Р Е Ш Е Н И Е
№830 от 15.12.2017 год., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, VI състав,
На
седемнадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година,
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
Секретар: Д.
Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова
гр. дело №2382 по описа за 2016
год. и за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано след
обезсилване с Решение №276/16.11.2016г. по в. гр. дело №289/2016г. по описа на
Кюстендилския окръжен съд /КОС/ на Решение №229/12.04.2016г. по гр. дело №823/2015г.
по описа на Кюстендилския районен съд /КРС/ и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
Д.В.Й., с ЕГН **********
и Н.В.Й., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са предявили против Д.М.К., с
ЕГН ********** и адрес: *** и В.В.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ за признаване
за установено, че ищците са собственици на част от поземлен имот №009075 /бивш №009065/,
находящ се в землището на с. Невестино, ЕКАТТЕ 51216, община Невестино,
местността “Четирски дол”, целият с
площ от 1.570 дка, която част е с площ от 42.00 кв. м и съседи:
от запад – урегулиран поземлен имот /УПИ/ V-321 и имот №009075
/бивш №009065/, от изток – земеделска земя, от север – УПИ IV-174
и от юг – земеделски земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ЗСПЗЗ/ /вж. изменението на иска – л. 130 от делото/. Предявена е и претенция с правно основание чл. 537, ал. 2
от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот №180,
том І, рег. №1597, дело №144/27.07.2015г. по описа на нотариус с рег. №603
на Нотариалната камара /НК/.
Ищците твърдят, че са
собственици на горепосочената част с площ от 42 кв. м от поземлен имот
№009075 /бивш №009065/, находящ се в землището на с. Невестино, на основание
давностно владение, продължило от придобиването на имота през 1982г. от
наследодателя им В.Й.Б. до предявяването на иска. Твърдят, че баща им В.Й.Б. е
бил собственик съгласно Нотариален акт №46, том ІІ, нот. дело №519/10.05.1982г.
на УПИ, за който е отреден парцел VІ, имот пл. сн. №174, кв. 12 по плана на с.
Невестино, състоящ се от празно и застроено място с площ от 653 кв. м. Още от
придобиването на имота през 1982г. той им го владеел спокойно и необезпокоявано
като свой, в границите на поставената ограда, а след като ищците са го придобили
от баща им, продължават да го владеят в тези граници. В имота е изградена
двуетажна масивна жилищна сграда, посадени са дървета, цветя и се обработва.
Оградата е направена от баща им по синура от 1965г., като квадратурата на целия
имот, която се владее от 1982г., е 753 кв. м. Част от оградения имот попада в
съседен на техния поземлен имот, който е извън регулацията на селото, и не
попада в картата на възстановената собственост /КВС/, а попада в имот №009075
/бивш №009065/ в землището на с. Невестино, и тази площ е 42 кв. м. Ищците твърдят,
че тази част от 42 кв. м
владеят необезпокоявано и след смъртта на В.Й.Б., като са упражнявали
владението спокойно и необезпокоявано с намерение да своят имота, в границите
на поставената ограда на същия. Впоследствие разбрали, че Д.К. се е снабдил с Нотариален
акт за собственост на недвижим имот №180, том І, рег. №1597, дело
№144/27.07.2015г. по описа на нотариус с рег. №603 на НК, въз основа на който е
признат за собственик по наследство и давностно владение на имот с площ от
1.570 дка, в това число на процесните 42 кв. м, като за издаването на нотариалния акт
са послужили Нотариален акт №139, том І, нот. дело №235/1994г. и скица-проект
№Ф17454/10.09.2014г. на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - Кюстендил.
Твърдят, че за процесния имот не е следвало да бъде издавана скица, тъй като
същият представлява друг вид селищна територия и редът за неговото заснемане е
по чл. 35а от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, и ОСЗ - Кюстендил
не е компетентна да издава скица, тъй като не поддържа карта за дворните места
извън регулация, в това число и скица-проект за делба, разделяне или
обединяване на имотите. Имотът на ответниците представлява дворно място извън
регулация, не попада в КВС, не е предмет на реституция нито от страна на
наследодател на ответниците, нито от страна на наследодател на техните
праводатели на основание чл. 45д от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ/,
и не е включван в ТКЗС, поради което не подлежи на реституция.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва твърдението, че бащата на
ищците – В.Й.Б., е придобил собствеността по отношение на УПИ VІ-174, в кв. 12
по действащия план на с. Невестино, състоящ се от празно, незастроено място с
площ от 653 кв. м,
по реда на Закона за собствеността на гражданите, като е признат за собственик
с Нотариален акт №46, том II,
дело №519/1982г. по описа на КРС, както и че ищците са закупили от родителите
си В. и Р. Б. УПИ VІ, имот пл. сн. №174, в кв. 12 по плана на с. Невестино,
целият състоящ се от празно и застроено място от 653 кв. м, одобрен със Заповед
№1876/19.04.1976г. на кмета на Община Невестино, ведно с построените в имота
сгради /само тези, които са подробно описани в приложения по делото нотариален
акт/. Оспорва се твърдението на ищците, че още с придобиването на имота през
1982г. баща им е владял не само закупения от него УПИ, но и част от имота на
ответниците, която част попада в очертанията на поставената на място около
имота ограда. Ответниците твърдят, че В.Б. никога не е манифестирал пред тях
или обществеността в с. Невестино владението по отношение на процесната част от
имота. Оспорват твърдението на ищците, че баща им е владял необезпокоявано и
спокойно част от имота на ответниците още от 1982г. и че след закупуването му
от ищците те са продължили да владеят частта от имота на ответниците по начин, годен
да ги направи собственици, както и твърдението им, че част от оградения /когато
и да било/ от баща им имот попада в техния поземлен имот №009075, в местността “Четирски дол”, който е заснет с площ от 1570 кв. м. Оспорват и
твърдението на ищците, че баща им е изградил оградата по синура от 1965г.
Твърдят, че нито ищците, нито техните праводатели Р. и В. Б. са манифестирали,
че са собственици на процесната част от имот №009075 в местността “Четирски дол”, както и че владеят имот с
по-голяма площ от закупената през 1982г. от В.Й.Б.. Ответниците твърдят, че са
собственици на имот №009075, с площ от 1570 кв. м в местността “Четирски дол” в землището на с. Невестино
съгласно Нотариален акт №180, том І, дело №144/2015г. по описа на нотариус с
рег. №603 на НК. Твърдят, че имотът е придобит от ответниците по време на брака
им - на 14.02.1994г., чрез покупко-продажба от В. С. Д. и Ц. С. Д., които са
били негови собственици много години преди това и са го владели
необезпокоявано, както и че имотът винаги е бил с площ от 1570 кв. м. Сочат, че
имот №009075 представлява дворно място извън регулацията на с. Невестино, който
е част от един голям имот с площ от 3 дка и 3 ара, като имот имот №009075 е
част от една нива, придобита през 1920г. от С. Й., който е наследодател на В. С.
Д., от който ответниците са закупили имота, като този земеделски имот още
1920г. се е ползвал от С. Й. и неговите наследници, и никога не е внасян в
ТКЗС. Впоследствие част от имота, придобит от С. Й. през 1920г., с площ от
около 1500 кв. м,
е влязъл в регулацията на с. Невестино и от тази част са образувани два
урегулирани поземлени имота - УПИ І-319 с площ от 688 кв. м и УПИ ІІ-182 с
площ от 815 кв. м,
и двата в кв. 12 по плана на с. Невестино, а останалата част от този имот, с
площ от над 1500 кв. м,
е останала да се ползва като дворно място извън регулацията на с. Невестино.
Твърдят, че нито ищците, нито техният наследодател са имали разрешение от
праводателят на ответниците В. С. Д. или от самите ответници да владеят
процесната част от имота, която е част от продадения им от В. Д. имот, нито са
получавали съгласие за това. Твърдят и че нито В.Й.Б. и Р. Б.Б., нито ищците някога
са демонстрирали пред ответниците, че владеят като своя частта с площ от 42 кв. м от процесния
имот. Веднага след като ищците са поставили ограда през 2012г. на мястото, на
което се намира, ответниците са се противопоставяли на това завладяване на
ищците на част от имота им, като в тази връзка ответникът е депозирал жалба до
кмета на община Невестино с рег. №2113/07.07.2014г.
Кюстендилският районен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт №46,
том II, дело №519/1982г. по описа на КРС В.Й.Б. е признат за
собственик на УПИ VІ, имот пл. сн. №174, в кв. 12 по плана на с. Невестино,
състоящ се от празно, незастроено място от 653 кв. м, при съседи –
улица, Б. Г. С., М. М. и блок на АПК. На 20.12.2007г. В.Б. и Р. Б. са продали
на Д.Й. и Н.Й., при равни права, УПИ VІ, имот пл. сн. №174, в кв. 12 по плана
на с. Невестино, състоящ се от празно и застроено място от 653 кв. м, одобрен със Заповед
№1876/19.04.1976г.
на кмета на Община Невестино, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 85 кв. м,
таван с площ от 24 кв. м,
второстепенна сграда с площ от 32
кв. м, гараж с площ от 12 кв. м и гараж с площ от
9 кв. м,
при граници и съседи: улица, УПИ VII, имот пл. сн. №323,
общинска мера и УПИ V, имот пл. сн. №321. С Нотариален акт
№180, том І, дело №144/2015г. по описа на нотариус с рег. №603 на НК Д.К. и В.К.
са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на имот
№009075, находящ се в землището на с. Невестино, местността“Четирски дол”, с площ от 1570.00 кв. м, при
граници и съседи: имот №009076, имот №009069, имот №009064 и имот №000001,
заедно с находящите се в имота сгради: сграда с друго предназначение с площ от 47 кв. м, сграда с друго
предназначение с площ от 106
кв. м и сграда с друго предназначение с площ от 12 кв. м.
В хода на съдебното
дирене са разпитани свидетелите С.Б.И., Р.Й.Б., Д.В.В., В.М.С., Д.М. В. и Ц.С.
С. Свидетелката С.И. /съседка на ищците/ заявява, че в имота е изграждана
ограда, която впоследствие ищците искали да подновят. Имотът им първоначално
бил ограден с мрежа, а след това била изградена нова ограда пак с мрежа, но
отдолу с циментови бордюри и циментови колове. Новата ограда била изградена
върху старата, която е правена още при закупуването на имота от родителите на
ищците. В изграждането на новата ограда участвали и ищците, и ответницата В.К.,
като присъствала и дъщерята на ответниците. Ищците извикали да им помагат около
5-6 души, сред които и Р.Б., а от страна на ответниците помагал С. Д.. Оградата
била изградена за един ден преди не повече от 5 години, като понастоящем няма
останки от старата ограда. Свидетелят Р.Б. /чичо на ищците/ заявява, че е
присъствал от закупуването на парцела до строежа на цялата къща. Сочи, че
старата ограда била от мрежа и циментови колове, побити в земята, и
съществувала още при закупуването на парцела. След години ищците и съседите се
съгласили да се повдигне мрежата, за да се направи бордюр отдолу. Заявява, че
той е участвал в изграждането на новата ограда през 2012-2013г. При изливането
на бетона на новата ограда присъствали ищецът, ответницата, дъщерята на
ответниците и един съсед – С. Д.. Правили заедно кофража, като от страна на
ищците помагали 5-6 души. Изкопали бордюра по границите на старата ограда и
наляли бетона. Сочи, че старите колове не са пипани, останали си на същото
място. Бордюрът изляли по съществуващите колове и след това сложили мрежата.
Старата ограда само била подобрена. Като слагали бордюра, откъм оградата не са
вадили коловете. Бордюрът поставили с кофраж, изкопали около 20 см и наляли бетона.
Коловете останали, после поставили мрежата. Заявява, че Д.К. не е присъствал на
изграждането на новата ограда, както и че е чул, че той е подавал жалби във
връзка с оградата. Свидетелят Д.В. заявява, че е помагал при изграждането на
оградата през 2012-20213г. От страна на ответниците имало един мъж, една жена и
една по-възрастна жена, които присъствали от самото начало. Всичко разрушили от
старата ограда, нищо не е останало от нея, и започнали да правят основите на
оградата, за да се излее бетона. На мястото на бетоновите колове поставили
железни. Съседите се съгласили с Н.Й. относно поставянето на оградата и не е
имало спорове при изграждането на новата ограда. С помощта на съседите
започнали да правят основите. Сутринта махнали старата ограда, направили
основите и излели бетона. Върху съществуващата вече ограда били поставени
основите за наливането на бетона за новата ограда.
Свидетелят В.С. /брат на
Д.К./ сочи, че когато отишъл преди две години в имота на ответниците,
установил, че има нова ограда с циментов бордюр, с циментови колове и мрежа,
като бордюрът бил изместен към имота на ответниците. Коловете на старата ограда
/старата ограда била от циментови колове с мрежа/ били извадени, с изключение
на един кол, който е в имота на ответниците. Сочи, че брат му два пъти е подавал
жалби срещу изграждането на новата ограда, още докато я изграждали. Заявява и
че В.К. не е била съгласна с изграждането на оградата, но не е посмяла да
възрази, за да не си развалят добросъседските отношения с ищците. Заявява, че
новата ограда е изградена през 2012-2013г., като е изместена от старата ограда,
както и че след изграждането на новата ограда ищците са си удължили дървената
барака в посока на имота на ответниците. Свидетелят Д. В. заявява, че от
дъщерята на ответниците – К., знае, че новата ограда не е на мястото на
старата, а навлиза в техния имот. Сочи, че е виждал имота преди да се изгради
новата ограда, както и че старата ограда била от бетонови колци в земята и
телена мрежа, и започвала от едната част на стопанската сграда на ответниците,
която е на ъгъла на стопанска сграда между двата имота, като тази сграда и
нейният прозорец били изцяло в имота на ответниците. Заявява и че сега новата
ограда започва от средата на прозореца на стопанската постройка, както и че
когато през 2015г. е видял новата ограда, е имало останки от старата – бетонов
кол, който бил между границите на задните два имота. Сочи, че новата ограда се
състои от бетонов фундамент с метални колове и телена ограда, както и че
стопанската постройка има доизграден навес, който е в имота на Д. и В.К.. Преди
това оградата опирала в стопанската постройка на съседния имот без навес. На
тази стопанска постройка едната част е в имота на съседите, навесът е в имота
на ответниците. Доизграденият навес е стъпил върху стопанската постройка и
отпред има колове. Заявява и че може да прецени, че оградата е преместена в
имота на Д.К. с два метра, като в единия край изкривяването започва с около 50 см, а в долния е около два
метра и повече. Сочи, че оградата разделя три имота. Старата ограда също
разделяла три имота и продължавала до стопанската постройка, но не стигала до
средата на прозореца – прозорецът преди бил изцяло в имота на ответниците.
Свидетелката Ц.В. заявява, че е виждала старата ограда между имотите и тя не
била на същото място, на което е новата ограда, имало разминаване с метър, два,
три. Старата ограда била от циментови колове и мрежа, а новата ограда имала
бордюр, метални колове и мрежа, но била повече към имота на ответниците. Сочи и
че от В.К. знае, че новата ограда е изградена през 2012-2013г. Заявява, че
старата ограда стигала до средата на прозореца на стопанската постройка на К.,
а новата ограда е малко изместена. Там където завършва оградата, има джанка.
Оградата е между три имота и граничи и с трети имот.
В заключението на вещото
лице инж. Р.С. по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните, е посочено, че имот №009065 е вид територия “земеделска”, с начин на трайно ползване “друг вид застрояване”, като по отношение на него
не е предприета процедура по чл. 45д от ППЗСПЗЗ. Имот №009075 /бивш имот №009065/ попада в
КВС. Имотът, закупен през 1920г. от С. Й., е засегнат от регулацията на с. Невестино.
С одобряването и влизането в сила на регулационния план през 1963г. част от
имота е с променен вид територия – “урбанизирана”, а останалата част е с непроменен вид
територия. Разликата в площта на имот №009075 по КВС и по фактическото
положение на място е 106.50
кв. м. Частта от 42 кв. м, която се владее
от ищците, не е част от УПИ VI-174 в кв. 12 по
регулационния план. Крайната регулационна линия на УПИ VI-174, граничеща с имот
№009075, не е материализирана и приложена на място. Изменения по регулационния
план, касаещи промяна в границите на УПИ VI-174, не са правени. Посочено
е, че съществуващата на място ограда /представляваща колове от метална тръба с
диаметър 60 мм
и оградна мрежа с височина 1.40 м на
бетонова основа/ се застъпва с имот №009075, който е част от нива с площ от
3.300 дка, закупена през 1920г. от Н., С. и Я. Й. Площта на УПИ по документ е 653 кв. м, а вещото лице
от цифровия модел по границите по действащия регулационен план е изчислило 655 кв. м, като разликата
е допустима и се определя от начина на изчисляване на площите. Регулационните
планове от 1963г. и 1976г. нямат изменение, а изменението е само в
кадастралните планове. На скицата сега съществуващата ограда е със сив цвят.
Частта от имот №009075, която не се владее от собствениците на имот №009075, е 108.50 кв. м, като
само 42 кв. м
попадат зад УПИ VІ.
Така установената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на
предявения иск по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването на свое право, когато има интерес от това.
За уважаване на установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест
на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото
му на собственост върху процесния имот факти в рамките на очертаните с исковата
молба предели. В случая ищците се позовават като основание за възникване на
правото им на собственост по отношение на процесните 42 кв. м от имот №009075 в
землището на с. Невестино на основание давностно владение, упражнявано от В.Б.
от придобиването на имота през 1982г. до закупуването му от ищците, а след това
упражнявано от ищците до предявяването на иска.
Придобивната давност е
един от регламентираните в чл. 77 от Закона за собствеността /ЗС/ способи за
придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл. 79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно– с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1
от ЗС владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/, т.е. владението е
едновременно проявление на субективен и обективен елемент. Обективният елемент
се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически
действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като
на собственик /вж. в т. см. ППВС №6/27.12.1974г./. Не е достатъчно владелецът
да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае
за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и
да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически
действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще
има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си /вж. в т.
см. Решение №68/02.08.2013г. на ВКС по гр. д. № 603/2012г., I г. о., ГК/.
Субективният елемент на владението – намерението за своене, е трудно доказуемо,
защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 от ЗС – владелецът държи
вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Възможно е предаване
на владението от предишния собственик или владелец /квазиправодаване/. То не е
формален акт – може да стане с конклудентни действия или да се изрази
словестно. Другите признаци на владението, с които се борави в теорията и
практиката, са логическо следствие от съществените му признаци /обективният – упражняването на фактическа
власт, и субективният – намерението да се владее за себе си/, и те са:
владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са
нормативно уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила, като
някои от тях съставляват допълнителни изисквания, установени в закона при
упражняването на някои права /чл. 81, чл. 75 от ЗС/.
По делото не са наведени
твърдения от страна на ищците спрямо кое лице са своили имота, но се твърди, че
владението е с начало от 1982г. чрез техния праводател В.Й.Б., към което владение
те присъединяват и своето след осъществената покупко-продажба на УПИ VI, имот пл. сн. №174, в кв. 12 по плана на с. Невестино, до датата
на предявяване на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС владелецът
може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Ищците обаче не ангажираха доказателства в
подкрепа на твърдението си, че В.Б. е установил начало на давностно
владение през 1982г. по отношение на процесните 42 кв. м и е владял същите
до 20.12.2007г.
Не се събраха доказателства и за това, че ищците владеят процесните 42 кв. м от 20.12.2007г. Установи
се, че те са демонстрирали своителното си
намерение едва при подновяването на процесната ограда през 2012-2013г., т.е. не
са владели имота явно и спокойно в
продължение на повече от 10 години. В тази връзка съдът кредитира показанията
на свидетелите В.С. /преценени при условията на чл. 172 от ГПК/, Д. В. и Ц.В.,
и заключението на вещото лице инж. Р.С., от които е видно, че оградата между
имотите на страните е изместена през 2012-2013г. към имота на ответниците. В
заключението на вещото лице е посочено, че процесните 42 кв. м не са част от
имота на ищците – УПИ VI-174 в кв. 12 по плана на с.
Невестино. Доколкото не се доказа ищците да са упражнявали на фактическата
власт върху процесните 42
кв. м вещ в продължение на 10 години, не следва да се
обсъждат останалите признаци на владението.
По изложените
съображения съдът ще отхвърли предявения иск като неоснователен.
С оглед отхвърлянето на иска с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК не следва да се уважава претенцията с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост
на недвижим имот №180, том І, рег. №1597, дело №144/27.07.2015г. по описа на
нотариус с рег. №603 на НК, като съдът не дължи постановяване на изричен
отхвърлителен диспозитив по отношение на същата. Претенцията с правно основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК не представлява самостоятелен иск, а е законна последица
от уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК /вж. в т. см. Тълкувателно
решение №3/29.11.2012г.
на ВКС по тълк. д. №3/2012г., ОСГК и Решение №138/21.05.2013г. на ВКС по гр.
д. №799/2012г., II г. о., ГК/.
При този изход на спора
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Д.К.
направените от него разноски по производството на настоящото дело, на гр. дело
№823/2015г. по описа на КРС и на в. гр. дело №289/2016г. по описа на КОС в
размер общо на 1524.00 лева, в това число: по гр. дело №2382/2016г. по описа на
КРС: 300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение и 284.00 лева – разноски
за възнаграждение на вещото лице; по гр. дело №823/2015г. по описа на КРС:
300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение и 340.00 лева – разноски за
възнаграждения на вещите лица; и по в. гр. дело №289/2016г. по описа на КОС:
300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното,
Кюстендилският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Й.,
с ЕГН ********** и Н.В.Й., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против Д.М.К.,
с ЕГН ********** и адрес: *** и В.В.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищците
са собственици на част от поземлен имот №009075 /бивш №009065/, находящ се в
землището на с. Невестино, ЕКАТТЕ 51216, община Невестино, местността “Четирски дол”, целият с площ от 1.570 дка, която
част е с площ от 42.00
кв. м и съседи: от запад – УПИ V-321
и имот №009075 /бивш №009065/, от изток – земеделска земя, от север – УПИ IV-174
и от юг – земеделски земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Д.В.Й., с ЕГН **********
и Н.В.Й., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на Д.М.К., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата в размер на 1524.00 /хиляда петстотин двадесет и четири/
лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от
страните с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: