№ 19
гр. Кърджали, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20245140100327 по описа за 2024 година
Ищецът В. Р. Г. чрез адв. Н. М.-АК Ямбол е предявил иск срещу „С.К.“
ЕООД, ЕИК *** за прогласяване на недействителен на основание чл. 22 във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за паричен
заем кредирект № 921174 от 31.08.2023 г. В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът е релевирал твърдения, че процесният договор е
нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от
договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – договорната лихва, която
не е породила валидни правни последици на основание на нейното
противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД), поради значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.
Ищецът твърди, че размерът на договорната лихва е подвеждащ, тъй като към
нея би следвало да добави уговорената по договора неустойка за
подсигуряване на поръчител или банкова гаранция (чл.11.1 от договора), която
се явява скрита възнаградителна лихва. Счита, че уговорената
възнаградителна лихва за неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Излагат
се твърдения, че договорът не поражда валидни права и задължения , тъй като
кредиторът е нарушил и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, защото в
съдържанието му не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са
разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. В условията на
евентуалност се позовава на нищожна клаузата за неустойка. Ищецът заявява,
че договорът е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с
чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото
в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва по
чл.11.1 от договора. В петитума ищецът моли за прогласяване на
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на
сключения между страните Договор за паричен заем кредирект № 921174 от
31.08.2023 г.
С Разпореждане № 2133 от 27.08.2024 г. са дадени указания на ищеца да
1
конкретизира исковата си молба, като отстрани несъответствията между
обстоятелствената част и петитума. С молба вх. № 10522 от 04.10.2024 г.
ищецът заявява, че в обстоятелствената част на исковата молба излага
твърдения, че с процесния договор за потребителски кредит са нарушение
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11, ЗПК изразяващи се в това, че ако
неустойката за непредоставяне на исканите обезпечения е била включена в
ГПР, то същият ще надвиши в пъти ГПР уговорено в договора за кредит и в
този смисъл е нарушено изискването на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, което води до
заблуда на кредитополучателя за точните условия, при които трябва да бъде
погасен кредита. Заявява, че вземането по чл. 11.1 от процесния договор не
съставлява неустойка, на което основание включването му в размера на ГПР
не се дерогира от правилото на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Това вземане по правната
си природа е печалба за кредитора, т.е. договорна лихва. Договорната лихва,
като разход по кредита, съобразно повелителните изисквания на чл. 19, ал. 1
ЗПК е следвало да бъде включена в размера на ГПР. Невярното посочване на
лихвения процент по договора в размер на 44.50% без в него да е включена
скритата лихва по чл. 11. 1 от договора е имало за резултат и невярно
разписване на ГПР в размер на 56.41 %. Посочването в договора на по-нисък
от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. I ЗЗП. Моли да бъде прогласен
като нищожен, на основание чл.26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 11,
ал.1, т. 9 ЗПК, поради изначална нееквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на
потребителя и на финансовите услуги на ответника с цел извличане на
собствена изгода на кредитора, както и поради нищожност на договорната
лихва. Заявява, че е предявил обективно кумулативно съединени искове, с
които се претендира нищожност на договор за потребителски кредит, с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП, както и
поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 21. ал.1 от ЗПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който оспорва исканията на ищеца. Заявява, че са
неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на
договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП,
като излага подробни аргументи. Твърди, че валидността на договора за
кредит на първо място произтича от това, че основните му параметри -
главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.
Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Ответникът твърди, че по
отношение на формирането на ГПР са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 изисквания. Ответникът заявява, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
„ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС
на РБ.“, като при нормативно определен лимит на ГПР към датата на
сключване на договора, а именно 31.08.2023 г. от 66,45 %, и ГПР определен в
процесния договор в размер на 56,41 %, е видно, че в случая годишният
процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за
забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че
уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, както и че са
неверни твърденията, че неустойката по договора представлява лихва.
Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита също е
2
индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните
са договорили фиксиран лихвен процент, което напълно изключва
възможността потребителят да не е бил наясно с размера на задължението си
за плащане на възнаградителна лихва. Оспорва твърденията, че уговореният
фиксиран лихвен процент в размер на 44,5 % е в противоречие с добрите
нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва, като
неправилни и необосновани. Оспорва твърдението, че в процесния договор не
били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК, като
заявява, че правото на отказ от договора и това какви биха били задълженията
на потребителя в случай че го упражни са ясно описани в чл. 7 от Договора.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора ставало ясно,
че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за
всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Оспорва
твърденията на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в договора и за
наличие на заблуждаваща търговска практика. Намира, че ищецът е действал
недобросъвестно, сключвайки множество договори за кредит /10/, които
съдържат една и съща уговорка за неустойка, и представят идентични
кредитни продукти при идентични условия. Възразява срещу искането на
ищеца да се допусне и назначи ССчЕ по делото, която да отговаря на
поставените от ищеца въпроси. Твърди, че експертно заключение не е
необходимо за изясняване на спора. В договора ясно са посочени параметрите
му - главница, лихва, ГПР, както и размерът на уговорената неустойка, която е
фиксирана. Въпросът дали неустойката следва да бъде включена в ГПР е
правен и вещото лице не може да му даде отговор.
С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск, който
отговаря на условията на чл. 211, ал. 1 от ГПК и е приет за съвместно
разглеждане. Насрещният иск е срещу В. Р. Г., ЕГН **********, за осъждането
му на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че
целият договор бъде обявен за недействителен, на основание чл. 23 ЗПК, да
заплати на „С.К.“ ООД, ЕИК *** сумата от 905 /деветстотин и пет лева/,
представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за
паричен заем № 921174 от 31.08.2023 г., в общ размер на 1500 лв., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното
плащане. Към насрещната искова молба е приложено за връчване до
ответника Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
задължение на В. Р. Г., ЕГН **********, по Договор за потребителски кредит
№ 921174 от 31.08.2023 г., което към момента на подаване на иска възлиза на
обща стойност от 2708,53 лева, от които 1500 лева главница, 341,13 лева
възнаградителна лихва, 846,33 лева договорна неустойка и 21,07 лева такси.
Ищецът по насрещния иск заявява, че след подписване на договора и
усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да
предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е
активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Кредитополучателят е
правил плащания по договора на следните дати 01.11.2023 г. - 200 лева,
04.12.2023 г. - 200 лева, 28.12.2023 г. - 112 лева и 30.03.2024 г. - 83 лева. Общо
платената сума по кредита е в размер на 595 лева, с които са погасени изцяло
само първите три вноски. За доказване на тези твърдения представят
Извлечение за извършени и предстоящи плащания по договор за заем, както и
Справка за движенията и актуалния размер на дълга по кредита. Ищецът
твърди, че към момента на подаване на иска В. Р. Г., ЕГН ********** е в
3
просрочие на следните вноски с дати: 26.10.2023г., 09.11.2023г., 23.11.2023г.,
07.12.2023г., 21.12.2023г., 04.01.2024г., 18.01.2024г.,
15.02.2024г., 29.02.2024г., 14.03.2024г., 28.03.2024г., 11.04.2024г. и
25.04.2024г., поради което са налице предпоставките на чл. 6, ал. 3 от
Договора за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че
задължението на ищеца е в общ размер на 2708,53 лева, от които 1500 лева
главница, 341,13 лева възнаградителна лихва, 846,33 лева договорна
неустойка и 21,07 лева такси. Заявява, че предявява частичен иск, отнасящ се
единствено за вземането за главница, а именно 905 лева, при общо дължима
сума за главница по договора в размер на 1500 лева.
Постъпил е отговор на насрещния иск, с който се оспорва същия, поради
недействителност на сключения договор на основание чл. 22 във вр. с чл. 10,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК във вр. с чл. 26 ЗЗД.
В съдебно заседание страните не се явяват, изпращат молби, с които
вземат становище по доказателствата и по същество на спора.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск,насрещната искова молба и съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
С определение № 1382 от 04.12.2024 г., в което е обективиран проект за
доклад по делото, приет за окончателен поради липса на възражение от
страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
иследните факти и обстоятелства: сключването между страните на Договор за
паричен заем № 921174 от 31.08.2023 г. с посоченото съдържание,
предоставянето на заемната сума, размерът на общо платената сума по
кредита от 595 лева, с която сума са погасени изцяло първите три вноски по
кредита.
По предявения е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК съдът приема следното:
Не се спори между страните, че със сключения Договор за паричен заем
№ 921174 от 31.08.2023 г. на ищеца са предоставени в заем средства в размер
на 1500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 44,5 %, годишен процент
на разходите 56,41 % и срок за погасяване на заема 20.06.2024 г. Общо
предвидената за заплащане сума по договора е била в размер на 1859,88 лв.
включваща главница и лихва. В чл. 5 от Договор за паричен заем № 921174 от
31.08.2023 г. са посочени видовете обезпечения, от които заемополучателят да
избере и предостави на заемодателя в тридневен срок от сключване на
договора, както и условията на които обезпеченнията следва да отговарят. В
разпоредбата на чл. 11 от договора е посочен размерът на неустойката, която
следва да бъде заплатена от заемополучтеля при непредставяне на едно от
обезпеченията по чл. 5 от договора.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредите е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв - не е включена
посочената неустойка по чл. 11 от договора. Посочената неустойка в размер
на 1626,12 лева следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което
кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от
разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
4
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК.
В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно,
ако в ГПР се включи размерът на посочената неустойка по чл. 11 от договора
за непредставяне на обезпечение в срок и отговарящо на изискванията на чл. 5
от договора, размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В
уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са
включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил
посочената неустойка по чл. 11 от договора, при непредставяне на
обезпечение, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор
за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на посочената
неустойка в размер на 1626,12 лева за непредставяне на обезпечение по
кредита или неотговарящо на чл. 5 от договора обезпечение, би променило
годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22
П.К.Б., че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че
следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл.
5
22 ЗПК - целият договор е нищожен.
Отделно от това, настоящият състав намира, че клаузата на чл. 5 от
Договор за паричен заем № 921174 от 31.08.2023 г., в която са посочени
видовете обезпечения, от които заемополучателят да избере и предостави на
заемодателя в тридневен срок от сключване на договора, както и условията на
които обезпеченнията следва да отговарят, е неравноправна, защото
изискванията, на които следва да отговаря предоставеното обезпечение
(кумулативните условия за поръчител), води до извода, че не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито
възнаграждение под формата на неустойка. Това е още едно основание, че
посочената неустойка представлява разход по договора за кредит, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.
Невключването цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на
целия договор. За пълно следва да бъде посочено, че на кредитополучателя се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Неизпълнението на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника води до допълнително увеличаване на размера на задълженията
и представлява допълнително възнаграждение. Същевременно от
неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не
произтичат преки вреди за кредитора.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 11 от договора е нищожна и
поради накърняване на добрите нрави, тъй като сумата, която е посочена като
неустойка - 1626,12 лева, е в по-голям размер от сумата по отпуснатия кредит
от 1500 лева.
По така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
установяване нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е основателен, поради което не следва да се пристъпва към
разглеждане на останалите посочени от ищеца евентуални основания за
недействителност на договора.
По насрещния иск съдът приема следното: безспорно е установен
размерът на предоставения кредит от 1500 лева, както и сумата, която е
заплатена от кредитополучателя на кредитора в размер на 595 лева. Ищецът
по насрещния иск заявява, че предявява частичен иск, отнасящ се единствено
за вземането за главница, а именно 905 лева, при общо дължима сума за
главница по договора в размер на 1500 лева. На основание чл. 23 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Платената от длъжника сума в общ размер на 595
лева следва да бъде отнесена към главницата. При тези факти насрещният иск
следва да бъде уважен изцяло по основание и размер.
По разноските:
Ищецът претендира разноски съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК за платено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева и за платена
държавна такса в размер на 50 лева. Адвокат М. не е посочил в списъка по чл.
80 от ГПК претендираното адвокатско възнаграждение дали е за предявения
главен иск за нищожност Договор за паричен заем № 921174 от 31.08.2023 г.
или е за отговора по насрещния иск, за който е представено доказателство за
6
сключен договор за правна защита и съдействие отново в размер на 450 лева.
Настоящият състав приема, че претенцията е за договора по главния иск.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени посочените в
списъка о чл. 80 от ГПК разноски в размер на 50 лева за държавна такса и 450
лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск представя
списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за платено адвокатско
възнаграждение по насрещния иск в размер на 480 лева с ДДС и 50 лева
държавна такса. Предвид изхода на спора по насрещния иск на ищеца по
насрещния иск следва да бъдат присъдени посочените в списъка по чл. 80 от
ГПК разноски в размер на 50 лева за държавна такса и 480 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Р. Г. ЕГН
**********, с адрес гр. Кърджали, *** чрез Н. М.-АК Ямбол със служебен
адрес гр. Ямбол, *** против „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, че сключените между страните Договор за
паричен заем № 921174 от 31.08.2023 г. е нищожен на основание 26, ал. предл.
l от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 ЗПК В. Р. Г. ЕГН **********, с адрес гр.
Кърджали, *** чрез Н. М.-АК Ямбол със служебен адрес гр. Ямбол, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, *** сумата от 905 /деветстотин и пет лева/, представляваща част от
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 921174 от
31.08.2023 г., в общ размер на 1500 лв., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на насрещния иск – 02.05.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Г.
ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, *** чрез Н. М.-АК Ямбол със
служебен адрес гр. Ямбол, *** направените по делото разноски в размер на 50
лв. за заплатена държавна такса и 450 лева за платено адвокатско
възнаграждение по иска, по който е прогласена нищожността на Договор за
паричен заем № 921174 от 31.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Р. Г. ЕГН **********, с
адрес гр. Кърджали, *** чрез Н. М.-АК Ямбол със служебен адрес гр. Ямбол,
*** ДА ЗАПЛАТИ на „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, *** направените по делото разноски в размер на 50 лв.
за заплатена държавна такса и 480 лева с ДДС за платено адвокатско
възнаграждение по уважения насрещен иска за сумата от 905 /деветстотин и
пет лева/, представляваща част от неизплатено задължение за главница по
Договор за паричен заем № 921174 от 31.08.2023 г., в общ размер на 1500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
7
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8