Решение по дело №7666/2016 на Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

2250/5.4.2017г.

гр.София, 05.04.2017г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  гражданско  отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публично  заседание  на десети март  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Дамянова                   

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Албена Александрова

                                                                     Мл.с.Петър Минчев

 

при секретаря И.К.    и прокурора………………..

 като разгледа докладваното от  съдия  Мая Дамянова    гр.д.№7666/2016г. за да постанови решение, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. от  ГПК.

С решение  от 29.02.2016г. по гр.д.№ 53906/2014г. на СРС, 32 с-в., е признал за установено, че М.Я.Б.  дължи на Р.В.Ш.  сумите:- на основание чл.422 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД - 150лв., ведно със законната лихва от 09.06.2014г. до датата на плащането - обезщетение за имуществени вреди, причинени от скъсване на яке, марка „Лафума“, като  е отхвърлил  иска за сумата над 150лв. до предявения размер от 390лв;- на основание чл.422 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД - 200лв., ведно със законната лихва от 09.06.2014г. до датата на плащането - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от дърпане, бутане и заплахи, осъществени на 06.05.2014г., като е отхвърлил иска за сумата над 200лв. до предявения размер от 400лв. С решението М.Я.  е осъден да плати на Р.В.Ш. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 376,58лв., в.

Решението в частта, с която е уважен предявения иск е обжалвано от М.Я.Б.. Жалбоподателят  твърди, че решението е неправилно, като излага доводи, че по делото не е установено, че състоянието на процесното яке има пряка връзка със случилото се на 06.05.20`4г., както и че неправилно съда е кредитирал показанията на свидетелят С.П.., така също и че първоинстнационния съд погрешно е тълкувал фактите. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск.

 Ответникът по жалбата   Р.В.Ш. оспорва същата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

 Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 45 ал.1 от ЗЗД пр. Предявен от  Р.В.Ш. срещу М.Я.Б. с за признаване за установено, че ответникът му дължи, на основание осъществено от него нападение на 06.5.2014г., 390лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени от скъсване на яке, марка „Лафума“, и 400лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от дърпане, бутане и заплахи, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №31085/2014г., 32 състав, СРС.

Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба на ответника/чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи за необоснованост, както и в рамките очертани от императивните материално-правни норми. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е  формирал правилни фактически и правни изводи относно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и постановеното от него решение е в съответствие с материалния закон. Заявените искови претенции са с правно основание чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Основателността на тези искове предполага кумулативното наличие на предвидените в нормата предпоставки, а именно: ответникът да е осъществил деяние – действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено виновно. Съгласно чл.154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая в тежест на ищеца е да докаже наличието на визираните предпоставки (без вината, която се презюмира – чл.45, ал.2 от ЗЗД), за да бъде уважен деликтния иск. Липсата на който и да е от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане води до незавършен фактически състав, респ. до неоснователност на искането за реализиране на деликтната отговорност и репариране на причинените вследствие на непозволеното увреждане вреди. Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал като цяло показанията на всички разпитани по делото свидетели, като е счел, че същите в своята съвкупност кореспондират помежду си и установяват  противоправно деяние извършено от ответника,   с което е същия е причинил на ищеца претендираните от него вреди, определени по размер съгласно заключението на изслушаната по делото ССЕ. Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС досеждо предявения на горепосоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.

 В съответствие с гореизложеното първоинстанционното решениев обжалваната му част   като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

      На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските по делото да процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 600лв.

      Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ :

 

       ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.02.2016г. по гр.д.№ 53906/2014г. на СРС, 32 с-в. в обжалваната му част

       ОСЪЖДА  М.Я.Б. с адрес *** да заплати на Р.В.Ш. с адрес ***,, сумата 600 лв.-разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

       Решението  е окончателно.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.