№ 940
гр. София , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503787 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3274 от 1 юни 2020г. по гр. д. № 7756/2019г. Софийски
градски съд, ГО, I-1 състав, е отхвърлил предявения от Л. Т. К., Ю. Т. К., В. В.
Т., В. А. К. и Д. А. Т. против „Тържище София” АД, положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на
собственост върху недвижим имот с проектен идентификатор
68134.1506.2153 по кадастралната карта на гр.София, район Младост, с площ
2 854 кв. м, при граници: от две страни-имот с идентификатор
68134.1506.2124; 68134.1506.1440; 68134.1506.2124 и 68134.1506.117; осъдил
ищците да заплатят на ответника разноски по делото на основание чл. 78, ал.
3 ГПК от 13 705 лв.
Л. Т. К., Ю. Т. К., В. В. Т., В. А. К., Д. А. Т. са подали въззивна жалба
срещу решението на по гр. д. № 7756/2019г. на СГС, ГО, 1 състав. С доводи за
неправилност на решението поради неправилни изводи, че праводателят на
ответника е придобил парцела, върху който отново неправилно съдът е
приел, че е започнал законно разрешен строеж, съставляващ пречка за
1
реституция, като е и допуснал процесуални нарушения при преценка на
събраните доказателства, в това число при оценката на експертните
заключения; при неизключването на доказателство – разрешение за строеж;
при произнасяне по възраженията им и като резултат е направил неправилен
краен извод, че реституционният ефект на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
не е настъпил в тяхна полза. Искат отмяна на решението и уважаване на
предявения от тях иск за собственост.
„Тържище София“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който е
оспорил жалбата. Счита, че съдът законосъобразно е упражнил косвен
съдебен контрол върху решението за земеделска реституция, съответно
правилно е приел, че не е настъпил реституционен ефект в полза на ищците.
За да се произнесе, САС взе предвид следното:
Първоинстанционното производство, по което е постановено
обжалваното в настоящото производство решение, е било образувано след
обезсилване с решение № 514 от 03.01.2019г. по гр. д. №4107/2018г. на САС,
ГО, 1 състав на решение № 2043 от 30.03.2018г, постановено по гр. д. №
20313/2014г. по описа на СГС, ГО, І-15 състав, и връщане на делото на СГС за
произнасяне по предявения иск - за установяване правото на собственост на
ищците върху процесния имот по отношение на ответното дружество.
За да постанови решението си при повторното разглеждане на делото,
първоинстанционният съд е приел, че с решение на ОСЗ Панчарево на
ищците в качеството им на наследници на Д. С. /К./ e възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху овощна градина с
площ 2 854 дка, V категория, находяща се в строителните граници на
кв.Горубляне, м.”Празна секуля”. Решението е издадено въз основа влязло в
сила на 10.05.2013г. съдебно решение по адм. д. № 858/2013г. по описа на
АССГ, постановено по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което решението на СРС,
потвърждаващо отказа за реституция, е отменено, а правота на собственост
върху имота, индивидуализиран с № 40156, к.л. № 605 от помощния план на
Индустриална зона Гара Искър, е възстановено. На ищците било отказано
изменение на КККР чрез нанасяне на имота поради възражение от страна на
ответника „Тържище София“ АД. Съдът е проследил хронологично
изграждането на автобаза Гара Искър и узаконяването на строежи на името на
2
ответника, както и актуването на празно място от 32 дка - кв. 25, парцел
VIII, в район Искър, гара Искър през 1988г., предоставянето му за оперативно
управление за изграждане на автобаза, включването му в капитала на
дружество, признато за собственик на земята ведно с постройките и
съоръженията. Съдът е приел още, че през 1994г. е открита процедура за
приватизация на автобазата, като с договор за продажба от 2000г. между
дружеството, в чийто капитал е бил включен имотът, и „Обнова 2000“ ЕООД,
понастоящем с нова наименование “Тържище София“, последният е закупил
терена от 32 000 кв. м ведно с производствения комплекс в него. Съгласно
заключенията на изслушаните по делото СТЕ, имотът, предмет на решението
на ОСЗ, попада в терена, представляващ парцел VIII, кв. 25, м. „Гара Искър“,
а сградите и съоръженията, някои в незавършен вид, част, от които попадат в
имота, предмет на решението на ОСЗ, били нанесени в кадастралия план
около 1990г., като строителството им започнало през 1988г. В кадастралната
карта на района имотът бил нанесен с идентификатор 68134.1506.2124 със
съществуващите в него сгради. По делото са разпитани и двама свидетели,
които са свидетелствали за съществуването на сградите към м.03.1991г., като
свидетелят, работил като началник отдел „Строителство и архитектура“ от
1984г. – 1998г., е посочил, че изграждането на сградите е започнало преди
събитията от 1989г. и към 1991г. били частично изградени ведно с изградени
съоръжения и трафопост. Въз основа на така приетото, СГС е направил извод,
че реституционният ефект на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не е
настъпил в полза на ищците, защото към 01.03.1991г. в имота е започнал
законно разрешен строеж – пречка за възстановяването по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
СГС е посочил, че реституционен ефект не е настъпил и поради това, че на
основание § 6, ал. 6 ПЗРЗППДОП (отм.) ищците като правоимащи следва да
получат обезщетение поради осъществената приватизация на имота преди
постановяне на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и частично допустимо и правилно като
резултат в допустимата част; недопустимо е в частта, в която е произнесено
по отношение на В.Т..
