ИСКЪР“ АД /н./, съставена от синдика на дружеството, обявена в
ТР на 02. 10. 2020 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалвания
акт. Твърди, че разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК не създава нов режим по
отношение на абсолютната погасителна давност за публични вземания и
същата не следва да се тълкува в смисъл, че публичните вземания, за които е
изтекъл 10-годишния давностен срок към 01. 01. 2021г. са погасени по
давност, независимо от въведено от законодателя в чл.685а ТЗ правило. Моли
съда да отмени обжалваното определение в частта, в която е одобрена
изготвена сметка № 4 за разпределение по отношение на прихванати суми в
размер на: 26 441,90 лв. по вземане на „ФМЦ“ АД по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, 32
1
336,96 лв. по вземане на „ФМЦ“ АД по чл. 722,ал. 1, т. 8 ТЗ, и е разпределена
сума от 12 667, 31 лв. по чл. 722, ал. 1,т. 8 ТЗ, която да бъде внесена от
кредитора за частично удовлетворяване на вземания на кредитори с
поредност по чл. 722,ал. 1, т. 8 ТЗ, ведно с разпределение за вземания на
кредитори от същия ред. В условията на евентуалност моли съда да укаже на
синдика изготвянето на нова разпределителна сметка в частта, в която са
прихванати горепосочените суми. На основание чл. 277 ГПК вр. чл. 621 ТЗ
прави искане за спиране изпълнението на обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК срещу частната жалба са постъпили
отговори от синдика на „Рулон Искър“ АД (н.) – адвокат Д. Ш. и „Рулон
Искър“ АД (н.), чрез изпълнителния директор Х. А.. Оспорват жалбата като
процесуално недопустима, а по същество – неоснователна.
Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира
следното:
Частната жалба е депозирана в установения преклузивен срок, изхожда
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, насочена е срещу
валиден и допустим съдебен акт, поради което същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следното:
Претендираните от НАП публични вземания в общ размер на 4 455
934.35 лв., възникнали преди датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност /13. 02. 2003 г./, са били приети от
синдика и включени в списъците на приети вземания, одобрени от съда с
определения от 06. 04. 2004 г. и от 22. 07. 2004 г. С разпоредбата на чл. 171,
ал. 2 ДОПК се предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да
се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите,
когато 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено
в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5.
2
е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. В
настоящия случай, предвид основанията, въз основа на които произтичат тези
вземания – данъчен облагателен акт, справки-декларации, ДРА, влезли в сила
разпореждания на РУСО/СУСО, издадени изпълнителни листове, влезли в
сила наказателни постановления, от които най-късно възникналото публично
задължение е по разпореждане на РУСО от 30. 04. 2004 г., то считано от 01.
01. 2005 г. е започнал да тече срокът по цитираната разпоредба и същият към
датата на изготвяне на настоящата частична сметка е изтекъл. Следователно,
въпросните вземания са погасени по давност, за което длъжникът е направил
възражения както в производството по несъстоятелност, така и пред НАП,
поради което тези вземания не следва да бъдат включвани за разпределение в
настоящата частична сметка, а така също и в евентуални бъдещи
разпределения. С оглед оплакванията в частната жалба – че т.нар. абсолютна
давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК не намира приложение в случаи като
настоящия (когато публичните вземания са предявени пред съда по
несъстоятелността), предвид разпоредбата на чл. 685а, ал. 1 ТЗ, следва да се
отбележи, че изключенията от въведеното правило за погасяване на всички
публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността,
с изтичането на абсолютната 10-годишна давност, са ясно и изчерпателно
посочени в нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК и те не могат да бъдат
разширявани по пътя на тълкуването, а същевременно, тази разпоредба се
явява специална спрямо разпоредбите на чл. 685а ТЗ, предвид което
последните не могат да я дерогират. В този смисъл са изложени съображения
в определение № 230/15. 04. 2019 г. по т.д. № 2476/2018 г., ІІ-ро т.о. на ВКС.
Във връзка с изменението на чл. 171, ал. 2 ДОПК /бр.105/2020 г., в сила от 01.
01. 2021 г./ и въведеното изключение в т. 2 на посочената разпоредба относно
вземания, предявени в производство по несъстоятелност, настоящата
инстанция намира, че същото няма обратно действие. Неоснователно е
поддържаното в жалбата на НАП разбиране, че спрямо публичните вземания,
включени в списъка на приетите вземания в производството по
несъстоятелност, институтът на погасителната давност е неприложим.
Съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, в редакцията преди
изменението с ДВ бр. 105 от 2020 г. в сила от 01. 01. 2021 г., с изтичането на
10 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
3
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността. Видно от начина, по който е формулирана
правната норма, законодателят не е предвидил изключения за хипотезите на
чл. 685а ТЗ относно давността за вземанията в производството по
несъстоятелност, отчитайки администрирането на производството от
синдика, поради което и независимо от основанията за прекъсване и спиране
на давността, за вземанията включените в списъците по чл. 692 ТЗ, по
правилото на чл. 171, ал. 2 ДОПК в /ред. до ДВ бр. 34/2020 г./, с изтичането на
десетгодишния срок настъпват всички правни последици на погасителната
давност. За процесният период няма разлика в правния режим на вземанията,
предмет на универсално принудително изпълнение и на индивидуалното
такова, включително това, законоуредено в ДОПК и аргумент в изложената
насока /при тълкуване по аргумент от противното/, е именно изменението на
чл. 171, ал. 2 ДОПК с ДВ бр. 105 от 2020 г. в сила от 01. 01. 2021 г., с което
посредством новата т. 2, вече изрично е регламентирана неприложимостта на
абсолютната давност за вземанията предявени в производството по
несъстоятелност, което изменение обаче, както се посочи, доколкото не му е
изрично придадено от законодателя обратно действие /срв. чл. 14 ЗАНН, § 72
ПЗР, вр. § 35 от ЗИДДОПК – ДВ, бр. 105/2020 г./, действа занапред,
съответно – не намира приложение към заварените правоотношения.
Съответно – до датата на влизането в сила на соченото изменение вземанията,
за който десетгодишния срок е изтекъл, каквито са спорните вземания на
НАП в процесния случай по атакуваното разпределение, изменението на
разпоредбата не може да намери приложение.
Неоснователно е и искането за указване на синдика да изготви нова
сметка за разпределение с поредност на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 7 от
ТЗ. С определение № 5994/11. 11. 2019 г. съдът по несъстоятелността е
одобрил допълнителен списък на неприети вземания, в което е включено
вземането по АУЗД № 409303-1/22. 07. 2018 г., а образуваното за
установяване съществуването на същите вземания дело по иск с правно
основание чл. 694 от ТЗ, противно на твърденията на жалбоподателя, е
прекратено /исковата молба е върната, поради недопустимост на иска/ с
влязъл в сила съдебен акт, с което, както това правилно се твърди и в
становището на синдика Ш. по делото, е отпаднало и условието за
4
претендираното от НАП в жалбата, с която САС е сезиран, заделяне на суми
за удовлетворяването на същите, процесни вземания.
Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд
мотиви относно извършените предплатени разноски в производството по
несъстоятелност от кредитора купувач „ФМЦ“ АД. Видно от доказателствата
по делото и съобразно ТР №1/03. 12. 2018 г. на ОСТК на ВКС, със сумата на
привнесените от кредитора/купувач разноски следва да бъде направено
прихващане при определяна на дължимата за внасяне цена, каквото в
настоящия случай синдикът правилно е извършил.
Предвид гореизложените съображения частната жалба, с която
настоящата инстанция е сезирана, се явява неоснователна, а обжалваното с
нея първоинстанционно определение, като валидно, допустимо и, като краен
резултат – правилно по същество, следва да бъде потвърдено, със законните
последици.
С оглед изхода на делото в настоящата въззивна инстанция, въззивният
съд на основание чл. 272, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК, препраща и
към мотивите на обжалваното първоинстанционно определение.
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260386/19. 01. 2021 г., постановено
по т.д./н./ № 1457/2002 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5