Решение по дело №3466/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осми ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоанна П., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3 466 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА д-р Й.М. М. и „С.Б.ЗА А.Л.ПО А.И.Г.- М.Д.“ ЕАД , солидарно да заплатят на Е.В.Т.:

1. 30 000,00 лева на основание чл. 45 и чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждания, причинени от ненавременно установяване на съществуващи рискове за здравето на ищцата, налагащи спешното ѝ израждане – плюс законната лихва от 21.03.2014 г. до окончателното изплащане. Тези вреди са от следните заболявания: детска церебрална парализа – тежка степен на квадрипареза; атрофията на зрителния нерв; дълбока умствена изостаналост. Искът е предявен като частичен от 200 000,00 лева.

2. 6 410,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Е.Т. е със съдебен адрес -  адвокат А.Ц.,***. Д-р Й.Д. е със съдебен адрес ***. „С.Б.ЗА А.Л.ПО А.И.Г.- М.Д.“ ЕАД  е със седалище и адрес на управление ***. З.К. „Л.И.” АД е с адрес на управление ***] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако някой от ответниците обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[4] Решението е постановено при участието на З.К. „Л.И.” АД като трето лице-помагач на страната на ответника „С.Б.ЗА А.Л.ПО А.И.Г.- М.Д.“ ЕАД .

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I.              ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.             На ищеца

 

[5] Е.Т. заявява в искова молба от 20.03.2017 г., че по време на бременността на майка ú с нея, здравето ѝ е било сериозно увредено поради ненавременното установяване, че плацентата е била отлепена и неизвършването на спешно раждане. Тези ненавременни действия са се дължали на ответника д-р Й.Д. и на акушерката Б.Р., които са били служители на ответника „С.Б.ЗА А.Л.ПО А.И.Г.- М.Д.“ ЕАД (Б.).

 

[6] Първоначално на Е.Т. е била поставена диагноза „умерена асфиксия“. След раждането тя е имала: цианоза; церебрална исхемия; анемия; множество вътрешни кръвоизливи – масивен кръвоизлив в белите дробове и кръвоизлив в главния мозък от трета степен. Непосредствено след раждането е възникнало и е било установено, че ищцата е страдала от хидроцефалия – натрупване на ликворна течност в мозъка.

 

[7] Впоследствие, през 2013 г. лекарите са приели, че Е.Т. е била с 100 % инвалидност, като допълнително са установили, че тя е имала:

- детска церебрална парализа – тежка квадрипареза;

- епилепсия – синдром на Уест;

- двустранно увреден очен нерв;

- тежка задръжка в психическото развитие. Три години по-късно, лекарите са установили, че развитието на Е.Т. е било като на четири-пет месечно бебе и тя е страдала от тежка степен на интелектуален дефицит, както и, че е липсвала макулата ѝ.

 

[8] Е.Т. твърди, че тези увреждания и заболявания са били получени вследствие на ненавременните действия на д-р Й.Д. и акушер Б.Р.. От тях тя е изпитвала болки, страдания и неудобства, които оценява на 200 000,00 лева. Ответниците д-р Й.Д. и Б. не са заплатили обезщетение на ищцата. Затова Е.Т. моли съда да осъди ответниците Б. и д-р Й.Д. солидарно да ú заплатят 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от общо дължимото обезщетение от 200 000,00 лева. Тя търси и обезщетение за забава от 21.03.2014 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 3-20; молбата, л. 204-205; изявление на процесуалния представител на ищцата в с.з. от 30.03.2018 г. , л. 472; определение на съда от същото заседание, л. 474).

 

2.             На ответниците

 

2.1. На ответника Б.

 

[9] Ответникът Б. е оспорил предявения иск. Тя заявява, че:

1. уврежданията на ищцата не се дължат на действията/бездействията на нейни служители;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. искът е погасен по давност, защото уврежданията са настъпили веднага след раждането през 2011 г. и тогава са били установени. Затова тя моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 142-145).

 

2.2. На ответника Й.Д.

 

[10] Й.Д. е оспорил предявения иск. Той заявява, че:

1. уврежданията на ищцата не се дължат на негови действия/бездействия;

2. не той, а Б. следва да отговаря за евентуалните вреди, причинени на ищцата, защото Б. е била възложител на работата;

3. искът е погасен по давност. Затова той моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 157-160).

 

3.             На третото лице

 

[11] З.К. „Л.И.” АД (Л.И.) е оспорил предявения иск. Той заявява, че:

1. Б. и нейните служители са спазили медицинските стандарти и уврежданията на ищцата не се дължат на грешка при раждането, а на други фактори, проявили се по време на развитието на плода;

2. искът е погасен по давност. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 201-202).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.             Обстоятелства, които съдът установява

 

[12] През 2010 г. Р.В.-Т. е забременяла. Бременността ѝ е протекла нормално. Тя е била редовно проследявана от д-р К.П., като проведените изследвания и ехографски прегледи на Р.В.-Т. и плода не са съдържали данни за вродени аномалии и дефекти на плода.

 

[13] Д-р П. е извършил последния преглед на Р.В.-Т. на 14.02.2011 г. При него тя се е оплакала от болки в корема и кръста с характер на контракции. Не е имало други данни за проблеми в развитието на плода и за конкретни отклонения, които да са били предпоставка за преждевременно отлепяне на плацентата (резултати от изследвания и амбулаторни листове, л. 95-114; амбулаторни листове, л. 178-184; заключението на вещото лице д-р Ч., констативно-съобразителна част, л. 449-450, отговора на първа задача, л. 456, отговор на първа и втора задача, поставени от Б., л. 461-462; показанията на свидетеля П., л. 584-гръб).

