№ 182
гр. Плевен, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500195 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 58/ 15. 01. 2025 год., постановено по гр. дело № 1542/
2023 год., Плевенският районен съд е осъдил Н. И. И. от гр. Плевен да
премахне изградената пристройка на югозапад в чупката на двуетажната
сграда в поземлен имот с идентификатор 56722.659.575 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, представляваща пристройка
със застроена площ от 7,12 кв. м., изградена от тухлени ограждащи стени и
покрив с дървена конструкция и покритие от ЛТ ламарина. Със същото
решение съдът е осъдил Н. И. И. от гр. Плевен да възстанови целостта на
носещи зидове на сграда с идентификатор 56722.659.575.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, като зазида направения на
носещ зид отвор за врата, водещ от магазинното помещение на ответницата Н.
И. към коридора и хладилната камера, както и да зазида направения на носещ
зид отвор за врата към санитарното помещение, изградено в частта от
пространството зад стълбището за втория етаж. Със същото решение съдът е
отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Л. С. Ц. и С. М. Ц.,
и двамата от гр. Плевен, против Н. И. И. от с. гр. иск с правно основание чл.
1
109 от ЗС в частта, в която се претендира да бъде осъдена ответницата да
премахне преградната стена, изградена и преграждаща площадката пред
стълбището за втория етаж и да възстанови премахнатата носеща стена, която
се е намирала там преди това преустройство. Със същото решение съдът е
осъдил на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС Н. И. И. от гр. Плевен да заплати на Л.
С. Ц. и С. М. Ц., и двамата от гр. Плевен, сумата от 105, 29 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на площта от поземлен имот с
идентификатор 56722.659.575 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Плевен, върху която е разположена изградената от
ответницата незаконна пристройка на югозапад в чупката на двуетажната
сграда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба- 21. 03. 2023 год. до окончателното изплащане,
като е отхвърлил иска в останалата част до пълния претендиран размер от
3 000 лв. като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е
осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Н. И. И. от гр. Плевен да заплати на
Л. С. Ц. и С. М. Ц., и двамата от гр. Плевен, сумата от 1 121, 05 лв.,
представляваща деловодни разноски по компенсация.
Срещу така постановеното решение, в частта му, в която предявеният
иск по чл. 109 от ЗС е уважен, е постъпила въззивна жалба от Н. И. И. от гр.
Плевен. В същата се изразява становище, че в обжалваната му част решението
е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Въззивницата моли окръжния съд да отмени
решението в осъдителната му част и постанови ново решение по съществото
на спора, с което отхвърли изцяло предявения негаторен иск.
Отговор на въззивната жалба не е депозиран.
В открито съдебно заседание на 08. 04. 2025 год. въззивницата се явява
лично и с адв. М. С., като същите молят окръжния съд да уважи подадената
въззивна жалба.
В открито съдебно заседание на 08. 04. 2025 год. въззиваемият Л. С. Ц.
се явява лично и с адв. Д. Д., който представлява и въззиваемата С. М. Ц..
Същите молят окръжния съд да остави без уважение подадената въззивна
жалба и потвърди решението на районния съд в обжалваната му част.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
2
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо,
доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на
иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество,
а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с негаторен иск с правно
основание чл. 109 от ЗС. Последният представлява средство за правна защита
на собственика срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или
създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота или в съответствие обема на правото на
собственост. Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 31/ 84
год. от 06. 02. 1985 год., ОСГК, основание за защита чрез иска се поражда само
при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но
които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната
защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични
случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия,
поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Искът
може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните,
ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е
странично, например собственик на съседен имот, но може да е и
съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения,
смущения или заплашване на правото на съсобственика си. Впоследствие
горните правни положения са доразвити в приетото тълкувателно решение №
4/ 2015 год. от 06. 11. 2017 год., ОСГК, съгласно т. 3 от което за уважаването на
предявения иск по чл. 109 от ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
3
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че
това въздействие създава за ищеца пречки за ползването на собствения му
имот по- големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/. В конкретния случай всички
кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на исковата претенция са
налице. От представените пред районния съд писмени доказателства се
установява, че ищците Л. Ц. и С. Ц. са придобили чрез договор за
покупкопродажба 1/ 2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
56722.659.575 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен,
с площ на целия имот от 155 кв. м., заедно с разположени в него
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.659.576.1.2, на първи
етаж, с предназначение: за търговска дейност, и самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56722.659.576.1.5, на втори етаж, с предназначение: жилище,
апартамент. Видно е, че ответницата Н. И. е собственик на останалата 1/ 2
идеална част от поземления имот и на два самостоятелни обекта,
представляващи магазин на първи етаж и жилище на втория етаж на сградата.
От показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство
свидетели и от заключенията на вещото лице инж. С. С. се установява по
безспорен начин наличието на изградена в съсобствения между страните
поземлен имот на югозапад в чупката на двуетажната сграда пристройка със
застроена площ 7, 12 кв. м., от които 5,37 кв. м. хладилна камера и 1,75 кв. м.
склад, изградена от тухлени ограждащи стени и покрив с дървена конструкция
и покритие от ЛТ ламарина. Вещото лице е посочило, че съгласно действащия
застроителен план за процесния имот не е предвидено допълващо
застрояване, като липсват строителни книжа за постройките и данни кога
точно са изградени същите. Вещото лице е установило и наличието на
твърдените от ищците два отвора за врати в носещ зид на сградата, като
едната врата води от магазинното помещение към коридора и хладилната
камера, а другата врата- към изградения санитарен възел. Според вещото лице
отворът за врата от магазина към хладилната камера е с изпълнен бетонов
щурц, който укрепва зида над него, но е без изпълнени странични колони,
които да спират разместването на зида, а отворът за врата към изградения
санитарен възел е направен на носещ зид и не е укрепен по никакъв начин.
При тези обстоятелства правилно районният съд е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС, доколкото се касае за
поддържане от ответницата на такова противоправно състояние, което от една
4
страна пречи на ищците да ползват пълноценно част от съсобствения
поземлен имот, а от друга страна създава потенциална опасност от вредно
въздействие върху имота. Наличието на незаконна пристройка лишава ищците
от ползването на 7, 12 кв. м. дворно място и същевременно ограничава
достъпът им до носещия зид на сградата. Направата на процесните
неукрепени по надлежния начин отвори пък води до нарушаване на
устойчивостта на сградата, която видно и от заключенията на вещото лице е
компрометирана в значителна степен както поради извършваните
преустройства, така и вследствие липсата на адекватна поддръжка.
Следователно и в двата случая е налице съществено неправомерно засягане на
правната сфера на ищците като съсобственици, което попада в хипотезата на
чл. 50 от ЗС, и обуславя необходимостта от защита чрез иска по чл. 109 от ЗС,
като бъде задължена ответницата да премахне извършеното незаконно
пристрояване и свързаните с последното преустройства, като имотът бъде
възстановен във вида съгласно издадените строителни книжа.
В заключение може да се обобщи, че в обжалваната му част решение №
58/ 15. 01. 2025 год., постановено по гр. дело № 1542/ 2023 год. по описа на
Плевенския районен съд, е правилно, съобразено с разпоредбите на закона и
обосновано на доказателствата по делото, поради което липсват основания за
неговото изменение или отмяна и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на всеки от въззиваемите следва да се
присъдят направените деловодни разноски в размер на 500 лв. Уговореното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което липсват основания
за намаляването му по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/ 15. 01. 2025 год., постановено по гр.
дело № 1542/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд в частта му, в
която съдът е осъдил Н. И. И. от гр. Плевен да премахне изградената
пристройка на югозапад в чупката на двуетажната сграда в поземлен имот с
идентификатор 56722.659.575 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Плевен, представляваща пристройка със застроена площ от
7,12 кв. м., изградена от тухлени ограждащи стени и покрив с дървена
5
конструкция и покритие от ЛТ ламарина, както и в частта му, в която съдът е
осъдил Н. И. И. от гр. Плевен да възстанови целостта на носещи зидове на
сграда с идентификатор 56722.659.575.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Плевен, като зазида направения на носещ зид
отвор за врата, водещ от магазинното помещение на ответницата Н. И. към
коридора и хладилната камера, както и да зазида направения на носещ зид
отвор за врата към санитарното помещение, изградено в частта от
пространството зад стълбището за втория етаж.
В останалата му част решение № 58/ 15. 01. 2025 год., постановено по
гр. дело № 1542/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, е влязло в
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Н. И. И. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на Л. С.
Ц. от гр. Плевен, ЕГН **********, направените деловодни разноски във
въззивното производство в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Н. И. И. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на С. М.
Ц. от гр. Плевен, ЕГН **********, направените деловодни разноски във
въззивното производство в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6