№ 91
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600096 по описа за 2022 година
Производство по Глава 22 НПК.
Постъпила е жалба от адв.З.В. като служебен защитник на подс.П. М. П.
против протоколно определение № 255/24.02.2022г., постановено по НОХД
№ 2481/2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което в разпоредително
заседание съдът е променил мярката му за неотклонение от „подписка“ в
„парична гаранция“ в размер на 2000лв., като му е наложил и мярка за
процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Р.България“. В
жалбата се твърди, че неправилно в разпоредителното заседание, в което
подс.П.П. се е явил лично, съдът е променил мярката му за неотклонение от
„подписка“ в „парична гаранция“, както и че неоснователно му е наложил и
мярка за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на
Р.България“, която би препятствала трудовата му ангажираност в Н., за да
издържа семейството си. Ето защо счита, че с първоначално определената на
подсъдимия П. мярка за неотклонение „подписка“ могат адекватно да се
постигнат целите по чл.57 от НПК, поради което моли първоинстанционното
определение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима-
подадена е в срок от защитника на подсъдимия, а разгледана по същество за
основателна.
В проведеното на 24.02.2022г. разпоредително заседание по делото
съдът при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 т.6 от НПК по отношение на
взетите мерки за процесуална принуда е преценил, че следва да замени с по-
тежка мярката за неотклонение на подс.П.П., както и да постанови спрямо
него мярка за процесуална принуда“ Забрана за напускане пределите на
Р.България“, тъй като не се бил явил на предишното разпоредително
заседание на 24.01.2022г., за което е бил нередовно призован, както и за да се
1
обезпечи разглеждането на делото в разумен срок. Следва да се има предвид,
че в следващото разпоредително заседание на 24.02.2022г. подс. П.П. не само
се е явил лично, но е поискал и разглеждане на делото по реда на Глава 27 от
НПК с признаване на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт и съдът,
съобразно разпоредбата на чл.252 ал.1 от НПК, е пристъпил незабавно към
разглеждане на делото по диференцираната процедура на съкратено съдебно
следствие при условията на чл.371 т.2 от НПК. След постановяване на
присъдата, съдът съгласно чл.309 ал.1 от НПК се е произнесъл по мярката за
неотклонение на подс.П. като е потвърдил взетата по време на
разпоредителното заседание мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 2000лв., както и наложената мярка за процесуална принуда“
Забрана за напускане пределите на Р.България“. При това положение- при
личното явяване на подсъдимия в съдебното заседание – съдът не е следвало
да заменя с по-тежка мярката му за неотклонение „подписка“, още повече, че
делото е разгледано незабавно след разпоредителното заседание за да се
твърди, че следвало това да стане в разумен срок с оглед евентуално
недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия. Съдът е имал пълно
основание да промени мярката на подс.П.П., но в предишното
разпоредително заседание, когато не се е явил без уважителни причини и то
при предпоставките на чл.66 ал.1 от НПК, а не post factum, когато се е явил и
делото е приключило в едно съдебно заседание.
От друга страна, определението на съда вече за потвърждаване на мярката
за неотклонение на подс.П.П. „парична гаранция“ след постановяване на
присъдата, противоречи на разпоредбата на чл.309 ал.4 от НПК. При
положение, че подс.П.П. е бил осъден условно, мярката му за неотклонение е
следвало да се отмени или да се замени с най-леката, предвидена в закона, а
именно подписка, т.е. с първоначално взетата спрямо него, с която според
въззивната инстанция могат оптимално да се постигнат визираните в чл.57 от
НПК цели. Тази мярка е достатъчна за нуждите на наказателното
производство и към настоящия процесуален момент, и като се има предвид не
само постановената присъда, но и факта, че подс.П. работи в Н., за да
издържа съпругата си, дъщеря си и възрастния си баща, не е необходимо да
търпи допълнителни процесуални ограничения и с още една мярка за
процесуална принуда, а именно „Забрана за напускане пределите на
Р.България“, каквато не му е била налагана по време на досъдебното
производство.
Предвид на изложеното постановеното определение се явява неправилно и
следва да се отмени, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 255/24.02.2022г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 2481/2021г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив, с което е била изменена мярката за неотклонение на подс. П. М. П.
2
от „подписка“ в „парична гаранция“ в размер на 2000лв., както и му е била
наложена мярка за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на
Р.България“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3