Разпореждане по дело №1753/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на А. П. Г., [ЕГН], настанен в група № V – за обвиняеми и подсъдими лица в Затвор – Пловдив, да бъде задължен Началникът на Затвор – Пловдив да преустанови неправомерно действие по лишаването му от възможността да притежава готварски котлон и тенджера за лично ползване. В искането се поддържа, че на процесната вещ е включена в списък с разрешените за притежаване вещи от лишените от свобода лица. Твърди се, че необосновано е лишен от възможността да притежава такъв уред, с мотив че не е болен и няма необходимост за ползването му.

Ответникът – началник на Затвор – Пловдив, в отговор на искането поддържа, че претенцията на Г. е неоснователна. Сочи се, че на основание чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС със Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022г. на Министъра на правосъдието е утвърден и сведен за изпълнение Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, в който е включена и визираната от Г., но кумулативно са поставени и условията: вещта да е предназначена за общо ползване; да се съхранява в специално определени помещения; да се ползва по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. Поради текущи строително – ремонтни дейности в Затвор – Пловдив всички помещения, в които се намират групите за настаняване на лишени от свобода, обвиняеми и подсъдими лица, са обособени в спални помещения, поради което към момента не е налице възможност за обособяване на помещение за съхраняване и използване на вещи за приготвяне на храна. Предвидено е такова помещение да бъде обособено след приключване на ремонтните дейности. Поддържа се, че за ищецът не се доказва и необходимостта от лично ползване на сочената вещ, тъй като е клинично здрав, осигурена му е безплатна храна и не е лишаван от възможността да закупува допълнително храна от предвидените за това места в затвора.

Искането е подадено от лице с правен интерес по указания в закона ред пред компетентния съд, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМО. По същество искането НЕОСНОВАТЕЛНО.

От представената по делото административна преписка се установява следната фактическа обстановка:

А. П. Г. е подал молба до Началника на Затвор – Пловдив да му бъде разрешено да притежава готварски котлон и тенджера за лично ползване, тъй като не е доволен от храната, която му се предоставя в затвора и не я консумира последните 3 – 4 години. Искането е обосновано с претенция, че по правилата на ЗИНЗС следва да му бъде осигурено и място готвене, а такова липсва.

По молбата е изготвено становище от ръководителя на Медицинския център в Затвор – Пловдив, според което заявителя не страда от заболявания, които да налагат индивидуална диета. На всички настанени в Затвора – Пловдив лица се осигурява храна чрез Затворническата столова по нормативно утвърдена диета. Отделно притежаването и употребата на електро уред от посочения вид извън специални помещения създава и опасност от възникването на пожар. В този смисъл е прието, че молбата е нецелесъобразна.

При тази фактическа обстановка от фактическа страна съдът съобрази следното:

Правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда правомощие за Министъра на правосъдието да утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват.

В т. 3 от раздел III от Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, утвърден със Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022г. на Министъра на правосъдието, е предвидено, че котлони, малки фурни, тенджери и тигани могат де се държат и ползват с разрешение на началника на затвора, при условие, че се съхраняват в специално определени помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора.

Видно от цитираните правила, Министъра на правосъдието в условията на оперативна самостоятелност има правомощието да определя лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража. В конкретния случай, желаната от ищеца вещ е посочена в отделна група, за чието притежаване се изисква разрешение от началника на затвора. Това правомощие е делегирано от Министъра на правосъдието и също се изпълнява в условията на оперативна самостоятелност като овластените органи има задължението и възможността да преценят по целесъобразност във всеки конкретен случай дали да разрешат притежаването на вещи от тази група. В случая при наличието на обективна невъзможността за обособяване на помещения, в които да се съхраняват тези вещи административният орган законосъобразно и правилно не е разрешил притежанието им, тъй като противното ще бъде в противоречие с поставеното от Министъра на правосъдието кумулативно условие. Извършването на преценка от началника на затвора, дали са налице условията за притежаване и ползване на предвидените в т. 3 от раздел III на Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022г. на Министъра на правосъдието вещи, е задължение, поставено със самата заповед и изхожда от прилагането на конкретна правна норма, поради което в случая не са налице действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Ищецът не доказва да страда от заболявания, които да налагат индивидуална хранителна диета. Не се твърди същият да е бил лишен от полагаемата му се безплатна храна в затвора, нито да е бил възпрепятстван да закупува допълнителна храна от предвидените за това места.

Не се установява соченото от ищеца поведение от страна на администрацията на затвора, с което да са засегнати правата му и да е нарушена забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

При горната фактическа и правна обстановка съдът намира, че искането на Г., да бъде задължена Началникът на Затвор – Пловдив да преустанови неправомерно действие по лишаването му от възможността да притежава готварски котлон и тенджера за лично ползване, се явява неоснователно.

Разноски в настоящото производство не са заявени, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. П. Г., [ЕГН], настанен в група № V – за обвиняеми и подсъдими лица в Затвор – Пловдив, да бъде задължен Началникът на Затвор – Пловдив да преустанови неправомерно действие по лишаването му от възможността да притежава готварски котлон за лично ползване.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в тридневен срок от съобщаването му.