 

[14] На 15.02.2011 г. в 20:00 часа Р.В.-Т. е постъпила в Б. поради силни болки ниско в корема (история на бременността и раждането, л. 28-29; нощен рапорт, л. 251; обяснение, л. 259; заключението на вещото лице д-р Ч., л. 453; показанията на Р.В.-Т., л. 491). Не се спори, че към този момент за Б. са работили: д-р Й.Д. - като лекар акушер-гинеколог; д-р Б.К. - като специализант; Б.Р. - като акушер (вж. и за: д-р Д. - трудов договор, допълнителното споразумение, заповед за прекратяване, трудова книжка, л. 161-164; допълнителни споразумения, договор, заповеди, длъжностна характеристика, л. 384-417; за д-рК. - план, заповеди, молба, л. 418-428; за Б.Р. - допълнителни споразумения, заповеди, длъжностна характеристика, л. 357-383).

 

[15] При постъпването на Р.В.-Т. в Б. дежурен лекар е бил д-р Й.Д. (обяснения, л. 254 и л. 259; рапорт, л. 251; история на бременността и раждането, л. 38). Той е назначил ултразвуково изследване и изследване на детските сърдечни тонове (история на бременността и раждането, л. 38 и л. 353; заключението на д-р Ч., л. 451-455). Д-р Д. е направил ултразвуковото изследване (обяснения, л. 254 и л. 260). При него е било установено, че плацентата е била разположена по задната маточна стена (заключението на вещото лице д-р Ч., л. 451).

 

[16] В 21:30 часа на 15.02.2011 г. д-р К., заедно с акушер Б.Р. са направили изследване на детските сърдечни тонове на плода (показанията на Р.В.-Т., л. 491-492; обясненията на акушер Б.Р. и д-рК., л. 259-261; констативния протокол, л. 273). Те са варирали между 110 и 140 удара в минута (изследването, л. 35; заключението на вещото лице д-р Ч., л. 451). Записът е показвал намалена вариабилност на сърдечната дейност и намалена реактивност на плода с децелерации (заключение на вещото лице д-р Ч., л. 453; разпита на вещото лице д-р М., л. 637). При него не са били отразени маточните контракции (обясненията на акушер Б.Р., л. 259; заключението и разпита на вещото лице д-р Ч., л. 453 и л. 489-490).

 

[17] Децелерациите представляват преходно намаление (падане) на детските сърдечни тонове във връзка с маточните контракции (заключението на д-р Ч., л. 454, бележка под черта). Затова при липсата на запис на контракциите на матката не е възможно да се определи типа на децелерациите (заключението на вещото лице д-р Ч., л. 454, бележка под черта, както и отговор на втора задача, л. 456; показанията на вещото лице д-р Ч., л. 490).

[18] Въпреки липсата на запис на маточните контракции, данните от записите на детските сърдечни тонове са показвали: наличие на фетална хипоксия (липса на кислород); страдание на плода; отклонение от нормалното развитие на бременността (заключението на вещото лице д-р Ч., отговор на трета задача, л. 457). При наличието на такива данни е следвало:

а) да се отрази маточната активност;

б) да се наблюдава състоянието на плода чрез повторно извършване на: запис на детските сърдечни тонове; ехографско изследване с оглед уточнение на диагнозата и преоценка в поведението. Също такa е било необходимо да се наблюдава родилката и да се правят записи на сърдечните тонове на плода през два часа (отговор на четвърта и седма задачи от заключението на вещото лице д-р Ч., л. 457 и л. 458-459; допълнителното заключение на вещото лице д-р Ч., отговор на първа задача от раздел I, л. 466-467; показанията на вещото лице д-р Ч., л. 488).

 

[19] Служители на Б. не са правили никакви записи за състоянието на плода и на бременната през следващите девет часа (отговор на шеста задача от заключението на вещото лице Ч., л. 458). В рапорта от нощното дежурство не са били отразени спешни случаи, приети или предадени за наблюдение (рапорт, л. 335-336; констативния протокол, л. 273).

 

[20] Правилното лечение на състоянието на Р.В.-Т. е изисквало тя спешно да се насочи за раждане чрез цезарово сечение (заключението на вещото лице д-р Ч., отговор на седма задача л. 458-459). Забавеното поставяне на правилна диагноза е довело до усложнения и до задълбочаване на задушаването на плода (допълнителното заключение на вещото лице д-р Ч., отговор на задачите в разд. I, л. 466-468,).

 

[21] В 06:38 часа на *** г. отново са били изследвани детските сърдечни тонове на плода. При това изследване тоновете на плода са били до 140 удара в минута. На записа се е виждала силно намалена до липсваща вариабилност с децелерации. И при този запис не са били правени записи на контракциите на матката на Р.В.-Топчийска (изследването, л. 36; заключението на вещото лице д-р Ч., л. 451 и л. 453-454 и л. 456; консултация с проф. Ч., описана в история на заболяването, л. 39). Записът на тоновете не е бил показан на дежурния лекар д-р Д. (обясненията на д-р Д., л. 254; констативния протокол, л. 273).

 

[22] В 08:00 часа на *** г. е била направена консултация с професор Ч.. Той е насочил Р.В.-Т. за спешно раждане с цезарово сечение поради данните и от двата мониторни записа за силно намалена до липсваща вариабилност с късни децелерации. Професор Ч. е назначил контролно ултразвуково изследване. Чрез него са били установени данни за отлепяне на плацентата (история на заболяването, л. 39; заключение на вещото лице д-р Ч., л. 454-455; показанията на Р.В.-Т., л. 492; обясненията на доц. Д., л. 255-256; констативния протокол, л. 273). В 09:00 часа отново са били изследвани детските сърдечни тонове на плода и отново е била установена силно намалена до липсваща вариабилност с децелерации (изследване, л. 37; заключението на вещото лице д-р Ч., л. 454).

 

[23] В 09:59 часа на *** г. Р.В.-Т. е родила дъщеря си Е.Т.. Раждането е станало с цезарово сечение поради индикации за отлепяне на плацентата (предоперативна епикриза, л. 41; оперативен протокол, л. 42-43; епикриза, л. 62; удостоверение за раждане, л. 21; показанията на Р.В.-Т., л. 492). Ищцата се е родила в 34 гестационна седмица с тегло от 2000 гр. (история на новороденото, л. 49).

 

[24] При операцията е била установена тежка форма на отлепяне на плацентата, при която кръвта е инфилтрирала мускулатурата на маточните стени, а не е изтичала извън матката. След операцията е било установено, че плацентата е имала пресни кръвоизливи (резултат от хистопатологично изследване, л. 44; заключението на вещото лице д-р Ч., л. 455, отговор на девета задача, л. 459).

 

[25] Отлепването на плацентата е състояние, което застрашава живота на майката и на плода. Типичната клинична картина на това състояние включва при 75 % от случаите и кървене от влагалището. Това в случая не е било налице. В повечето случаи има болки по предната стена на корема, но при отлепяне на плацентата, прикрепена към задната маточна стена тези болки липсват (заключението на вещото лице д-р Ч., л. 454, бележка под черта, отговор на 11 задача, л. 460-461; показанията на вещото лице д-р Ч., л. 487-490).

[26] За диагностицирането на евентуално отлепяне на плацентата е било необходимо да се изследва състоянието на майката и на плода. Отлепянето на плацентата е можело да доведе до нарушаване на кръвоснабдяването и снабдяването с кислород, което да повлияе на сърдечната дейност на плода. В случая е имало данни за страдание на плода, които да се проверят чрез наблюдение и записи на сърдечните тонове на плода и контракциите на матката на всеки два часа (заключението на вещото лице д-р Ч. - л. 454, бележка под черта; отговор на четвърта задача, л. 457; допълнителното заключение на вещото лице д-р Ч., л. 466; показанията на вещото лице д-р Ч., л. 488-490).

 

[27] Отлепянето на плацентата е нарушило снабдяването на плода с кръв и кислород. От това са се получили много тежки интравентрикуларни кръвоизливи в мозъка на плода - кръвоизливи в мозъчните стомахчета (кухини, в които циркулира гръбначно-мозъчна течност-ликвор). От кръвоизливите мозъчните стомахчета са се разширили, като мозъчното вещество е било изместено от съединителна тъкан (показанията на вещото лице д-р Б., л. 476 и следващите)

 

[28] Липсата на кислород (хипоксия) и на достатъчно кръвоснабдяване (мозъчна исхемия) в периода преди, по време и непосредствено след раждането са увредили тежко целия организъм на Е.Т.. Това е довело до проявяването и установяването на различни заболявания в по-късен период (заключението на вещите лица проф. Б. и д-р П., л. 437; показанията на вещото лице проф. Б., л. 477; показанията на вещото лице д-р М., л. 636 и следващите).

 

[29] Е.Т. е била в Б. от 16-ти до 26-ти февруари 2011 г. Още тогава ѝ е била поставена диагноза средна и умерена асфиксия (направление за хоспитализация, л. 61). Докато е била в Б., ищцата е имала гърчове (лист за показания, л. 53; епикриза, л. 63). Лекарите са ѝ поставили следните диагнози: интрапартална асфиксия; неонатална исхемия; анемия; белодробен кръвоизлив; интравентрикуларен кръвоизлив; гърчов синдром (епикриза, л. 63).

 

[30] На 09.03.2011 г. Е.Т. е постъпила в УМБАЛС „Н.И.Пирогов“ (ПИРОГОВ) за лечение на хидроцефалия. В същия ден ѝ е била извършена операция, която да дренира натрупващата се течност в мозъка. Тя е била изписана от Б. на 14.03.2011 г. (епикризата, л. 64; разпита на вещо лице проф. Б., л. 480-481). Впоследствие дрениращата система е била ревизирана два пъти с операции (епикризите, л. 68 и л. 90-91). След лечение на хидроцефалията, проведено в ПИРОГОВ, Е.Т. е постъпила отново в Б., като е била изписана на 24.03.2011 г. (история на новороденото, л. 49).

 

[31] На 09.05.2011 г. Е.Т. е постъпила в С.Б.за лекуване на деца с церебрална парализа „С.С.“ ЕООД. Лекуващият лекар е установил патологично оживени рефлекси на четирите крайника. При прегледа на ищцата тя спорадично е сгъвала и разгъвала краката си, завъртала е глава в двете посоки и е можела да повдигне ръцете си до нивото на раменния пояс. Освен това тя е имала предмишнична опора. Е.Т. е била изписана на 12.05.2011 г. с диагноза: „интравентрикуларен /нетравматичен/ кръвоизлив III ст.“ (епикриза, л. 65). Оттогава ищцата прави рехабилитации всеки ден (показанията на свидетелката Румяна Т., л. 493-494).

 

[32] На 26.09.2011 г. Е.Т. е била прегледана от очен лекар. Той е описал, че обективното ѝ състояние е било: „широко отворени очни цепки, клепачи не покриващи липба. При поглед напред алтерниращо ЕКЗО до 10 гр. по Хиршберг, умерен лагофталм. Брюкнер тест ор., Ковър тест пол. ЗОС-папили сравнително витални, леко бледовати с намалени размери – фундус хиперметропикус. Скиаскопична сянка права, скиаскопия на шир. зен, с Мидрум д.о.и. л.о. +З.0“ (амбулаторния лист, л. 66). Бледоватостта на папилите се е получила от атрофия на мозъка и е означавала, че са били загинали части от ретината (показанията на вещото лице проф. Б., л. 480).