3
Ищците Л. Т. К., Ю. Т. К., В. В. Т., В. А. К., Д. А. Т. твърдят, че в
качеството на наследници на Д. Т. К. им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ
с решение на ОСЗ „Панчарево” и съдебно решение № 3119/10.05.2013г.
по адм. д. № 858/2013г. на АССГ правото на собственост върху имот с
проектен идентификатор 68134.1506.2153 по кадастралната карта на
гр.София, район Младост, с площ 2 854 кв. м, при граници: от две страни-
имоти с идентификатори 68134.1506.2124; 68134.1506.1440;
68134.1506.2124 и 68134.1506.117. Със заявление от 02.04.2014г.
поискали от СГКК-София град изменение в кадастралния регистър на
имот с идентификатор 68134.1506.2124 чрез попълване на собствения им
имот с проектен номер 68134.1506.2153, тъй като не бил нанесен в
кадастралните карта и регистър. Ответникът възразил срещу изменението,
засягащо имот 69134.1506.2124, тъй като по този начин се засягал
собствения му имот с посочения идентификатор. Началникът на СГКК-
София град приел, че е налице спор за материално право и отказал
извършване на изменението на кадастралната карта и регистър. Ищците
са предявили иск (искове), след уточнението му пред въззивния съд при
първоначалното разглеждане на жалбите им, във връзка с което е
обезсилено и първото поред първоинстанционно решение, с искане съдът
да признае за установено по отношение на ответника, че са собственици
на имот с проектен идентификатор 68134.1506.2153 по кадастралната
карта на гр.София, район Младост, с площ 2 854 кв. м. при граници: от
две страни-имот с идентификатор
68134.1506.2124;68134.1506.1440;68134.1506.2124 и 68134.1506.117.
Ответникът „Тържище София“ АД е предприел защита по
същество срещу иска Възразил е, че ищците не са собственици на
процесния имот - представените от тях документи не ги легитимират като
такива и те са му непротивопоставими, тъй като не е участвал в
административното производство. Счита, че са налице пречки за
реституция по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като имотът се намира в
границите на урбанизираната територия на гр.София, бил е застроен с
реализирано мероприятие, което не позволява реалното му реституиране.
4
Сочи, че е била изградена автобаза на СО Автомобилен транспорт-
Автокомбинат „София-град“. За изграждането на този обект било
издадено разрешение за строеж № 54/1988г. на началника на Дирекция
„Архитектура и градоустройство” на СНС, а с протокол №
247/02.03.1988г. била дадена строителна линия за ограда на автобазата в
парцел VІІІ, кв.25, местността „Гара Искър”. С протокол обр. № 16 на
приемателна комисия било констатирано завършването на строителните
работи по пусков комплекс „Вертикална планировка и подвижни
комуникации” към обект Автобаза-Гара Искър, като било констатирано
изпълнение на строителството на площадка за паркиране на автомобили и
пространство около нея, изпълнение на цялостната водопроводна мрежа с
две отклонения, изпълнение на канализацията, направена бетонова основа
на оградата от три страни на площадката. От писмо от 28.05.1990г. било
видно, че констатираните недостатъци в акт обр. № 16 били отстранени.
Към 1990г. в имота имало изградени КПП, два навеса и склад като част от
реализирано мероприятие Автобаза-Гара Искър, което не позволява
възстановяване собствеността върху имота. Постройките били узаконени
с акт № 3/26.04.2004г. на главния архитект на район Искър на името на
ответното дружество. Решението на ОСЗ Панчарево и решението на
АССГ, с които имотът е бил реституиран, ответникът счита, че са
постановени в нарушение на § 6, ал.6 ЗППДОП (отм.) и § 11 ЗПСК, като
ищците, като правоимащи лица по ЗСПЗЗ, е следвало да бъдат
обезщетени по реда на ЗОСОИ. В тази връзка поддържа, че имотът е бил
включен в актива на дружество с 50 % държавно участие, актуван като
частна държавна собственост с акт № 00103/13.02.1997г. на областния
управител на област София и включен в капитала на „Аутоспектър”
ЕООД с едноличен собственик държавата. Това дружество било
признато, с НА № 26, том І, рег. № 2642, н. д. № 178/2000г., за собственик
на празно място в гр.София, Гара Искър, представляващо парцел VІІІ от
кв.25 по плана на гр.София от 1986г., с площ от 32 000 кв. м, заедно с
построените върху него трафопост, контролно – пропускателен пункт
(КПП) с два навеса и два канала за преглед на коли, склад М, сервизно
хале, гаражна площадка, ограда, осветление, районен водопровод,
5
районна канализация, площадков паропровод, вкопани в терена
резервоари за бензиностанция. След открита процедура по приватизация
на Автобаза-Гара Искър, обособена част от имуществото на
„Аутоспектър” ЕООД, обявен и проведен конкурс, Автобаза-Гара Искър
била продадена на „Обнова 2000” ООД. С приемо-предавателен протокол
от датата на приватизационния договор - 14.03.2000г., владението върху
имота – терен със застроеното върху него - трафопост, КПП с два навеса и
два канала за преглед на коли, склад М, гаражна площадка, ограда,
осветление, районен водопровод, районна канализация, площадков
паропровод, - било предадено на купувача. Незавършени били сервизното
хале – корпус за техническо обслужване и спомагателен корпус за
автомобилите, една част в бетонови основи, друга изградена в груб
строеж до първа плоча, и проектирана бензиностанция. Договорът за
продажба бил извършен с НА № 178, том І, рег. № 2670, н. д. №
179/2000г. След две поредни преобразувания „Обнова 2000”ООД, което
станало АД, се преименувало на „Тържище София” АД.
Не е спорно по делото, че ищците са наследници по закон на Д. Т.
С. /К./, починал на 18.06.1957г.
С решение № 370/06.01.2014г. на ОСЗ-Панчарево на наследниците
на посоченото лице е възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници, върху следния
имот: овощна градина с площ 2 854 дка, V категория, находяща се в
строителните граници на кв. Горубляне, м.”Празна секуля”. Това решение
е издадено въз основа влязло в сила на 10.05.2013г. съдебно решение по
адм. д. № 858/2013г. по описа на АССГ, постановено по чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ, а имотът е посочен като имот с № 40156, к. л. № 605 от помощния
план на Индустриална зона Гара Искър; извършено е и препращане към
скица, изготвена от вещо лице, приложение към решението на АССГ.
С посоченото решение по адм. д. № 858/2013г. на АССГ е
отменено решението на СРС, с което е отхвърлена жалбата срещу
решение на ОСЗ „Панчарево”, с което е отказано възстановяване на имота
6
в съществуващи (възстановими) реални граници, вместо което е
постановено възстановяване правото на собственост върху имота.
С писмо изх. № 20-45329/01.09.2014г. с адресат Л.К., изходящо от
началника на СГКК София, е отказано извършване на изменение в
кадастралната карта и кадастралния регистър по заявление от 02.04.2014г.
чрез нанасяне на имот с проектен идентификатор 68134.1506.2153,
поради това, че попада върху имот с идентификатор 68134.1506.21254,
собственост на „Тържище София“ АД, който е възразил срещу
изменението.
С разрешение за строеж № 54/19.02.1988г., съхранявано във
второ индигирано копие в общината (съгласно заключението на
техническата експертиза, изслушана по делото), на СО „Автомобилен
транспорт„ - Автокомбинат-София град е разрешено изграждането на
автобаза в гр.София, местността Гара Искър, съгласно одобрени на
25.05.1987г. проекти. При положение, че на мястото, където с съхранява
документът, не по вина на ответника не се съхранява негов оригинал, а
копие от оригинала, е налице обективна пречка за представяне на
оригинала на документа и няма основание, както настояват
жалбоподателите, приложеният по делото заверен препис от него да се
изключи на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК от доказателствата, като
се приеме за несъществуващ този документ.
Със строителен протокол № 247/02.03.1988г. е определена
строителна линия за ограда в парцел VІІІ от кв.25, местността Гара Искър.
С влезли в сила на 15.02.1990г. решения по протокол обр.№ 16 на
приемателна комисия за пусков комплекс „Вертикална планировка и
подвижни комуникации” към обект „Автобаза Гара Искър“, след
извършена проверка съгласно Наредбата за държавно приемане на
обектите по капиталовото строителство във връзка с договор за
строителство от 10.02.1988г., сключен между инвеститора „Автомобилни
превози“ и изпълнителя ГУСВ, е прието че съоръженията са били
изпълнени - изпълнена е площадка за паркиране на автомобили и
7
пространството около нея, изпълнена е В и К мрежа с изключение на две
отклонения от 150 м и 1 бр. охранителна гарнитура; изпълнена е
канализация с изключение на два клона и два участъка; направена е
бетонова основа на оградата от три страни с дължина от около 500 м,
неизпълнени са 200 м от оградата; монтирани са паната на около 350 м и
на толкова не са монтирани, както и вратите; не е изпълнено
осветлението на площадката. Комисията е освободила изпълнителите на
вертикална планировка, водопроводите и канализацията и предоставила
пусковия комплекс на съхранение и стопанисване от инвеститора.
Определен е срок до средата на м.март 1990г. за отстраняване на
недостатъци, довършителни работи и завършване на сградата. На
28.05.1990г. ДСО Инжстрой – подизпълнител на обекта е изпратил до
БНБ акт обр. № 17 за отстранени недостатъци в обекта Автобаза Гара
Искър-водопроводи, констатирани в акт обр.№ 16.
С акт за узаконяване № 3/26.04.2004г. на главния архитект на
СО, район Искър, са узаконени незаконно извършени строежи в
автобазата извън обхвата на разрешение № 54/1988г. - КПП, два навеса и
склад, изградени от сглобяеми стоманобетонови елементи. Строежите са
узаконени на името на ответника. С удостоверение № 93/26.11.2004г.,
издадено от главния архитект на район Искър, посочените обекти са
въведени в експлоатация. Преди това на 27.09.2004г. е съставен акт за
приемане на конструкцията.
Със заповед на министъра на транспорта № Пр-9/02.11.1994г. е
наредено да се открие процедура по приватизация на „Автобаза Гара
Искър“, обособена част от имуществото на „Аутоспектър” ЕООД. С втора
заповед № Пр – 9- Б/20.03.1997г. е отменена частично цитираната заповед
и е определен начин за приватизиране - чрез конкурс. Предмет на договор
за продажба чрез конкурс на обособена част от имущество на търговско
дружество с държавен капитал, сключен на посочена дата 14.03.2000г.
между „Аутоспектър” ЕООД в ликвидация и „Обнова 2000” ООД, е терен
от 32 000 кв. м в гр.София, район Гара Искър, кв.25, парцел VІІІ по
8
регулационния план на гр.София от 1986г., идентифициран с АЧДС №
00103/97г., заедно с построените в него - КПП, склад М, два навеса към
КПП, трафопост, производствен комплекс - незавършен и ограда от три
страни. На същата дата имотът е предаден на купувача, като в протокола
за предаване са описани завършените подобекти, построени в терена, –
трафопост, КПП с два навеса и два канала за преглед на коли, склад М,
гаражна площадка, ограда, районно и прожекторно осветление,районен
водопровод, районна канализация, площадков паропровод; записано е, че
незавършени подобекти са: сервизното хале – корпус за техническо
обслужване и спомагателен корпус за автомобилите, една част в
бетонови основи, друга изградена в груб строеж до първа плоча, и
проектирана бензиностанция (с вкопани резервоари, както е посочено в
нотариален акт № 178/2000г.). Договорът за продажба е извършен на
11.05.2000г. с нотариален акт № 178, том І, рег. № 2670, н. д. № 179/2000г.
В полза на „Обнова 2000” ООД е съставен на 12.05.2000г. и констативен
нотариален акт № 27, том Ік, рег.№ 2708, н. д. № 187/2000г. за признаване
правото на собственост върху същия имот.
„Обнова 2000” ООД е преобразувано в АД през 2001г., а през
2002г. е променено наименованието му на „Тържище София”, под
каквото е вписано в ТР.
В обсъдения договор за продажба, извършен с НА № 178/2000г., е
описан като приложение акт за държавна собственост. С този акт за
частна държавна собственост № 00103 от 13.02.1997г. е актувано празно
място от 32 дка в гр.София, район Искър, Гара Искър, кв.25, парцел VІІІ.
В този АЧДС е посочен предишен акт за държавна собственост - №
1153/17.02.1988г.; записано е, че имотът е включен в капитала на
„Аутоспектър” ООД през 1991г. Като основание имотът да стане
държавен е посочена заповед № РД 50 -09-363/24.06.1987г. на СНС . В
посочения АДС № 1153/1988г. е записано, че имотът е бил актуван като
държавен на основание заповед № РД 50-09-363/24.06.1987г. на СНС и е
предоставен за оперативно управление на Технологичен автомобилен
комбинат София-град за изграждане на автобаза г.Искър. С тази заповед е
9
одобрен протокол за частично изменение на регулацията на парцели VІІ и
VІІІ от кв.25 по плана на индустриална зона Гара Искър-І част, на
основание чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 74 и чл. 80 ППЗТСУ
(отм.).
С НА № 26, том Ік, н. д. № 178/2000г. „Аутоспектър” ООД в
ликвидация е признато за собственик на имота, описан в АЧДС, ведно с
построените в него трафопост, КПП с два навеса и два канала за преглед
на коли, склад М, сервизно хале, гаражна площадка с асфалто-бетонова
настилка, ограда, районно прожекторно осветление, районен водопровод,
районна канализация, площадка паропровод, вкопани в терена резервоари
за бензиностанция.
„Автоспектър“, с последващо наименование „Аутоспектър“, е
била фирма с държавно имущество, образувана по Указ № 56 за
стопанската дейност (отм.) със заповед № Ф-26/03.06.1991г. на министъра
на транспорта – правоприемник на фирма „Автомобилни превози“, наред
с други новосъздадени фирми, съгласно разделителен протокол. С
разпореждане № 41/06.11.1991г. на МС по реда на ЗОЕТДДИ, фирмата е
преобразувана в еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност, като с решение от 31.07.1992г. по ф. д. № 13636/1991г. СГС,
ФО е постановил преобразуването на държавната фирма в еднолично
ООД с държавно имущество.
Със заповед № РД-08-2/06.01.1999г. на министъра на транспорта
„Аутоспектър” ЕООД е прекратено, а с решение от 16.02.1999г. по ф. д. №
13636/1991г. на СГС е вписано прекратяването и дружеството е обявено в
ликвидация. Заличаването на дружеството е вписано в регистъра на
държавни и общински предприятия с решение от 24.07.2001г. по
посоченото фирмено дело.
По делото са изслушани и две СТЕ за отговор на задачи, свързани
със статута на имота, предмет на делото. Заключенията им са
съдържателно еднакви по поставените задачи и съдът ги възприема като
10
даващи обоснован отговор на задачите след съответна документална
проверка въз основа на използваните от експертите специални знания. От
тях е установено, че имотът с проектен идентификатор 68134.1506.2153 с
площ от 2 584 кв. м, предмет на решението на ОСЗ Панчарево, е
идентичен с част от имота, описан в НА № 178/2000г., - попада изцяло
върху поземлен имот с идентификатор 68134.1506.2124. За построените в
последния имот сгради са издадени строителни книжа от 1988г. нататък,
през 1990г. е съставен приемателен протокол, а след 2001г. е извършено
възстановяване на строителни книжа, строежите са узаконени и въведени
в експлоатация през 2004г.Част от сградите в имот 68134.1506.2124 -
части от КПП, единият от навесите, склада и сервизното хале, с
асфалтовата площадка около тях, попадат върху имота,
индивидуализиран в решението на ОСЗ-Панчарево. Сградите серзивно
хале, склад, трафопост и КПП, които са в незавършен вид, са нанесени в
кадастралния план след 1987г., когато е одобрено изменение на
регулационния план. Имотът, описан в АДС № 00103/1997г., в НА №
26/2000г. и в НА № 178/2000г. представлява един и същ имот, - парцел
VІІІ, кв.25, местността „Гара Искър” по плана от 1986г. От заключението
на вещото лице, изготвило заключение на повторната експертиза, е
установено, че в кадастралния план от 1975г. имотът, описан в
посочените документи за собственост, е заснет с пл. № 171, а по-късно
изменен на пл. № 169. Върху оригиналния картон на кадастралните
листове 580 и 605 са нанесени сградите, описани в НА № 178/2000г., -
трафопост, КПП, навеси, склад, - през 1990г. (вещото лице по
първоначалната СТЕ посочва, че това е станало около 1990г.), тогава
халето е нанесено само с контур на изкопа; после преди м.06.2000г. с
плътна линия е нанесена по-голямата югозападна част от сервизното хале,
съгласно заверка на ЧКРП, а окончателното нанасяне на сервизното хале
с двете рампи към сутерена е станало преди м.04.2007г. По
регулационния план от 1988г., одобрен със заповед № 467/28.07.1986г. и
№ РД-50-09-363/24.06.1987г., имотът бил обозначен като парцел VІІІ от
кв.25 в м. „Инд. зона г.Искър“, към тези моменти няма нанесени сгради. В
следващия регулационен план, одобрен с решение № 32 по протокол №
11
29/28.09.2001г,. имотът съставлява УПИ І, кв.13 - планът бил изработен
върху попълнена кадастрална основа от 1975г. В кадастралната карта на
район Искър, одобрена със Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на ИД на
АГКК и Заповед № КД-14-22-1900/16.12.2013г. на началника на СГКК
София, имотът е нанесен с идентификатор 68134.1506.2124, нанесени са и
съществуващите в него сгради.
Според показанията на св.К., заявила, че знае за имота на Д. Т., тъй
като фамилията й имала имот наблизо, там, където се намира към
момента на разпита тържището (м.02.2017г.), не е имало сгради, такива
започнали да строят след 2000г. Показанията й относно началния момент
на строителството не се отнасят за съоръжения в имота и противоречат на
установеното по делото от другите събрани по делото доказателства, в
това число от показанията на другия разпитан свидетел, поради което
въззивният съд не основава изводите си на тях.
Според показанията на св. Т., заявил, че знае за обекта Автобаза
Гара Искър, защото работил като началник отдел „Строителство и
архитектура” от 1984г. до 1998г. в район „Искър“ и отговарял за
строителството в района, изграждането на автобазата било преди
събитията от 1989г. и станало около 1987-1988г. Към 01.03.1991г. била
завършена вертикалната планировка-ограда, асфалтова площадка, В и К,
електроинсталации, а двете сгради отпред били изградени в груб строеж
до покрив от сглобяеми панелни сгради; сградата навътре в имота,
„между тръбите“, не била построена, била на основи със стърчащи
колони; в имота имало и трафопост.
При така установеното от обсъдените доказателства, въззивният съд
приема следното:
Предявен е положителен установителен иск (искове) за собственост,
съобразно уточнението на исковата молба, извършено в изпълнение на
указанията на въззивния съд при първото разглеждане на делото от въззивния
съд, правният интерес от който произтича от отказа имотът, за чиято
собственост претендират ищците, да бъде нанесен в кадастралната карта по
12
съображения, че попада в имот, принадлежащ на ответното дружество (чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР).
Ищците твърдят, че се легитимират като собственици на имота,
предмет на исковете им, с решение на ОСЗ – Панчарево, постановено след
проведен съдебен контрол върху първоначалния отказ на административния
орган да възстанови правото им на собственост. Съгласно ТР № 5 от
14.01.2013г. по тълк. дело № 5/2011г. на ОСГК на ВКС, държавата е
обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, недопустимо е упражняването на
косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъборазно на
административен акт за възстановяване на земеделски земи по предявен иск
за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк
съдебен контрол (в това ТР, мотивите към него, е прието, че т. 4 от ТР № 6 от
10.05.2006г. е изгубило сила, с което прието, че косвен съдебен контрол може
да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването по чл.
4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.). Посоченото ограничение
на косвения съдебен контрол се отнася само за държавата, защото тя е
участвала в административното съдебно производство чрез своите органи. То
се отнася обаче и за лицата, които черпят права от нея, тъй като те не могат да
имат повече права от праводателя си. За третите лица, които не черпят права
от държавата и са в държане на имота, противопоставяйки свои права на
реституцията, изложеното не се отнася. Те не са участвали в
административното производство по постановяването и обжалването на
административния акт, а нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда в тези
случаи да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на
административния акт, който има значение за гражданските права (вж.
решение по чл. 290 ГПК № 67 от 10.04.2014г. по гр. д. 5615 /2013г., ГК, I ГО
на ВКС). При възражение за материална незаконосъобразност на
постановеното решение на ОСЗ, направено от лице, което не е участвало в
процедурата по възстановяване на собствеността, защитата му срещу
административния акт, от което черпи права насрещната страна, позваваща се
от реституцията по спора за собственост, е по реда на косвения съдебен
контрол върху този акт (решение по чл. 290 ГПК № 56 от 11.02.2021 г. по гр.
д. № 3447/2019 г., ГК, ІІ Г на ВКС).
13
В разглеждания случай ответникът, като лице, неучаствало в
административното производство, противопоставя правоизключващо правото
на собственост на ищците възражение, че е налице пречка за реституция,
предвидена в чл. 10б ЗСПЗЗ, а поради това, че към момента на издаване на
решенията на съда и на органа на поземлена собственост имотът е бил
приватизиран и той се явява купувач по приватизационната сделка, поддържа,
че е следвало ищците да бъдат обезщетени и на това основание вместо да се
възстановява право на собственост в реални граници.
На първо място съдът намира, че осъществяване на косвен съдебен
контрол върху акта, с който ищците обосновават правото си на собственост, е
допустимо, въпреки че ответникът черпи правата си от държавата като страна
по приватизационна сделка. За този свой извод съдът съобрази, че формално
придобиването на права от страна на ответника предхожда производството, а
не е станало след постановяване на съдебното решение, по което е
осъществен прекият съдебен контрол върху решението на ОСЗ, и косвеният
съдебен контрол е допустим на общо основание, тъй като административният
акт се противопоставя на лице, което не е било участник в
административното производство (решение по чл. 290 ГПК № 95 от
09.02.2021г. по гр. д. № 3066/2019г., ГК, І ГО на ВКС).
В случая не е оспорено, че имотът, за който е издаден обсъденият
АЧДС, е бил включен в капитала на „Аутоспектър“ ЕООД – правоприемник
на фирма „Автомобилни превози“, - преобразувано в еднолично търговско
дружество с държавно имущество. По силата на чл. 1, ал. 1 ПМС № 201 от
25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуване и приватизирането на държавни предприятия, с
което се изясняват последиците и на вече осъществените преобразувания,
правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са
били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася
в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е
посочено друго (така и чл. 17а ЗППДОП отм.). Следователно със самото
преобразуване на фирмата в еднолично търговско дружество се придобива и
правото на собственост върху предоставените от държавата имущества. По
делото може да се направи обоснован извод, че фирма „Автомобилни
превози“, инвеститор на строежа на автобазата, - за изграждането на която
14
имотът, описан в АДС, е бил предоставен за оперативно управление на
автомобилния комбинат София – град - съгласно отразяването в АДС от
1988г., - е правоприемник на комбината, поради което с преобразуването й
придобива и собствеността върху имота, предоставен за стопанисване и
управление на комбината. Съгласно т. 2Г от ТР № 4 от 14.03.2016г. по т. д. №
4/2014г., ОСГК на ВКС фактът на предоставяне на един имот за стопанисване
и управление на държавно предприятие може да се установява и с АДС, т.е.
те са доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, въпреки че като
документи не удостоверяват пряко тези обстоятелства, поради което
въззивният съд счете, че по делото е доказано предоставянето на имота, за
който са съставени представените по делото АДС, на посочената в АДС
организация, съответно придобиването му от правоприемника на тази
организация по горепосочения ред, чийто правоприемник по силата на
приватизационна сделка се явява ответникът. Отнесено към правото на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в реални граници, както като резултат е
приел и първоинстанционният съд, поради сключената приватизационна
сделка към момента на издаване на решението на ОСЗ, правоимащите по
ЗСПЗЗ следва да получат обезщетение, а правото им не може да бъде
възстановено в реални граници (§ 11, ал. 1 ДРЗПСК, предишна § 6, ал. 6
ПЗРЗППДОП отм.).
На следващо място, АДС, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДС, се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него
факти, а за собствеността на държавата и нейният характер следва да му се
признае легитимиращо действие (аналогично на възприетото в ТР №
11/2012г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС), по силата на
която актуваният имот се счита за държавна собственост до доказване на
противното, като държавата/ лицето, което черпи права от нея, не носи
тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за държавна
собственост; когато и двете страни по делото обаче се легитимират с актове
за собственост, както е в случая, всяка страна, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК,
следва да докаже фактическият състав на придобивното си основание.
Ищците, жалбоподатели във въззивното производство, чието право на
собственост е в предмета на делото, са оспорили, че имотът, за чиято
собственост претендират, част от имота, на който като собственик се
15
легитимира документално ответникът, е бил държавна собственост на
посоченото в АЧДС основание. В АДС от 1988г., който не е оспорен по
отношение на отразените в него факти, е записано, както се посочи, че имотът
е актуван като държавен на основание цитираната заповед, издадена на
основание чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.) /съгласно който влезли в сила ЗРП,
планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни
планове могат да се изменят в обществен интерес във връзка с цели и нужди
на градоустройството/ за изграждане на автобаза. Дори да се сподели тезата,
че процесният имот не е станал държавна собственост, въпреки че
изменението на плана при действието на ЗТСУ (отм.) е свързано с
разместване на собственост, реализирането на мероприятието, за чието
построяване е бил предоставен имотът с приобретател ответникът,
осъществява пречка за реституция по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Такава
е налице въпреки издаденото в полза на ищците позитивно решение на ОСЗ
по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ с конститутивно
(по отношение на обекта и на субекта на правото на собственост) и
вещноправно действие, което легитимира лицето, на които е възстановено
правото на собственост в отношенията му с трети лица като собственик на
възстановения имот (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/1997г. на ОСГК на
ВКС). Във връзка с процесуалното поведение на ответника в защита срещу
предявения иск – направеното възражение за материална
незаконосъобразност на решението на ОСЗ, което защитно средство съдът,
както се подчерта, счете за допустимо, с оглед събраните по делото
доказателства намира за основателно и като обосновано с нормата на чл.10б,
ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ правото на
собственост подлежи на реституция за онези недвижими имоти, намиращи се
в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях, в
случаите когато върху тях няма проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяването на собствеността, а също и когато върху тези имоти няма
извършено строителство. Посочената норма не касае строеж на единични
сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които
представляват комплекс от строителни дейности, примерно изброени в § 1в
от ДРППЗСПЗЗ, без да поставя изискване строителството да е законно, тъй
като касае мероприятия в обществен, а не в частен интерес (за разлика от
нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която предпоставя строителство на отделна
16
сграда от физическо лице). В конкретната хипотеза, съобразно приетото за
установено и с оглед изложеното за характера на обсъжданата пречка за
реституция, съдът прие, че по отношение на процесния имот, представляващ
част от имот, записан на името на ответника, с който е възникнал правният
спор, е налице пречка за възстановяване на правото на собственост именно по
смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като предназначението на
имота, част от по-голям имот, който е в регулация, е променено, вследствие
на застрояване и изграждане на съоръжения, свързани с осъществяването на
дейност от предприятие, на което е бил предоставен за строителство на
автобаза. Към 01.03.1991г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ, е установено, като се
изхожда и от момента на нанасяне на сградите в кадастралния план (станало
за първи път през 1990г., което съдът приема за безпорно установено въз
основа на обоснованите в тази насока заключения на СТЕ), че повече от
елементите на мероприятието, в това число съоръженията, са изградени
изцяло, а сервизното хале е било в процес на изграждане. В този смисъл са
показанията на св. Т., които са в унисон с издаденото разрешение за строеж, с
протокола за строителна линия и със съставените актове по приемане на
строителството, част от което узаконено през 2004г. Ето защо се налага
извода, че мероприятието, за което е било извършено отреждане, засягащо и
процесния имот, е било проведено. Преценката за реализиране на
мероприятието се прави за целия терен и при липса на изискване за законност
на строителството (за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ), поради което доводите
за липса на разрешение за строеж и за пороци в издадените строителни книжа
и актове по приемане и узаконяване на построеното са без значение за
правилното решаване на спора, доколкото съдът преценява тези документи
само с оглед установяване на фактическото строителство, което приема за
доказано. В този ред на разсъждения, дори към 1988г. имотът, в който е
ситуиран имотът, възстановен на ищците, да не е имал статут на държавна
собственост на посоченото в АДС основание, то на основание чл. 10б, ал. 5
ЗСПЗЗ той има статут на държавна собственост. Без решаващо значение за
основателността на иска е правото на собственост на ответника върху
спорния имот, т.е. дали същият е придобил права върху него като купувач по
приватизационната сделка, доколкото в предмета на предявения положителен
установителен иск е правото на собственост на ищците, което следва да бъде
установено при условията на главно и пълно доказване в процеса, което не е
17
сторено. Обратно, съдът формира извод, че процесният имот попада в
реализиран комплекс от строителни дейности (въпреки неизграждането
изцяло на сервизно хале) и земята е загубила земеделското си
предназначение, а административният акт е издаден при липса на
предпоставки за реституция – при пречката на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, ищците, чиято е тежестта да установят с
главно и пълно доказване претендираното право на собственост, съгласно
правилото за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК),
не доказаха в процеса, във връзка и с възраженията на ответника, че правото
на собственост върху недвижимия имот, попадащ върху имот, записан на
ответника, подлежи на възстановяване и, че е законосъобразно възстановено
в производството по земеделска реституция. При това положение
предявеният иск е неоснователен, а поради съвпадане на правните изводи на
двете съдебни инстнации решението на СГС, предмет на инстанционен
контрол, следва да се потвърди като правилно като резултат в допустимата му
част. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК, при този изход на спора и пред
въззивния съд, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят
адвокатско възнаграждение на насрещната страна за защита във въззивното
производство в размер на 6 000 лв. с ДДС, до какъвто размер съдът намалява
уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 7 200 лв. с ДДС, с оглед
развитието на въззивното производство само в едно съдебно заседание без
събиране на нови доказателства, при отчитане, че делото се характеризира
със сложност с оглед спорния предмет и доказателствения процес, който се е
развил.
Поради служебно установения от съда факт на настъпила смърт на
жалбоподателката В. В. Т. на 15.05.2016г., чийто наследници участват в
процеса и на собствено основание, производството по отношение на нея
следва да се прекрати поради липса на процесуална правоспособност (чл. 27,
ал. 1 ГПК), като преди това се обезсили решението на първоинстанционния
съд, постановено по иск на неправосубектната страна (чл. 270, ал. 3, изр. 1
ГПК).
Водим от горното, Софийски апелативен съд
18
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3274 от 1 юни 2020г. по гр. д. № 7756/2019г. на
Софийски градски съд, ГО, I-1 състав в частта, в която съдът се е произнесъл
по иск на В. В. Т. и прекратява производството по отношение на нея.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3274 от 1 юни 2020г. по гр. д. №
7756/2019г. на Софийски градски съд, ГО, I-1 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Л. Т. К. ЕГН **********, Ю. Т. К., ЕГН **********, В. А.
К., ЕГН ********** и Д. А. Т., ЕГН **********, да заплатят, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК, на „Тържище София” АД, ЕИК *********, сумата 6
000 лв. – разноски.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19