Решение по КНАХД №1089/2025 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 5118
Дата: 12 ноември 2025 г. (в сила от 12 ноември 2025 г.)
Съдия: Георги Петров
Дело: 20257150701089
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 5118

Пазарджик, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
Членове: ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и с участието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ ГЕРГОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ канд № 20257150701089 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Я., с [ЕГН], с постоянен адрес гр. Панагюрище, [улица], с посочен съдебен адрес: гр. Панагюрище. [улица]кантора, адв. П. М., срещу Решение № 314 от 06.08.2025 г., постановено по н.а.дело № 20255220200724 по описа на Районен съд Паезарджик за 2025г. с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1818-000251 от 29.04.2025 г., издадено от Началник Сектор в Областна дирекция на МВР, Пазарджик, Районно управление Пазарджик, в частта, с която на Г. Б. Я., [ЕГН], за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предложение 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

 

3. Поддържа се, че обжалваното съдебно решение е необосновано, тоест постановено е при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Възразява се, че съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че няма логична възможност той със своя автомобил да се е движил напречно на пътното платно, чиято свободна ширина за движение в този участък е по-малка от дължината на автомобила.

Иска се първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

 

4. А. С. Т., на длъжност Началник Сектор в Областна дирекция на МВР, Пазарджик, Районно управление Пазарджик, не взема становище по касационната жалба.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от Г. Я., срещу НП № 25-1818-000251 от 29.04.2025 г., издадено от Началник Сектор в Областна дирекция на МВР, Пазарджик, Районно управление Пазарджик, по т. 2 от което на нему, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предложение 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца..

 

8. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1262893 от 11.04.2025 г., съставен от С. Е. Д., на длъжност командир на отделение в Районно управление Пазарджик към ОДМВР, гр. Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 11.04.2025 г., около 22:47, в гр. Пазарджик, на кръстовището, образувано от улиците Ц. А. и Ц. С., Г. Я., управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 240“, с рег. № [рег. номер], като извършва следните нарушения:

- Управлява МПС без да е правоспособен водач;

- Използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно на кръстовището образувано от ул. С. К. и ул. В. Левски, извежда автомобила извън контрол, чрез презавиване и рязко подаване на газ, като довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно по пътното платно, като по този начин създава реална опасност за останалите участници в движението;

- на кръстовището образувано от ул. Ц. А. и ул. Б. К. не съобразява поведението си с пътен знак Б2.

Деянието по точка 2 от акта е квалифицирано, като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Акта е връчен лично на нарушителя на 14.03.2024 г., като е отбелязано, че същия няма възражения.

 

9. Това описание на противоправното деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, са наложени прежде посочените административни наказания.

Според нарочно съставената разписка, наказателното постановление също е връчено лично на Г. Я. на 12.05.2025 г., без да са заявени резерви или възражения.

 

10. По административно наказателната преписка и съответно по първоинстанционното дело са приобщени :

- Справка за нарушител/водач Г. Б. Я., от която е видно, че от момента на издаване на СУМПС на 07.07.2021 г., спрямо него са издадени 15 наказателни постановления; 26 електронни фиша и са постановени 2 принудителни административни мерки за различни нарушения на ЗДвП;

- Справка относно регистрацията на процесния лек автомобил от която е видно, че същият е собственост Я.

- Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП;

В хода на първоинстанционното производство е разпитан като свидетел, служителят съставил акта за установяване на административно нарушение, който е описал условията при които е било констатирано нарушението и е съставен акта. Д. е заявил, че е видял как управлявания от Я. автомобил се движи напречно на пътното платно. Пояснил е също така, че пътното платно е било достатъчно широко, защото това се случило на кръстовище.

 

11. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, не се констатира наличието на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното по отношение на описаното нарушение.

Констатирано е, че както акта, така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че съдържат точно описание на датата и мястото на извършване на нарушението.

Посочено е също така, че в описанието на нарушението не е указана посоката на движение на лекия автомобил управляван от жалбоподателя, но е приел, че това, камо по себе си не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото посоката на движение на автомобила не е задължителен елемент от фактическия състав на нарушението.

В същия контекст е обсъдено възражението на жалбоподателя, че при описание на нарушението, не е употребен израза „преднамерено“ по отношение на начина на неправомерно управление на автомобила. Посочено е, че употребата на въпросния израз не е елемент от фактическия състав на процесното нарушение, доколкото разпоредбата на чл.104б, т. 2 от ЗДвП ясно установява забрана за водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Според решаващия съд, след като жалбоподателят е извел извън контрол управляваното от него МПС, чрез посочените в наказателното постановление действия - презавиване и рязко подаване на газ, вследствие на което задвижващите колела на лекия автомобил губят сцепление с пътя и същия започва да се движи напречно на пътното платно, той е съзнавал, че чрез това си поведение използва превозното средтво, не за превоз на хора или товари, т.е. според неговото предназначение, а с друга цел - т. н. „дрифтиране“.

За неоснователни са приети възраженията на Я., че от описанието на нарушението не ставало ясно по какъв начин водачът с поведението си е създал опасност за живота и здравето на другите участници в движението, доколкото тези обстоятелства не са елемент от състава на нарушението, както и че не е посочено, за кои конкретно пътища отворени за обществено ползване става въпрос в наказателното постановление.

Според решаващия съд, процесното деяние, не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

 

ІV. За правото :

 

12. Съобразно нормата на чл. 104б, от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да:

1. организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;

2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Според чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

 

13. В рамките на тази материална и административно наказателна правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

14. Процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление са издадени от снабдените с правомощията за това контролни органи, като обективираните в тях данни са впълнота съответни на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Напълно обоснован с оглед приобщените по делото доказателства е извода на съда, че на 11.04.2025 г., около 22:47, в гр. Пазарджик, на кръстовището, образувано от улиците Ц. А. и Ц. С., Г. Я. е управлявал собствения си лек автомобил, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно, чрез презавиване и рязко подаване на газ е предизвикал загуба на сцепление на задвижващите колела на лекия автомобил с пътя, в резултат на което същият е започнал да се движи напречно на пътното платно.

 

15. Възраженията на жалбоподателя за това, че движението на лекият автомобил, напречно на посочените в постановлението пътища не възможно, доколкото тяхната ширина не го позволява, остана само и единствено твърдение, по отношение на което не са ангажирани никакви доказателства. Обратно, обяснението на контролния орган, съставил акта за установяване на административно нарушение, че този начин на управление на автомобила е възможен, с оглед обстоятелството, че деянието е осъществено в рамките на самото кръстовище е логично и съответно на останалите данни по делото.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 05.07.2024 г., постановено по н. а. дело № 20245210200146 по описа на Районен съд Велинград за 2024г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

Председател: (П)
Членове:

(П)

(П)