 

[33] В същия ден, 28.09.2011 г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (Директорът на медицински одит) е издал две наказателни постановления. С тях той е наложил глоби от по 300,00 лева на д-р Й.Д. и акушер Б.Р. заради това, че те не са спазили принципите на своевременност, достатъчност и качество при оказването на медицинска помощ на Р.В.-Т..

 

[34] Нарушението на д-р Й.Д. и акушер Б.Р. се е състояло в това, че:

а) в 21:30 часа е бил извършен non-stress test (NST) само на сърдечните тонове на плода, но не и на контракциите на майката Р.В.-Т., като така не е била проверена родовата активност;

б) състоянието на Р.В.-Т. не е било наблюдавано през нощта. Директорът на медицински одит е приел, че с това д-р Й.Д. и акушер Б.Р. са нарушили чл. 80 и чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), връзка с т. 3 и подточки 3.2. на Глава 11 от Медицински стандарт „акушерство и гинекология“, утвърден с Наредба 32/30.12.2008 г. (наказателните постановления, л. 289-290 и л. 293-294).

 

[35] В периода 26.10.2011 г. - 11.11.2011 г. Е.Т. е била приета в болница СБАЛДБ „Проф. И. *** (Б. за детски болести). Клиничната пътека, по която е било извършено лечението ѝ, е била: „епилепсия и епилептични пристъпи“, а поставената ѝ диагноза – „grand mal припадъци (с малки припадъци или без тях) неуточнени“ (справка от НЗОК, л. 575). Тогава е било установено, че Е.Т. е имала епилепсия.

 

[36] В периода 15-17.03.2012 г. Е.Т. е била лекувана в отделението по Офталмология към Болница „Токуда“. В анамнезата е било вписано „С вродена аномалия на Уест. С кривогледство по рождение“, а диагнозата е била „Glaucoma insuspectum oc utr” (епикриза, л. 67).

 

[37] На 26.03.2012 г. Е.Т. е постъпила отново в ПИРОГОВ. Там е била извършена втора операция за отстраняване на малфункция на шънта. Ищцата е била изписана на 31.03.2012 г. (епикризата, л. 68).

 

[38] На 23.11.2012 г. д-р М. е прегледала Е.Т. в Медицински център за деца с проблеми в развитието. Тя е отчела, че мускулният спазъм на крайниците на ищцата е намалял, както и, че ищцата е заемала лакетна опора и се е завъртала до странично положение. Д-р М. е препоръчала да продължи рехабилитационната програма (контролен преглед, л. 78).

 

[39] На 21.05.2013 г. за първи път на ищцата е била поставена диагноза „Атрофия на зрителния нерв“ (амбулаторен лист, л. 80). Тогава е било установено, че Е.Т. е сляпа (отговор на втора и трета задача от заключението на в.л. О.М., л. 620-621).

 

[40] Няколко месеца по-късно, на 10.09.2013 г. проф.Л.от Б. за детски болести е установил, че Е.Т. е имала припадъци, като е поставил диагноза „припадъци неуточнени“. В анамнезата той е вписал „дете с уточнена диагноза при пролежаване в клиниката – Епилепсия - Уест синдром. Състояние след ВП шънт – виж епикризата от м. ноември 2011. След курс синактерен в ремисия с подържащо лечение с конвулсен – 2+1+2 мл.“ (амбулаторен лист, л. 81; епикризата от Б. за детски болести, л. 84 – в нея е вписано, че е била направена консултация с проф. Л.).

 

[41] На 13.09.2013 г. д-р М. и психологът Д.Т.са установили, че Е.Т. е изоставала в развитието си. Те са приели, че фините ѝ моторни умения са били като на дете между три и пет месеца, когнитивното ѝ развитие е било като на дете между четири и пет месеца, а социалното и комуникативното ѝ развитие е било като на дете между шест и седем месеца (психологичен статус, л. 82). Въпреки уврежданията си Е.Т. е имала контрол над главата си, можела е да стъпва на краката си (показанията на свидетелите: В.-Т., л. 493-494; Л., л. 494-496; К., л. 496-497).

 

[42] На 19.09.2013 г. ТЕЛК е издала експертно решение за Е.Т.. ТЕЛК е постановила следната диагноза: хидроцефалия интерна пост ИВК III ст. състояние след ВПА; детска церебрална парализа – тежка степен на квадрипареза; симптоматична епилепсия – синдром на Уест; тежка степен на задръжка в психичното развитие; атрофия на зрителния нерв двустранно (ЕР на ТЕЛК, л. 22-23). С това ЕР за първи път на Е.Т. е била поставена диагноза детска церебрална парализа – тежка степен на квадрипареза.

 

[43] На 19.01.2014 г. Е.Т. е постъпила в Б. за детски болести. При постъпването ѝ тя е била в коматозно състояние. Ищцата е била изписана на 25.01.2014 г. като ѝ е била поставена диагноза „епилептичен статус“ (експертно становище, л. 83; епикриза, л. 84).

 

[44] „Епилептичен статус“ е тежко животозастрашаващо състояние, при което има чести повтарящи се епилептични пристъпи. То може да доведе допълнително до мозъчен оток и до смърт, а самите гърчове до необратими церебрални увреждания. Това е по-тежко заболяване от епилепсия – синдром на Уест (разпита на вещото лице проф. Б., л. 479; становище на вещото лице д-р М., л. 631).

 

[45] След изпадането ѝ в коматозно състояние поради тежък епилептичен пристъп, състоянието на Е.Т. се е влошило. Тя е започнала да си кръстосва краката и не е могла да се задържа на тях, спряла е да се радва на това, на което се е радвала преди това, спряла е да задържа главата си, загубила е контрол над отделителната си система (показанията на свидетелките: В.-Т., л. 493-494; Л., л. 494-496; К., л. 496-497).

