Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Т. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5760 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК от Н.А.Н. срещу „Т.“ ЕООД за приемане на установено в отношенията между страните,
че ответното дружество дължи заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение №**/15.03.**., издадена по ч.гр.д. №3742/**. по описа на ВРС, 31
с. в полза на ищеца, а именно : 276.32лв.
за м.септември **.; 368.43лв. за м.октомври **.; 368.43 лв. м.ноември **.;
368.43 лв. м.декември **.; 296.46лв. за м.януари 2017г. и 51лв. за три дни
болнични; 366.57лв. м.февруари 2017г.; 366.57 лв. м.март 2017г.; 366.57лв. м.
април 2017г. и 274.93лв. м.май 2017г., представляващи неизплатени трудови
възнаграждения по трудово договор №37/08.09.**.
С
протоколно определение от о.с.з., проведено на 29.01.2020г. е допуснато
изменение на исковата претенция на ищеца за заплащане на трудово възнаграждение
за месец януари 2017г. по реда на чл.214 ГПК чрез увеличаване на размера й на
320.66 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Т.“ЕООД е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за нередовност на исковата молба и за неоснователност на претенцията.
Твърди се, че
дружеството не е сключвало трудов договор с ответника, поради което не дължи
заплащането на трудово възнаграждение. В условията на евентуалност се твърди,че
ищецът не е посещавал работно си място и
не е престирал труд за процесния период. На следващо място се излага, че
трудовите възнаграждения на ищеца са били заплатени. Сочи се, че размерът на
претендираните трудови възнаграждения не е изчислен законосъобразно, като
ищецът следвало да конкретизира дали ги претендира в брутен или нетен размер.
Оспорва се истинността
на представените с исковата молба: извлечение от НАП, съдържанието и
автентичността на представената справка
за осигурителен доход.
Отправя се искане за
отхвърляне на претенцията.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното :
В изисканата и постъпила
по делото преписка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна по преписка по
постъпили сигнали от ищеца с вх.№18104666/05.09.2018г. и
вх.№18102742/27.08.201г. за нарушения на трудовото законодателство от „Т.“ЕООД
се съдържа Трудов договор №37/08.09.**.,
съобразно който Н.А.Н. е бил назначен на длъжността „Работник товаро-разтоварна
дейност“ в „Т.“ЕООД с основно месечно възнаграждение 470 лева и допълнително
възнаграждение за прослужено време и професионален опит 0.6 %. Трудовото
правоотношение е било прекратено съгласно съдържаща се в преписката Заповед
№1/25.05.2017г. на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 25.05.2017г.
По делото е изискано и
постъпило сведение, снето от управителя на „Т.“ ЕООД -П.Г.Н.по прокурорска
преписка №7148/**. по описа на ВРП. Същият е изложил, че Н.Н. е бил назначен в „Т.“ЕООД и работил там няколко месеца, след което
напуснал, като след напускането му му била изплатена до стотинка цялата
сума.
Съобразно вписванията в
трудовата книжка на Н.Н. същият е работил като работник товаро-разтоварна
дейност в „Т.“ ЕООД за периода 10.09.**. до 25.05.2017г.
Видно от представените
справки и удостоверения от НАП и НОИ
процесният трудов договор е бил надлежно регистриран и по същия са изплащани
съответните осигуровки.
В о.с.з., проведено на 25.09.**. ответното
дружество е представило заверени за вярност ведомости за получени
възнаграждения за периода месец септември
**.- месец май 2017г. / приложени на л.45-62 от делото/.
Ведомости за месец април
2017г. и месец май 2017г. са представени и от НАП-Варна/ приложени на л.128-132
от делото/.
От НАП Варна са изискани и са постъпили и
присъствени форми, изготвени от „Т.“ ЕООД за месеците септември **. до месец
май 2017г.
Представени са отговори
до ищеца от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна във връзка с подадени
сигнали срещу „Т.“ЕООД.
Съгласно заключението на проведената по делото
ССчЕ в периода месец септември **. до месец май 2017г. на ищеца са начислени
БТВ в общ размер на 3 952.10 лева, като след намаляването им с всички
лични удръжки НТВ е в размер на общо 3 094.97 лева. Дължимите
възнаграждения са посочени помесечно в табличен вид. Вещото лице е посочило, че
не може да посочи с категоричност дали тези възнаграждения са изплатени на
ищеца, тъй като вещо лице графолог следва да установи дали подписите във
ведомостите са на ищеца.
С оглед оспорването на
подписите в процесните ведомости от страна на ищеца е открито производство
по реда на чл.193 ГПК, в което е
допусната единична и тройна съдебно графологична експертиза.
Съгласно заключението на
единичната СГЕ подписите в графата „подпис“ срещу името Н.А.Н. във ведомости за
заплати за месеците септември, ноември, декември **. и януари, февруари и март
2017г. не са изпълнени от Н.Н., подписите, положени в графата „Подпис“ срещу
името Н.А.Н. във ведомост за заплати за месеците октомври **. и април и май
2017г. са изпълнени от Н.Н..
Съгласно заключението на
тройната СГЕ подписите в графата
„подпис“ срещу името Н.А.Н. във ведомости за заплати за месеците октомври **. и
април и май 2017г. са изпълнени от Н.Н.. Експертизата е подписана с особено
мнение от вещото лице И.М., който е изготвил отделно заключение, съгласно което подписите във ведомости от
октомври **. и април и май 2017г. са имитирани и не са изпълнени от ищеца Н.А.Н..
Въз основа на
гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От представените по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността заемал длъжността „Работник
товаро –разтоварна дейност” в ответното дружество за периода 10.09.**. до
25.05.2017г., което е прекратено въз
основа на заповед от 25.05.2017г., считано от 25.05.2017г.
Съгласно представените присъствено-отчетни форми и
признанието на процесуалния представител на ответното дружество следва, че
ищецът е престирал труд през целия процесен
период.
Разпоредбата на чл.128, т.2 КТ задължава
работодателя да плаща на работника уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
Ищецът претендира, че
работодателят не му е изплатил дължимите трудови възнаграждения за периода
м.септември **. до месец май 2017г., както и обезщетение за временна
неработоспособност за месец януари 2017г.
В тежест на ответника
е да установи, че е изплатил трудовите
възнаграждения в цялост.
Трудовите възнаграждения
се изплащат в брой срещу съответен подпис на работника в изготвена ведомост по чл.128, т.1 КТ или по банков път.
В настоящия случай се предоставят ведомости за заплати с положен подпис от ищеца.
Във връзка с оспорването на подписа в тези ведомости е открито производство по
чл.193 ГПК и са изготвени СГЕ. Вещото лице по единичната експертиза и двете
вещи лица по тройната експертиза с категоричност сочат, че подписите във
ведомостите от октомври **. и месеци април и май 2017г. са изпълнени от ищеца Н.Н..
Независимо, че по делото не са налични оригинали на тези ведомости, като се
вземе предвид изявлението на вещото лице Е.А., че същите са налични в оригинал
по досъдебно производство, по което се е запознал със съдържанието им, както и
изявленията на вещите лица Ц.Ц. и Б.Б., че оригинали не са необходими при
изследване на подписа, тъй като дори и такива да са налични вещите лица правят
копие от тях, по което работят, съдът
обосновава извод, с оглед мнозинството на броя на експертите /трима/, както и
обосноваването и аргументите за направените от тях изводи, че подписите са изпълнени от ищеца като не
кредитира особеното мнение на вещото лице И.М., което е изложило изводи в
обратната насока. В тази връзка
оспорването на подписите на подписите е недоказано. Наличието на подпис,
изпълнен от ищеца във ведомостите за
октомври **. и април и май 2017г. доказва, че същият е получил възнаграждение
за този период, поради което претенцията му е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съгласно заключението на единичната експертиза
в частта за подписите във ведомостите за месеците септември, ноември, декември **.
и януари, февруари и март 2017г., която в тази част се кредитира от съда в
цялост като неоспорена от страните по делото, се установява, че подписите не
изхождат от ищеца. Други доказателства за изплащане на възнаграждение за тези
периоди работодателят не е представил, поради и което претенцията е основателна
и следва да се уважи в посочените от ищеца размера, съвпадащи със стойностите
по ССчЕ, с изключение на месец януари 2017г.
Направеното искане за
увеличение на претенцията по реда на чл.214 ГПК за този месец е неправилно
уважена от съда. Съобразно мотивите на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК
по д. №4/2013г. В производството по иска предявен по реда на чл.422 ГПК,
респ.чл.415,ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по
чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Предвид горното определението следва да бъде
отменено, а искът следва да се уважи в първоначално заявения размер от 296.46лв.
Това се налага с оглед характера на производството по чл.422 ГПК, при който следва да се установява дължимостта на
сумите, претендирани от заявителя в заповедното производство и издадената
заповед за изпълнение, като е недопустимо тази сума да бъде заявявана в по-висок
размер в исковото производство.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза
на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски съобразно отхвърлена част от иска в размер на 214.70 лева- адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в
тежест на ищеца, на основание чл. 78,ал.3 ГПК.
На основание чл.78,ал.6 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати следващите се държавни такси
по делото : в размер на 83.82 лева за предявените искове с правно основание чл.128,т.2 КТ, 102.96
лева за проведената ССчЕ, 68.64 лева за проведената единична СГЕ и 454.40 лева
за проведената тройна СГЕ, които са изплатени от бюджета на съда.
Воден от горното съд :
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ протоколно определение
от 29.01.20220г. в частта, в която е допуснато изменение на размера на исковата
претенция на ищеца за месец януари
2017г. чрез увеличаването й от 296.46лв на
320.66 лева и отхвърля искането на ищеца в този смисъл, като недопустимо.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.Н., ЕГН:********** с адрес ***, че „Т.“ЕООД,
ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, р-н Младост, ЗПЗ, ПИ **,
склад Т. дължи заплащането на следните суми по Заповед за изпълнение
№**/15.03.**., издадена по ч.гр.д. №3742/**. по описа на ВРС, 31 с. в полза на ищеца, а именно : 276.32лв. за м.септември **.; 368.43 лв. м.ноември **.; 368.43
лв. м.декември **.; 296.46лв. за
м.януари 2017г. и 51лв. за три дни
болнични; 366.57лв. м.февруари 2017г.;
366.57 лв. м.март 2017г.,
представляващи неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор №37/08.09.**.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за трудови
възнаграждения от 368.43лв. за м.октомври **.; 366.57лв. м.
април 2017г. и 274.93лв. м.май 2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.А.Н.,ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на „Т.“ЕООД, ЕИК: **със седалище и адрес на
управление ***, р-н Младост, ЗПЗ, ПИ **, склад Т.
сумата от 214. 70 /двеста и четиринадесет лева и седемдесет ст./ лева ,
представляваща направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.“ЕООД, ЕИК: **със седалище и адрес на
управление ***, р-н Младост, ЗПЗ, ПИ **, склад Т.
да
заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 709.82 /седемстотин и девет лева
и осемдесет и две ст./ лева, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: