ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………….…./………………..2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАРА
ХРИСТОВА
АНЕТА БРАТАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. дело
№ 647/2014 г. по описа на АС -
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „БУЛКОРП” ООД – гр. Разград, чрез процесуален представител
адв. В. З., срещу Определение № 763 от 17.09.2014 г. на Разградския окръжен
съд, постановено по т. д. № 43/2014 г., с което е върната като недопустима
исковата молба на страната и производството по делото прекратено. Жалбоподателят
инвокира своите аргументи за неправилност на определението, като моли същото да
бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. Излага, че цитираното от първата съдебна инстанция решение на ВКС
няма характер на задължителна съдебна практика, понеже е инцидентно.
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Не се
спори, че предмет на т. д. № 43/2014 г. по описа на Разградския окръжен съд е сумата
от 162 002.57 лв., представляваща част от дължима се в полза на ищеца „БУЛКОРП”
ООД неустойка за забавено изпълнение по т. 26 от Договор от 03.06.2008 г.,
сключен между ищеца, като възложител и ответника
„Антора” ЕАД, като изпълнител за изграждането на строеж „Склад с цех за
механична обработка на стъкло” в Западна промишлена зона на гр. Разград, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане,
като същата сума представлява разликата
над извършено по предходно дело
прихващане, което е приключило с влязло в сила решение на ВКС по т. д. № 1130/2012 г. С това решение касационната инстанция решава по съществото на спора,
че дължимото от „БУЛКОРП” ООД възнаграждение
на насрещната страна „Антора” ЕАД в размер на 161 705.23 лв. е погасено
чрез прихващане на дължимата се в полза на „БУЛКОРП” ООД неустойка в размер на 323 707.80 лв.
Спорът е допустим ли е иск за горницата над уваженото възражение за
прихващане с оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в
обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на
делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на
Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия
на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ,
обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото
събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска
колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед наличието на задължителна съдебна практика съобразно
гореизложеното, а именно решение № 707
от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2009 г., III г. о., постановена по
реда на чл. 290 от ГПК, съдът следва да се съобрази с него.
В цитираното решение изрично е посочено, че със сила на пресъдено нещо
се смята признато или отречено цялото
насрещно вземане на ответника, предявено за прихващане, а не само тази негова част, която е равна
на вземането, предявено срещу него с иска. Относно
разликата нов процес е недопустим. В този смисъл формираната с влязлото в
сила съдебно решение на ВКС по т. д. № 1130/2012 г.
СПН обхваща цялото насрещно вземане на „БУЛКОРП” ООД срещу
„Антора” ЕАД и това съставлява пречка той да
предяви по настоящото дело срещу същата страна „Антора”
ЕАД искова претенция за разликата
над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е
влязло в сила съдебното решение.
В
този смисъл обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 763 от 17.09.2014 г.
на Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 43/2014 г.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред
ВКС на РБ, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.