 

[46] Е.Т. е посещавала лекари, които са потвърдили поставените диагнози „детска церебрална парализа“ и „атрофия на зрителния нерв“ (амбулаторните листа, л. 85  и л. 87). В периода 30.08.2016 г. – 12.09.2016 г. Е.Т. е била в Центъра за психично здраве „Проф.Н. Шипковенски“, където лекарите са установили, че психическото ѝ развитие е съответствало на дете между три и четири месечна възраст. Поради това те са ѝ поставили диагноза: „дълбока умствена изостаналост“ (епикриза, л. 88).

 

[47] На 13.09.2016 г. ТЕЛК е преосвидетелствала състоянието на ищцата. С новото си решение ТЕЛК е поставила почти същите диагнози като в първото решение. Вместо „тежка степен на задръжка в психичното развитие“ в новото експертно решение ТЕЛК е поставила диагноза „дълбока умствена изостаналост“, а в диагнозата „атрофия на зрителния нерв двустранно“ е добавила и „липса на макула“ (ЕР на ТЕЛК, л. 24-26).

 

[48] Към 15.12.2017 г. Е.Т. е страдала от:

- вътрешна хидроцефалия;

- детска церебрална парализа – спастична квадрипареза тежка степен;

- дълбока умствена изостаналост;

- епилепсия – синдром на Уест;

- слепота. Всички заболявания са се дължали на тежката хипоксия (липса на кислород) и мозъчна исхемия (липса на достатъчно кръвоснабдяване) в периода преди, по време и непосредствено след раждането (заключение на вещите лица проф. Б. и д-р П., л. 437; показанията на вещото лице проф. Б., л. 477; разпита на вещото лице д-р М., л. 636 и следващите).

 

[49] Уврежданията, които Е.Т. е получила, са довели до деформации, които ѝ причиняват физически болки. Тя също има спастики - болезнени мускулни крампи - които също ѝ причиняват болки (показанията на д-р. Ч., л. 625). Тя не може да се храни сама, а се налага да ѝ изливат храната в устата, много е слаба, изхожда се само чрез клизми (показанията на свидетелките Л. и К., л. 494-497).

 

[50] Не се спори, че Б. и д-р Й.Д. не са заплащали обезщетение на Е.Т.. Ищцата е заплатила: 1 200,00 лева държавна такса (л. 2); 1 620,00 лева депозити за вещи лица (л. 209, л. 210, л. 503, л. 607); 90,00 лева депозит за призоваване на свидетели (л. 503); 3 500,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 629 от делото на СГС). Б. е заплатила: 400,00 лева за вещи лица (л. 308 и л. 507); 4 700,00 лева за адвокат (л. 141). Ответникът д-р Й.Д. е заплатил: 200,00 лева за вещи лица (л. 198); 1 500,00 лева на адвокат (л. 306). Л.И. е бил представляван от юрисконсулт (протоколите от о.с.з., л. 470 и следващите, л. 582 и следващите, л. 624 и следващите, и л. 635 и следващите). Той е заплатил 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 519).

 

2.             Обстоятелства, по които се спори

 

[51] Спори се кога са възникнали и кога са били установени заболяванията и уврежданията, твърдени от ищцата. Те са:

- детска церебрална парализа – тежка квадрипареза;

- епилепсия – синдром на Уест;

- двустранно увреден очен нерв;

- тежка задръжка в психическото развитие, преминала в дълбока умствена изостаналост.

 

2.1.  По отношение на хидроцефалията

 

[52] Съдът приема, че хидроцефалията се е проявила и е била настъпила още на 09.03.2011 г., защото това е установено при престоя на ищцата в ПИРОГОВ за извършването на първия шънт. Последващите операции за шънта са били направени поради малфункцията му и израстването на Е.Т.. 

 

2.2. По отношение на детска церебрална парализа – тежка квадрипареза

 

[53] Съдът установи, че при раждането си Е.Т. е имала хипоксия и исхемия. Те са причинили детската церебрална парализа при ищцата. Индикации за заболяването е имало още от двумесечната възраст на Е.Т. (заключението на вещите лица проф. Бояджиева и д-р П., л. 439-442; показанията на вещото лице проф. Б., л. 475-487). При прегледа ѝ през май 2011 г. в Специализираната болница за лекуване на деца с церебрална парализа „С.С.“ ЕООД са били установени болестно оживени рефлекси, които са били израз на увреждане на двигателните пътища (пак там, л. 438-439 и л. 478).

 

[54] Минималната възраст за диагностициране на детска церебрална парализа съгласно медицинската практика в България е 18-тия месец. Тази диагноза може да се постави и преди навършването на 18-т месеца, когато са налице симптоми за това. Такива симптоми Е.Т. е имала и при нея е могло да се постави диагноза детска церебрална парализа и преди 18 месечна възраст (заключението на вещите лица проф. Б. и д-р П., л. 440-443; Диагностика, рехабилитация, лечение и администриране на деца с церебрална парализа. Консенсус-преработен и допълнен, 2014 г., л. 557; показанията на свидетеля И.Ч., л. 624-гръб).

 

[55] В случая липсват доказателства диагнозата церебрална парализа – тежка квадрипареза да е била постановена преди издаването на ЕР на ТЕЛК от 19.09.2013. г. (л. 22-23), въпреки постоянното медицинско наблюдение над Е.Т. и неколкократните прегледи от специалисти. Затова съдът приема, че това заболяване се е проявило и е било установено за първи път на 19.09.2013 г.

 

2.3. По отношение на епилепсията

 

[56] Уврежданията в мозъка на Е.Т. са довели до гърчовете, които са били установени още в дните след раждането ѝ (показанията на вещото лице проф. Б., л. 476 и следващите). Съдът приема, че епилепсията - синдром на Уест - е била установена при Е.Т. при престоя ѝ в Б. за детски болести от 26.10.2011 г. до 11.11.2011 г.

[57] Съдът приема това поради следното: на 10.09.2013 г. проф.Л.от Б. за детски болести е установил, че Е.Т. е имала припадъци, като е поставил диагноза „припадъци неуточнени“. В анамнезата той е вписал „дете с уточнена диагноза при пролежаване в клиниката – Епилепсия - Уест синдром. Състояние след ВП шънт – виж епикризата от м. ноември 2011. След курс синактерен в ремисия с подържащо лечение с конвулсен – 2+1+2 мл.“ (амбулаторен лист, л. 81). Следователно преди посещението си при проф.Л.на 10.09.2013 г., Е.Т. е престояла за лечение в Б. за детски болести, при който е била установена епилепсия - Уест синдром. Единствените доказателства по делото за престой на Е.Т. в Б. за детски болести са за този от 26.10.2011 г. до 11.11.2011 г. Следователно тогава лекарите са установили, че Е.Т. е имала епилепсия – синдром на Уест.

 

[58] Нещо повече, в анамнезата в амбулаторния лист от 10.09.2013 г. проф.Л.се е позовавал на епикриза от ноември 2011 г. Точно тогава Е.Т. е била в Б. за детски болести.

 

[59] В допълнение, в периода 15-17.03.2012 г. Е.Т. е била прегледана в отделението по Офталмология към Болница „Токуда“. В анамнезата е било вписано „С вродена аномалия на Уест. С кривогледство по рождение“ (епикриза, л. 67). Тази диагноза, която е в компетентността на детски невролози и неврохирурзи, не би могла да се постави от очни лекари. Следователно очните лекари единствено са вписали в епикризата, издадена от тях, диагноза, която вече е била поставена от компетентни специалисти, а именно тези от Б. за детски болести при престоя на Е.Т. в нея от 26.10.2011 г. до 11.11.2011 г.

 

[60] Епилептичният статус обаче, който е по-тежко заболяване от кърмаческата епилепсия - синдром на Уест се е проявил много по-късно. Едва на 19.01.2014 г., когато е бил установен (пар. 43).

 

2.4. По отношение на двустранно увредения очен нерв

 

[61] Съдът установи, че на 21.05.2013 г. лекарите са поставили диагноза на ищцата двустранно увреждане на очния нерв. Съдът установи, че ищцата е била прегледана от очен лекар още на 26.09.2011 г., а няколко дни е била лекувана в очна клиника през март 2012 г. Нито през септември 2011 г. обаче, нито през март 2012 г. очните лекари са поставили диагноза на ищцата двустранно увреден очен нерв. Те не са и отбелязали ищцата да е имала слепота. Ето защо съдът приема, че слепота и двустранното увреждане на очния нерв са се проявили при ищцата на 21.05.2013 г.

 

2.5. По отношение на тежката задръжка в психическото развитие, преминала дълбоката умствена изостаналост

 

[62] Причина за изоставането в умственото развитие на ищцата са уврежданията на мозъка, причинени от липсата на нормално снабдяване с кислород и кръв преди и по време на раждането, както и задушаването непосредствено след него (показанията на вещото лице проф. Б., л. 480-485). За да се констатира умствена изостаналост трябва да е изминал известен период на развитие на детето - поне една-две години (заключението на проф. Б. и д-р П. , л. 443). Следователно най-рано такава умствена изостаналост при ищцата е могла да се прояви и да бъде установена през 2012 г.

 

[63] Липсват доказателства обаче, тежката задръжка в психическото развитие на Е.Т., преминала в дълбоката умствена изостаналост, да се е проявила и да е била установена преди 19.09.2013 г. (ЕР на ТЕЛК от 19.09.2013 г.) въпреки прегледите от специалисти. Затова съдът приема, че това заболяване се е проявило и е било установено на 19.09.2013 г.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[64] Ищцата е предявила искове по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, както и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава.

 

1.             По предпоставките за уважаването на исковете по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД

 

1.1.       По иска по чл. 45 от ЗЗД срещу д-р Й.Д.

 

[65] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ответникът виновно да е извършил неправомерно действие/бездействие; 2. от това да са последвали вреди за ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

1.1.1. По първата предпоставка - ответникът виновно да е извършил неправомерно действие/бездействие

 

[66] Съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Медицинската помощ е правнорегламентирана дейност, като качеството ѝ се основава на медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика (чл. 80 от ЗЗ). Дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването (чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).

 

[67] Когато съдът преценява дали е извършено непозволено увреждане при изпълнение на медицинска дейност, в решението си той следва:

1. да обсъди доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти;

2. да прецени доколко тези действия/бездействия са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания;

3. да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики (Решение на ВКС 77-2017-IV Г. О. по гр. д. № 2956/2016 г.).

 

[68] Към 15.-*** г., когато Р.В.-Т. е постъпила в Б., е бил действащ Медицински стандарт "акушерство и гинекология", който е бил утвърден с Наредба № 32 от 30 декември 2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „акушерство и гинекология“ (отм. ДВ бр. 66/08.08.2014 г.). Съгласно т. 3.2. от глава XI от стандарта, специалист по А.И.Г.следва да извърши оценка на рисковете за майката и плода, включително и разчитане на кардиотокографски запис. Нещо повече, в стандарта е посочено, че страданието на плода е индикация за спешен случай (Глава XII, 2.2.1. и т. 2.2.5.8.15. от стандарта).

 

[69] Съдът установи, че при постъпването на Р.В.-Т. д-р Й.Д. е направил кардиотокографски запис – запис на детските сърдечни тонове. На записа е имало индикации, че плодът е страдал. Следователно случаят е бил спешен. Затова е било нужно: да се повтори кардиотокографския запис, като заедно с него се запишат и контракциите на матката; активно да се наблюдават бременната и плодът. Вместо това записът е бил повторен след девет часа и отново не са били записани контракциите на матката, а бременнаta и плодът не са били наблюдавани. На записът, който е бил направен в 06:38 часа на *** г., е имало още по-сигурни данни за страдание на плода. Този запис обаче, не е бил разчетен от специалист по А.И.Г.чак до 08:00 часа на *** г.

 

[70] Ето защо съдът приема, че с поведението си д-р Й.Д. е нарушил т. 3.2. от глава XI от стандарта. Назначените от него изследвания не са били достатъчни и своевременни, за да бъде извършена правилна оценка на рисковете за бременната и плода. Това се установява и от влязлото в сила наказателно постановление на д-р Й.Д.. Ето защо това поведение на д-р Й.Д. е противоправно.

 

[71] Поведението на д-р Й.Д. е и виновно. То е такова както защото не е оборена презумпцията за вина (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), така и, защото съдът установи, че д-р Й.Д. не е положил дължимата грижа, за да събере необходимата му информация за правилна оценка за рисковете за бременната и нейното дете, при положение, че е имало данни, които е следвало да породят съмнение за такива рискове. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

1.1.2. По втората предпоставка за уважаването на иска - от виновното противоправно поведение на ответника да са последвали вреди за ищеца

 

[72] Съдът установи, че виновното и противоправно поведение на д-р Й.Д. е довело до забавяне на раждането от Р.В.-Т.. Така се е влошило състоянието на плода, чието снабдяване с кислород е било нарушено поради отлепената плацента. Нарушеното снабдяване с кислород на плода е предизвикало у ищцата: хидроцефалия; детска церебрална парализа – тежка квадрипареза; епилепсия – синдром на Уест; двустранно увреден очен нерв; тежка задръжка в психическото развитие, преминала в дълбока умствена изостаналост. От тези заболявания и усложнения Е.Т. търпи болки, страдания и неудобства. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.

 

1.1.3. По третата предпоставка за уважаването на иска - ответникът да не е изплатил обезщетение на ищцата

 

[73] Съдът установи, че д-р Й.Д. не е изплащал обезщетение за неимуществени вреди на Е.Т.. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска.

 

1.2.       По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД срещу Б.

 

[74] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[75] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответникът да е възложил работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[76] Съдът установи, че:

1. на 15.02.2016 г., през нощта, д-р Й.Д. е бил дежурен лекар по А.И.Г.в Б., която му е възложила тази работа;

2. от противоправни действия и бездействия на д-р Й.Д. са настъпили вреди за ищцата;

2. Б. не е изплащала обезщетение на ищцата за тези вреди. Налице са предпоставките за уважаването на иска.

 

2. По солидарната отговорност на д-р Й.Д. и Б.

 

[77]   Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД). Увреденият може да иска заплащането на обезщетение както от прекия причинител, така и от отговорното за действията му лице. Прекият причинител и възложителят на работата носят солидарна отговорност спрямо увредения (ТР на ОСГК на ВС 59-1974; решения на ВКС: 223-2011-III Г. О. по гр. д. № 900/2010 г.; 581-2010-III Г. О. по гр. д. № 1019/2009 г.; 503-2010-III Г. О. по гр. д. № 1069/2009 г.).

 

[78]В случая съдът установи, че д-р Й.Д. е пряк причинител на вредите на Е.Т., а Б. е била възложител на работа, по повод на която д-р Й.Д. е причинил вредите. Следователно д-р Й.Д. и Б. отговарят солидарно за причинените вреди.

                                                                                                  

3. По възражението за изтекла погасителна давност и размера на дължащото се обезщетение

 

3.1.       По възражението за изтекла погасителна давност

 

[79] Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. За вземанията за непозволено увреждане не е предвиден друг срок. Затова те се погасяват с изтичането на петгодишна давност.

 

[80] Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При непозволеното увреждане причинилият го изпада в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Когато причинителят на вредата е неизвестен, погасителната давност започва да тече от откриването му (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Когато причинителят на вредата е известен, началният момент на погасителната давност е моментът на увреждането (Решение на ВКС 287-2012-III Г. О. по гр. д. № 1560/2011 г.).

 

[81] За да е известен причинителят на вредата, е необходимо увреждането действително да се е проявило (т. 4 от ТР на ОСТК на ВКС 1-2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.; Решение на ВКС 952-2011-III Г. О. по гр. д. № 1773/2009 г.). Нещо повече, когато се търси обезщетение на вреди от болест, която се дължи на непозволено увреждане, вземането за обезщетяване за вредите става изискуемо от деня на нейното откриване в действителния ѝ обем. При такива случаи фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато болестта е положително проявена, известна е и е установена за пострадалия. Затова давностният срок в такива случаи започва да тече от положителното проявяване и установяване на болестта (т. 1 на ПП на ВС 2-1981 г.).

 

[82] Бъдещите вреди подлежат на обезщетяване, когато са сигурни (решение на ВКС (195-2012-III Г. О. по гр. д. 825/2011 г.) Ексцесът е влошаване на здравето на увредения, следващо първоначалната увреда и вследствие на нея (решение на ВКС 43-2011-2 Т. О. по т. д. 414/2010 г.). Следователно ексцесът не е бъдеща сигурна вреда, а бъдеща несигурна вреда. Затова той подлежи на самостоятелно обезщетяване, а не с първоначалната вреда. За ексцеса погасителната давност започва да тече не от момента на непозволеното увреждане - първоначалната вреда - а от деня на проявление на ексцеса в пълния му обем - от деня на проявлението и установяването на влошаването на здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда (т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС; Решение на ВКС 7-2017-III Г. О. по гр. д. № 50114/2016 г.).

 

[83] Съдът приема, че правото на иск е погасено по давност само по отношение на обезщетяването на вредите от заболяванията хидроцефалия и епилепсия – синдром на Уест. Съдът приема това, защото съдът установи, че хидроцефалията се е проявила за ищцата и е била установена още на 09.03.2011 г. Епилепсията –синдром на Уест се е проявила за ищцата и е била установена през ноември 2011 г. Искът е бил предявен на 20.03.2017 г. – след изтичането на петгодишния давностен срок.

 

[84] За хидроцефалията съдът не установява да е налице ексцес. Последвалите две операции за шънта са били поради малфункцията му и израстването на Е.Т. – причини извън самото развитие на болестта. Съдът установява, че през 2014 г. епилепсията – синдром на Уест. е преминала в „епилептичен статус“, което е по-тежко състояние, вследствие на епилепсията – синдром на Уест. Настъпването на „епилептичен статус“ не е било сигурно към ноември 2011 г. Ищцата обаче, не търси вреди от това по-тежко заболяване. Затова, ако присъди обезщетение за него, съдът недопустимо би се произнесъл извън искането на ищцата.

 

[85] За останалите три твърдени заболявания - детска церебрална парализа – тежка квадрипареза; двустранно увреден очен нерв; тежка задръжка в психическото развитие – съдът приема, че искът не е погасен по давност. Това е така, защото съдът установи, че всяко едно от тези заболявания е свързано с първоначалната увреда на мозъка. Тяхното настъпване обаче не е било сигурно, а те са се проявили за ищцата и са били установени през 2013 г. Следователно и трите заболявания представляват ексцес на първоначалната увреда. Тяхното проявление и установяване е станало през 2013 г. Искът е предявен през 2017 г. – преди изтичането на петгодишната давност. Затова съдът приема, че искът за тези три заболявания не е погасен по давност.

 

3.2.       По размера на обезщетението за неимуществени вреди

 

[86] Неимуществени вреди могат да се претендират и само за настъпилите такива от влошаване на здравословното състояние, независимо че не е било търсено обезщетение за вредите от основното увреждане. В този случай при оценката на подлежащите на обезщетяване вреди съдът:

а) съобразява само вредите от ексцеса, а не от цялостното увреждане на здравето;

б) изключва от обезщетението тези вреди, които предхождат проявлението и установяването на ексцеса (т. 10 на ППВС 4-1975; Решение на ВКС 23-2013-II Т. О. по т. д. № 752/2011 г.).

 

[87] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на настъпването на ексцеса – 2013 г. 

 

[88] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[89] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[2] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[90] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[91] Съдът установи, че преди и по време на раждането си на *** г. Е.Т. е била в състояние на липса на кислород и на нормално кръвоснабдяване, от което е получила: 1. хидроцефалия; 2. детска церебрална парализа – тежка степен на квадрипареза; 3. епилепсия – синдром на Уест; 4. дълбока умствена изостаналост“, 5. атрофия на зрителния нерв. За първото и третото заболяване обаче, правото на иска е погасено. Затова не е необходимо съдът да определя размера на неимуществените вреди за тях.

 

[92] Съдът установи, че поради заболяванията детска церебрална парализа – тежка степен на квадрипареза, атрофия на зрителния нерв и дълбока умствена изостаналост, Е.Т. е напълно неподвижна, не може да се храни сама и да се изхожда сама, не вижда. За нея постоянно се грижат родителите ѝ. Тя изпитва физически болки.

 

[93] Икономическата обстановка в страната се е променяла от 2013 г. до 12.03.2014 г., което се е отразило на размера на минималната работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[4] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[5]. Увеличението от 2013 г. до 12.03.2014 г. е 9,68% (340,00-310,00)/310,00).

 

[94] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри две решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от близки, но не идентични, по степен увреждания. С тях САС е определил обезщетения от:

а) 750 000,00 лева за увреждане от 07.01.2014 г. – решение на САС 2159-2015-10-ти с с-в по гр. д. 3118/2015 г.[6];

б) 850 000,00 лева за увреждане от 12.03.2014 г. – решение на САС 1775-2017-7-ми с-в по гр. д. 2238/2017 г.[7].

 

[95] Съдът отчита, че ищцата е имала изключително сериозни увреждания на мозъка още при раждането си, за които тя не е търсила обезщетение, но, които не подлежат на обезщетяване по настоящото дело – това не е било така по двете цитирани решения. Съдът отчита и, че за част от уврежданията искът е погасен по давност – това не е било така по двете цитирани решения. Съдът отчита тежестта на трите установени увреждания, за които искът не е погасен по давност. Съдът отчита и всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Затова съдът приема, че 200 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, които ищцата е претърпяла и ще претърпи вследствие на: детската церебрална парализа – тежка степен на квадрипареза; атрофията на зрителния нерв; дълбоката умствена изостаналост.

 

[96] Ищцата търси част от обезщетението, а именно 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда ответниците солидарно да заплатят на ищцата 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

4.             По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

 

[97]   Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[98]   Съдът установи, че Е.Т. има вземане към ответниците за 30 000,00 лева. Ответниците са изпаднали в забава по отношение на заплащането му още през 2013 г. Следователно към 21.03.2014 г. – датата, от която се търси обезщетението – те вече са били в забава. Ответниците не са заплатили обезщетение на ищцата. Затова искането е основателно и съдът го уважава.

 

5.             По разноските

 

[99] Е.Т. търси разноски. Тя е направила такива за 2 910,00 лева и е заплатила 3 500,00 лева на адвокат.

 

[100] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищцата изцяло. Затова съдът осъжда ответниците солидарно да заплатят на Е.Т. 2 910,00 лева разноски по делото и 3 500,00 лева на адвокат.

 

Съдия: